Литературен клуб - XI

  • 56 909
  • 745
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 069
Момичета, до половината съм прочела "Любов по време на холера" и мисля да я зарязвам, колкото и да е изненадващо. Това ми е първият "сблъсък" с Маркес и негова книга, но просто много ме дразни и ми е много скучна, а идеята за съвсем лигавата история на един вечно влюбен мъж в жена, която никога не е била негова и която чака буквално цял живот ... ами то звучи по-зле от сапунен сериал  Laughing. Кажете ми дали към края поне става нещо интересно или просто наистина да не се мъча повече?
Да, става...ама то щом до тук не ти е интересно няма шанс и по натам да ти хареса.

# 46
  • Мнения: 4 529
Свърших Одет Тулмонд и други истории на Ерик-Еманюел Шмит . Оценявам я 4 от 6. Осем разказа са, лесни за четене и възприемане.

Два ми направиха впечатление - Натрапницата и Най-хубавата книга.
Натрапницата е за студентка, която пише дипломната си работа, а я преследва някаква баба, която постоянно се появява в апартамента й. И мъжа й я заряза заради друга... Коя е бабата и чий го дири там /простете за грубия израз/ ще разберете ако прочетете разказа.  Twisted Evil
Най-хубавата книга е разказ за затворнички в Сибир, които трябва на три листа от цигари да изпратят съобщение на дъщерите си. Какво съдържат тези съобщения, които всъщност са книгата ще разберете както прочетете Одет Тулмонд и други истории.  Twisted Evil
Не разбрах в разказа Фалшификатът картината на Пикасо истинска ли беше?
Всичко, за да съм щастлива, историята с любовницата, дето разбра за другото семейство на мъжа й-малко ми е странна реакцията й.
Историята с Одет Тулмонд ми се струва невъзможна.

Не съжалявам че я прочетох, но не бих я препрочела.

# 47
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 30 056
Някой чел ли е трилогията "Живият хаос" на Патрик Нес?

# 48
  • Мнения: 2 486
И аз бях възторжена за "Майките", но друго не съм чела от авторкаъта, по стечение на пбсоятелствата, бих опитала обаче...

Опитай с Адриана Wink Peace Мен лично повече ми допадна от Майките-много откровена и докосваща.

Аз съм от тези, който не харесаха "Майките" и не само заради дългите изречения. Два пъти съм писала из разни теми защо не ми харесва тази книга, слаба е за мен с една дума. Добра идея-лошо изпълнение. Прочетох я цялата...издържах Simple Smile
Аз възприех дългите изречения като спонтанно излияние, както прииждат и бушуват мислите в  една объркана и тревожна глава, направо имах чувство за "съспенс"... Да си кажат наистина мнението "специалистите"?
Макар че какво точно значи специалист...? Чрез мнението на критиците и хората от бранша ли се определя качеството на една книга или от читателите и времето...? Аз също гледам да се "пазя" от слаби книги, но има ли еднозначно определение... Как оценяват и пишат началните отзиви т.нар. литературни критици или писателите, даващи мнение един за друг? Примерно не се ли случва много добра книга да остане незабелязана поради критично мнение или липса на интерес на "специалистите", ако авторът е млад или не пише много. Или да се наложи по-слаба книга на утвърден писател по инерция...

При мен всичко е чувства, вътрешно усещане. Не знам по-уверен ли е човек в избора и мнението си, ако е учил, работил в областта на литературата..? Thinking
...

  202uu newsm74

Много добре казано!!!

Не знам дали наистина това в книгата е някакъв литературен похват, но лично аз му свикнах в нейните книги и вече не ме дразни, напротив чуствам че някак е изляла чуствата си и ако не го е направила така изведнъж е нямало нищо да излезе...като нетърпеливо дете желаещо да разкаже на родителите си за поредното "чудо" което е открило. Ето и моето изречение стана дълго и с Димовски похват Grinning
На мен също много често ми се случва когато почна да пиша нещо, няма значение какво, започвам да изливам и не мога да спра щото спра ли ще изгубя нишката, а после се връщам да поправям, добавям, махам...и т.н. А че изреченията са й дълги, дълги са, спор няма...Но пък зависи как си се почуствал като си прочел книгата и какво усещане е оставила в теб...

Сега чета Възможните майки, но чета по малко и си почивам, щото много ми горчи...толкова ме натъжава, разплаква, разсмива, абе симфония от чуства..., чете се леко, но е много тежка, просто те докосва по странен начин...Но въпреки това много се радвам че си я купих....
Почти приключвам с Нора Ефрон и нейната Тайни няма-откровена, лека и забавна...хареса ми!

# 49
  • Варна
  • Мнения: 1 734
Т.Димова по-добре да беше оставила "Адриана" на мира, а не да се старая да пише продължение на Роман без заглавие. Видно е, че е далеч от таланта на баща си. Дори не си беше дала труда да спази фактолокогията.

http://www.book.store.bg/p13890/roman-bez-zaglavie-dimityr-dimov.html

Дългите й, постоянно повтарящи се изречения, накъсаните мисли - всичко това е от творческо безсилие, според мен. Краткостта е сестра на таланта. Всичко гениално е просто. Ако имаш да кажеш нещо, го правиш по максимално опростения за опонента ти начин.

# 50
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 283
Момичета, до половината съм прочела "Любов по време на холера" и мисля да я зарязвам, колкото и да е изненадващо. Това ми е първият "сблъсък" с Маркес и негова книга, но просто много ме дразни и ми е много скучна, а идеята за съвсем лигавата история на един вечно влюбен мъж в жена, която никога не е била негова и която чака буквално цял живот ... ами то звучи по-зле от сапунен сериал  Laughing. Кажете ми дали към края поне става нещо интересно или просто наистина да не се мъча повече?

Ако искаш опитай със  Сто години самота. Лично за мен тя е в пъти по-добра.
Любовта в началото наистина ми беше скучна и щях да я зарязвам, но се радвам, че не го направих. Макар че ти вече си я преполовила и все още ти е скучна.

Свърших Одет Тулмонд и други истории на Ерик-Еманюел Шмит . Оценявам я 4 от 6. Осем разказа са, лесни за четене и възприемане.


Не съжалявам че я прочетох, но не бих я препрочела.


Каккто писах и на предната стр., това не е най-добрата книга за "първи сблъсък с Шмит".

# 51
  • Мнения: 14 995
nezito, препоръчвам ти книгите от поредицата "Кръговратът на незримото".
Кратки, съдържателни книжки, изпълнени с емоции и положителни послания. Peace
 
  Благодаря ти! Ще ги потърся. Peace

# 52
  • Мнения: 1 934
Последният път, когато препрочитах Самотата на Маркес едва ли не ми докара депресия  ooooh!

Обаче Любовта по време на холера много си я харесвам  Heart Eyes

Между другото, оттогава като видя патладжани и все се сещам за Фермина Даса  Mr. Green

Последна редакция: пн, 27 фев 2012, 10:46 от Кливия

# 53
  • Мнения: 4 069
Е да, ама това, че според нас книгата е много хубава не означава, че непременно всеки трябва да я харесва.

# 54
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 283
Е да, ама това, че според нас книгата е много хубава не означава, че непременно всеки трябва да я харесва.

Естествено.
Ние само препоръчваме.
Аз лично много книги съм закупила по препоръка от тук.
Някои не са ми харесали.
Вкусът към книги е строго индивидуален.

# 55
  • Мнения: 1 934
Е да, ама това, че според нас книгата е много хубава не означава, че непременно всеки трябва да я харесва.

 Peace Абсолютно съм съгласна.

Някъде нагоре една съфорумка питаше да довърши Любовта по време на холера, според мен няма смисъл, защото щом не я е грабнала от самото начало, няма смисъл да се пъне за края й  Peace

# 56
  • Мнения: 4 069
 
Е да, ама това, че според нас книгата е много хубава не означава, че непременно всеки трябва да я харесва.

 Peace Абсолютно съм съгласна.

Някъде нагоре една съфорумка питаше да довърши Любовта по време на холера, според мен няма смисъл, защото щом не я е грабнала от самото начало, няма смисъл да се пъне за края й  Peace
Peace Така е . Аз да си призная честно преди време може би бих казала- ама как така не ти харесва, сега го приемам за напълно нормално, още повече точно Маркес. Wink
Фам, аз също си вземам книги по препоръка от тук, почти винаги ми харесват. Wink Дори май нямам разочарование до сега, а и да имам не бих казала защо са я препоръчали. Wink

# 57
  • Мнения: 4 529
Свърших Одет Тулмонд и други истории на Ерик-Еманюел Шмит . Оценявам я 4 от 6. Осем разказа са, лесни за четене и възприемане.


Не съжалявам че я прочетох, но не бих я препрочела.


Каккто писах и на предната стр., това не е най-добрата книга за "първи сблъсък с Шмит".
Права си.   bouquet
Момичето, което пита май не написа коя книга е започнало.

# 58
  • Мнения: 382
Краткостта е сестра на таланта. Всичко гениално е просто. Ако имаш да кажеш нещо, го правиш по максимално опростения за опонента ти начин.
Мисля, мисля и не мога да се съглася. Wink Не за да споря, а наистина не съм убедена, че може да се направи такова категорично обобщение. Предполагам всеки може да намери пример/и и за обратното в литературата (и другите изкуства).

Аз сега съм с един от  "многословните" - Салман Рушди („Среднощни деца”). Не знам дали няма да се получи като с първата любов - впечатляваща и неповторима. За мен "Срам" беше първата негова книга и ме беше уловила и завъртяла като в торнадо... Сега малко повече знам какво да очаквам, макар че пак ме впечатлява и съм щастлива да чета и тази книга... Но имам още мнооого от нея... На самата мен ми е интересно окончателното ми мнение.  Laughing

Искам да прочета и "Сатанински строфи" и "Шалимар клоунът"  (не скоро). "Шалимар" я имам. Съвет: Да търся ли първо да чета "Сатанински строфи" или няма особено значение?

# 59
  • Видин
  • Мнения: 4 991
Тук я има - http://chitanka.info/book/1886-sataninski-strofi
Не мога да дам мнение обаче  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт