Новият закон за училищното образование допуска преминаване в горен клас с двойка

Не знам точно колко са, ти знаеш ли?

Те пък форумните сладкари са еталон за сладкарство
В повечето случаи става дума за комбинация от безумен кич с още по безумни продукти. Надявам се да не се учи точно това отбъдещите сладкари.

Който иска- ще намери къде да работи. Въпросът е възможност да има, а дали и как ще се възползва от нея си е личен избор.

Има и се търсят, няма обучени кадри, обаче. Има разни дечица, дето лятото поработват неща, за които нямат представа или хора, изпаднали отнейде, без допълнителна квалификация, но други няма откъде да се намерят.

С курс ще стане, ама друг път. Разликата е голяма.

Както и да е, по- добре с една професия, отколкото И без нея.

О, форумните чудеса не ги обсъждам. Снимки мога да гледам навред.


При мен нямаше вече този модел, но брат мина по него. Изкара до Х клас гимназия със засилено изучаване на английски и отиде УПК. Влезе без проблем и частни курсове "Право", държавна поръчка в СУ, заедно с мен, първо кандидатстване за него. Обаче имаше И професия, която му даде възможност да се издържа нормално, докато учеше висше.
Не мога да кажа, че обучението му е било некачествено- свърши му работа и да се издържа и да продължи нагоре, без да плаща на разни хора да го готвят.

Проблемът не е, че в САЩ няма 30 000 инженери, а че в Китай наемането на тези специалисти ще  да е в много пъти по евтино.

Ако едно училище е калпаво, решението е да се работи по отстраняване на проблемите, а не затваряне на училището.
Иначе то повечето трябва да затворят.

Ако младеж на 16 или на 18 има професия - сладкар, готвач, шивач, жичкаджия.... той има шанс да започне да изкарва пари с труд, има тапия за нещо, което умее, не седи в ръка с диплома по нищо  да се оглежда безпомощно на кой точно курс да се запише тепърва.
Така или иначе някой върши тази работа, сега сме свидетели на "специалисти по всичко", като за нещо не се учи, то значи всеки го "може".  А иначе, плодовете от общото образование ги берем и в момента.
Защо по селата няма селскостопански професионални училища, та там почти всички хора, които работят нещо, то е свързано със земеделие и животновъдство, нима няма какво повече да научат в тази област, вместо голямото нищо, което им предлага СОУ?

Моделът по мое време беше много прост и мисля, доста добър. Техникум с професионална насоченост след 8 клас - 4 години обучение, СПТУ - по ниско ниво на техникума - 3 години и гимназии - тук влизаха след 7 клас /ЕГ и МГ/ и след 8 клас, като всички бяха да 11 клас. Тези, които имаха намерение да продължат във ВУЗ се насочваха към гимназии и техникуми, но се и "отсяваха". Тези, които не мислеха да продължават или трудно се справяха с училището отиваха в СПТУ /не казвам, че тези училища бяха на ниско ниво, но те даваха знания и умения в определена професия/.
Всички приключваха средно образование на 18 години, а от техникумите средно-специално на 19 години. От всички училища имаше право да се продължи образованието във ВУЗ.
Недостатък /съвсем условно/ беше, че в Техникумите и СПТУ не учеха някой предмети - напр. биология и за да кандидатства човек примерно медицина трябваше да се яви на изпит, за да има тази оценка в дипломата и да кандидатства.
Имам съученици завършили СПТУ по автотранспорт. Днес са собственици на автосервизи.

не разбирам, за кои плодове говориш, нова?
Децата в професионалните училища си покриват/ха общообразователните предмети, просто при тях преди поне, се учеше една година повече в сравнение с гимназиите. Затова и си имаха възможност да кандидатстват в университет наравно с всички други, защото имаха един и същ хорариум по общообразователните предмети. Не зная сега как го мислят, но ако наммалят хорариума на общите предмети, децата съвсем с празни ръце ще приключат десети клас.

Не учеха всички общообразователни предмети, за сметка на специални такива /в зависимост от профилирането/. Просто всеки си правеше "сметката" по рано накъде да се насочи. Кому е нужно ученикът да учи от всичко по малко щото на 20 години още не е решил какво иска да прави. 12 класа СОУ и накрая нищо. нова е права.

Колко готвачи работят с реален договор, осигурени са на пълни заплати и пр. За фризьор, от хора в бранша знам, че или трябва да имаш яко дупе и пари, за да откриеш собствен салон, или се даваш под наем за мизерни пари в някой от утвърдените.

Познавам хора, завършили висше с хранително-вкусова насоченост, владеещи езици и живеещи в България...засега- изкарват си хляба благодарение за езиците, които знаят, тъй като работа по специалността им гарантира по 2 пъти по-ниска заплата от тази в един кол център примерно.

В общи линии учат как се правият пасти тип "соц. сладкарница".
Може и да има кичозно творящи форумни сладкарки. Аз съм се спряла на пет, при които кичът се определя от клиента, продуктите също.  

Лояна, наистина така те разбрах.  

не знам, вече се обърках с тези СПТУ-та, припомнИ ми какво представляват, някакви имена! Помня, че хората, които завършваха механотехникум, иккономически техникум, селскостопански, ТОХ, си кандидатстваха наравно със завършилите обикновена гимназия, просто учеха една година повече, както бяха езиковите гимназии.

"Новият закон за училищното образование предвижда държавата да финансира и частните учебни заведения и детски градини."

Бедните ще финансират децата на богатите.

Не намесвайте заплатите у нас в кюпа. Те са такива, каквато е държавата. И с две висши можете да си кютате на 500.00.
Един готвач ще си намери работа, ако желае и може- гаранция. Имам сладкарка с фирма за торти, прекрасно се справя. Дъщеря й е със специалността на майка си, работят заедно- чудесен бизнес. Жива загуба е да търтят да учат висше, само и само да имат един брой. Не че няма да се сподобият с диплом, ако решат, ма смисълът е зироу.
Други познати работят като готвачи във Великобритания, на круизни кораби и т.н.
Електричари, професионални шофьори, механици и от строителен техникум си работят, механотехникум със специалности машинни и двигатели- работат или имат сервизи и т.н. Като не им стигат доходите тук- пласират се навън.
Не работи тоз, дето майка му го е осакатила от малък с идеите, че да се работи е срамно и само работа на бюро и с компютър и химикал е работа. И да се стартира от 2000 лв. нагоре само си струва.

СПТУ бяха три години след VІІІ клас, техникумите- четири. Обаче можеше да работиш и със СПТУ и техникум, имаше теория и практика, първите две години имаше общообразователни предмети.
Едно момче бе СПТУ по МЕТ с идеята изначално да учи медицина, но отиде там, за да не го гърчат излишно с предмети, които, така или иначе, няма да му трябват. Стегна се, кандидатства и го приеха. Сега си е лекар. Не всеки се ориентира едва в зряла възраст, някои го правят като деца и преценяват, че няма нужда от излишни загуби на време.


Глупости, от бедните никой нищо не иска и никой нищо не взима. Просто децата на всички ще имат правото да ползват субсидията, която се полага на всеки български ученик и ще си я ползват в избраното от тях учебно заведение. Понеже и те са български граждани и за тях държавата има ангажимента да им осигури образование. Както е по света.  

Не учеха една година повече, поне не и повечето, ама не мога да кажа,  че бяха по кой знае колко читав модел. Прекалено раздут хорариум, почти липсваща практика, за неадекватността на идучавания материал (не само при тях де) да не отваряме дума.

Степените на образование бяха различни - средно /СПТУ/ и средно-специално /техникум/. Точно както имаше механотехникум имаше и такова СПТУ. От икономическия техникум излизаха счетоводители /примерно/, а от СПТУ - машинописки, касиери. И от двата вида можеш да продължиш във ВУЗ, и при двата вида липсват някой общообразователни предмети, изучавани в гимназиите, но учат специални. Например човек завършил такива училище в пъти му е по лесно в сходен ВУЗ отколкото на един гимназист.
ЕГ "губеха" една година, защото се водеше подготвителен курс за учене на езика, затова учеха 4 години. Сега не е така.