Защо няма да ви дам работа

Дали държавата, дали частните предприемачи, все едно.
Разбира се, че за някои кадри изобщо е нерентабилно да си губят времето за жълти ститинки.

Стига де, най-голямото постижение е да си намериш високоплатена работа, която да ти позволява по цял ден да висиш по форумите и да си рекламираш високото образование и квалификация.   Като чета до този извод стигам, пък и форумската активност рязко спада в почивните дни. 

Бихте ли забранили достъпа до бг мама и до социалните мрежи в работно време, ако бяхте работодател. И бихте ли плащали за пълен работен ден, ако не можете да осигурите такава заетост, което пък позволява висене по форумите.

Айде бе. Ти говориш пълни глупости в момента! Първо, Канада не е Квебек, така че вземи се уточнявай. Второ, градините във всички останали провинции струват приблизително еднакво, щото трябва отнякъде да ви идват безкрайните дотации и съответно ние ви спонсорираме. Това отдавна е известно и на правителствено ниво. Жалко, че не щяхте и с референдум да се отцепите. Трето, аз пари не съм видяла да ми връщат, няма и да видя, вземи прочети малко данъчни закони, като искаш да обясняваш за "Канада", а не за Квебек. И четвърто, пълно е в цяла английска Канада с апартаменти и бейсмънти обърнати на псевдо детски градини без лиценз, водещи се нещо неизвестно какво. А аз лично познавам жена в Монтреал, чието дете ходи на такава "градина" в дома на нейна приятелка, заедно с още няколко деца от квартала.   А разлики между градините има и още как! Аз имам база за сравнение с четири градини в две различни провинции и да видим дали тази в частното училище пък не е по-различна от останалите! Мнооооого е по-различна, много!

Да,бих ги забранила ,и не бих плащала за пълен ден ако в този ден дейността е 1 сумарен час работа ,1час  обедна почивка и 7 часа социални мрежи и форуми...
Спорът за Канада живо ме вълнува и само чета.

Още една пенкилерка! Аз говоря за Квебек, но темата не е за детските градини. Опитай се да овладееш фрустрацията си и не говори наизуст. Аз живея тук ( в престижно предградие на Mонреал, Квебек, Канада) от 7 години и знам как стават нещата. Но мисля да спра до тук, отивам да работя - като се върна, в свободното си време, ако ми се занимава с чавки и ако отворите тема за детски градини, мога да се включа. Също има значение дали говориш френски тук - иначе се оказваш в положение да не разбираш реалностите и да не можеш да се ориентираш в обстановката.

А корупция има, естествено, но е на много високи нива и ние, обикновените граждани, не сме засегнати пряко. Примерно, накой кмет злоупотреби с обществени поръчки или си гласуват премии при напускане или ходят на скъпи почивки - нищо ново под слънцето. Но като отида на лекар не ме гледат в ръцете.

 

Кой пак си е пропуснал часа за терапия?

Най-вероятно моето дете ще избира дали да работи тук за себе си или навън за някой друг.
Аз бих го насърчила за второто. Образованието му  е насочено с цел излизане от тази държава, не с цел оставане тук. Вина за този наш избор имат не работодателите, а държавата и устройството й, или по-скоро липсата на такова.
Ако общата ни цел беше да остане тук, вероятно подходът ни към образованието му щеше да е различен.
Което пък от своя страна трябва да е държавна политика, а не лично моя, твоя или на някое и друго семейство.
Да са живи и здрави, всички сме правили избори в живота си.

Малко са възможностите тук да работиш за някой друг и да печелиш като на вън.
Но не е ли същото, и ако развиваш частен бизнес?
Кой дребен частен бизнес може да се сравни като доходи със съответния в Европа?
Не може да получаваш български доходи и да даваш европейски заплати.

Според мен нищо не може да се случи в тази държава  без подпомагане, насърчаване и развиване на частната инициатива, както и без всеобщ порив, а с всеобща апатия.
А и да не забравяме колко е ограничен българският пазар, населението на цяла България е колкото населението на някои европейски столици, колко икономика да имаме, колко глад за квалифицирани кадри, като почти всички частни фирми се въртят в сферата на услугите.
За каква изобщо икономика говорим, че да и трябват висококвалифицирани кадри, и то в такива количества, които бълват петдесетината ни университети?

И да се противопоставят работодатели на работници за мен не е успешна формула, колко работници си дават сметка как държавата цака и частника, и какво изпитват най-често - яд, задоволство или безразличие?

Точно за това става въпрос...а не, че било трудно да даваш, и искаш само да взимаш.
Попарата я сърбах.

Ела бе,ела.
И двата бизнеса ще ти дам.Да ме научиш кое как става.
Например за морето-дано ти намериш заетост 365 дни,че аз нещо забатачих работата.
Само летния сезон имам туристи,пък осигуровките на максимум,патента и търговски данък за цялата година.

нова, съгласна съм с теб. Подразних се от цитата, че е крайно време да се свиква кой къде работи...Ако си търсихме правата, нямаше да сме на тоз хал в БГ.
Важно е как ще се продадеш, а не да клекнеш пред работодател - колкото даде....

Бих ги забранила, и още как! Като зная как тук се виси обичайно през работната седмица. Вероятно бих била много лош началник откъм спазване на трудова дисциплина. Като искат да си общуват, да си прекарат нет вкъщи и да си цъкат вечер. А мое и да не го спра, но на всички да ее ясно, че се следи трафикът, пък да си правят сметката.

Аз определено подкрепям разсъжденията на автора на материала. Даже бих добавила и още:
-Никога не бих назначила пушачи във фирмата си - загубата на 1/3 от работното време ми се вижда абсурдно.
-Никога не бих назначила провинциалисти - липсата им при всеки дълъг празник заради пътуването до село няма да ми хареса.
-Никога не бих назначила мъже, живеещи с майките си -няма да обяснявам защо.
Та като спазя тези изисквания бих направила доста симпатична фирмичка - съставена само от мъже, които говорят правилно , не пушат и изглеждат добре

Е, то бива, бива, наглост, алчност, ма вашто вече прелива!

Този идеал е недостижим, скъпа. На мода са ретромъжете - с косми и правописни грешки, да не говорим, че е файско да живеят с мама: за какво им е да плащат наем?! 

Аз това категорично отказвам да го разбера. Какво значи "колкото даде"? Вече споменах, заплатата не е социална помощ, която ти се дава, само защото си си завлякъл задника до работното място, без значение дали ще работиш или не.
Все си мисля, че работата на един работодател е да ти създаде условия, за да работиш така, че да изкараш достатъчно и за него, и за себе си.
Да, на държавните служби може и "да се дава отгоре", но в частните фирми... Ако не изкарваш пари на работодателя, няма да те държи (на теория, на практика не винаги е така, което определено е проблем, ама не на лапащия баницата).
Вярно е, че държавата пречи максимално на частния бизнес да се развива, но не мога да разбера защо всички проблеми се прехвърлят от болната на здравата глава? Жените били такива, пък раждали, пък гледали деца... Е, какво друго да правят? Създала ги е природата да раждат, правят го. Аз бих замолила всички, рипащи срещу правата на жените-работнички, да назначават само мъже, но и да им плащат достатъчно, за да могат жените им да си седят вкъщи и да си гледат децата. Така всички ще са доволони - работодателите ще имат примерни работници, които няма да търчат да прибират деца от градини или да взимат болнични за тях, майките ще са до децата си и... Три дни яли, пили и се веселили. 
А и тази топла вода е открита отдавна. Едно почасово заплащане може да помогне много за решаването на този проблем. Никой няма да е толкова луд, че да плаща 8-9-часов работен ден на човек, който реално е отработил 6, например. Отишла жената в 9 ч., тръгнала си в 16 ч. - плаща ѝ се изработеното време и всички са доволни. Разделянето на едно работно място на две също би помогнало много на жените с малки деца. А и човек е много по-ефикасен, ако работи едно и също нещо 4 часа, вместо 8. Надомната работа също е един добър вариант. И други начини има, за да могат всички да са доволни, вместо да се сочат с пръст и да се обвиняват кой е по-черен - чорбаджията-изедник или работника-лентяй.

Някъде по-горе беше ожален горкият предприемач-блогър.
Изобщо не ми е жал, защото той даже не е и предприемач - човекът просто иска да работи шеф. Няма идея какво ще прави, защо ще го прави, по-важно му е да има служители, на които "да дава" заплати.
Аз бих му предложила по-удачен вариант - да си купи едно работно място в някоя държавна структура - началник-отдел, например. Така хем ще е шеф, хем ще си взима сигурната заплата, хем няма да му пука коя ражда и коя гледа болно дете, нито пък ще се главоболи със заплати и осигуровки. Нали парите няма да излизат от неговия джоб...