Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Каква е разликата между вътрематочната, интравагиналната и интрацервикалната инсеминация?
Какви са стъпките и методите за наблюдение на вътрематочната инсеминация?
Как се обработва и подготвя спермата за вътрематочна инсеминация?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Каква е разликата между вътрематочната, интравагиналната и интрацервикалната инсеминация?
Вътрематочната инсеминация има по-висок процент на успех от интравагиналната и интрацервикалната, тъй като спермата с добро качество се поставя близо до фалопиевите тръби. Когато се комбинира със стимулация на яйчниците, вътрематочната инсеминация може да доведе до повече от една яйцеклетка за оплождане.
-
Какви са стъпките и методите за наблюдение на вътрематочната инсеминация?
-
Как се обработва и подготвя спермата за вътрематочна инсеминация?
-
Каква е степента на успех и кои фактори влияят върху нея при вътрематочна инсеминация?
-
Какви са методите за определяне на времето на инсеминация при вътрематочна инсеминация?
Първият път имах киста от стимулация. А следващия път просто от чист месец без никакви лекарства бях задържала фоликул 
А докторът обясни ли ти защо в сряда, а не утре? Аз бих била любопитна да разбера и сигурно нямаше да издържа до сряда, все пак на теория би трябвало всеки момент да се спука...но сигурно си има и научно обяснение.
Та изобщо не се стигна до обсъждане на вариант за ре-инсеминация. Аз всъщност хич и не вярвах, че ще правим такава. Яд ме е много, че след стимулация за 1000лв нещата се скапаха така тотално, но такъв е животът 
И да подготвим документите за Фонда. Единствено се надявам този път да извадя едно нормално FSH, за да можем да подадем документите още този месец 
Стискам ви палци да напълните темата с много положителни емоции и тестове 
Единственото, което мога да добавя, че живея в постоянен страх да не се повтори случката от миналия път, и поради тази причина игнорирам съвсем съзнателно състоянието си. Това включва и мълчание по темата. Което обаче не ми пречи да пия една торба с лекарства за какво ли не, да се паникьосвам при всяко боцване в корема и да тичам в спешното и при най-малкото отклонение на нещата от нормалното. 
