Къде срещна МЪЖА/ЖЕНАТА?

Страхотно звучи ! 

Пепеляши, супер, много се радвам.
Време е и за едно братче на четирите девойки.

Честито  !

Ние се запознахме на студентска дискотека преди 25 години  на 7 ноември, вчера празнувахме  .

Пепеляши, много хубаво, дано да е завинаги това щастие 

С всички тези положителни послания от вас, момичета, сигурно ще продължи дълго 

Удивителното е, че това беше човекът, когото си пожелах.
Към момента вече и малкото ми съмнения, свързани с писанията на Кехоу за "подсъзнанието, което може всичко", се изпариха 

Оттук нататък е необходимо само да продължавам да съм доволна от избора си и той ще става все по-добър

Дано не звуча като лунатичка...

П.П. "Човекът, когото си пожелах" бе всъщност един нелек процес по освобождаване на съзнанието ми от бясната идея за мъж. В момента, в който спрях да търся, той изникна пред мен

Хм, да споделя и нас какво ни събра - едно недоразумение. Пак интернет, но не сайт за запознанства и не с цел да се виждаме. Та реших във фейсбук по памет да потърся басиста на една от групите, в които пеех. Но съвсем леко съм объркала фамилията - вместо да завърши на "ски", съм написала "ов" и ми излезе бъдещия съпруг (ама не съм го знаела тогава). Понеже снимката беше далечна, не можех да видя, че не е човека, който търся. Чак след като ме добави и то след няколко дена първото, което ме учуди е, че беше много млад (по-млад от мен), а басиста изглеждаше по-възрастен.  После като взех да търся клипа на една песен дето бяхме записали,  не я видях, а видях непознати хора и снимки и тогава се усетих, че съм объркала.  Обаче тоз бъдещия ми мъж като видял какви диви песни си слагам във фейсбук и видял снимките ми (естествено), решил да ме "заговори" на тема пиърсинг.  Пък аз нямам обаче той слагал. Ако искам, да ми сложел.  Както и да е - отрязах го набързо, но той не се отказа. И за да се отърва от него, му дадох скайп да миряса. После в скайп постоянно се опитваше да ме заговаря и да ме кани на среща, но аз нямах време за такива неща в натоварения си график. Един вид се бях отдала на музиката и бях зарязала мъжете и го отрязах на няколко пъти. Само че той се оказа много упорит и нахален - не ме остави. Помежду тренировките по пеене и свирене понамирах по някоя минута да му пиша нещо, за което после казваше, че с часове е чакал само да драсна някой ред.  После след месец и нещо реших да изляза с първия, който ме покани на среща (понеже бях ядосана на един приятел, който харесвах, а той се правеше на интересен) и така естествено, на моя бъдещ мъж му провървя този път да кажа "да". Та видяхме се, стори ми се много възпитан, което ми направи добро впечатление. После разбра, че се интересувам от оръжия и каза, че ще ми донесе един газов пистолет (само за да ме види пак). Естествено, такава оферта не е за изпускане и приех. А после като разбра, че много обичам шоколад, ми донесе един много красиво опакован шоколад и изобщо голям романтик се оказа. И така нататък докато започнахме да имаме връзка, после реши да ми предложи брак и т.н.

Звучиш като Happy Queen, наистина

С интерес изчетох историята ви.

Аз никъде не съм го намирала, той ме намери в ICQ преди 8 години. Три месеца драсвахме по някой ред кой когато се окажеше на компютъра и след това излязохме да пием кафе. После ме изпрати и забрави да си тръгне. Още спи оттатък 

Звучи леко и приятно връзката ти с него.
Шеговито... 

Дам, нито за секунда през тези 8 години не съм съжалила за тази случайна авторизация, която дадох 

И ние в icq, преди 12 години Видяхме се на живо почти веднага, но първите 2 години се виждахме 1-2 пъти в седмица макс...при нас сериозната връзка се получи доста след запознанството

Много готина тема

Ние сме заедно от 4г., но се познаваме почти от 9, бяхме съученици в 9ти клас в съседни паралелки, а в 10ти клас се примести в моя клас (но не заради мен ). Запозна ни един съученик, уж на шега и аз като глупачка се вклюбих до полуда в него. 5г. бяхме само приятели, но много страдах за него. Имах една 3г. връзка, която за малко не ме отведе в чужбина, ама добре, че се усетих на време . Едно лято и двамата преживяхме много бурни, но кратковременни авантюри, от които бяхме много разочаровани и след като известно време се мотахме почти денонощно заедно и се утешавахме, в крайна сметка решихме да се пробваме за нещо по-сериозно, като си давахме сметка, че ако не се получи и с приятелството ни е свършено.

След по-малко от месец ми заяви, че повече не можем да живеем в отделни къщи и иска да живеем заедно, аз се правих на интересна известно време като спях при него, ама се прибирах да се къпя и преобличам у нас . Но няколко дни след НГ се предадох и се преместих при него.

После се изнесохме на квартира и след 5м. решихме, че ни е време за бебе . Имахме си и нашите си кризи, но за щастие вече всичко е в миналото и продължаваме смело напред по-обичащи се от всякога .

Преди 16г в едно заведение

А защо не? Аз съм срещнала много добър приятел именно от сайт на запознанства. Можехме и връзка да имаме, но времето не беше подходящо, а после срещнах друг, и сега сме само приятели.

Първия ми мъж го срещнах в мИРК преди 124 години  , а втория докато гостувах на едни приятели.

Моите връзки(и не толкова връзки) винаги са били с хора от училище/университет.Две връзки имам с хора от друга среда-едното момче беше син на приятели на нашите, а другият-бившият ми приятел, беше съфорумник от едно друго място.
Иначе моят мъж ми беше колега в университета. Хванах го, докато имах връзка с предишния. Не ми обръщаше почти никакво внимание и аз го приех тврде навътре и започнах да му досаждам, да измислям причини да се виждаме.
След 2-3 месеца палави погледи и реплики " колежке, вие нещо май ревнувате" се целунахме на една пейка, след два дни"работата" стана и от тогава сме заедно- три години и 8-9 месеца.  Познаваме се от 4 години и половина.   
Вече не сме колеги, шегуваме се с останалите от курса, че е дошък,свършил си е работата(взел ме е мен) и си е тръгнал     
С две от другите 3 момчета в курса също съм имала вземане-даване