Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Ohi и другите мами,
дори да не участват Т.Пиралкова,  В.Цолова и евентуално М.Ламбовски в Националния работен семинар, становищата на първите две и на подразделенията на "Усмихни се с мен..." със сигурност ще бъдат прочетени и дори предварително отпечатани и разпространени. Нали не смятате, че министърът или зам.министрите му са обърнали внимание на нашето и други писма на стената на министъра? И нали ви е ясно, че никоя от ръководещите тези родителски организации има намерение да каже и 1/2 дума за нашите обсъждания тук и предложенията ни? Докато ние се занимахваме да отговаряме на г-жа Л.Тера (за която от самото начало допускахме, че е провокатор, но нямаше как да не се емоционираме) и да задаваме въпроси на Т.Пиралкова, други хора действаха по единстевния правилен път, по който нещо може да достигне до НС (справка становищата на сайта "Усмихни се с мен"). Разбрахме вече от хора, присъствали на "кръгла" маса по проекта за закон , че изобщо не се е споменала и дума за децата със СОП. Остава ни само да се надяваме, че нещо от хубавите неща, за които писа тук г-жа Пиралкова, че е предложила, бъде взето под внимание.
А на никого ли не прави впечатление внезапното изчезване на В.Цолова след един бум на писания в тема 18 и това, че г-жа Ламбовски е като онемяла?

Чий болен  мозък изобщо е допуснал да се снима подобен клип? Той че замисъла на целия ЕС е с цел да се опонира на САЩ и Русия + азиатските страни , ясно , ама толкова войнствен клип  

констанца много сложно си го написала бе....
Аз от няколко дни си задавам следния въпрос- Защо точно сега излезе скандала с бонусите?!! Цялото медийно пространство е заето с цифри кой колко взел и т.н... В парламента това е основния въпрос който се обсъжда! И дума не се споменава за подготвения закон за образование  , всичко това във периода в който тече обсъждането .... не е случайно да знаете  

Констанца, последния ти пост ме оставя без думи, особено това „Разбрахме вече от хора, присъствали на "кръгла" маса по проекта за закон , че изобщо не се е споменала и дума за децата със СОП.” Чета тук, чета и във фейса и ми става страшно мъчно. Заради какво, кого или какво не ми става много ясно, но виждам, че всички пак сме едни срещу други. Родители срещу родители, родители срещу специалисти /специални педагози, ресурсни учители и т.н./, специалисти срещу родители или кратко казано всеки срещу всички. Защо? Кому е нужно и ще доведе ли до по - добро? Не трябва ли всички изброени по – горе да сме всички срещу държавата /законотворците, МС и когото трябва/, за да се случи най – доброто за децата ни? Как искаме да приемат децата със СОП, като ние сами не можем да се разберем нормално какво и как искаме да бъде? Простете кахърните ми мисли, ама тези дни, следейки коментарите в нета, хич хубаво не ми става. Чудя се, да се зарадвам ли, че нещо по – добро ще се случи или да си посипя главата с пепел и да е затворя в черупката си и да  спасявам положението пак  поединично? Т.е. ако изкарам пари, синът ми  ще получи грижи, ако няма – няма. И толкова. Истината е, както каза потребителка Ливия по – напред в темата /перифразирам/ има равни и по – равни. Дали това ще се промени? Интеграция …. мхм. Имах надежда в законопроекта за образованието, но като виждам коментарите и мисленето след него….. Е, времето ще покаже. Дано гърбовете ни са  здрави, да може да носят…..
Ето на какво попаднах http://www.blitz.bg/article/28965

Аз мисля, че родителите са на две мнения, защото едните искат за децата си дневна грижа, добро обучение и човешко отношение. Другите искат отглеждане в пансиони и да не се интересуват от децата си. Според мен е ясно около коя група трябва да сме обединени.
Само, че деца оставени на седмични грижи и без контрол от родителите се гледат много лесно. Да не са в къщи и родителят е доволен. И за това е улеснение за специалистите, работещи с тях.

Винаги, когато се реформира една система има недоволни, обикновенно недоволни са давалите по-малко. Не мога да определя тук какъв е случая.


Тео, съгласна съм с теб, но отчиташ ли, че тази ресурсна не е била на подчинение на директорката. Това е огромно предимство, ако й зависеше заплатата, отпуската, положението в колектива дали щеше да е така. Ето n_alex76 се усеща колко е претеснена, защото ресурсната се е застъпила за детето, а директорката е заявила, че няма място в ДГ за него. Ами отношението към близнака в детската градина от предаването "Такъв е живота" - в детската има и ресурсен, психолог, логопед и детето с аутизъм е 1 час дневно в детска градина. Защото така е казала директорката.
Ще се работи добре само на места, където директорите са добре разположени -  те ще изберат и назначат най-добрите ресурсни учители. Колко са тези места? Има ги разбира се, примера им трябва да се популяризира, но не са масовост.

В закона единствената гаранция, че ресурсната няма да се огъне пред директорката е родителското участие. Родителят трябва да пише жалби и да си къса нервите вече с повече хора.

И да дам и един положителен пример за община и отношението й към децата с увреждания - Дневен център за деца с увреждания Бургас - http://www.burgas.bg/bg/info/index/243#info_4873 Може да прочетете, да разгледате галерията. Там децата се обучават от учители от помощните училища. За децата е осигурено обучение, 3 хранения, транспорт. Дали по новият закон това ще може да се приложи в повече общини?

Аз започвам да си мисля, че ние тук само си пишем, никой не ни обръща внимание и ще си направят каквото са решили, дори и смислените ни коментари за малки промени няма да бъдат чути.

А ние ще видим ли Закона преди да е внесен в Парламента? Предлагам да заведем нашето становище в приемната на Парламента и да очакваме от там отговори.

Вие майки, може да прочетете пак становището- то поставя много сериозни въпорси към настоящият закон. Независимо дали сте по-скоро съгласни или по-скоро несъгласни със Закона. Може да се свържете с народният представител от вашата област и да поискате съдействие. По места също има организации на родителите.

От дискусията тук изникнаха още 2 важни въпроса - За екипите за оценка по чл. 187 и за гаранциите, че няма да има дискриминация спрямо децата със СОП от директорите и учителите в училищата.

Здравейте,
следя ви коментарите и ми става мъчно като чета. Предоверявате се на гореспоменатите. Хората си гледат интересите (които примерно нямат нищо общо с тези на дъщеря ми), а вие разчитате да ви чуят. За съжаление всеки се спасява самостоятелно. Майки, като вас разбиращи и толерантни не са много, аз лично затова ви харесвам и уважавам  .  
Идеята на шума около бонусите може би е да се отвлече общественото внимание от проблемните точки в закона (които са почти целия закон) за да може да го прокарат и да бъдем поставени пред свършен факт, тези които сме недоволните.
Мое лично мнение (общувайки с познати) е, че група хора целят съсипване да държавата заради лична финансова изгода. Потърпевшите в случая не са важни те са приемливи жертви.
Вчера във фейса прочетох нещо много интересно " от всичко по много и нищо като хората ........широките специалисти винаги са будели недоверието ми и реално няма как да си добър в хиляда области".
Излиза, че тук докато си говорим  другите подмолно прокарват собствените си интереси където трябва, а всичко тук е само сладка приказка! Не случайно ви предложих да се съберем заедно по-някакъв начин (сдружение, асоциация все едно) за да не се обяснява само, че седим и си бъбрим. А наистина да се чуе и другото мнение. Опитах се да ви кажа, че тези персони имат користни цели, но....... Съжалявам, че отново ще зависим от благоразположението на някой който освен за себе си за друг не мисли!

Не се учудвам на крайните противоположни позиции между В.Цолова и  М.Ламбовски в споменатата тема.
Децата на двете са в крайните противоположни позиции на аутистичния спектър и разбирането между едната и другата страна е доста трудно.
Тъй като моето дете е в долната страна на спектъра аз повече разбирам М.Ламбовски, дори и да съм с известни резерви към методите й.
Трудно е човек да може да надрасне себе си, но мисля, че едно обединение ще бъде най- доброто нещо което може да се направи за нашите деца.
Конкретно за децата в двата края на спектъра, доближаването им до децата в норма ще бъде най- доброто нещо за тях, но мисля, че пътищата са различни и нещата срещу които се борим също.
Не на последно място отношението на обществото е различно, въпреки и негативно и за двете страни.
Отнася се и за децата с различни СОП и отношението на децата към нашите, както и на нашите към тях.
Като се поставят и родители и преподаватели и специализирания персонал, то нещата се оформят.

Учудена съм, че в Троян няма да има представители на децата с СОП т.е. не съм учудена, но толкова явна дискриминация не бих допуснала.

Снеже, В.Цолова и  М.Ламбовски си сближиха позициите. В последните постинги в аутистичната тема В.Цолова подкрепи горещо идеята за създаване на училища за аутистични деца от ниският спектър. Само, че никак не е ясно как ще ходят децата в тези училища. И е очаквано, че директорките ще изгонват всички аутистични деца към специалните такива.
А пък ето примера в Бургас, чудесен център /имам впечатления само от интернет/, работещ в синхрон с образовотелните институции. Също Мина Ламбовски иска да се обучат няколко човека на изключително скъпи терапии, които няма да се ползват за всички деца, а само за избрани деца. А Жени с писмото от Канада е написала, че там се работи по обикновенна методика.
Имаме примера на две специалистки, обучени по най-високите степени за Монтесори терапия по времето когато са били в болницата по ДЦП. И двете сега имат частна практика, децата си плащат за да учат по монтесори. България не е изключително богата за да изпрати 20-30 човека на обучение по 200 хил. евро. Дори и да отидат 1-2 човека, дори и да работят 15 години в полза на държавата, парите си остават хвърлени за конкретното обучение. Тези обучения, поради авторските права, не могат да се практикуват от други хора, само от завършили ги. Така че искането за аутистично училище в този му вид е ощетяване на голяма част от децата. Но и сега има възможности да се направят центрове като в Бургас и на децата да се дава добра грижа без доплащане от родителите.

И най-големият проблем за мен е, че В.Цолова каза в аутистичната тема, че в последните няколко месеца е израстнала и си е сменила позицията. Само, че тя 2 години работи по закона с една позиция, сега каза "извинявайте смених си позицията".
Ето това е закона в сегашният си вид - с огромен труд от амбициозни майки, които не съм убедена доколко са на ясно с позицията си и доколко имат поглед в дълбочина. При обсъжданията поне аз не  чух положително  мнение само от Анет Маринова като специалист - http://www.parentschool.hit.bg/anet.html. Въобще чухме изключително малко мнения на специалисти, чухме само на ресурсните учители. А пък добри, лоши специалистите ще работят с децата. Надявам се това мълчание да е добър знак, специалистите да са шокирани колко много и качествена работа ги чака с децата!

Притеснява ме Тео каза, че в стандарта от 40 човека работят само няколко. Това пак показва, че няма разбирателство и това, което ще излезе, ще е стандарта на няколко човека.

Аз може би малко наивно, но не вярвам да имат някаква изгода родителските организации, работили по закона. Видях на сайта на "Усмихни се с мен" подкрепа от различни родителски организации, възникнали тук във форума.

Дано всички опасения да са напразни и майките да са силни и способни!    

Точно това не трябва да се допусне.
Тук вече трябва да участват и психиатрите и психолозите.
Ниския и високия спектър се различават прекалено много / разбира се има и преливаща категория/, но на 6-7 години добре се отличават. Трудно е дори за неспециалист това да се обърка с характер.
Днес диагностицирането е изтеглено назад във времето / около 2-3/ годишна възраст и вече на възрастта около 6-8 години нещата са се очертали.
Разбира се при промяна на положението / за аутистичния спектър, не само е възможно, но и доста често срещано/ след съответната оценка от специалисти преминаването в масово училище да бъде отворено.
Аз се опасявам, че при случай, че не се открият СУ, то това ще лиши от образование целия нисък спектър и ще изхвърли децата на самостоятелно обучение от родители, както и става на практика.

Аз съм против поставянето само на обща диагноза ГРР.
Замислям се и на предложението в Америка за разделянето на спектъра от тази гледна точка.

Ето още един добър пример  http://www.monitor.bg/article?id=317813

За мое съжаление съвсем скоро разбрах за съществуването на този център. Успях да разговарям с две майки, които водят децата си там и със служител на центъра. Отзивите са добри и смятам скоро да го посетя, за да преценя дали да водя и аз детето си там. /С другия дневен център в града ни имам лош опит/. До колкото разбрах на място правят оценка може ли детето да бъде в масово училище или не, с ресурсно подпомагане или не. Те ги водят по училищата, те ги и прибират след това. Поне така ми обясни служителката. Имат автобус и всякакви специалисти.

Снеже, да уточня, че те го комуникират, че училището ще е за деца с тежки форми на аутизъм. Само че в БГ никой не диагностицира аутизма по форми, и учителките ще кажат на майките, че детето е за специално училище. И като започнат да го рекламират по ТВ от цялата страна ще натякват на майките да си изпратят децата в него.

Друго - сега "Тацитус" провеждат обучения на учители,  един татко преди няколко страници написа, че вместо учителката да отиде надъхана да работи с детето във втори клас, т.е то вече е 2 години в масово училище, след семинара на Тацитус отива и казва на бащата, ами те ме обезвериха, че някога ще научи правилата. Подготвят си почвата за частното училище, което бъди сигурна ,че ще е толкова модерно и невиждано , че ще трябва да се доплаща.

Въобще като гледам колко форми на дневен център със социални и обучителни услуги има, не виждам защо не работят в тази посока без чак такава показност. А пък като имат повече успехи да се появават.

Ohi, дано да е добър този център. Интересна информация. Според мен е много важен опита на активните майки, защото в тези центрове се ръководят от общите правила, например едно дете с умерена УН не стига в развитието си повече от 9 годишно. Така пише в книгите и такива са плановете за развитие на специалистите. А една амбициозна майка може да покаже, че детето стига и много повече и се завъртат като спирала очакванията към специалистите.

Напълно те разбирам и ми е ясно, че с част от децата така ще стане.
Към това ще трябва да се включат лекари с поставянето на точна диагноза в рамките на допустимото.
За Дневните центрове, където в повечето случаи децата са събрани с различни диагнози, работата с дете с аутизъм е напълно безсмислена. Наистина там трябва поне двама човека нонстоп, защото в противен случай е напълно безсмислено, т.е. отбиване на номер и съответно заключение, че нищо не може да се направи.
В аутистичният спектър няма анкета колко от родителите считат / говоря за деца в училищна или предучилищна възраст/ че децата им могат да ходят в масово училище.
Ще задам още един въпрос.
В целия форум и не само в този има само един раздел за деца с психически проблеми - аутистичния.
Мога ли да попитам къде са другите деца с психични проблеми и диагнози.
В медицинския справочник под ГРР са само три клона. Къде са родителите на другите деца?
Как мислите, че под " деца с поведенчески проблеми", които могат да бъдат от "земята до небето"?
Иначе, не съм чула нещо да не изисква пари, особено що се касае за деца от този тип.

Аз искам да кажа за толерантността на българина и толерантността на другите народи. Според мен ние тук не сме свикнали с различните, не че сме по-лош народ. А свикването понякога може да отнеме и 200 години. Сигурно толкова време е отнело белите американци да приемат тъмнокожите.

И дъщеря ми, когато видя тъмнокож и човек с много нисък ръст ме попита тревожно "защо е различен", аз обясних спокойно, че е същият като нас, но малко по особен. Но ми направи впечатление, че безпокойството беше нейна първа реакция, без да е провокирана по никакъв начин.
И да ви кажа една смешна случка от моят роден край - една жена се ожени за тъмнокож и когато отишли при баба си на село се говореше, че кокошките започнали да бягат от тъмнокожият съпруг, защото не са виждали до сега.

А напоследък забелязвам една добра тенденция в Макдоналс работят доста различни хора, до сега съм виждала хора с по-тъмна кожа, но да се надяваме, че в бъдеще ще има и хора с увреждания.

Не знам дали така трябва да се прави интеграцията, но в нашият блок и друг път съм споменавала, че живее жена с психо проблеми. Сетих се, че имам снимка от апартамента им при отворена врата. Никой не ни е питал преди 20 и повече години дали сме съгласни да я настанят до нас. Била е определена като спокойна, не се нуждае от грижи. Жената живее със свой роднина уж без проблеми, така че вида на жилището е и от мързел. И съм сигурна ,че живее по-добре отколкото в клиника Курило, където е била за известно време. Понякога е шумна, цапа, но като си пие лекарствата е по-добре. Най-важното е, че е свободна обикаля къде иска, купува си, проси, понякога краде, понякога й подаряват различни неща и т.н. Аз никога не съм говорила лоши неща на дъщеря ми за нея, за да не развива излишни страхове. И ми стана много мило и интересно, на 8-ми март дъщеря ми я среща и й казва "Честит 8-ми март". Е това може да не е много, но е по-добре от да живееш в психо дом.

Не трябва да се плашим от предразсъдъците, начина да ги преодоляваме е да живеем с тях, дори и първоначално да са натрапени.

Мисля, че не трябва да говорим за тежки случаи които не са от нашата компетентност, но понеже темата се обърна от къде е по- добре в къщи или в дом, да поясня, че това се решава от компетентни лица и съответно родителите на детето.
Все пак трябва да се приеме, че има хора които не могат да живеят в домашни условия най-малкото са опасни за себе си и за другите.
За съжаление примери много.

Назначаването на психолог към масово училище занимаващ се с няколко деца с СОП и другите деца в риск ще излезе като еднакъв подход между крадец и клептоман.
Това е равностойно аз да искам да назначат рехабилитатор на сина ми, който тича като кон и да обяснявам на друг който се нуждае от ежедневна терапия, че сме му осигурили такъв, ама видите ли и моето дете се нуждае от раздвижване. Да, но от маршрут за бягане на дълги разстояния.

Препрочитам редовно темата и мисля, че всички тук(с изключение на Ливия_тера) говорим и искаме едно и също-  най-доброто за децата си, но го казваме по различен начин и не се разбираме, тоест имаме разногласия, защото в този си вид образователната система не предлага нищо или поне нищо, което да е достатъчно добро за децата с множество и/или тежки увреждания.
Може и да бъркам, поправете ме за което, но от позицията на родител на дете с тежко и не едно увреждане аз групирах нещата така:
1.   Образование с нужната подкрепа в масово училище за децата, които са готови за такова.
2.    Обучение на децата с цел подготовка за образование в масова среда.
3.    Обучение на деца, които въпреки положените от всички ни(деца, родители, специалисти) усилия нямат потенциал за придобиване на образователна степен(моля нека не се бърка с обучение).

Пита се как ние като родители да разберем в коя от тези групи е нашето дете, за да направим правилния избор къде и как да се обучава и/или образова то, за да направим наистина най-доброто за него.
Към момента голяма част от децата с тежки и/или множество увреждания си стоят у дома на физическо отглеждане, голяма част от тях правят същото, но в дневен център(или седмична грижа) или помощно училище.
Има доволни, има и недоволни родители, защото- в някои от тези места се работи с децата както трябва и те напредват в своето развитие, а родителите ходят на работа- и за детето ок, и за родителите ок, има такива в които не се прави нищо с децата, но родителите пак са доволни, защото нямат друг избор- трябва да работят за да оцелеят или просто са били убедени от специалистите, че децата им толкова могат и точка, има и недоволни- искат децата им да се научат на нещо па било и нещо съвсем дребничко- да се почеше като го засърби носа, да даде по някакъв начин знак когато нещо го боли, да може само да се облече и т.н.т, но това не се случва, защото малко или много се гони ОБРАЗОВАТЕЛНА степен, която именно за децата с тежки и/или множество увреждания е непостижима, защото не могат да покрият държавните образователни изисквания и накрая след години прекарани на подобно място, голяма част от децата ни не само, че излизат от образователната система без диплома за каквото и да било, но и не са научени на елементарни умения нужни им за всекидневието.


Лично аз искам промяна на изискванията към тези деца и начина на обучение и образование, защото едно дете с хиперактивност и 2-ка по математика, биология и химия, но с отлични познания по история и география, или музика би могло да бъде много повече от готвач или хамалин, би могло да бъде гид в музей, или археолог, а едно дете като моето би могло да се научи как само да се облича и храни, което ще е супер постижение, дори по-голямо от това да вземе диплома за висше образование.
Всичко това може да се случи за всяко наше дете на едно място с децата в норма- по музика ще пеят заедно, по рисуване ще рисуват, после Иванчо ще отиде вместо в час по физкултура, на рехабилитация да се научи да си обува обувките- след време в часа по физкултура може да е рефер, Марийка вместо в час по химия, ще е с психолога за да се научи, че не може по време на час да щъка напред назад- след време ще е в часа по химия, накрая някои ще излязат от училището с диплома, а други с умения за всекидневието, но най-важното, което ще научат един от друг- как да живеят заедно уважавайки различието на другия.
За да се случи това, особено последното, системата трябва да се промени и то спешно, защото утре нашите различни деца ще живеят заедно с тези в норма, а ние няма да сме тук за да ги пазим или учим тепърва на разбиране и зачитане правата на другия.

И, да, права е Таня- българинът е толерантен човек, просто различните бяха крити и пренебрегвани прекалено дълго, за да ги опознае и разбере, че са просто хора като всички останали- ни по-лоши, ни по-добри, а просто различни, каквито са и хората в норма.

Браво! Модераторът е "безпристрастен" цензор! Само че, соц. времето е минало и ограничения на свободното слово където и да е,  в т.ч. в глобалната мрежа са недопустими. Ако Модераторът беше прочел внимателно постовете и е обективен, към други пишещи тук трябва да отправя, и то доста често предупрежденията си.
А по въпроса, кой не вижда по-далече от носа си: много скоро, това ще стане ясно, на тези, които са затворени в малкото си обкръжение и живеят в свят на СОП.
"Ресурсната - директорката", "директорката - ресурсната" - буря в чаша вода! С приемането на Закона ще се види, кой кого е чул и разбрал, а с прилагането му отново ще има теми за размисъл, кой е бил прав и кой е по, по-най. А докато това се случи, между първо и второ четене на Закона, ще бъде написано тревиално, приблизително следното: "създадени бяха условия за общо обсъждане на законопроекта, бяха взети под внимание всички забележки (разбирай, някои) и включени всички (разбирай, никакви) конструктивни предложения.... А после "променил се Илия, погледнал се , пак в тия".
И пак в тона на написаното от Вас, кой какво вижда до и след носа си (нека Модераторът да прочете по-горе писанията на своите близки потребители), ще отговоря следното:
Много филми за провокатори гледате, когато не сте отдадени на върховното удоволствие да бършете носовете на наследниците си (не е написано в смисъл да Ви обижда). Не съм провокатор и повтарям не се занимавам с образование, нито съм роднина на "аутистичния спектър", в какъвто и аспект да Ви хрумне, не се занимавам и не работя с деца със СОП. Но считам, че образованието е изключително важно, затова съм добре информирана за това, какво се случва и имам позиция, която аргументирано защитавам!