Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

Объркването в ранна детска възраст на аутизма / особено регресивния/ и шизофренията имаше скоро обяснение.
Въпросът си го зададох и аз, тъй като това беше първата диагноза в св.Никола- регресивен аутизъм. Дали е положително или отрицателно, но за мен шизофренията е по обяснима от аутизма или по-ясна.
Надявам се, скоро и аутизмът да стане по-ясен, защото опитът за туширане на външните изяви не ми харесва. Да оставим, че това е "стреляне на посоки" с неизвестен резултат при всяко дете.

Катина,
помисли си на каолко години са най-възрастните аутисти в България, които познаваш макар и не лично? Кой им е сложил диагноза? Ако тези, които са сложили на този човек диагноза "Аутизъм" вече не работят, има техни колеги. Ами отговорете на въпроса на момичето или младата жена. Въпреки, че последното изречение от постинга й също навежда на мисълта, че тя знае какво става с хората, които не се лекуват в домашни условия.

Не съм против това да помогнем на някого, но искам да предпазя майките от негативните емоции както  беще при обсъждането на "споделеното" от обърканото момиче и репликите на ливия-тера. Ние сме склонни да помогнем на всеки, заявил, че страда от нещо, подобно а нашето, точно, защото го изживяваме непрекъснато и си мислим за бъдещето.

За съжаление обаче има и хора, които се забавляват с предизвикването на реакции в определени раними общности.
Не казвам, че този случай е такъв. Но ако не е, нека момичето пише.

Объркани деца винаги има.
Аз писах, че имам приятелка с дете /вече и двете са големи/ на Даун и второ дете с нормално развитие.
При такива случаи нещата в едно семейство са доста тежки и варират в твърде широки граници - от първоначално неприемане, до приемане с оставащо чувство на страх и безнадеждност или пълно отхвърляне.
Може би е време да опиша какво се случи в Розали. сом.
Дете в средно училище търсеше помощ за брат му аутист, тъй като родителите му са доста възрастни за да могат да се грижат за него, а и беше твърде объркано, ако се случи нещо с тях кой ще се грижи за брат му.
Друго дете / момиче/ с ник Пипи дългото чорапче му отговаряше, че има сестра / диагнозата не беше уточнена/ и родителите й предимно се грижат за нея т.е. всичкото внимание е насочено към болното дете. Думите бяха "Навремето лудите са ги убивали с камъни, а днес са на почит".
Такава тема трябва да има в деца с увреждане и тя не е никак маловажна.

Май много филми гледате 

Уплашихте го момичето. Възможно е да не пише повече тук. Хайде да спрем да я коментираме, докато тя не се появи, ако изобщо се появи.

Не Катина, но хората наистина стават мнителни, особено когато се намират хора да бъркат в раните им.
Също така когато използват децата им.
Децата в спектъра са най- подходящи за това и въобще хората с психически проблеми.
Дори и в закона.
Животът, а не филмите познават доста престъпления извършени от хора в норма и следващо укриване зад диагнози.
Шизофренията е една от най-модерните, които се използва.
Тенденцията днес да се използва аутизмът е твърде голяма, за да се неглижира.

Катина,
аз почти не гледам филми, а камо ли на аутистична тематика. Не чета и художествена литература на тази тема. Синът ми от време на време ми разказва по нещо, но аз съзнателно не гледам нищо, което не е документално и то, познавателно или даващо идеи за работа с децата. Всичко останало ми идва в повече.
Спирам да коментирам за това момиче. Но то, ако има необходимост, може да пише на някои от вас на "лични". Мисля, че след емоциите, предизвикани от г-жа Л.Тера, ни е рано да емоционираме толкова силно темата (Катина май не е следила размяната на реплики). Ако има защо, добре, но ако няма, по-добре да се въздържим.
Катина, знам, че правиш разлика между двете неща. Но тъй като всички сме изживявали или изживяваме страха от това, дали децата ни нямат шизофрения, искам да поясня, че аутизмът никога не преминава в шизофрения, освен когато диагнозата не е била сбъркана. А ние не се съмняваме, че нашите деца са диагностицирани надеждано, нали?

Мами,

Ето нещо, казано от една майка  преди повече от година, когато аз споменах, че синът ми е купил една книга "50 въпроса и отговора за аутизма.."

"Здравейте,искам да взема отношение към информацията на Констанца за книгата“50 въпроса и отговора за аутизма“.Меко казано е че съм възмотена от тази книга.И аз както повечето родители на деца от спектъра изкупувам всякаква литература излизаща на бг пазар.Така купих и въпросната книга.Толкова заблудени и глупави неща не бях чела.Това е теорията за майката хладилник.Не мога да ви кажа как се почувствах след тази книга.Не е честно, хора твърдящи че са някакъв вид специалисти да се мъчат да трупат пари на гърба на тези майки,които са до децата си 24 4аса дневно.Да твърдят че сме прекъснали връзката с децата си,и затова имат дефицити е меко казано престъпление.Чета че във форума има представители на много фондации и организации,мисля че не трябва да пренебрегвате подобни книги.Ние знаем че не са истина твърденията им,но представете си майка която току що е научила за диагнозата на детето си,след прочитане че едва ли ен тя е виновна как ще се чувства.А и имаше скоро постове на учителка в детска градина.Те и без това са объркани  в стремежа си да настигнат съвременните течения в борбата с аутизма,само подобен вид информация им трябва.Нека не позволяваме да бъдем обийдани и заклеймявани публично от самопровъзгласили се “специалисти“!!!"

Синът ми я прочете и ми показа някои пасажи. Откровено казано, нямам желание да я прочета. Идва ми да я накъсам на парчета. Аз рядко употребявам нецензурни думи, но ми се поиска да нарека авторките  "кухи лейки" и "стари чанти". Това са някакви членове на Българската асоциация по психоанализа. Горките родители, които са им повярвали и разчитат да лекуват децата им. Тези лелки не са мръднали на милиметър от времето на Канер.
Бих запитала майките от Варна, имат ли преки впечатления от тези кукавелки, за да реагираме наистина като общност на родители на аутистични деца или да ги оставим да си тънат в догмите.

Този въпрос се задаваше винаги при установяване на диагнозата или съмнение за такава.
Не по времето на Канер, а преди 10 години. Следва въпроса за преживян стрес по време на бременност. Прекарани инфекции от страна на майката. Начин на раждане. След родилни заболявания и т.н.
Въпросите са изключително неприятни защото на базата на тях се правят генерални изводи.
Въпросите се задават от специалист - лекар- психиатър, а не от някой който пише трудове.
Ако отвориш Интернет има и много интересни констатации и заключения.
Например - аутизъм се предизвиква при стрес на майката по време на бременност от смяна на жилището.

Ами и Владислава в последните си няколко ТВ изяви казва, че аутизмът се отключвал от стрес. Имало нещо генетично, но стресът бил причина за проявяването. Това най-малкото не е доказано,но когато го твърди председател на НПО по аутизъм, това вече е послание. Тук можем да си пишем каквото искаме, да изказваме предположения и спорим, но пред аудитория, човек трябва да говори само доказани неща или да каже: "предполага се..., някои считат ..." и т.н.

На мен ми обясниха, че стреса в ранна възраст е отключил проявите на аутизма, който винаги си е бил там. Обясниха ми го от клиника св. Никола и мисля това са специалистите, които разбират за аутизъм повече от нас родителите. Сигурна съм, че същият специалист го е казал същото нещо и на Владислава и точно така го разбрах от нейните думи. Може би защото ми го бяха обяснили преди това  де 

Аз говоря за стрес при майката по време на бременност. Причина се сочеше и отделянето на детето, както и раждане секцио т.е. неща които косвено засягат психиката на бебето.
За сина ми са ме питали само за преживяна уплаха/ може би защото той си загуби говора/.
Забравих първата ни среща с невролог /доц. Узунова/. Тя постави първата предполагаема диагноза - създаден аутизъм в следствия на неправилно възпитание и отглеждане т.е. дете гледано в стерилна обстановка и под похлупак.
Така, че от психолози не ми е известно какво се очаква. Лошото е или доброто, че психологията навлезе масово и още по- лошо е, че не работят в унисон с психиатрите.
Добрите клинични психолози са рядкост, дори имам чувството по- рядко от психиатрите.
За мен комбинацията между двете е много съществена + логопеда, но не общ логопед.

Ами има човешка логика, има и медицинска логика за всеки здравословен проблем, вкл.аутизма. И докторите, не изключвам психиатрите си имат теории, коя повече, коя по-малко подкрепена от научни факти.

Аз се порових из нета, за да видя има ли нещо ново за връзка между аутизма и шизофренията и попаднах на различни неща. Освен по-несериозните неща, през 2008г. едно проучване показало, че липсвали 16 едни и същи гени при хора с аутизъм и такива с шизофрения. Но това е само констатация, без да показва връзка. Та сигурно това е дало нов тласък на мисленето в тази посока. Но едно Канадско генетично проучване, публикувано миналата година стига до заключението, че двете състояния са диаметрално противоположни.

Видях и друго ново проучване, оглавявано от учен-генетик, имащ 15-годишна дъщеря с аутизъм. И той казва, че откритието, направено от неговия екип за увреждане в хромозома 17, до десет години ще доведе до откриване на лечение. Та тази хромозома в еволюционно отношение била от най-младите и била свързана с говора и влечението за комуникиране. Имало я само у хората и някои примати, но не и в останалия животински свят. Е, как ви звучи? Оптимистично ли е да се оправят дечицата ни след 10 години? Десет-десет, дай Боже!

Как се поставят диагнозите? Има ли правила за поставяне на диагноза?

 Като гледаме д-р Хаус например той си написва на таблото - тези и тези симптоми отговарят на тази и тази диагноза. Пропуска един симптом или го разчита неправилно и диагнозата - му е неправилна. Но, ако намери всички симптоми и хоп излекува пациента.

С диагностиката на нашите деца е същата работа. При наблюдения и тестове си написват на таблото - пациента показва тези и тези симптоми, а те отговарят на тази и тази диагноза. И хоп диагноза за децата. Никой няма право да ги вини ако са сбъркали защото основните симптоми написани на дъската са им дадени от нас. Тоест те ни задават въпроси които водят към симптоми и ние отговаряме и те описват в епикризата даже, че по думите на родителя са такива и такива симптомите. Често въпросите им ни се струват нелогични, но явно си имат причина да ги задават. Например правят си свои научни трудове или точно тези безсмислени за нас въпроси показват даден симптом.......

След 10 години например ги водим пак там и пак се случва същото. Задават въпроси и пишат на таблото - такива и такива симптоми. Описаните симптоми отговарят на тази или тази диагноза. На второто диагностициране което е хипотетично след 10 год. симптомите отговарят повече на диагноза У вместо на диагноза Х и съответно те лекарите си пишат диагноза У. Възможно е да остане и Х, но само ако симптомите отговарят на това.

И аз знам симптомите за дадена диагноза и се старая да направя всичко възможно да премахвам симптом след симптом защото тези симптоми довеждат до диагноза.

"Оправянето" има две страни - първо откриване на причината и след това туширането й, т.е. откриване на лекарство / най- общо казано/.
Аз, обаче, че оптимист. Няма друг начин.
В Новогодишните пожелания, една майка си пожела "хапче" за излекуване на  децата с аутизъм.
Може и да го има и ние да се възползваме.
За сега всеки прави нещо по силите си и съответно се опитва да го свърже с нещо и да подобри състоянието.
Не обвинявам нито лекари, нито някой друг в какво вярва и какво прави. Всеки си има своите съмнения и "доказателства".
Една от големите разлики между шизофренията, че тя е временно състояние на етапи, а аутизмът е постоянно състояние.
Като различие в най- ранна детска възраст се сочи, че шизофренията като външна проява настъпва изведнъж, но състоянието е преходно и на етапи, за разлика от аутизмът където промените са по- бавни и за съжаление продължителни.

Катина , така се определя диагноза, но за диагнози като нашите, за които причините не са известни и синтомите се препокриват частично с други диагнози нещата са по- сложни.
Напоследък чета, че лекарствата при шизофрения, не могат да се използват при аутизъм дори и при едни и същи външни прояви и могат да доведат до влошаване на положението при аутистите.
Различните хранителни добавки или Омега 3, 6 и други за оросяване на мозъка, за подобряване на концентрацията и вниманието също могат да имат точно противоположен ефект.
Не случайно и много деца реагират по коренно различен начин на тези лекарства и методики.
Лошото е, че и да пробвам върху себе си просто резултата не може да го прехвърля на детето.

И обратно - объркването на шизофрения / където медикаментозното лечение е съществено/  с аутизъм може да доведе до доста лоши последствия за шизофрениците.
Голяма част от аутистите имат изграден механизъм за самозащита, докато шизофрениците в криза -не.
Така, че никак не е без значение определянето на точната диагноза.

Катина,
в "д-р Хаус" е явно като на кино (аз не го следя). Иначе написването става в мозъка и след това където и да е. Това е един доста сложен процес на мисловно градиране на симптомите и след това на вероятните диагнози, наречен "диференциална диагноза". Само че при никое заболяване, вкл. аутизма не се разчита само на анамнезата (казаното от пациента или родителя). Има обективни данни от прегледа и изследвания. Дори и при аутизма, както знаеш и сама си казвала на някои мами, има тестове. Затова американците вече правят скрининг на децата и на една годишна възраст определят децата в риск, а на две са в състояние да сложат диагноза с голяма вероятност.