Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

  • 83 690
  • 754
  •   1
Отговори
# 405
  • София
  • Мнения: 2 352
Нещо май не се изразих добре. Диагноза на децата ни поставят на базата на зададените ни въпроси и симптоми, които наблюдават. Много задълбахме в тази тема, а преди малко казах, че не ми се говори за това. Просто не ми е на дневен ред и леко не ми пука.
Задълбала съм повече в това да отмятам преодоляване на симптоми за диагноза, тоест да приучавам детето да се справя с настоящите проблеми, които ще доведат до отпадане на маркери за симптоми.
 
С две думи, гледам си детето и го възпитавам и това ме интересува повече от това каква и защо и откъде му е дошла диагнозата  Wink

Допълвам се. Ако някога се измисли хапче или ваксина за аутизма - ще му го дам. Но това хапче няма да го възпита, и ще трябва докато измислят хапчето да родителствам.

# 406
  • Мнения: 2 510
Когато детето ти е малко диагнозата може да не е важна, но когато порасне е изключително важна за неговата сигурност.
Не може да си неотлъчно до него.
Ако нещата стават с възпитание, то на родителите от спектъра трябва да връчат Нобелова награда.
Явно, тук се пише до определена възраст на децата, след това е безсмислено, ако не искаш някой да ти обяснява как си се провалил като родител.

# 407
  • Мнения: 6
Понеже и ние сме родители на дете от аутистичния спектър, не подминаваме нищо писано за аутизма. Тия дни мъжът ми попадна на това:http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4711612 От приятел знаем, че в Щатите все повече се дълбае и работи в тази посока - гените.

# 408
  • София
  • Мнения: 2 352
Снежа63, я се стегни. Никой нищо не ти обяснява. Всичко е в твоята глава, а не написано тук.
Освен да се обучава детето има нужда и от възпитание. Нещо с което не се справям и явно съм пропуснала досега. Не мисля да се оправдавам, че съм споделила това, което в момента ми е приоритет и което досега съм мислила, че не е важно.


# 409
  • Мнения: 2 165
Снежа63, в подкрепа на думите на Катина, ще допълня, че когато бяхме в "Св.Наум" попитах психолога дали състоянието на Хриси е в резултат на лошо отношение и възпитание от детегледачката, тъй като рано се върнах на работа и тя ми отговори, че причината е друга.
Спомена ми, че мога да направя генетични изследвания, но те няма да покажат нищо.
На 2 април се запознах със семейство, което има детенце като нашите и са го изследвали за тежки метали.Резултатът е бил наличие на живак 4 пъти над нормата. Crazy

# 410
  • Мнения: 249
Здравейте,
бих искала да се включа с две неща:
1. аз съм на 32 год. и когато бях 7-8 клас имах съученик, който след години като започна "ходенето ми по мъките" със щерката, стигнах до извода, че е Аутист. Той беше гении по математика, но беше не контактен, избягваше всички и всичко. Гледаха си го вкъщи и никога не излизаше с другите. Идваше сам на училище, сам се прибираше и на мен ми каза "Здравей" и ме погледна май чак след като се преместих в друго училище (след около 2 години) Simple Smile. Но накрая ме видя!
2. по повод В. Цолова-аз бих подкрепила теорията и за стреса (но се въздържам от коментар за това, което тя изнася като инфо в медиите без доказателства), защото на мен почти в началото разказвайки историята ни ми казаха: "Нещо се е заключило, като защитен механизъм и ако го отключите тя ще оправи!". През бременността ми, след раждането, в яслата всичко беше стрес и аз съм склонна да се съглася. Но всеки случай е различен и явно факторите за отключването на Аутизма са толкова много и различни, колкото и самите Аутисти  Hug.

# 411
  • Мнения: 4
Ами колкото и да не ми се иска е истина. Не мисля, че трябва да се очаква от нас, братята и сестрите на такива хора да се грижим за тях. Брат ми е такъв, обаче не смятам, че е моя работа да се грижа за него. Все пак искам да имам и свой живот а досега все съм в неговата сянка, все за него мислят какво иска и т.н.

А по повод на поста на tanq_ludoto това, че някой е неконтактен и се изолира НЕ го прави аутист, има си и други причини - социална фобия, депресия. Това, което ти описваш може и да е социална фобия (в БГ има табу и не се говори за тази диагноза), което НЕ е аутизъм и не е от този спектър. Защото ти на практика не може да знаеш как се е чувствал - може да си е тръгвал и идвал сам, но това да му е тежало и да го е депресирало. Докато при аутистите като че ли няма такава осъзнатост.

# 412
  • Мнения: 249
Ами колкото и да не ми се иска е истина. Не мисля, че трябва да се очаква от нас, братята и сестрите на такива хора да се грижим за тях. Брат ми е такъв, обаче не смятам, че е моя работа да се грижа за него. Все пак искам да имам и свой живот а досега все съм в неговата сянка, все за него мислят какво иска и т.н.

А по повод на поста на tanq_ludoto това, че някой е неконтактен и се изолира НЕ го прави аутист, има си и други причини - социална фобия, депресия. Това, което ти описваш може и да е социална фобия (в БГ има табу и не се говори за тази диагноза), което НЕ е аутизъм и не е от този спектър. Защото ти на практика не може да знаеш как се е чувствал - може да си е тръгвал и идвал сам, но това да му е тежало и да го е депресирало. Докато при аутистите като че ли няма такава осъзнатост.

Споделих мнение и впечатления, не съм поставяла диагноза  Simple Smile А и имам малко наблюдения, като се има предвид, че отглеждам 13 год аутист Simple Smile

# 413
  • Мнения: 4
Между другото брат ми е лекуван само като дете, от много години не е. Гледаме си го вкъщи, но не го тъпчим с хапчета.

# 414
  • София
  • Мнения: 2 352
pawdflsdflwerpvldf, как да ти помогнем. Искаш да си споделиш или да ни попиташ нещо. Ако е за споделяне.....добре дошла. Ако е за въпроси - давай да вършим работа.

Писала си в друга част на форума, че ще емигрирате в Италия. Ти обаче ни питаш има ли някъде дом за възрастни аутисти. Не разбирам - търсите дом за брат ти тук ли? А вие ще заминете? Извинявай, ако ти се струва, че лични неща те питам, но то си ни е част от мисленето в тази тема да обсъждаме лични неща и да си питаме лични въпроси.

# 415
  • Мнения: 4
Аз съм 1993-та година, а брат ми роден малко след Чернобил - 1986-та. Смята се, че около и след тази авария случаите на аутизъм бележат ръст, както и редица алергични и други заболявания. До колко има връзка с аутизма тази авария не знам, но брат ми е роден началото на юни 86-та.

Някои роднини още от сега се намесват и ми казват, че на мен щяло да остане да го гледам, че било мой дълг аз да го поема когато родителите ми остареят много и вече няма да могат да се грижат за него. Само при мисълта изпадам в паника - майка ми за да се грижи за нас съсипа кариерата си, за да си е вкъщи и покрай брат ми няма почти никакви социални контакти вече в реала, само в интернет. Отделно имам чувството, че бракът на нашите се държи единствено заради брат ми, тоест ако той нямаше този проблем щяха да са се развели преди да се родя сигурно. За щастие поне вече мама не се тъпче с успокоителни както, когато бяхме малки.

# 416
  • София
  • Мнения: 4 412
Monito, според мен роднините ти така говорят, защото ги е страх и искат да си снемат отговорност от плещите. Разбира се, че ти ще си имаш свой живот. Обаче майкат ти трябва да подготви брат ти за самостоятелен живот, в смисъл да може да е относително контактен. Имате различни възможности

- защитени жилища
- домове за хора с умствени недостатъци
- Да допълня и още една възможност - личен асистент. В Сф има такава програма и се отпускат по около 250-300 лв. на месец. За това време може личният асистент да се грижи по 3-4 часа за брат ти, а през другото време, ако може ще стой сам в обезопасено жилище.

Ето ти линк към едно защитено жилище в СФ - http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=612999 . Това жилище се намира близо до нас, не съм се заглеждала как живеят хората, но поне сградата изглежда като на снимката.
Около нас има още едно жилище, в което живее жена на около 45-50 години с тежка ДЦП и нарушено зрение, живее много достойно. И има и още една направо луда жена, тя пък живее съвсем до нас и според мен е щастлива по някакъв неин начин. Често и съседите не са безразлични, аз наглеждам лудата до нас. Не се грижа за нея, но гледам да не идват някакави непознати и да не започнат да я тормозят. Веднъж бяха дошли едни роми, аз ги изгоних и после роднините ми благодариха. Също като я видя познавам в какво здраве е. Тази жена има нормална сестра, със семейство, която идва при нужда.
Преди време гледах предаване за Холандия и там социалните служби бяха инсталирали по една камера с връзка към интернет в домовете на стари и нуждаещи се хора и ги наблюдаваха през интернет дали имат нужда от нещо. Може да помислите и за такъв вариант, при положение, че брат ти е относително самостоятелен в къщи.

Според мен тепърва този род услуги ще се развиват, братята и сестрите ще имат грижата да са нещо като настойници на тези хора, да следят да се отнасят с тях достойни, и ще имат право на семейство, деца и т.н. Трябва родителите и роднините да са активни.

И още нещо Monito, това че имаш такъв брат ще бъде голям тест към твоите бъдещи приятели - някой, като разбере за него ще избяга, но не се огорчавай от това. Значи този човек не те цени достатъчно и си търси поводи.

Последна редакция: чт, 12 апр 2012, 18:51 от TanyaMG

# 417
  • Мнения: 249
Аз съм 1993-та година, а брат ми роден малко след Чернобил - 1986-та. Смята се, че около и след тази авария случаите на аутизъм бележат ръст, както и редица алергични и други заболявания. До колко има връзка с аутизма тази авария не знам, но брат ми е роден началото на юни 86-та.

Някои роднини още от сега се намесват и ми казват, че на мен щяло да остане да го гледам, че било мой дълг аз да го поема когато родителите ми остареят много и вече няма да могат да се грижат за него. Само при мисълта изпадам в паника - майка ми за да се грижи за нас съсипа кариерата си, за да си е вкъщи и покрай брат ми няма почти никакви социални контакти вече в реала, само в интернет. Отделно имам чувството, че бракът на нашите се държи единствено заради брат ми, тоест ако той нямаше този проблем щяха да са се развели преди да се родя сигурно. За щастие поне вече мама не се тъпче с успокоителни както, когато бяхме малки.
Недей да се депресираш и изпадаш в паника от приказките на роднините си. Ти си млад човек и имаш право да живееш  свой живот Hug. И аз имам подобен проблем с моите роднини, имам и малка дъщеря, която не искам да  се обрича на сестра си. Не знам какво ще се случи когато мен ме няма, само се надявам до тогава да има вече добри места за такива хора. Надявам се, че и сестра и няма да я забрави и ще и помага чат-пат  Simple Smile.
Monito93  откъде си? Питам те, защото четейки за Стилян Петров попаднах на статия, в която пише, че в района на Монтана след аварията в Чернобил са отчетени високи стойности на радиация.
 

Последна редакция: чт, 12 апр 2012, 18:56 от tanq_ludoto

# 418
  • Мнения: 5 719
Ние се върнахме от София
мина консултацията при доктор Аврамова
час и половина и коментара че в детето и в поведението му не виждала нищо общо с децата с аутизъм По-скоро имал изоставане в развитието си тъй като не правел неща присъщи за деца на неговата възраст
За да е сигурно и да има становище ще ходим на обследване, верятно юни месец
До тогава обаче трябва да намеря детски психолог, логопед и да действам за ресурсен учител
Това е в общи линии
Убихме се от път, от 5 сутринта се прибрахме в 12 вечерта
Поне видях че в двора на самата болница има хотел, понеже ме предупреди д-р Аврамова че ще се остава 3-4 дни

# 419
  • Мнения: 2 165
Kasidy , чудесни новини! Hug
Благодаря ти за информацията, че ние сме на ред на 24.04. при д-р Симеонова.

Общи условия

Активация на акаунт