Трябва да се почне от незначителните неща, като в градация и като му дойде времето - да се захванем със значителните. Време - колкото искаш!
Що сега да се занимаваме с незаконно построените комплекси, спа и разни сгради като хората ги купуват, ходят да си плацикат дупетата. Значи всичко им е наред!
Що сега да се занимаваме с гаражните клетки - платили са си ги хората, ползват си ги със здраве, пък междублоковите пространства и без това не стават за нищо друго.
Що сега да се занимаваме с потенциално опасните сгради, те убиха няколко, няма всеки ден да убиват, я.
Що да се занимаваме и с язовирите. Я, колко лесно сега се събират пари за помощи. Все ще я скалъпим някъде.
Що да се занимаваме с болниците, болните, здравните въпроси. Много сложно там. Лекарите си вършат съвсестно работата. Пък болните може и да ги няма догодина. Има ли смисъл да се занимаваме с проблем, който от само себе си може да изчезне?
Що да оправяме улиците? Че наред са си - гле'й к'ви коли карат хората през тея дупки, значи няма проблем. Пък и каруци си има за разкош.
Ще се занимаем с терасите! На фона на останалата чистота и изящество, те са грозни.
Това ни е приоритет - да мислим приоритетно!