Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Dorothy-Толкова ли е трудно да се разбере, че не всички хора искат да си дават децата в детска градина? Че не всички деца искат да ходят на детска градина? И че думата "задължително" звучи като връщане към едни времена, от които ни се иска да се разграничим. Звучи като налатгане на стереотип , като ТЕРОР. Не можете ли да схванете, че не всички хора на света са еднакви и трябва "задължително" да минават през прекрасните институции на толкова ранна възраст?
Защо се отнема правото на избор? Защо се отнема и правото на избор на майките на деца с увреждания как точно да обучават децата си. И да подчертая-довода колко организации и страни били подкрепили този закон не го прави по-малко авторитарен и обслужващ чисто икономически, а не социални интереси.

Нещо го тълкуваха вкл министъра, че който пък савсем не иска не го прави.

Това се има предвид, държавата да поеме издръжката и за помагалата.

И така, явно се придвижваме към завършека на тази дискусия. От самото й начало съм вземала отношение само към текстовете, касаещи децата със СОП. Затова и сега от тази позиция ще кажа, че проектът за закон не е претърпял никакви съществени промени по отношение на тези деца.

Единствената отстъпка е премахването от чл.193 на „паралелки”. Тези, които са проследили дискусията или са направили справка с линка, даден от TanyaMG, вероятно са забелязали, че нашето първо предложение, внесено на 23.03. 2012г. в НС бе за отпадане на този член. По-късно, опасявайки се, че това няма да стане, предложихме редакция на този член, която според нас намалява рисковете от тотална сегрегация на децата със СОП.

На 14.11. с.г. комисията по образование при НС (второ четене) отхвърли това предложение, внесено от И.Николов и В.Богданова при 1 глас „за” и 12 „въздържали се” (!!!). И до края на обсъжданията на проекта всички предложения за каквито и да е промени бяха отхвърляни по този начин. Е, здраве му кажи на такава компетентност – не си „за”, не си „против”, а се въздържаш, т.е. нямаш определено мнение!

С поправката на член 193 комисията си измива ръцете ето как (цитат от стенограмата):

"КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Аз предлагам в чл. 193 да направим една редакционна поправка и да махнем „специализирани паралелки”, като остане само „групи”. Каква е идеята?
Идеята е децата, които действително имат нужда от допълнителна дейност, да не се отделят в паралелки, а да спазим общия принцип за осигуряване на интегриране на тези деца в масовото училище, а тези, които имат нужда от допълнителна помощ, да бъдат отделени в групи.
Така че моето предложение е в чл. 193 да отпадне думата „паралелки или” и да остане само „да се организират в специални групи”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя така направеното предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Като вносител ще направя и аз моето изказване.
Това беше смисълът на моята идея да отпадне чл. 193, именно в подкрепа на това, което каза и колегата Ивелин Николов. Тези деца и ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания и т.н. Според мене е нонсенс да се интегрират в общи училища, в които ние създаваме за тях специални паралелки. Това беше и моето предложение този наистина нонсенс – интегриране в общо училище чрез създаване на специализирана паралелка за тях, да се избегне. Затова предложих този чл. 193 да отпадне.
Така с предложената редакция от колегата Катя Чалъкова ми става ясно, че паралелки не се имат предвид, имат се предвид специални групи, ад хок, за конкретен случай, но не като форма на обучение специализирани паралелки.”

На г-н Стоичков му е станало ясно, че групите ще се сформират „ад хок, за конкретен случай, но не като форма на обучение в специализирани паралелки”, но в чл.193 има само „редакционна поправка”, която не променя нищо и запазва възможностите за сегрегиране на всички деца със СОП в "специализирани групи". Не по врат, а по шия!

Надявам се, че няма да има второ обсъждане в пленарна зала, а този проект, в който има и добри постановки, ще послужи за добра основа за обсъждане от новото НС – след обсъждане от новата комисия по образование с участието и на  „неорганизираните” родители на деца със СОП.
 

Здравейте, писах и в другата тема за интеграция на деца с увреждания, но допускам, че няма да възразите ако задам въпросите които ме интересуват и тук. Аз съм нова тук и се извинявам ако неканена нахлувам във вашата общност. Моля тези от вас, които са информирани да отговорят, какво ще се случи с помощните училища сега, след като проектообразователния закон не беше приет? Ще продължават ли да работят с децата с умствени увреждания? Има ли родители децата на които посещават софийските помощни училища? Моля ако имате впечатления, споделете какво е състоянието и нивото на обучение в тези училища. Предварително ви благодаря.

Нищо няма да бъде променено, докато няма приет нов закон за образованието. Новото НС може да реши да продължи обсъждането на проекта там, където е спряло обсъждането му в пленарна зала, но може и да реши други неща като напр. връщане за преработване и др.

Да допълня Констанца, че този закон се говори за него (аз поне тогава чух) откакто детето ми беше 1 клас - сега е 11-ти - не вярвам, че скоро ще се приеме.

Констанца и Дороти, благодаря за отговорите.
Ще попитам отново, има ли тук родители на деца със СОП, които се обучават в помощно училище в София. Моля, ако има, да споделят впечатления за тези училища и обучението в тях. Могат ли да препоръчат конкретно училище? Ако има някакви проблеми с идентификацията и се държи на конфиденциалност, моля за отговори на лични. За мен е важна информацията от първо лице и споделен личен опит. Благодаря предварително! Хубав и усмихнат ден!

Надали има какво да се каже повече по темата. Всички коментари и празнословия за неграмотните ни деца и безумия в учебниците, ще си останат в пълна сила дъвка за запълване на медийното пространство.

Здравейте майки,

може би в тези 70 страници има много написано за тези училища ,за нашите особени деца.
Но на моето дете също предстои тръгване на училище ,може би 2014година септември месец.
Диагнозата му е Генерализирано Разстройство на развитието.
Юни месец ще стане на 6 години.Но му предстои още една година в детска градина.
От София сме.
Моля ви да ме насочите към училище за такива деца.Да отида да разговарям от сега с директорката.
Или с кой да се свържа, за да говоря за нашето бъдеще ходене на училище.

Благодаря ви.

Здравейте!
Изчетох темата, защото моя близка ме помоли за съдействие да намери училище за своето дете. Днес отново се видяхме и тя ми даде един лист с информация за проект "Включващо обучение". Разгледах сайтове, но не успявам да се ориентирам. http://vkluchvashto.mon.bg/. Касае се за Дейност 4 от проекта. Ако някой може да ме насочи, моля да го направи 

Здравейте отново, мами,
Благодаря на тези от вас, които се отзовахте на личния ми мейл с информация и споделени лични впечатления относно някои помощни училища в гр. София.
Като родител, на който му предстои изпитанието постъпване в училище на дете за първи клас, направих своите проучвания. Ще споделя с вас получената информация. Може би и на други родители предстои същото и вероятно това, което видях за някой ще бъде полезно.
Посетих РИО, София-град и научих от експерта отговарящ за специалните училища, че помощните училища в гр. София са четири на брой. Поисках срещи, възможност за достъп и обиколих и четирите училища. 1-во ПУ се намира в р-н "Илинден", в един двор е със 113 у-ще и Дом за деца "П.Р. Славейков". Сградата е стара, неремонтирана, обстановката мрачна и неуютна. Направи ми впечатление, че са записани за обучение много деца от ромски произход, които са по-скоро занемарени и от там изоставащи, а не толкова с увреждания и заболявания. Веднага ми поискаха данни за детето, телефон за връзка и ми заявиха, че трябва да побързам със записването. Това признавам доста ме подразни.
 6-то ПУ се намира в р-н "Лозенец", по-близо до Хладилника. Училището е малко, някак сбутано и затиснато от околните кооперации. Има малък двор и като, че ли недостатъчно място за занимания, както на двора, така и в самата сграда. Правени са някакви опити за подобрения, но всичко е старо. Впечатления ми направиха опитите за разни хартиени украси по стените, може би творчество на деца и учителки, но стоеше бутафорно. Следобяд имат само двама възпитатели в сборни групи. Това предполага липса на адекватна целодневна организация с децата. Това училище поради много малкия брой ученици записани в него, очевидно е с доста ограничен финансов ресурс. От това съдя, че възможностите за допълнителни дейности с децата са ограничени и недостатъчни.

Продължавам с информацията. Ще се опитам да пиша по-стегнато, за да не стане досадно за тези, които не проявяват интерес по този въпрос.
3-то ПУ се намира в р-н "Връбница". В един двор е с 16-то у-ще. От този факт не добих впечатлението, че интегративните процеси с общообразователното у-ще са потръгнали. Докато чаках в двора, да дойде някой от уч. ръководство, което в учебен ден (работен) недочаках, се нагледах и наслушах на ужасяващото отношение на т.н. "деца в норма" към децата от помощното училище. То не бяха подигравки, то не бяха обиди! Доведохо трудноподвижно дете, ритащите топка на двора "гениални деца" започнаха след него и майката, едно кривене, едно залитане, дюдюкане...
Едва издържах да не се намеся, въпреки, че си мислех, че нищо не може да ме изведе от равновесие, след факта, че детето ми е с увреждане и се нуждае от по-специално отношение, разбиране и образователни грижи. В това училище също не пропуснаха да ме агитират веднага да подам документи за записване на детето, че местата са ограничени. Показаха ми сензорен кабинет, с който много се гордеят, но впечатлението от него, като родител, който се интересува от тези неща, от обучение и специализирано оборудване е, че е доста малък и беден от специални средства за педагогическа работа. Тук също няма адекватна целодневна работа с всички деца. Видях родители и разговарях с тях, водят децата си за по два, три часа, защото не издържали според учителите и били с тежки увреждания.
Остана ми да посетя 4-то ПУ в кв. Княжево, но започна ваканцията, а предпочитам да се запозная с училището, когато в него има деца, което е много важно. За него ще пиша след посещението. Днес се свързах по телефона с директорката, уточних възможни часове за прием и в ден, до края на седмицата ще бъда там.
Междувременно през ваканцията отидох в МОМН и разговарях с експерти от дирекция "ДОПР", относно възможностите за обучение на деца със СОП и правилния избор на специално училище. Научих, че 4-то ПУ работи по много голям проект "Включващо обучение" на ОП "РЧР". Ще пиша отново, за да направя паралел между информацията от МОМН и това което лично ще видя с очите си.
Хубав и усмихнат ден, мами!

Здравейте мами,
Обещах да се включа отново с информация относно помощните училища в София, след като приключа с обхода им и срещите с учители, ръководства и родители в тях.
Както ви писах остана ми да посетя тази седмица 4-то помощно училище в кв. Княжево. Ходих  до там през ваканцията, но директорката беше за няколко дни в отпуск, а и деца нямаше. Беше важно да видя всичко, за повече впечатления и повече информация, ако имам късмет да се срещна с родители и от тях също да почерпя - мнения, впечатления, опит.
4-то помощно училище, както вече написах се намира в кв. Княжево, на последната спирка на тр. № 5. Лесно го намерих, но малко трудно влязох в двора и самото училище. Оградено е отвсякъде с нова, доста висока ограда. Влизането става през пешеходна зона, звънец, домофон, ел. брава, жива охрана от някаква охранителна фирма, прочетох "Сириус", допълнително на входа на сградата на училището, пропусквателен режим през портиерна охрана, лични документи за регистрация, вътрешна телефонна централа, слиза служебно лице, което ме придружи до кабинета на директорката. Въобще не очаквах това. Попитах ако дойда с автомобил откъде да прелетя? Отговориха ми, че откъм Панорамен път имат друг вход за автомобили и училищния автобус. От Панорамен път се влиза през един портал с дистанционно управление, имат камери и виждат, така се отваря и така след всяка кола се затваря, въобще пиле не може да прехвръкне.

За да не е дълго продължамам с нов пост. Какво видях? Изключително чисто място, коридори, класни стаи, кабинети. Чистачките миеха коридорите с някакви ароматизирани хигиенни препарати, ухаеше на свежест. По стените рисунки в рамки, на учениците от ателие по интереси, по всички етажи. Платформа за инвалидни колички от първи до трети етаж. Огромен аквариум с живи риби във фоайето на третия етаж, пред него кът от ратанови мебели. Обясниха ми, че това е кът за релакс на аутисти. Видях деца, които бяха седнали на ратановите фотьойли и съзерцаваха бавноплуващите в аквариума рибки. През цялото време на престоя си в училището, повече от един час, не чух викове, крясъци, не видях разтревожено, буйстващо дете или истеризираща учителка. Да ви кажа цареше такова спокойствие, че чак не е за вярване това, което ви пиша, след всичко на което се нагледах на другите места. Видях през междучасието дечицата. Впечатли ме това, че хванати за ръчички и водени от учителка (бяха малки - 2-ри или 3-ти клас) отиваха към тоалетната. Обясниха ми, че това е задължение на учителите в това училище през междучасията, да придружават и подпомагат децата в битовите им потребности - измимане на ръцете преди хранене, обличане, събличане, хранене в училищния стол, ако детето не може само. По време на часовете има чистачки (дежурни лели) в коридорите, които при необходимост, когато са извикани от учителка (имат служелна мобилна връзка), извеждат детето, сменят памперс, измиват го в банята. Видях банята, изключителна чистота, топла вода и душ кабини. По време на престоя ми не усетих специфични миризми, тоалетните са в перфектно състояние, имат специализирани тоалетни за деца с инвалидни колички, отвсякъде ухае на чисто и се вижда организация с железен ред.

Ако моят "терминатор" не ми беше прецакал поста щях да продължа, но той често се държи обсебващо и сме на принципа на Мечо Пух относно вниманието, "колколкото повече, толкова повече".
Удивлението ми от училището продължи до момента в който се запознах с директорката. Тогава ми стана ясно, че от ръководството зависи в какво училище трябва да записваме децата си. От нейната работа зависи кадровата политика на училището, избора на качествен персонал, управлението на средствата, работата с децата, материалната база и много други неща. Тук не ме зарибяваха, да подам веднага документи. Нещо повече, останах с впечатлението, че ме изучаваха и преценяваха по отношение на това, доколко отговорен родител съм, работя ли с детето си, как го занимавам и още въпроси свързани с детето ми - увреждане,поведение, навици, предпочитания... Изобщо не ми поискаха телефон за връзка, да подавам молба за прием и др. обвързващи по някакъв начин неща. Първоначално като мнителен човек помислих, че не ме харесаха, но това бързо се разсея. Убедих се, че това не са просто въпроси за проучване. При предоставената възможност за среща с част от екипа в училището, се изясни, че те много държат на отговорното родителство, на обратната връзка, на допълнителната работа с детето в домашни условия по техни указания. Видях хора, които изглежда не са недоволни от работата си, видимо спокойни, като че работят хобито си, въпреки, че по коридорите срещнах доста тежки за работа дечица. Но и тези видимо доста увредени дечица изглеждаха много спокойни, ориентираха се къде отиват и на погалване се усмихваха лъчезарно. В друг пост ще ви разкажа за работата с децата.