Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

1.   Образование с нужната подкрепа в масово училище за децата, които са готови за такова.
2.    Обучение на децата с цел подготовка за образование в масова среда.
3.    Обучение на деца, които въпреки положените от всички ни(деца, родители, специалисти) усилия нямат потенциал за придобиване на образователна степен(моля нека не се бърка с обучение).

Браво!

Браво! Модераторът е "безпристрастен" цензор! Само че, соц. времето е минало и ограничения на свободното слово където и да е,  в т.ч. в глобалната мрежа са недопустими. Ако Модераторът беше прочел внимателно постовете и е обективен, към други пишещи тук трябва да отправя, и то доста често предупрежденията си.
А по въпроса, кой не вижда по-далече от носа си: много скоро, това ще стане ясно, на тези, които са затворени в малкото си обкръжение и живеят в свят на СОП.
"Ресурсната - директорката", "директорката - ресурсната" - буря в чаша вода! С приемането на Закона ще се види, кой кого е чул и разбрал, а с прилагането му отново ще има теми за размисъл, кой е бил прав и кой е по, по-най. А докато това се случи, между първо и второ четене на Закона, ще бъде написано тревиално, приблизително следното: "създадени бяха условия за общо обсъждане на законопроекта, бяха взети под внимание всички забележки (разбирай, някои) и включени всички (разбирай, никакви) конструктивни предложения.... А после "променил се Илия, погледнал се , пак в тия".
И пак в тона на написаното от Вас, кой какво вижда до и след носа си (нека Модераторът да прочете по-горе писанията на своите близки потребители), ще отговоря следното:
Много филми за провокатори гледате, когато не сте отдадени на върховното удоволствие да бършете носовете на наследниците си (не е написано в смисъл да Ви обижда). Не съм провокатор и повтарям не се занимавам с образование, нито съм роднина на "аутистичния спектър", в какъвто и аспект да Ви хрумне, не се занимавам и не работя с деца със СОП. Но считам, че образованието е изключително важно, затова съм добре информирана за това, какво се случва и имам позиция, която аргументирано защитавам!

Препрочитам редовно темата и мисля, че всички тук(с изключение на Ливия_тера) говорим и искаме едно и също-  най-доброто за децата си, но го казваме по различен начин и не се разбираме, тоест имаме разногласия, защото в този си вид образователната система не предлага нищо или поне нищо, което да е достатъчно добро за децата с множество и/или тежки увреждания.
Може и да бъркам, поправете ме за което, но от позицията на родител на дете с тежко и не едно увреждане аз групирах нещата така:
1.   Образование с нужната подкрепа в масово училище за децата, които са готови за такова.
2.    Обучение на децата с цел подготовка за образование в масова среда.
3.    Обучение на деца, които въпреки положените от всички ни(деца, родители, специалисти) усилия нямат потенциал за придобиване на образователна степен(моля нека не се бърка с обучение).

Пита се как ние като родители да разберем в коя от тези групи е нашето дете, за да направим правилния избор къде и как да се обучава и/или образова то, за да направим наистина най-доброто за него.
Към момента голяма част от децата с тежки и/или множество увреждания си стоят у дома на физическо отглеждане, голяма част от тях правят същото, но в дневен център(или седмична грижа) или помощно училище.
Има доволни, има и недоволни родители, защото- в някои от тези места се работи с децата както трябва и те напредват в своето развитие, а родителите ходят на работа- и за детето ок, и за родителите ок, има такива в които не се прави нищо с децата, но родителите пак са доволни, защото нямат друг избор- трябва да работят за да оцелеят или просто са били убедени от специалистите, че децата им толкова могат и точка, има и недоволни- искат децата им да се научат на нещо па било и нещо съвсем дребничко- да се почеше като го засърби носа, да даде по някакъв начин знак когато нещо го боли, да може само да се облече и т.н.т, но това не се случва, защото малко или много се гони ОБРАЗОВАТЕЛНА степен, която именно за децата с тежки и/или множество увреждания е непостижима, защото не могат да покрият държавните образователни изисквания и накрая след години прекарани на подобно място, голяма част от децата ни не само, че излизат от образователната система без диплома за каквото и да било, но и не са научени на елементарни умения нужни им за всекидневието.


Лично аз искам промяна на изискванията към тези деца и начина на обучение и образование, защото едно дете с хиперактивност и 2-ка по математика, биология и химия, но с отлични познания по история и география, или музика би могло да бъде много повече от готвач или хамалин, би могло да бъде гид в музей, или археолог, а едно дете като моето би могло да се научи как само да се облича и храни, което ще е супер постижение, дори по-голямо от това да вземе диплома за висше образование.
Всичко това може да се случи за всяко наше дете на едно място с децата в норма- по музика ще пеят заедно, по рисуване ще рисуват, после Иванчо ще отиде вместо в час по физкултура, на рехабилитация да се научи да си обува обувките- след време в часа по физкултура може да е рефер, Марийка вместо в час по химия, ще е с психолога за да се научи, че не може по време на час да щъка напред назад- след време ще е в часа по химия, накрая някои ще излязат от училището с диплома, а други с умения за всекидневието, но най-важното, което ще научат един от друг- как да живеят заедно уважавайки различието на другия.
За да се случи това, особено последното, системата трябва да се промени и то спешно, защото утре нашите различни деца ще живеят заедно с тези в норма, а ние няма да сме тук за да ги пазим или учим тепърва на разбиране и зачитане правата на другия.

И, да, права е Таня- българинът е толерантен човек, просто различните бяха крити и пренебрегвани прекалено дълго, за да ги опознае и разбере, че са просто хора като всички останали- ни по-лоши, ни по-добри, а просто различни, каквито са и хората в норма.

teo7777
Бихтe ли споделила с нас, дали представители на “Усмихни се с мен” и “Стъпка за невидимите деца” участват в националния семинар по образованието в Троян?

Ohi и другите мами,
дори да не участват Т.Пиралкова,  В.Цолова и евентуално М.Ламбовски в Националния работен семинар, становищата на първите две и на подразделенията на "Усмихни се с мен..." със сигурност ще бъдат прочетени и дори предварително отпечатани и разпространени. Нали не смятате, че министърът или зам.министрите му са обърнали внимание на нашето и други писма на стената на министъра? И нали ви е ясно, че никоя от ръководещите тези родителски организации има намерение да каже и 1/2 дума за нашите обсъждания тук и предложенията ни? Докато ние се занимахваме да отговаряме на г-жа Л.Тера (за която от самото начало допускахме, че е провокатор, но нямаше как да не се емоционираме) и да задаваме въпроси на Т.Пиралкова, други хора действаха по единстевния правилен път, по който нещо може да достигне до НС (справка становищата на сайта "Усмихни се с мен"). Разбрахме вече от хора, присъствали на "кръгла" маса по проекта за закон , че изобщо не се е споменала и дума за децата със СОП. Остава ни само да се надяваме, че нещо от хубавите неща, за които писа тук г-жа Пиралкова, че е предложила, бъде взето под внимание.
А на никого ли не прави впечатление внезапното изчезване на В.Цолова след един бум на писания в тема 18 и това, че г-жа Ламбовски е като онемяла?

"Ресурсната - директорката", "директорката - ресурсната" - буря в чаша вода! С приемането на Закона ще се види, кой кого е чул и разбрал, а с прилагането му отново ще има теми за размисъл, кой е бил прав и кой е по, по-най. .....

А “Уикиречник” казва, че “провокирам” означава “предизвиквам към определено действие, състояние.” Е, не предизвикаха ли изказвания на трите дами (Тера, Цолова и Пиралкова) емоционален стрес и не ни ли предизвикаха към определени реакции и действия?

Ако ние знаехме предварително, не броени дни, а месеци преди публикуването на проекта за закон, ако двете организации “Стъпка...” и “Усмихни се...” (за чиито председатели Таня казва, че са тръгнали от този форум), бяха ни уведомили по-рано, реакциите ни щяха да бъдат други. Казвам “уведомили” – чакайте да сложа “букет”   в знак на това, че използвам думата дружески, а не “информирали”, за да не последва реплика, подобна на тази “Коя родителска организация комуникира с вас действията си и се допитва до вас или ви информира, преди да предприеме нещо?” (Кезая-Владислава) .

Бих помолила teo7777 преди  да изтече седмицата, през която ще осмисля моята “теория за конспирацията” да ни уведоми, кога се предвижда да бъде обсъждан проекта в НС.

TanyaMG, какъв отговор очакваш на въпроса си: “А ние ще видим ли Закона преди да е внесен в Парламента?” И от кого?

Момичета,
За съжаление, аз съм убедена в правотата на твърденията на г-жа Л.Т. относно това, което ще се случи и съм изказала неведнъж опасенията си от налагането на проекта за закон в сегашния му вид. Дори не съм сигурна, че единствената цел на нейните изказвания е да ни засегне или да защити правата на децата без СОП.