На Януарчетата с Любов! Тема 32

Мерси Пате и аз така знам.Бебеш само вкарваш напразни надежди

Аааа, не съм аз 

Еления,  
Имаш най-топлата и мила професия!  
За това ти е трудно, мила, много е мъчително да се оправяш с учителска заплата, особено с две деца, едното бебоче...
Но пък няма по-сладко и искрено нещо от неподправената любов на децата!  
Гггъбче, ако те успокоява, при нас ситуацията е подобна - само дето мама не остава у нас, минава за малко, от време на време... А Снежи ревееееееееее...  
Мама направо изпада в ужас, защото до сега не е имало дете (познато или непознато), което да не се влюби в нея...  

Относно гражданската позиция, не мога да се въздържа (уви!), ще си кажа приказката:
Уважавам хората с мнение, но ненавиждам мрънкачите, които нищо не правят по въпроса, от който се оплакват, а само обвиняват държавата, народа, кризата...
И не го казвам случайно, имам пример пред себе си - мъж от приятелско семейство - постоянно мърмори колко е зле положението, колко трудно се живее в "тая тъпа държава" и т.н.,  но чака някой друг да оправи нещата... А има златни ръце и нелош бизнес... Но не се заема пълноценно с него, гледа да си държи държавната заплатКа и не се и опитва да развие бизнеса, да се бори...
Или пък да го зареже, да започне да драпа в държавната работа (има накъде)...
Просто се вбесявам като го слушам. И бързам да сменя темата.
Та, поддържам изцяло становището на Буби - както за това, което ние можем да направим за страната си, така и за санкциите и упреците... Абе, Буби, май сме от една порода...

Честити ходещи крачета на Бубето, Сами и всички други проходили сладурчета!
Честито първо зъбче на Изи! Дано всичките й зъбки са много здравички и белички!

Има ли и други хлапета като моето? В момента в който я завием и се събужда, понякога само за да се отвие, понякога окончателно. Измъква се и от спален чувал. Вече не знам как да я завивам, страх ме е да не изстине. В стаята не е много топло, 19 градуса е. Започнах вечер да и слагам под пижамата чорапогащник и боди с дълъг ръкав, чорапите ги събува, а доскоро имаше навик да се събува до памперс. 

Честито на проходилите дечица!
И честито първо зъбче на Изи. Най-сетне.

Относно държ.помощ за дете(оф,каква помощ  ) -има ли краен срок,в който да се пуснат документите? Бележка за ваксини е задължителна,така ли? Аз бях забравила за тях,и мисля да пусна документите. Току виж кандидатствам и за някоя друга помощ. Но ако вземат впредвид парите,които са ми превеждали НОИ,май пак няма да се класирам.

Болните,и безгласовите- да се оправят. Че Св.Валентин и/или Трифон Зарезан наближават.

Имам да плащам над 300лв ток, за декември. За януари още незнам колко е. И сме само на мойте "доходи"   Ама пусто, не се оплаквам, засега. Като почнем да не пускаме топлото в  някои стаи, и да няма какво да ядем,тогава. Да сме живи и здрави.  Емил нова играчка ще види чак на 1-ви юни   Е,лелите му ако искат и по-рано...

  на всички . Топла и спокойна вечер

Аз пък не мога да се съглася, че нагласата на родителите влияе чак толкова на нагласата на детето към детската градина например. Е, не говоря ако майката се тръшне да реве докато го изпраща на вратата, но при нормални обстоятелства не виждам около мен деца, които с радост да ходят, особено първите месеци. Може би нагласата на учителките помага. Аз не мога да намеря начин да накарам Михаела да ходи с кеф на дг .  Нощни, радвам се, че при вас нещата са тръгнали добре!
И аз мисля, че санкциите възпитават най-добре! Учихме как в Германия (при немския ред и дисциплина) са трябвали месеци да се наложи разделното събиране на отпадъците, колко служители са контролирали и колко солени глоби са били наложени, докато се постигне ефект. Какво стана в БГ? Пълна пародия. Малкото желаещи събирахме разделно, после се оказа, че то все на едно място отива, после пък циганите изгориха кофите, за да вземат металните колела. Значи идеята на държавата е била не да се наложи ред, а да се завартят едни пари. Примерите за държавното безхаберие са многобройни.  И да, не е само в БГ.  Иначе чистя сняг, не хвърлям боклуци на улицата, плащам данъци, имам застраховки и какво от това?
А, Буби, постовете ти казват това, което аз се опитвам да формулирам:)

Нямах точно това предвид под нагласа и предполагах, че няма да ме разберете, ама не можах да пиша повече, че имах работа. Ще напиша малка част от книгата, за да ме разберете:

"   Съдействие:
       Когато казвам, че децата съдействат, имам предвид, че копират или имитират онези възрастни, с които са в най-тесен контакт - първоначално родителите си, а после и други възрастни , с които общуват.
     Пример:
      Отпускът по майчинство на на мама е към своя край, време е шестмесечната Лили да тръгне на ясла. Но странно, когато мама я води на ясла преди работа, Лили плаче и е видимо нещастна, направо неутешима. Когато обаче я води татко, Лили е съвсем спокойна.
Пълна загадка! Защо се получава така? Родителите водят безброй разговори за условията в яслата и за различния им подход като родители: Дали мама не е прекомерно грижовна? А дали татко демонстрира достатъчно обич?
      В повечето случаи обаче настроението на детето при пристигане в яслата няма нищо общо с горните фактори. Деца като Лили по-скоро плачат заедно с мама, защото, казано съвсем просто, майката (съвсем основателно) не е емоционално готова да се отдели от детето си. Чувства се притеснена, тъжна, напрегната и нещастна - и то още откакто е родила. Но потиска емоциите си, защото положението в семейството не позволява на единия родител да си остане в къщи.
      И макар самата майка вероятно вече  да не съзнава тези чувства, Лили ги долавя и ги имитира. С други думи, детето съдейства, като съвсем компетентно предава своето послание, което може да се преведе по следния начин: "Мила мамо, нещо не е наред между нас, има нещо неизказано. Искам просто да те уведомя, че съм наясно със ситуацията и очаквам от теб да поемеш отговорност и да разрешиш проблема, така че и двете да се чувстваме добре".
      Но ако попитаме майката дали пищящото дете, което току-що е оставила в яслата, й съдейства, тя вероятно ще отговори отрицателно. И то защото разбирането й за съдействие е по-скоро свързано с адаптивност, тоест тя предполага, че едно отзивчиво дете ще понесе сбогуването с мама без сълзи.
      Същата динамика ще се задейства и когато заведем детето на зъболекар или на лекар, или ги поставим в каквато и да била непозната среда."

Ейй, някой да не вземе сега да се вкисне и да ме нахока....


МРМ, съгласна съм ,че подходът на учителя е много важен за желанието на децата да ходят в детско заведение, но тук става въпрос по скоро за първоначалното  отношение на родителя, а не посттравматичният стрес, който може да нанесе даден възпитател (за съжаление)

Наистина има нещо такова. Нагласата на родителя е супер важна, но и готовността на самото дете е много важна. Миналата година, въпреки, че ние бяхме много положително настроени и го подготвяхме както можем, за това, че ще ходи на ясла, не се получиха нещата. Просто не беше готов тогава. Сега вече е на друг етап. Започва да му става скучно вкъщи, търси изява извън дома, готов е да се отдели от нас временно и някои други признаци за готовност, които не мога точно да опиша, по-скоро улавям инстинктивно.
Ето и нещо интересно, което мен лично ми наклони везните към това да пусна Божидар на ДГ (освен, че в момента почти не мога да му осигуря други занимания извън дома и срещи с други деца): http://bglog.net/Obrazovanie/10012

Ноеми  

Клеопатра, и аз имам такъв проблем. И все още не съм се възстановила напълно. Трябва да ходя на рехабилитация, но не се знае кога ще сколасам. При мен се оказа прищипан нерв на лакътя в комбинация с леко гръбначно изкривяване (което си имам много отдавна). първите дни ми беше изтръпнала цялата ръка. След лечебен масаж лакътя ми спадна (беше леко подут на едно място) и остана леко изтръпване в безимения пръст и кутрето, които още си усещам (вече стана повече от месец).

Чопи, съчувствам! Гуш-гуш! И нашия ток толкова, дървата ни свършиха без време.   Тоя месец докато получим майчински и заплати и парите заминаха. Добре че са родителите ни, иначе сме загинали геройски!   Неприятно ми е, но алтернативата е още по-неприятна.... Да са живи и здрави свекърва ми и баща ми!

Бубе, не те хокам:) Просто дъщаря ми хич не се кефи на детската, което влияе на моята нагласа:) Като мога да стигам с количката до там пак ще я пращам и знам, че пак ще е голяма драма.

А..."хокането" не се отнасяше до теб, публикувахме по едно и също време....  
И без да се обиждаш, ама ето виждаш ли , че ти отсега си се настроила, че ще е голяма драма... Просто си разсъждавам, съм и не съм съгласна с някой неща и ми е интересно и вие какво пишете по въпроса, та да си разгледам и собственото разбиране...
А относно педагогическия подход, аз и преди съм споменавала, за случая с племенника ми и неговите педагози в градината. Накараха детето да се гордее с глухонемите му родители, а той се срамуваше преди това от този факт. Като цяло педагозите са най-важното звено, но както казах, тук иде реч за нашата предварителна нагласа, която прехвърляме на децата си. Аз се старая да мисля по този въпрос, което обаче не ме кара да съм сигурна, че когато пусна Влади на ясла нещата ще са безпроблемни 


Нощни , страхотна статия , крадвам си я веднага  

 И аз не мога да се съглася за това с нагласата и дг. Аз винаги съм имала много положително отношение към дг, но марти много трудно свикна, пуснах го на 2годи 1м. първата седмица, не спираше да плаче и въобще отказваше да се храни, дори госпожите ми предложиха да си нося бурканчета да ми сипват храната. Едва във втора група започна да ходи със желание. на моя приятелка детето беше по същия начин, учителките, я посрещаха с някакво облекчение като я видеха, толкова много плачеше малката. Всяко дете се адаптира по различен начин, значение разбира се има и при какви учителки ще попадне, въпреки че в нашия случай не мога да се оплача. Ети, как е Ивка? А, пък и ти, пожелавам и на теб бързо адаптиране към работата, че то и на нас ни трябва време да влезем в ритъм  

 момичета, вчера записах Марти в у-ще. много ми е развълнувано някак, макар и да има още много време, много го премислях, но се надявам че не бъркам с това си решение да го пусна тази година.

 пепита, много се радвам за прегледа   За завиването и ни есме така, вече отдвана се отказах да я завивам, обличам я добре за през нощта и така. не търпи завивка това дете и това си е, буди се и недоволства  

 Бубе, Еления, много   за вас

 на мен също нещо ми е криво от известно време, но и аз все си повтарям, че " и това ще мине" отделно, от както разбарх, че един мой много близък приятел  заминава в чужбина на работа ми е още по-криво...

 Относно държавата, не виждам какво повече бих могла да добавя, вие момичета сте го написали много точно в постовете си

 Ноеми, ти сънуваш мацка, а аз ако ти кажа, че ако се събудя нощно време и не мога да заспя си мисля за теб, незнам дали ще ми повярваш   бързо оздравяване  

 Бързо оздравяване и на всички болнички  

малеее, мацки, почти не се сещам някога в живота ми да ми е било толкова студено, колкото днес!
а какво накара автобус 280 да не дойде 40 минути така и не разбрах, но адът беше пъъъълен!
сто пъти съжалих, че не се метнах на едно такси още в началото, ама то от един момент нататък си стана чист инат.
и в духа на вашата дискусия е, не се сещам за причина аз да съм виновна, че градският транспорт не бачка като хората...
но взех решение - при първа възможност - беж към мола за дебеееела тоооопла пухенка! не ме интересуват ни сака, ни ботуши, ни официални дрехи!

буби, ама как уцели кога да ме питаш за солетите!
преди малко баща ми научи дара да си гризка солета и да го храни...е, продължава да си цели на единствения пораснал горен зъб, ама желанието е огромноооо. хрупа като заек и гълта всичко, което изгризка като мисирка цяло и със звук

 

Представям си я! А горният зъб ще ме довърши!  Сладуранка мила!
Елч, зарежи естетическия вид, в тоя студ и с ушанки трябва да ходим... мани..

Аз и ти, не знам къде ги намираш тези снимки, обаче малката устичка със зъбчето просто ме накефи на макс! Мноооого сладко! 

Тук продължава кротичко да си вали...

буби, официално те обявявам за медиума на форума - днес бях с ушанка

Адис А,честит ти първолак Наесен с песен /малии,като си помисля,че и аз ще си имам първолачка / Ще споделяме опит

Елч Баси само като ви чета и ми става А утре и на мен ми предстои излизане,че имам малко работа за вършене А каквато съм зиморничава Ушанка - Боже,аз по два броя шапки слагам Шапка и отгоре качулката на якето

За ДГ - с каката видях зор,защото тя по принцип не е общителна и трудно се приспособява към всяко ново нещо В първа група /два,че и повече/ месеци седеше на едно столче и наблюдаваше всички - и деца, и учителки Мъчно ми беше,ама що приказки изприказвахме тогава и аз,и ММ,пришки ни излязоха на езиците да обясняваме как там отива да си играе с децата,да научи песнички,колко много я обичаме и двамата,но това е нейната "работа",както и мама и тати ходят на работа .... и т.н , и т.н. Е,тя пък ни разправяше как децата там били бебета,защото плачели по цял ден за мама , как госпожата /едната/ им се карала ,как лелята взимала купичките и на тези които още не са се наяли ,как ходели по потници и по гащи в тоалетните преди да легнат /въобще бях наясно как минава деня защото моята Клюкарка всичко ми казваше / В един момент се поотпусна,започна да играе,ама и на нея камък и падна от сърцето като разбра че вече е отписана от ДГ и няма да ходи повече там Сега в предучилищната в у-ще се чувства в "свои" води,ходи с удоволствие
За малката - ще използвам номера, че и тя като кака ще ходи на "училище за малки",пък дано по-лесно и бързо се адаптира