Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Потвърди се информацията от МОМН, че това е училище слънце. Действително работят по проект "Включващо обучение". Изграждат център за личностно развитие на деца с увреждания. От това, което прочетох по този въпрос и от това което видях в училището си казвам, че то е толкова хубаво, че не може да е вярно!
От новата уч. година, т.е. от м. септември 2013 г. ще работят допълнително с децата още 30 новоназначени специалисти - психолози, логопеди, кинезитерапевти, арттерапевти, социални педагози, учители и възпитатели със специално образование за обучение на деца с увреждания. Започнало е изграждането на нови (допълнително плюс съществуващите) кабинети за терапии. В клас заниманията ще се провеждат едновременно от двама специалисти. Видях кабинет за сензорна терапия, какъвто не съм виждала. Красота! Цветове, светлинни ефекти, кътове за когнитивно развитие,специализирано оборудване, музикотерапия, басейн, арттерапия... Не ми се излизаше оттам. Представих си как ще реагира моето дете на това, най-вероятно излизане с рев.
От септември специален училищен транспорт ще взима децата от домовете им сутрин и вечер ще бъдат връщани обратно, придружавани от възпитател. Има целодневна организация, с включени ежедневни индивидуални занимания с психолог, логопед, кинезитерапевт, арттерапевт и др. за всяко дете. Отделно работа в ателиета по интереси със специалисти. Замислено е много добре. Зарадвах се, че най-сетне някой е помислил за нашите деца. Като видях този ред, чистота, организация, учители, директорка (която дано се задържи там, защото ми е чудно че е останала при този нейн капацитет и възможности и не е избягала на по-добро място), вярвам, че предстоят хубави неща и за нас. Препоръчвам ви да правите своя избор на училище след като лично се ориентирате. Аз направих точно това. Ако със съпруга ми и децата не заминем отново в чужбина, където бяхме вече няколко години, знам, че тук имам избор.

n eti_p, благодаря за изчерпателното ти проучване и за това, че го сподели с нас.    Междувременно и моята приятелка е посетила 4-то помощно у-ще и ми разказа това, което си написала по-горе. Мога да допълня само едно - казали са й, че предстои да се утвърдят маршрутите за извозване на децата и тези, които искат да се запишат там трябва поне да го заявят с известна сигурност. Разгледах сайта на училището и като го допълних с другата информация на мен лично ми харесва.

Бих искала да споделя лични впечатления  от две години за шесто помощно учлище в Лозенец.
1. Училището действително е сравнително малко, но достатъчно като сграда и двор но мисля че това е по-оптимален вариант за децата. всичко им е познато и занят, че това е тяхното училище. Има и необходимите специализирани кабинети и физкултурен салон.
2. Дограмата е сменена и стаите  са ремонирани и обзаведени за малобройни класове. Този брой деца дава възможност  както за индивидуална  така и з групова работа.
3. Предлагат се закуска и обяд, като децата постоянно са под грижите на учителите.
4. Предлагат се и различни форми на безплатни допълнителни занимания. Ние посещаваме тени в клуб Малееви с осигурен транспорт; рехабилитация от болница Токуда  и адаптиран крикет в училище.
5. Учителките с помощта на децата  периодично правят таматична украса според сезоните и предстоящи празници - изработена заедно и включваща и снимки, което  много радва децата. Организират се звезден час - среща с известни личности, познати на децата, изложби с техни произведения в Токуда и тематични тържества.
6. Организирана е занималня . Ние я посещаваме и сме доволни.. Посещават я и още 10 тина деца. Мисля че целодневното обучение не е най-подходящия вариант за повечето деца затова са избрали
следобед да са в семейна среда.
7. Лично при нас има и образователен напредък. Надявам се и при другите деца да е така. В пети клас може да събира без калкулатор трицифрени числа и да решава с каалкулатор бързо задачи със скоби и четири действия. Има занния и по природни науки и история, чете със сричане на дълги думи.
Тъй като детето ми се премести от масово училище първите шест месеца бях доста стресирана от новото училище. Но сега тя се чувства добре  (вкл. сама ходи и се връща от училище пеша)и мисля че преместването й е било за добро.
Не искам да прозвучи като апологетика на училището, но мисля че е добре да се получат мнения на родители на ученици поцещавали конкретно училище. Аз нямам  лични детайлни впечатления от другите помощни училища в София, но примерно в нашия клас има две преместени деца от друго   известно училище, агрументите на родителите са сериозни и  най важното промяната у  децата е видима. Това се случва разбира се във всички училища, затова е добре да се споделят мнения.

Ирет, благодаря много за споделените с нас впечатления от вашето училище, като родител на дете, което вече се обучава там. Много родители ми писаха на лични. Разбираемо е. Не желаят да споделят опит публично.
Като родител на дете с увреждане, аз не искам експерименти в общообразователно училище и едва след това преместване в специално. Наясно съм със ситуацията. Преодоляля съм кризата, че не мога да искам и да очаквам много от детето си със СОП. Моите деца са на двата полюса, възрастово и интелектуално - Американския колеж и Помощното училище.
Споделяш, че детето ти може само да си ходи до и от училището, в 5-ти клас да извършва четирите аритметични действия с 3-цифрени числа без калкулатор. Чудесно, браво, поздравления! Вероятно е с увреждане от лека степен ( а тази степен доколкото съм информирана не е обект на обучение в ПУ), защото много от децата с увреждания на тази възраст нямат дори реч.
Специалистите, с които съм се срещала и консултирала във Франция и САЩ, общуват с невербалните деца с помощ на специализирани методики.
Като родител на много различни деца, аз задължително трябва да работя - както да плащам терапиите на единия, така таксите в колежа на другия. затова е важно училищната организация да е целодневна, с много специалисти и разнообразна програма.
Не мога да си представя,да разчитам на социалните служби, да хленча и протестирам по жълтите павета, че детето ми е със СОП. Не желая да ме съжаляват мен и детето ми, да лежа на гърба на държавата, да ме подпомагат. Това, което искам е да не се ограничава правото ми на достъп до качествени специалисти в добре организирано и уредено училище.
Затова, както вече писах в предишните си постове, за мен е важно да видя (което направих) всички специални училища в София, да събера и съпоставя информация и тогава да взема решение.

Споделих впечатленията си с майките в темата, като се надявам, че може да е от полза за тези родители, които търсят и предпочитат като мен информиран избор.
Според личните ми впечатления от посетените училища, само 4-то помощно училище отговаря на моите търсения и представи за съвременно специално училище за деца с умствени увреждания. С това мое мнение не ангажирам никого, само споделям личен опит, познания, много видяни и посетени такива образователни специални структури в чужбина.
Затова  споделям с вас предимствата, които в другите софийски помощни училища не видях:
 - специализиран транспорт от дома до училището и обратно, всеки ден!
 - възможност за почивка на обяд (кратък следобеден сън) за деца, които по-бързо се уморяват;
 - осигурено специализирано хранене (обяд и две междинни закуски в 10.00 и 15.30 часа, подготвени в училищния стол, а не кетъринг);
 - работа в клас с двама учители едновременно;
 - терапии от над 40 бр.  - психолози, логопеди, арттерапевти, кинезитерапевти, социални педагози, специални педагози (учители и възпитатели);
 - наличие на т. нар. "лелки", които подпомагат децата в обслужването им;
 - достъпна среда (платфорва за инвалидни колички по етажите, специализирани тоалетни за инвалиди);
 - ателиета по интереси;
 - много голям и добре оборудван физкултурен салон, кабинети за сензортна терапия, игротеки;
 - напълноконтролиран достъп до двор и сграда, пропусквателен режим, охрана, огради; -
 - чист въздух от боровата гора, сред която се намира училището и минералната вода в съседство.
За мен такова трябва да е училището на детето ми, а в 4-то помощно училище в кв. Княжево вече са го направили.

Внесен е проект на ЗПУО.Който има още сили може да го разгледа и да обсъдим има ли нещо ново.
http://parliament.bg/bills/42/354-01-16.pdf

Просветният министър предлага фондовете за наука и за иновации д … нция към кабинета


П Р О Т О К О Л ОТ РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ НА КВДМС

Моето дете е в 6-то помощно.
Мога да кажа само хубави неща. Детето ми е много трудно (не говори, трудно понася шум, докосване и много деца), но в училището успяват да намерят начин да работят с него. Той свикна с учителката си и държи на нея, а няколко пъти дори не искаше да я пусне, теглеше я да си я водим в къщи.
Не гледайте само материалните придобивки. Нищо не може да замени човешкия фактор, особено в работата с деца от аутистичния спектър.
Малкият брой деца за мен е плюс, защото всяко едно получава много повече внимание. Отвътре всичко е ремонтирано и през зимата е топличко. Стаите са обзаведени с масички, които се прегрупират според случая и децата. Има и мебели за почивка.
Има логопедичен кабинет, много добър психолог, сензорна стая.
Има и живи рибки във фоайето - наблюдавам ги вече трета година и не са ги уморили
Родителите се допускат да видят какво става, също адаптацията става постепенно.
За мен училището е много човеколюбиво. Което е много важно за децата със СОП, всъщност, за всички деца. Учителките са търпеливи. Насърчават се талантите и уменията на децата. Има арт-терапия, правят разни неща от вълна, музикотерапия...
"Бутафорните" рисунки и апликации са дело на децата, понякога с помощ на учителките, не очаквайте да направят кой знае какви шедьоври... Все пак са малки още, някои трудно боравят с ножица и лепило.
Има училищен стол - закуска и обяд.
Идват рехабилитатори от Токуда (безплатно)
Има и занималня. Има тенис-клуб, отбори по крикет.
На децата със затруднения в ползването на тоалетна се помага - има лелка. В тоалетната е чисто и подсигуряват сапун, мокри кърпи, салфетки и тоалетна хартия.
За по-големите има дърводелска работилница, където се учат на занаят.

Аз гледам на училището не само като родител, а и като човек с педагогическо образование.
На всеобщия фон на една провалена образователна система, тук виждам хора, които са мотивирани, креативни и подготвени да се справят, и директорка, която търси начини и намира решения.
По свой избор оставам в училище и изчаквам детето си във фоайето, така че съм целогодишен свидетел как се работи. И затова казвам, че не бих му сменила училището.

На снимките - Звезден час - концерт на Веско от Атлас, едно от децата, което пее хубаво, изпя песен заедно с него, децата пяха и танцуваха.
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.605501912807732.1073741 … 480333&type=3

Четейки отново постовете нa n et_p, забелязвам следното:
Информацията в последния пост не е вярна - в 6-то помощно има всичките изброени с тиренца, без транспорта (засега), а проблемът с достъпната среда се решава, като децата с количка се обучават на 1 етаж.
Има класове с по 2 учители едновременно (това зависи от броя на децата, все пак), има лелка, има терапии, ателиета, специални кабинети и чист въздух от Витоша и Южния парк.
4-то ПУ все пак е интернат и е разбираемо да е по-голямо.
Струва ми се много тенденциозно написано, очерняйки другите училища, не е коректно.

Темата е от преди повече от година, признавам спрях да я следя отдавна но със започване на новата учебна година се питам има ли промяна във Закона -а за образоването , в частност ресурсни учители и логопеди?

Здравейте мами, от септември т.г. имам първокласник в 4-то помощно училище. Изчаках да измине около месец от началото на учебната година за да мога да споделя впечатленията си.
Много се притеснявах от вероятната необходимост да се адаптираме продължително. Оказа се, че страховете ми са били напразни. Ходим на училище с желание! Детето ми е преобразено от установения ред и дисциплина. Всяка сутрин се събуждаме с въпроси около това дали не сме вече закъсняли за автобуса, чака ли ни госпожата-възпитателка в бусчето, чичкото шофьор подготвил ли е да слушаме нова детска приказка от дискчето или песнички?
Мами, чудеса има не само по Коледа! Да видя своенравното и разглезеното ми специално дете така мотивирано за училище, това надмина всичките ми очаквания. Попаднахме на страхотни учителка и възпитателка, както и на изключително сериозни специалисти в екип - психолози, логопеди, арттерапевти, кинезитерапевти и социални педагози. Организацията на учебния процес е перфектна. Моят глезльо за един месец забрави да се лигави, налага и да мисли, че е центъра на космоса. На обяд след учебните часове и обедното хранене в училищния стол си поспива, когато има нужда от това. След това започват терапиите, после закусват, накрая имат ателиета по интереси. В 17.30 часа идват 5-те автобуса и транспортират децата по домовете. Чакаме детето си пред нашия вход. Вечер не спира да споделя какво е правил, как е успял и колко пъти е бил похвален за успеха си. Щастлива съм, че мога да споделя тези положителни промени на детето ми с вас.

Струва ми се, че повечето от майките, взели отношение напоследък по въпроса за ПУ, не са участвали в нашето обсъждане на проекта за закон за предучилищното и училищното образование, който предвижда закриване на ПУ и преобразуването им в нещо странно, наречено Центрове за подпомагане на личностно  развитие. Затова ви препоръчвам да се върнете към началото на тази тема и да се запознаете с хронологията, тъй като в момента тече обсъждане на този проектозакон. Погледнете в сайта на Комисията по образование към НС. Това, което обсъждат наричат промени в Закона за Народната просвета, т.е. в действащия сега закон, но стенограмите показват, че се обсъжда де факто предложението за закон. Да не останем изненадани. В тази комисия е г-жя Милена Димитрова, бившият зам.министър на образованието, вносител на проекта, която естествено ще отстоява предложените промени., вкл. за преобразуване на ПУ с основен аргумент, че това е препоръка на ЕС. Препоръката и осъждането на България за дискриминация обаче не се отнася за децата, отглеждани от родителите си, а за децата от социалните домове, които били лишавани от право на качествено обучение. Трябва всички да внимаваме - и тези, чиито деца са в масово у-ще и тези, чиито деца са в ПУ. В момента бистрят концепцията за комбинираното обучение и ми се струва, че нещо не им е съвсем ясно за какво става дума. Аз лично съм за запазване и на ПУ, и на РЦ и май ще се наложи отново да се задействаме.

По-важно е какво се изгражда и прави за специалните ни деца с днешна дата, а не препратки към минали дискусии. Центърът за личностно развитие съответен на разбирането по Проекта на закон за училищното образование е факт и действа. Този център е изграден и функционира в 4-то помощно училище, гр. София, по Проект "Включващо обучение" на МОН. Моето дете е ученик в него от тази учебна година и аз практически мога да оценя предимствата нещата да се случват на едно място, под един покрив и обградени от много специалисти, както в учебните часове, така и по време на индивидуалните терапии в многото новоизградени и оборудвани кабинети. Това може да се види от всеки  като мен родител, заинтересован детето му да е попаднало при точните специалисти, на възможно най-доброто за развитието му място. Вярвам, че това, което правят в училището на моето дете ще се мултиплицира през следващите години в другите специални училища и специализираната подкрепа за всички дечица със СОП ще бъде наистина достъпна.

n eti_p
    Явно говорим за различни неща. Няма как да разбереш за какво става дума, ако не прочетеш проекта за закон и хвърлиш поглед на дискусията, за да видиш на какво сме се противопоставяли.
    Проектът "Включващо обучение", за който ти говориш http://vkluchvashto.mon.bg/?m=1, не е основан на проекта за закон, който предвижда преобразуване на ПУ и РЦ и изграждане на Центове за подкрепа на личностното развитие не в едно училище, а на ниво община по заповед на кмета, с предмет и правилник за дейност, одобрен от общинския съвет.
    От линка, както и от наименованието "включващо" (в проектозакона е "приобщаващо") се вижда, че той се основава на сега действащия закон за Народната просвета на който ние не се противопоставяме и чието актуализиране с добри неща за децата със СОП искаме.
   Но всичко произтича от закона - и наредбите, и проектите, и различните инициативи. Това, което описваш е прекрасна инициатива, но не е в унисон с предлаганото от законопроекта. Един нов закон като предложеният може да я ликвидира - не само нея, но и ПУ.
    И обърни внимание все пак, че тази тема е създадена точно, за да се обсъди проекта за нов закон, застрашаващ съществуването на ПУ и РЦ и не е закрита, защото още няма яснота какво става.
     Така че, аз не те призовавам конкретно теб да четеш минали дискусии и да участваш в нещо чуждо за теб. Облъщам се към майките, с които месеци наред писахме и протестирахме срещу потенциалните опасности от дискриминиране на децата със СОП. Опасността от дискриминиращите дефиниции и текстове не е преминала и затова аз призовавам тях, които са в час, да бъдем внимателни и ако е необходимо, отново да се задействаме. т.  
     Ето линк към нещо обобщено в печата, което мисля, че точно на родителите, чиито деца са добре приети и обгрижени в ПУ, няма да хареса http://www.blitz.bg/news/article/169007

Какъв вид подкрепа може да получи едно дете със СОП в масово училище в момента?

 Тази информация може да е полезна за някои от родителите на деца със СОП http://vkluchvashto.mon.bg/?m=3

Също и тази книжка http://www.book.store.bg/p90064/malki-knizhki-v-pomosht-na-detsk … pkova-taneva.html

Носят се слухове за тайна работна група, която изготвя нов закон за образованието. Какво се твори, кой участва- експерти, учители, специалисти, кой- никой не знае, толкова е тайно.
Като човек не обичащ изненадите се поразрових тук таме и научих, че един от работещите в тази тайна група по новия закон е  г-жа Латинка Ковачева- поддръжник на помощните училища като единствено и най-добро място за обучение на децата с увреждания.
Ако останалите участници в групата са като нея, какви ли изненади ни очакват.