Как се възпитават деца по френски

Прав си. Цял свят знае, че българите сме мързеливи, черни и миришем лошо. Крадем и проституираме - и двата пола. Особено по-силният.   
Виждам, че си много компетентен относно националните характеристики, нещо по въпроса за възпитанието на децата ще споделиш ли, или ще продължиш да спамиш в темата? Не мисля, че е точното място, на което човек да си избива комплексите. Има и по-подходящи подфоруми - препоръчвам ти СО. 

ПП Бояна, не се връзвай на евтини провокации. Подмини. 

Много скептично съм настроена спрямо наличието на цялостна национална система на възпитание.
Не ми се вярва да няма и американски деца- спокойни, учтиви, тихи, самостоятелни.

Не ми се вярва да няма и френски разлигавени, свръхобгрижвани или просто по- палави деца.Да не говорим, че "колко да са американски" и "колко да са френски"при наличната разноликост и на двете националности.

Иначе статията е интересна, да.Само че наистина не винаги "рецептите" ,посочени в нея помагат или най-малко за някои деца са необходими повече усилия да ги дисциплинираш, отколкото за други.

хич не си падам по подобни рекламно-пиарски статии, защото целта им е да грабнат вниманието на читателя, да го провокират, че да си купи книгата. Вярно, не съм живяла нито покрай американчета, нито покрай французойчета, личният ми опит се изчерпва с наблюдения на студенти-чужденци, събрани за определен период време в трета страна. Прави ми впечатление, че най-скромно и уравновесено се държат испанците, италианците, турците и белгийците. Американците бяха твърде приповдигнати, французите някак високомерни, и заедно с италианците наблягаха на това как са точно фронцузи и италианци с подчертаване на акцента си, докато говориха на английски. За турците някак не се изненадах, че са скромни, но не очаквах испанците също да са такива. Не зная кои как са възпитавани, това видях аз. Общото помежду им беше самочувствието на хора от `богатата Стара Европа`" или "силната, свободна Америка" (сещате се, Америка е Щатите, а Канада не съществува).

Според мен една от най-големите услуги, които могат да бъдат направени на нашенските майки, е да се забрани издаването на всякаква литература за възпитание на децата, като започнем от Спок и Додсън. Голяма любов има по нашенско към тръшкащите се деца, а за мен това е просто безсилие на родителя да се разбере с детето. Не забелязвам да има свръхобгрижвани деца, но виждам в изобилие недостатъчно обгрижени деца откъм създаване на някакви правила, рутина, които децата да спазват. Всяка кокошка си представя, че възпитава втори Наполеон. Не мога да го възприема това играене с храната, липса на забрани, оставяне на децата да правят каквото си искат. Те после и в училище се държат лошо, а учителите излизат виновни. Как ви звучи на родителска среща учител да каже, че детето Х постоянно говори в час, идва без домашни и половината време минава в укротяването му, родителката да възкликне "нали вие сте учител, защо не му го направите интересно"? Направо ми идеше да скоча и да я удуша въпросната майка.

Дали ще си на същото мнение след като родиш още едно дете?

Относно статията - не се задълбочих прекалено, но методите на възпитание много ми напомнят методите за дресировка на кучета...разликата е само в това, че четириногите веднага получават нужната доза удоволствие за положения труд и зачетения авторитет, докато милите французойчета са принудени като капак на всичко да отложат забавлението и радостта от добре свършената работа за по-късно...

Че каква е разликата между дресировката и възпитанието?

Сериозно ли питаш?

Не, но в даден, начален етап от живота на детето, нещата, които се опитват да прилагат някои родители, не се различават от дресировка.

За всяка възраст си има специфични методи за възпитание и, съответно, според различните темпераменти също се ползват разнообразни модели. Целта е да се постигнат определени резултати, характерни за дадената възраст, а не да се ползват дадени методи. Пък който както иска да нарича възпитанието, за мен то е нужно да почне от раждането на детето.

Безхаберие е оставяне децата да живеят волно. Дори в джунглата има правила и последици при неспазването им. Не знам дали за някоя нация това е обществен приоритет. По- скоро са налице отделни гурута и последователи на такива, проповядващи идеята за детето в центъра на вселената и желанията му- център на семейния живот.

Американците /ако изобщо може да се говори за такива, като обща нация/ са най- различни, между впрочем. За французите- не знам, почти не съм комуникирала с такива, че да сравня, да анализирам и да си направя изводи.
Българчетата са също различни. У нас, смея да мисля, нямаме общо модел на възпитание. Ни общи устойчиви ценности изобщо, които да се нарекат "обществени", заместили старите, отпреди 20 и нещо си години. Хората още се литкат /аз също не съм изключение/ между различни избори, за да установят себе си, целите си и начините за постигането им.

"В САЩ "определено впечатлението, което човек придобива, е, че самоконтролът е доста труден за децата", казва той."
Този проблем го наблюдавам често и у нас. Викаме му "нашенските сърдити млади хора", които се държат отвратно поради това, че овреме не са бивали освестени, че не всичко, що е налице, е тяхно.

"Търпението обаче не е умение, което можем да усъвършенстваме, както го правят френските родители. Смятаме, че това е част от характера на децата."- Намирам, че се възпитава с добре намерени методи. Вярно, че зависи и отмперамента, но в едни нормални граници винаги може да се възпита у децата, освен ако те не са нещо психически обременени изначално.

"Тя каза, че трябва да казвам "не" по-категорично. Следващият път, при който Лео се опита да избяга, казах "не" доста по-остро от обикновено. Той обаче излезе. Последвах го и го върнах. "Виждаш ли? - казах аз. - Не е възможно." Фредерик отново се усмихна и ми каза да не викам, но да говоря по-убедително. Уплаших се, че ще го стресна. "Не се притеснявай", каза Фредерик. Лео не ме послуша и следващия път. Но постепенно разбрах, че моите "не" стават по-убедителни. Не ги казвах по-силно, но бяха по-самоуверени. До четвъртия опит, когато бях много убедителна - Лео се приближи до вратата, но - о, чудо - не я отвори. Той погледна назад и след това внимателно към мен. Очите ми се разшириха и се опитах да гледам неодобрително. След около 10 минути Лео спря с опитите си да излезе."- Зависи точно от начина, по който се подхожда, няма деца "които не слушат", нито "тези, които слушат, са непременно малтретирани и бити".

"Лекото похапване само по веднъж през деня" е налице и у нас, само дето не е във всяка къща, т.к. у нас, както посочих по- горе, общ модел обществен няма.

"Дресировка"? Ела да дресираш моята, малката! Тя има вграден "чип - антидресировка" (защото покрива стандарта за "дете-кристал", сигурно ). На дресировка малко деца се поддават (е, освен ако родителя не е особено изобретателен и настойчив), възпитанието обаче, къде по-лесно, къде по-трудно, дава плодове.
Да не говорим, че еднакъв подход не работи при различните деца, макар възпитавани от едни и същи родители, знаят го всички с повече от едно дете. Хем разбиранията ми за възпитание не са евоюлирали драстично за 5 години, въпреки, че се нагълтах и със Спок, и с Дотсън, и с Василена. Сега карам по усет, честно казано. За някои майки децата ми може и да са малко по-буйнички, нещо като "щастливи кокошки", за други - по-дисциплинирани, отколкото им се струва редно. Когато се забавляват - се забавляват, когато съм сериозна - са сериозни, е, в повечето случаи  . Малката се вписва в детската градина, голямата - в училище, усвояват материала, не създават проблеми, постигат резултати, създават приятелства, а и се забавляват. Не забелязвам правилата с нещо да ги ощетяват, напротив. По нататък - ще видим.

И моите наблюдения са такива - съвременните българчета , в по-голямата си част , са ужасни деца . Аз не възприемам статията като американците правят така , а францизире еди как си , аз я разглеждам като два типа модел на възпитание . То е ясно , че няма как да се обобщава . Повечето деца на мои приятелки нямат никакво понятие за самоконтрол , те просто не са приучени , че около тях има и други хора и обстоятелства с които трябва да се съобразяват .  Една от най-близките ми приятелки е страхотен човек - с голямо сърце , интелигентна , с добра кариера и т.н.  Обаче не можета да си представите какво нещо е детето й , за съжаление . Тя е 4 , непрекъснато мрънка за нещо , винаги е сърдито  (тя това го нарича упоритост) , трудно играе с други деца , защото се опитва да командва всичките , да вземе всички играчки за себе си , да се играе на това , което тя каже (тя това го нарича лидерски характер) . Когато излезнат на разходка задължително се купува подарък на детето , зашото то рева , ляга на земята , настоява . Когато пазаруват в магазина също не се излиза без нещо за нея , защото малката изпада в изтерия . Виждала съм как дъщарята посяга да удря майката , как , когато й се откаже да се купи нещо детето крещи "ще ти взема парите" , веднъж и "ще те убия" . Един от поредните пъти , в които детето беше удряло друго дете в градинат амайката заяви на учителките , че те са виновни , защото не са наблюдавали децата и не са потушили скандала . Та такива неща . Мога да пиша и за други случаи около мен , но ще стане много дълго . В същото време дечица , които са гледани по-строго , без унижения и физическо наказание , разбира се , са много по-спокойни , щастливи , умеят да общуват , с тях без притеснение може да се седне в заведение или да се пазарува . И е приятно да стоиш с такива хора . Но просто с децата трябва да се работи , това е .
Колкото до всички тези щуротии с деца индиго , кристали и т.н. , айде да не се оправдаваме . Позната учителка ми е казвала , че почти всички родители казват за децата си в пубертетна възраст "Аз не мога да се справя с него ? " Сори ,ама ако ти не можеш , кой ще може , или кой би трябвало да го направи !? Межудругото тази сутрин четох последнат хрумка на просветното министерство - вече в по-горен клас ще може да се преминава и с оценка 2 по един предмет . Гениално , няма думи просто ...

Споделям, че наблюдавам у нас и усилено- във форума, едно замазване, преиначаване, а понякога и директно подменяне на понятия и същността им, Тонивил. Това, във връзка с как наричала твоя приятелка прояви, които са си чиста лиготия и показват недостатъчно възпитание. Тя, самата дума "възпитание", е равносилна едва ли не терор. По- мекият й превод е "дресура". Нищо, че не е точен превод, дори съвсем не е. Не за всички, слава Богу. Трябва да се работи с децата и то много, а ние сме едни прости родители /обикновени, имам предвид, пояснявам, хората тук се засягат често и когато няма от какво/. Можем да предадем и направим това, което сами познаваме.
Забелязвам и тенденция към отлагане решаването на проблемите и развиване на идеята, че те се решават един ден сами. Това е вредна и направо опасна идея.
Книгите не са излишни, точно заради това, т.к. при погрешен модел, възприет от нас лично, няма с какво да го заменим, въпреки, че виждаме, че той не дава целените резултати и понякога откровено вреди.
Затова и се лутаме измежду многобройните възможности за избор. По- лесно е да следваме определен модел- несъмнено. Но тогава не винаги резултатите ще са такива, каквито трябва и каквито искаме. Т.к. хората искаме не винаги едно и също, по едно и също време и в еднаква наситеност. За мен готовият модел е опасен. Търсенето на свой е по- труден начин, но пък може да "пасне" на иначе изначално различното ни светоусещане, цели и темперамент.

О, по мое време си имаше възможност за т.нар "служебно преминаване"- с двойка по един предмет в горен клас при успех над не помня колко беше, като следващата година не можеш да имаш двойка по същия. Ако имаш- директно повтаряш. Нещо такова беше, имала съм съученици в средното, минали модела, но не помня подробности.
Нищо ново под слънцето.

Моите наблюдения са същите. Във Франция се нагледах на татковци, които се държат като същински квачки! Няма да забравя един французин в самолета за Дъблин. Беше с четири лапета, едното от които пеленаче. Е, събра ми очите! 

Ама разбира се. Каквито родителите, такива и децата

ах, имала съм честта да отглеждам "французойчета"...

Не може да се обобщава така генерално, защото това са 2 типа на поведенеи от поне още 5 пъти по 2.
Деца/индивиди всякакви. И ако за едно резкия тон е въздействаш, за друго трябват хиляди думи в разяснение, за 3-то нещо съвсем друго (дори физически контакт).

Та наистина статията е само за зарибявка, да видиш писанията на една майка, окачествяваща се на 100%-ва американка.
Нямам поглед в/у децата, възпитанието и начините им на отглеждане, нито на франсетата, нито на американчетата. Но ми е говорено/споделяно за последните, как на 4ри години седят кротко и с изправен гръб в изискан ресторант и родителят се допитва до тях за вида на виното, което да поръча към основното си меню. Да, да... правилно прочетохте.


не си права. Няма знак за равенство.

Аз също нямам наблюдение, как другите нации си възпитават потомството.
Децата се възпитават с много внимание, любов и говорене. През първата година, година и половина, съм била неотлъчно до децата. Няма значение дали става дума за игра, хранене, разходки или каквото и да е друго. Вярно, откачах на моменти, но съм благодарна на баща им, който поемаше грижата за тях. Той и до сега, много се занимава с двамата по-големи.
Това е моят опит.
Наблюдавайки децата около нас, съм стигнала до извода, че на някои родители просто не им се занимава с детето (децата). Затова отрочетата се държат безобразно, търсейки всевъзможни начини да предизвикат вниманието на родителите си.