Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

Странна случка с къща през деня

Това е линк към филма за ситуацията във Франция. Не зная поради каква причина се говори за забрана или сваляне от сайтове. Филмът е абсолютно безобиден. Няма грозни сцени с тормозени деца или нещо подобно. Единствено интервюта на авторката на филма с няколко психоаналитици. Тя им задава нормални въпроси и те отговарят съвсем спокойно. Отговарят това, което мислят. Може би това е шокиращото - тяхната позиция. Но за да се запознаете с нея е необходимо все пак да видите филма. Аудиото е на френски, субтитрите - на английски. Вижте и чуйте как звучат неподправените вътрешни гласове на френската психоаналитична школа. Без маска и грим, както се казва. От тези вътрешни убеждения произтича и всяко по-нататъшно тяхно действие - какво, как и защо правят дадено нещо със своите пациенти. Това, разбира се е радикална позиция на хора, които плуват в свои води. По света отдавна се говори за краха на френската парадигма. Това сочат резултатите на пациентите - млади хора, незнаещи и неможещи почти нищо. Срещу това застават прагматичните школи - които опитват да работят върху реалните проблеми на децата тук и сега. Не "ако се получи", "да му дадем време", "да почакаме само да излезе" и т.н. Естествено е, че в България, поне засега, такова "плуване в свои води" няма как да се случи. Ние сме земни хора, ориентирани сме не към света на думите, а към света на действията. Търсим реалните резултати, а не красиво изглеждащите, но безпочвени въздушни замъци. Но ако при нас психоаналитичната школа имаше полето на действие, със сигурност би свалила маската на щадящата доброжелателност и би говорила това, което истински мисли за нас и нашите деца. Който се съмнява, нека прочете "Изоставащото дете и неговата майка" на Мод Манони. Всеки интелигентен, чувствителен човек има реминисценции към собственото си минало: "Защо съм такъв, какъвто съм? Не можех ли да бъда друг? Защо така се случи при мен? Каква е моята вина?" и т.н. Но изпадането в крайности може да донесе непоправими последици върху здравата психика и оттам върху целия последващ житейски път, върху решенията, които ще взимате - за себе си и за своите деца. Лично за себе си все повече се замислям, че вече наистина трябва да внимавам в чии ръце оставям детето си да работи. Сигурното "психолог", "психиатър", "логопед", "специалист" и т.н. вече далеч не ми изглежда толкова сигурно. Съветвам всички да мислят върху това, особено когато взимат решение за хора, които не могат да го направят сами за себе си - нашите покорни и беззащитни деца.

http://www.dailymotion.com/video/xlezv3_the-wall-or-psychoanalys … t-for-autism_news

Напротив Катина. Аз мисля, че те разбирам доста добре и с теб съм съгласна, но в чист вид.
За съжаление това не може да се приложи като общ принцип и в много случай.
Казано точно - всичко което си изброила е вярно, но не е причина за аутизъм. Може да е причина за дадена аутистична черта на характера, но не и за аутист.
Всички методи за лечение лекуват или намаляват външни синтоми или прояви, но аутиста си остава.
Причините трябва да са други / за съжаление неоткрити/ и метода за лечение друг.
От изброеното нищо не отричам.
1. Децата имат наследствени / гени/ от двама родители. Различната комбинация, както и измененията в гените под влияние на външни фактори и утробното развитие довежда до различни генни изменения.
2. Състоянието на майката / психическо, физическо/ е от съществено значение за развитие на плода.
3. Раждането както по- време, така и начин е от важно значение.
4. Храненето, отглеждането / от глас, усмивка, дондуркане, начин на движение на майката/ са от важно значение за израстване на бебето.
Няма разумен човек който да отрича връзката на майката с бебето и детето, като се започне с съвсем прости неща до  "сънувах...", "пред чувствах...". Примери недоказани с проста логика колкото искаш.
5. Никой не отрича, че "обучението", "личен пример", "отношението" е решаващо за развитието на всяко дете и за всяко живо същество което има гл. мозък и сетива, но... Едно огромно Но...
Ще трябва да възприемеш, че да възпитаваш някой който не познаваш и има коренно различно отношение / включвам всичко/ е почти непосилна задача с методи прилагани от Х / дори да е много добър специалист/ без да си ги пречупил през себе си и детето си.

Обобщения от рода на майката и семейството на деца аутисти са ..., затова детето е аутист и обратното " всички аутисти са..." не ми харесват и водят до доста големи последствия било съзнателно или несъзнателно за децата и родителите им.
Вчера написах, че когато сина ми беше малък имах проблем с него. Сега имам по - голям проблем с обществото и институциите които се обръщат от срещу мен към детето ми.
Много кратък период / не кратък, но пропуснах много време/ беше от обучението му да възприеме света и хората до това, че хората са ... и от тях трябва да се пазиш.
Да не кажа, че ми минават изключително сатанически мисли.

Здравейте,
детето ми е на 1г. и 8 месеца и познава, сочи и казва голяма част от числата от 1 до 10. Често броиме пръсти, знае на коя картинка има едно коте, на коя две и така... броиме и стълбите (не знам дали пък аз не му обръщам повече внимание върху това, отколкото е необходимо, но виждам, че му харесва, когато броя...)
Има ли за какво да се притеснявам? 
Зимата доста въртеше всякакви топки, играчки. Почнах да го наблюдавам, да правя клипчета... Накрая реших, че си внушавам и го отдадох го на това, че сме повече затворени вкъщи и му доскучава. Но вътрешно се притеснявам - онзи ден го видях в леглото, където го бях оставила - беше сложил две малки книжки една върху друга и се опитваше да върти горната... Понякога, като е много концентриран в игра и дори не ме забелязва, че влизам в стаята... Като го викам рядко се обръща, нито пък идва. Пробвах и номера с: "Чао, мама си отива", но не ме последва... Понякога мисля, че не е привързан към мен, но друг път пък постоянно иска и реве да го гушкам... Не знам какво да мисля...
Някъде бях чела, че детето трябвало да има навършени 2 години, за да може да го изследват за аутизъм в клиниката "Св.Никола" в Александровска. Моля, помогнете ми с повечко информация по въпроса? Благодаря!   

[Mark], аз съм чела откъси от "Изоставащото дете и неговата майка" на Мод Манони. И да считам, че той е краен, но не съм чела всичко от него. Има откъси на сайта на организацията, която ги е издала на БГ. И мисля, че съм се възмущавала от него в темата. Но според мен има разлика между специалист, достигнал признание да го издават като популярен автор и друг автор, който го издава НПО за нуждите на определен кръг хора.

А дали не отричат френската школа, защото има други по-модерни, за които трябва да се квалифицираш, ставаш специалист само като си платиш. Например има доста школи в Щатите, където, ако имаш пари и съвсем обикновенна диплома от частен университет ставаш модерен специалист.  Има вяскакви алтернативни терапии, плащаш, продаваш, обещаваш... Естествено, че ще говориш, че само ти си специалист, а другите не са, нали трябва да си върнеш инвестицията. Доколкото знам клиничен психиатър се става трудно с доста изпити и четене.

А конкретно не знам как е във Франция, и в БГ в момента се борят различни хора за влиание. Според мен е най-добре да си се борят, така никой няма да вземе надмощие и ще имаме избор.

Принципно е добре да се отиде на семинарите, да видим какво говорят за родителите и как ни кроят шапките

Но съм напълно съгласна, че трябва да преценяваме внимателно специалистите, повечето имат минимален опит и е най-лесно да обвинят майката. Не е лесна преценката, но не е невъзможна.

Таня, така се случи, че пак след теб имам пост ), с благодарности към теб и поставеното от Катина   още от 2008 г. популяризиране на книгите на Франсоаз Долто, които отговарят на много въпроси, притесняващи родителите.

Въпреки дискусията или поради нея, бих желала да посоча като положителна страна на т.нар. „френска школа” линк: http://www.espacepsy-bg.org/Programa_Kongres-2012.pdf  към програмата, на Френско-българския конгрес, проведен в София в края на април месец, на тема „Работа в екип със страдащото бебе и дете”. Съжалявам за това, че нямаше достатъчно популяризиране, както и отсъствието на родители, тъй като лично аз смятам, че повече информация по която и да било тема е предпоставка за създаване на по-цялостно и обективно мнение. Като цяло от френска страна по време на конгреса имаше изключително излъчване на добро отношение и разбиране към децата и съответно техните родители, като определено има на какво да се научим всички институции в България, свързани с децата (родилни домове, болници, социални служби, домове за отглеждане на деца без родителска грижа, детски ясли, детски градини, училища, обслужващи звена…).

В моята практика (предполагам и други колеги) аз също отчитам от една страна фактора време, което тече и отдалечава детето от връстниците му; това предполага да бъде дадено предимство на използването по-скоро на поведенчески методи, за да се отговори на заявката, т.е. „симптома”, „неприемливото за другите поведение”, и очакванията на голяма част от родителите за бърза промяна. От друга страна паралелно с това си задавам винаги въпроса „Не е ли по-добре да се следва темпото на детето и готовността на родителите да чуят какво в действителност означава даденото поведение?”, т.е. „по-психоаналитичния” и по-хуманния подход, зачитащ преди всичко потребностите на детето, който е времеемък, но и по-полезен в перспектива, защото все пак изграждането на връзка с всяко дете е въпрос също на време, с родителя му също…това е много индивидуален процес…
И в единия и в другия подход на практика има недостатъци в зависимост от съответната гледна точка.

Все пак  , бих препоръчала публичната лекция на Филип Буийо „Обвинява ли психоанализата майките (и бащите)?”, психоаналитик, терапевтичен директор в Куртил – Белгия, член на Школата на Фройдистката кауза от Цикъл от публични лекции на Групата на Фройдистко Поле в България  2011 -2012. Дата: петък 18 май 2012 година, 17.00 часа, Френски Културен Институт, ул. „Дякон Игнатий” № 2.

Никой от нас не се "ражда" родител. Учим се в движение и според бабината приказка "детето ни учи на това". Но процеса на еволюция е двустранен.Както детето се развива да бъде голям човек, така и ние се учим да му бъдем родители. Всеки от нас си се развива със свои темпове и при някои става бързо, при някои трябва "нещо" да ги забърза. Аз имах късмет, че попаднах на прекрасни специалисти основно mina1717, която ми отвори очите точно както каза, когато бях готова да чуя нещо ми го казваше. А тя ме подготви за еволюцията ми постепенно и плавно и много хитро   бих казала, като ми даде да прочета някои книги - една от които на Долто.
Аз за себе си съдя, че тази книга ми отвори очите дотам, че започнах се интересувам от психоанализата и да да "чувам" детето си и от там да отговарям на неговите изисквания и нужди. Тези които ме познават знаят, че мога да намеря контакт с всяко дете със СОП, с което се срещам и то благодарение на наученото.

Момичета, колко от вас са запознати с психоанализата, колко от вас са имали досег с това. Може би  тези семинари ще ви покажат нещото което търсите и ще ви помогнат. А може би не? Но нека не заклеймяваме нещо, което не познаваме.  Не визирам никой конкретно - просто така го казвам.

margo19 Това което описваш не е нещо от симптомите на аутизма. Опитай да отговориш на тези въпроси http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=167936.msg3286613#msg3286613 или този http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=148724.msg3559712#msg3559712  Ако още имаш притеснения би могла да заведеш детето на психолог извън клиника св. Никола - ето преди малко тук писа един такъв, който знам, че ще ти даде отговори.

TanyaMG, не се съмнявам, че си чела откъси от книгата, тъй като това обяснява малката неточност в думите от последния ти пост. Мод Манони е жена, не мъж. Вярно е, че на български няма много информация в интернет, но пък “Изоставащото дете и неговата майка” започват с два кратки предговора, които не оставят съмнение относно пола на автора. Изкушавам се да цитирам няколко изречения от предговора на Колет Одри. Струва ми се, че ако бях майка, това би ме обидило и възмутило до степен никога повече да не гледам на психоанализата като на безобидно и доброжелателно занятие, когато тя се обръща към семействата на деца с увреждания. Преценете сами:

   “... Майката никога не престава да се бори за умствено изостаналото си дете. Докато всички се отчайват около нея, тя единствена продължава консултациите, иска нови диагнози, нови прегледи, нови лечения. Примирението е невъзможно за нея. Чудо на майчината любов, мислим си ние, върховно заслепение. Тя се бори за друго същество, като че ли става дума за собственото й съществуване.
   Изненадващо се случва тя да прекъсне добре напредваща психотерапия, самата тя да потъне в болестта докато духът на детето й възкръсва, да се самоубие малко преди оздравяването. Нима не е била готова да спаси детето си на всяка цена?
   Несъмнено не на всяка цена. Защото тя се е борила всъщност за собственото си съществуване; тук няма метафора – или по-скоро, самият живот е метафора. И откриваме, че собственият живот на майката е включвал и дебилността на детето. Че болестта на детето е служела за предпазване на майката от нейната дълбока тревожност. Че борейки се за него – да го лекува, без да го излекува – всъщност тя се е борела за себе си с риск да започне да се бори срещу него, в името на тази болна част от него, която е тя и чието изчезване не би могла да понесе.”[/b]

Относно респекта ти към авторитетите – една немалка част от психиатрите, както и някои от психолозите, се насочват към бъдещата си професия в опит да осъзнаят собствената си психотична душевност. Съветвам всеки, който е бил повлиян от дадено мъдро четиво, да си направи труда да потърси и допълнителна информация за автора. Най-малкото неговата снимка. Повярвайте, понякога една проста снимка и няколко житейски факта могат да кажат повече отколкото цяла книга. А това дали някой е издаван или не, не е кой знае какъв критерий. Хората с харизма и предначертана цел в живота рядко се спират пред нещо или някого. Именно такива личности успяват в най-голяма степен да подчинят умовете на останалите. Хитлер също се продаваше добре. Идеите му също звучаха доста смислено. За последователите, не и за жертвите. Примерът ми е драстичен, но не е случаен. Всъщност ние, родителите, какви предпочитаме да бъдем – последователи или жертви? Защото четейки тези книги и още повече, след като гледах филма за историята във Франция, осъзнавам, че за определена част от имащите право на последна дума относно децата ни, ние, техните родители, техните най-близки хора, сме от страната на жертвите. От страната на злото, което трябва да бъде отстранено, за да могат тези “отровени от нас деца” най-после да оздравеят. Нима не сме ние тези, които и за миг не се замислят да защитят детето си от хора, които нямат законовото или моралното право да го нараняват физически? Кой от вас не е казвал думите: “Какъв е тоя, бе! Ще ми бие детето! Да не го е раждал и гледал той, че ще му посяга!” Е, каква е разликата? Какво право има някой, който не е раждал или гледал детето ми да ме определя като зло, без което детето ми ще се чувства по-добре? Нещо повече - моето отсъствие би го излекувало! Горещо препоръчвам на всички, които желаят да добият реална представа за онова, което е умело скрито зад красивите думи и сложните словесни еквилибристики в книгите, да гледат филма. Ако езикът е проблем, намерете ваш близък, който да ви го преразкаже. Ролята ви на родители е не само да предоставяте възможности за терапия, но и да защитавате децата си. Физическата агресия едва ли може да остави такива дълбоки следи в душата на човек, както това могат да сторят менталната и моралната агресия. Мислете и не позволявайте на съмненията, страховете и респекта към някой, който изглежда по-мъдър от вас, да ви превърнат в жертви.

[Mark], може ли да напишеш с едно изречение какво точно апелираш. Какво очакваш да направим. Има много агресия в постовете ти, а е много опасно да провокираш с агресия място, където има много жени 

[Mark] , не съм конкретизирала пола на Манони, говоря за той - автора. Какво значение има мъж или жена?  А конкретният ти цитат вчера си го спомних, да краен е, но аз мисля, че е верен за някои родители. По скоро възмущението ми е, че автора се е концентрирал върху много тесни случаи. Да, опасно е тези тесни случаи да се представят като общовалидни. Най-вероятно и за това не е издаван като популярен автор.
Ти защо мислиш, че няма такива родители? Аз съм сигурна, че зад всяко подобно твърдение, авторите показват и конкретни случаи, на базата на които са направили умозаключенията си. Не смятам да задълбавам и да се интересувам от тези трагични  случаи.

[Mark] , Наистина има някакъв страх от психиатрите в мненията ти или нещо друго приличащо на агресия. Странно е да ни караш да умозаключаваме за тях по снимка... Наскоро гледах един психиатър от клиниката Свети Никола, мисля, че шефа й. Да, странно изглеждаше, но каза най- правилните и тактични думи на тема "Имат ли място децата със СОП в училище". И много по-правилно и на място ми звучаха от мненията на някои родители.

Според мен в БГ повечето психиатри и психолози са Фроидисти, така съм чела. Не се страхувам от тях - имала съм срещи и с тези от Свети Никола и с такива работещи на частно. Дали са ми много добри съвети.
И вчера установих, че и аз съм симпатизанка на Фроид и даже ми олекна, защото имах някои наблюдения и си мислех, че ми има нещо, за да мисля по този начин.

Катина,
преди два дни ти коментира моето отказване от по-нататъшно участие в дискусията така: “...като се отказваме да дискутираме, не ставаме общност. Истината се ражда чрез спор. И да, липсва ни съпричастност – не само към френската общност, но и към събеседниците си.”

Аз нямам желание да се върна в дискусията точно, защото не апелирах за нищо, ако не се счита за апел  реторичният ми въпрос защо майките на децата от спектъра да не подкрепим петицията и информацията, че аз съм я подписала. Подписали са я вече 8889 души от цял свят и се надявам, че българите ще станем още няколко като се добавят няколко мои приятели, които се интересуват покрай мен от проблемите на децата от спектъра.  

Останалото, от което 2/3 вероятно са трите цитата е в рамките на добрия тон и е по-скоро информативно, отколкото опит за започване на дискусия или нападка към някого. Ще си позволя да се самоцитирам: “Аз не пледирам срещу този или друг подход, а просто ми се иска майките да не пропускат време да прилагат това, което е доказано, че работи.”

Мисля, че това е смисълът и на написаното от Марк. Ти искаш от него да ти резюмира в едно изречение за какво апелира и какво желае той ние да направим и дори го предупреждаваш да не предизвиква агресия.

Хайде върни се към думите ти в началото на този пост и се замисли, дали не важат за всички ни, включително и за теб. И как да се роди истината, когато хем искаш спор, хем го прекъсваш. И къде виждаш “много агресия” в постовете на Марк? Специално в последния единствената агресия не е негова, а на Колет Одри, която той цитира.  

Съжалявам, че го накарах да преодолее нежеланието си да участва във форума, като считах, че може да има взаимна полза за него и мамите от една добронамерена дискусия. Защото освен, че е баща на дете с аутизъм, той е и педагог, и човек много навътре във философските школи. Чел е Франсоаз Долто и много други автори на педагогически книги и е човек с ясно определени житейски позиции. Много е трудно да му се повлияе да приеме или отрече нещо, ако сам не се убеди. Затова не знам дали би се вслушал в съвета ми да се оттегли и той от тази дискусия, която би му донесла само агресията на “това място, където има много жени”.  

Мами, между другото, какво мислите за Стокхолмския синдром?

Констанца, Марк - много крайни мнения Хитлер, Стокхолмски синдром... Не сме заложници на психолозите...

Аз имам опит с дете застрашено от проблеми в развитието в периода 2-5 годишна възраст. И като такъв родител мога да говоря само за този период.
За това време никоя майка не е извършила чак такова престъпление, че да я обвинят в нещо, да й отнемат детето и т.н. Няма нужда от плашене. Такави родители могат да получат само адекватни съвети, съобразени с техните особености, тези на партньорите им и на детето.

За това дали има общност или не. Напоследък си мисля, че е по-добре да няма общност. Общност значи да дадеш доверие на 1-2 човек, той да работи уж за доброто на всички засегнати, а след години да ти каже "ами аз работя за себе си" или да се окаже, че не го познаваш добре.

Констанца, Марк вие имате ли доверие на някой психолог, само към Френската школа ли е насочено недоволството ви или общо към всички психолози?

Таня,
Марк ако иска, може да отговори на въпроса ти. Аз имам наблюдения, че той контактува с не малко психолози, които уважава. Имаме и роднини психотерапевти. Що се отнася до мен, аз имам трима приятели прекрасни психиатри - двама професори и един доцент. Вярвам им безрезервно. Аз самата в студентските си години се увличах от психиатрията и обожавах проф.Никола Шипковенски, който е последовател на Фройд и е световно известен. Продължавам да го считам за голям ум и специалист. След като прочетох някои от трудовете на самия Фройд обаче, реших, че повече могат да ми дадат Достоевски, Балзак, Цвайг, Стендал и се отказах да се занимавам с подсъзнателното. Предпочитам да се доверявам на ясното си съзнание, отколкото да навлизам в дебрите на подсъзнанието си, което несъмнено всички носим и да му позволявам да взема връх над мен.

Контансца, не мисля, че точно сега е момента да бъркаме толкова надълбоко в женската душа и респективно в майчинската душа. Готова ли си да чуеш ти или Марк това, което може да излезне от там. Мислиш ли, че сме готови да разголваме душите си публично. Или, че искаме да го правим, а силно препоръчания филм ще направи точно това. Дали сме готови за този филм - кой преценява.

Вчера тук писа една психоложка и, ако не си разбрала каза, че е много деликтна тема да се бърка в човешката душа и психолозите навлизат там внимателно, бавно и според възможностите на клиента.

Този филм е доста краен и доста рязко влиза там и провокира задаване на въпроси? Аз не съм готова да си задам тези въпроси и не искам да го гледам. А съм сигурна, че автора не преувеличава и наистина има много такива случаи. Може би дори почти всички, стига да се навлезне достатъчно дълбоко и се извади това от душата. А не всеки е готов да му се рови толкова надълбоко в психиката и да си признава това което дълбоко вътре е скрил.Бих го гледала само, ако моя психоаналитик ме насочи към него, а това не е така. Препоръчват ми за момента семинара на Франсоаз Долто, препоръчват го на майките тук, което означава, че темата на семинара е подходяща на всички майки и ще направя всичко възможно да отида там, защото този семинар ще е подходящ за развитието на моето дете. Моето дете е клиент на психоложката, която го препоръчва и тя прави всичко възможно да ме развие мен така, че да и помогна да помогне на детето ми, научавайки нещо в негова полза.

Моля да се придържаме към темата, която е изписана отгоре като заглавие, а този филм или Стокхолмския синдром и изобщо навлизането в психоанализата на майката е извън контекста на темата.

Mark, за съжаление си много прав, но начина не е толкова прост за разгадаване, а и използваните методи са други.
Не е като да отидеш на лекар със счупен крак и след това от резултата да му дадеш оценка. Въпреки, че и това е трудно. Не е като да ползваш логопед / въпреки, че и там има условия/ или друга услуга и психолог. Има голяма разлика между възрастен и дете.
Тук и двамата / родител и дете/ са засегнати. Разрушаването на такива връзки или изграждане на нови по тип на други е крайно рисковано.
Колко и самонадеяно да звучи ролята на родителя никой разумен не може да измести.
Не случайно мнението за един и същи психолог от различни хора е различно. Да изземваш ролята на родител е едно, да направляваш друго, въпреки, че и последното е много опасно.
За щастие винаги когато съм залитала в нещо се е случвало нещо, което ме е приземявало с гръм и трясък.
Едно със сигурност е положително - различните психолози, лекари, хора/ включително тук/ имат различно мнение и подход. Твоя начин трябва да си го сглобиш сам. Дори и да изглежда абсурден, то той за твоето дете, при вашите условия ще е най- правилен.
Може да звучи странно, но децата в определен момент започват да те водят в правилната посока.
Най- важното е никога да не прекъсваш връзката помежду ви, независимо дали мислиш, че те разбират или не. Дори и да не те разбират те започват да те следват, след това се изравняват с теб и в един момент започват да те водят. След време отново ти се струва, че се разминавате...
Никой не може да научи едно дете аутист на живота / нашия/ и да промени техните възгледи иподхода им към нещата, но може и е задължително да го научи на основните " закони" в обществото.
Децата от спектъра имат добра визуална памет, както памет за събития и твоята реакция.
Дали им харесва или не те копират добре както отношения, така и възгледи. Повечето деца са изключително точни изпълнители и подредени.
Въпросът е, кой ще дава "командите" и с каква цел, както и след време кой ще носи отговорност за изпълнението им. Особено последното.