Оставете нещата да се случват сами, повечко компромиси, които можете да преживеете, и ще стане. 
- Публикувана: 29 ян. 2012, 20:19 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2012, 02:06 ч.
Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?
Прави ми впечатление, че страхотно сте се фиксирали върху неподходящите мъже. Не искали дълготрайни връзки (ами за да стане дълготрайна, трябва първо да е имало неангажираща връзка, нали?), не искали деца (ами ако жените чакаха мъжете да поискат, светът щеше да загине, бе), не знаели какво искат (много мъже са безпътни, немотивирани и жената им дава посока и цел).
Повечето омъжени жени са "помогнали" много на мъжа си да ги "избере", нищо че няма да си го признаят.
. Цаката е да е убеден господинът, че той е направил първата крачка. И т.н. Ако си мислите, че семействата са идеални - съпругата готви, мъжът изкарва парите, сте У гоУема грешка. Стига вече с този патриархален модел. Времената са други, разчупете стандарта малко.
С други думи казано, жена над 35 не е по "стандарта" и може много да се забавлява докато търси някой извън клишето, също като нея. Така че, какво мисли Калифорниеца или мъжът на Невена, изобщо не трябва да ви вълнува. Вашият таргет е друг. Пазете енергията и я насочете към него.
Повечето омъжени жени са "помогнали" много на мъжа си да ги "избере", нищо че няма да си го признаят.
. Цаката е да е убеден господинът, че той е направил първата крачка. И т.н. Ако си мислите, че семействата са идеални - съпругата готви, мъжът изкарва парите, сте У гоУема грешка. Стига вече с този патриархален модел. Времената са други, разчупете стандарта малко. С други думи казано, жена над 35 не е по "стандарта" и може много да се забавлява докато търси някой извън клишето, също като нея. Така че, какво мисли Калифорниеца или мъжът на Невена, изобщо не трябва да ви вълнува. Вашият таргет е друг. Пазете енергията и я насочете към него.
Ама аз не искам неориентиран мъж - да му давам акъл и насока
И не съм съгласна, че първо има неангажираща връзка, и от нея възниква сериозната...
И не съм съгласна, че първо има неангажираща връзка, и от нея възниква сериозната...
Та малко като.........зова на дивото си го обяснявам аз - майката лъвица избира по-силния лъв, за поколение - ако не те бива........то изпадаш от генофонда........
Винаги е било така. И, обикновено, по- силният лъв в природата е водачът на прайда и не е най- младият, а в разцвета на силите си.
Розмариня, аз ако бях на твое място (в очакване на прекрасна малка принцеса да влезе в живота ми), щях да посветя времето си на личното си щастие. Да намеря някой мъж, който да ми пълни душата с радост, да правим страхотен секс, да се забавляваме от сърце и феромоните на щастието да се излъчват от тялото ми, а пък усмивката ми да може да се изтрие само като хапна парчето лимон от летния си коктейл. Разбираш ли какво ти казвам?
Животът тече - търси мъж, който те прави щастлива и изживей тези моменти с ясното съзнание, че нищо на тази земя не е вечно. Отпусни душата малко, спри да търсиш и позволи на някой да те намери.
И най-важното - забавлявай се. Позволено е!!!
Животът тече - търси мъж, който те прави щастлива и изживей тези моменти с ясното съзнание, че нищо на тази земя не е вечно. Отпусни душата малко, спри да търсиш и позволи на някой да те намери.
И най-важното - забавлявай се. Позволено е!!!
Как започва сериозната тогава? Щото всичките ми сериозни връзки са започвали, по моему, неангажиращо.
Нямам предвид съжителство и деца от самото начало
Според мен човек си харесва някого, евентуално може и да се влюби, виждат дали на първо четене си пасват и се искат, и почва... нещо като връзка, така да го наречем. Но за мен това е сериозно още от ден първи - в смисъл, искам го този мъж и щом вече съм почнала с него, не се занимавам с други, залагам да го опозная него и да развивам тази връзка... нито пък бих спала с други, докато съм с този мъж. И очаквам същото от него.А относно не-искането на деца от мъжете: също не съм съгласна, че трябва да ги "вържеш"
или да ги обработваш, та да поискали. Не съм сигурна, че в практиката това работи добре; не съм сигурна и дали такъв мъж след раждането на детето ще си е променил мнението... някои и с вече поотраснали дечица пак не си ги искат много-много. Пък и като човек си мисля, че е недостойно и неуважително и спрямо мене, и спрямо личността на мъжа отсреща да го омотавам и обработвам, за да стане на моето.М, хубави съвети, но на Розмариня (вкл. и на мен) съвсем не й е това проблема...
Ла Сомбра
Така е, аз мога пак да ти дам пример с настоящата жена за която се борим мисля 2ма мъже.
Тя е в перфектна детеродна възраст - 27-28 години, много красива жена, 175см 54-55кила.
Двамата мъже - единия на 30 и другия на 30.
Единия на 30 още живее с родителите си, в малко българско градче. Общо взето потенциал за развитие - 0, финасови възможности - много близки до 0. Външен вид, бих казал много добър - сега селско момче, красиво, без желание още да се обвързва, защото жените в България са лесни и още се забавлява
Другия на 30 - с опит сигурно колкото 5 живота на Български мъже.
Живял и работил на 3-4 континента, с огромна заплата по Българските стандарти, живеещ в чужбина. Обиколил света сигурно 5 пъти. Учещ в UC Berkeley - потенциал за развитие - сигурно 10ка, почивки насам натам, без debt а с positive cash flow от едно към 300хиляди долара за има няма 30 години които сам е направил, а повечето мъже в България тези пари само на картинка са виждали...
Е външния вид не е 10, но пък има желание за семейство и деца.
Ми да ти кажа, жената избра втория - и я разбирам де, и аз да бях и аз щях да избера втория.
Та парите, стабилността, да можеш да разчиташ на мъжа......са важни за доста жени, може би не за теб естествено........
Има жени които биха избрали вънншия вид, привличането и любовта.
Има жени които са повече материалистки.........хора много.........за всеки влак си има пътници както обичам да казвам, а за някои влакове - има 10ки и 100ци пътници особенно в България.
Но като заключение бих казал за качествените жени(красиви) в хубава детеродна възраст 25-30
има доста хубава конкуренция от мъже.
Както и за качествените (богати) мъже между 30-40 също...........
За тези които не са конкурентно-способни.
Питайте рогатите......тях биологията ги е поизхвърлила.......
Така е, аз мога пак да ти дам пример с настоящата жена за която се борим мисля 2ма мъже.
Тя е в перфектна детеродна възраст - 27-28 години, много красива жена, 175см 54-55кила.
Двамата мъже - единия на 30 и другия на 30.
Единия на 30 още живее с родителите си, в малко българско градче. Общо взето потенциал за развитие - 0, финасови възможности - много близки до 0. Външен вид, бих казал много добър - сега селско момче, красиво, без желание още да се обвързва, защото жените в България са лесни и още се забавлява
Другия на 30 - с опит сигурно колкото 5 живота на Български мъже.
Живял и работил на 3-4 континента, с огромна заплата по Българските стандарти, живеещ в чужбина. Обиколил света сигурно 5 пъти. Учещ в UC Berkeley - потенциал за развитие - сигурно 10ка, почивки насам натам, без debt а с positive cash flow от едно към 300хиляди долара за има няма 30 години които сам е направил, а повечето мъже в България тези пари само на картинка са виждали...
Е външния вид не е 10, но пък има желание за семейство и деца.
Ми да ти кажа, жената избра втория - и я разбирам де, и аз да бях и аз щях да избера втория.
Та парите, стабилността, да можеш да разчиташ на мъжа......са важни за доста жени, може би не за теб естествено........
Има жени които биха избрали вънншия вид, привличането и любовта.
Има жени които са повече материалистки.........хора много.........за всеки влак си има пътници както обичам да казвам, а за някои влакове - има 10ки и 100ци пътници особенно в България.
Но като заключение бих казал за качествените жени(красиви) в хубава детеродна възраст 25-30
има доста хубава конкуренция от мъже.
Както и за качествените (богати) мъже между 30-40 също...........
За тези които не са конкурентно-способни.
Питайте рогатите......тях биологията ги е поизхвърлила.......
Как започва сериозната тогава? Щото всичките ми сериозни връзки са започвали, по моему, неангажиращо.
М, хубави съвети, но на Розмариня (вкл. и на мен) съвсем не й е това проблема...
Т.е. ти имаш мъж, който те прави щастлива и ти е кеф, но търсиш някой друг, който "мечтае" за деца и подпис в гражданското, така ли?
Как започва сериозната тогава? Щото всичките ми сериозни връзки са започвали, по моему, неангажиращо.
М, хубави съвети, но на Розмариня (вкл. и на мен) съвсем не й е това проблема...
Т.е. ти имаш мъж, който те прави щастлива и ти е кеф, но търсиш някой друг, който "мечтае" за деца и подпис в гражданското, така ли?
Не разбрах дали въпроса е към мене... нямам мъж. А ако имах, не бих търсила друг.
Ами щом нямаш, по-добре намери някой за да опознаеш малко мъжете и да си отпуснеш душата, пък брак може да сключите и след 10 години (ако сме живи и здрави до тогава). Животът тече както казах, и ако си склонна да се лишиш от земно щастие за да робуваш на стереотипи, тогава успех в търсенето на единствения.
Аз лично не съм си избирала мъж по това какви финанси има, а според усещането ми какъв човек е - стойностен, готин, умен, образован, сериозен, стабилен, отговорен, чаровен, човек, който държи на мен, обича ме и който Аз много обичам, заради това, което е, а не заради това колко пари има. Още бяхме на етап начална свалка, когато аз за първи път в живота си го погледнах и осъзнах, че това е Мъжът, с който мога да имам семейство и е достоен за баща на децата ми. А в самото начало на връзката тръгнах с нагласата за еднократен секс без обвързване.
Много е тъжно, когато водещото в изборът ти е колко пари има. Да, парите показват по някакъв начин, че този човек има определени качества, за да се сдобие с тези пари - къде подходящото образование и кариера, къде бизнес нюх...но това само по себе си не го прави добър съпруг, добър баща.
Иначе и аз съветвам приятелките си просто да се впуснат в някакви връзки, дори мъжете насреща да не отговарят на идеала. Не се знае от къде ще изскочи птичето. Често любовта и влюбването идват постепенно, като поопознаеш човека, а не още с първия поглед.
Много е тъжно, когато водещото в изборът ти е колко пари има. Да, парите показват по някакъв начин, че този човек има определени качества, за да се сдобие с тези пари - къде подходящото образование и кариера, къде бизнес нюх...но това само по себе си не го прави добър съпруг, добър баща.
Иначе и аз съветвам приятелките си просто да се впуснат в някакви връзки, дори мъжете насреща да не отговарят на идеала. Не се знае от къде ще изскочи птичето. Често любовта и влюбването идват постепенно, като поопознаеш човека, а не още с първия поглед.
Ами щом нямаш, по-добре намери някой за да опознаеш малко мъжете и да си отпуснеш душата, пък брак може да сключите и след 10 години (ако сме живи и здрави до тогава). Животът тече както казах, и ако си склонна да се лишиш от земно щастие за да робуваш на стереотипи, тогава успех в търсенето на единствения.
Чакай сега, caffeine, къде се скъса нишката?
Не мога да намеря някой.
Мъжете съм ги опознавала - колкото-толкова (все пак за 38 г.)...
Брак не искам да сключвам.
Не се лишавам от щастие.
Не робувам на стереотипи.
Не търся Единствения.
Аз лично не съм си избирала мъж по това какви финанси има, а според усещането ми какъв човек е - стойностен, готин, умен, образован, сериозен, стабилен, отговорен, чаровен, човек, който държи на мен, обича ме и който Аз много обичам, заради това, което е, а не заради това колко пари има. Още бяхме на етап начална свалка, когато аз за първи път в живота си го погледнах и осъзнах, че това е Мъжът, с който мога да имам семейство и е достоен за баща на децата ми. А в самото начало на връзката тръгнах с нагласата за еднократен секс без обвързване.
Много е тъжно, когато водещото в изборът ти е колко пари има. Да, парите показват по някакъв начин, че този човек има определени качества, за да се сдобие с тези пари - къде подходящото образование и кариера, къде бизнес нюх...но това само по себе си не го прави добър съпруг, добър баща.
Иначе и аз съветвам приятелките си просто да се впуснат в някакви връзки, дори мъжете насреща да не отговарят на идеала. Не се знае от къде ще изскочи птичето. Често любовта и влюбването идват постепенно, като поопознаеш човека, а не още с първия поглед.
Много е тъжно, когато водещото в изборът ти е колко пари има. Да, парите показват по някакъв начин, че този човек има определени качества, за да се сдобие с тези пари - къде подходящото образование и кариера, къде бизнес нюх...но това само по себе си не го прави добър съпруг, добър баща.
Иначе и аз съветвам приятелките си просто да се впуснат в някакви връзки, дори мъжете насреща да не отговарят на идеала. Не се знае от къде ще изскочи птичето. Често любовта и влюбването идват постепенно, като поопознаеш човека, а не още с първия поглед.
Да, не говорим за любов от пръв поглед.
Но аз лично нито искам, нито виждам смисъл да се впускам във всякакви връзки. За какво?
Хищник, разбирам какво искаш да кажеш. Много често обаче тази *стабилност и сигурност*, която имотни мъже могат да предложат, е измамна. Доста жени не го проумяват обаче. Как може да са сигурни, че след време примерно няма да предложи подобна сигурност на друга жена, а предишната да я остави? Точно богатството му, което за повечето жени означава сигурност, може да се окаже най-големият им враг. И друго - в подобни връзки по сметка нерядко се стига до това, единият да потърси това, което му липсва, при друг. И докъде се стига? Не мога да си обясня и как може физически да бъдеш с човек, който ти е противен, но се налага поради това, че все едно си те е купил и трябва да изпълниш своята част от сделката?