Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Кои книги препоръчват участниците във форума?
Какви са впечатленията от книгата „Одет Тулмонд и други истории“ на Ерк-Еманюел Шмит?
Какви са мненията за книгата „Любов по време на холера“ от Габриел Гарсия Маркес?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Кои книги препоръчват участниците във форума?
Участниците във форума препоръчват различни книги, като "Тангра" от Токорaз Исто, "Хиляди сияйни слънца" от Казандзакис, "Рапорт пред Ел Греко" на Казандзакис, "Стая" на Ема Донахю и поредицата „Хайде да крадем коне“ и „Проклинам реката на времето“. Те също така споменават български автори като Норa Ефрон и Димитър Димов, както и автори от скандинавската литература като Севда Севан и Патрик Нес.
-
Какви са впечатленията от книгата „Одет Тулмонд и други истории“ на Ерк-Еманюел Шмит?
-
Какви са мненията за книгата „Любов по време на холера“ от Габриел Гарсия Маркес?
Мненията за книгата „Любов по време на холера“ от Габриел Гарсия Маркес са разнообразни. Някои читатели я намират за скучна и неинтересна, докато други я харесват много. Освен това се споделя, че вкусът към книгите е индивидуален, като някои читатели приемат, че не всеки трябва задължително да хареса дадена книга.
-
Какви са впечатленията от книгата „Майките“ на Теодора Димова?
-
Какви са мненията за книгата „Роман без заглавие“ на Димитър Димов?
). Но "Срам" може да се окаже любимата ми книга на Рушди. Като свърша "Среднощни деца" ще стане ясно, но и тя се оказва завладяваща... В началото я четях трудно, но сега едва дочаквам времето ми за четене вечерта. Все пак сигурно няма да пиша за нея в темата "Прочетох, препоръчвам", защото сякаш е повече за читатели, които се интересуват от политическите събития в Индия през миналия век (но и общочовешки теми "прокарва" авторът) и харесват метафоричния стил на Рушди. Аз обичам точно така - 
, но ми се издига все повече в очите... Единствено с Ерик-Еманюел Шмит мога да го сравня напоследък - не по стил, а по хуманизъм, колкото и надуто да звучи това... И примерно като се споменава за Махатма Ганди в книгите на Рушди, неизбежно правя аналогия и с разбиранията на двамата писатели... Интересни са ми и всички видове разделяния на държави на някакъв принцип (Индия, Германия, Корея...). В "Среднощни деца" отново са засегнати и любопитните за мен "врагове" на свободния човешки дух - срам, страх, вина. Това е от към идеите. А за стила - изненадана съм от себе си - уж по принцип обичам по-кратките и ясни неща, а в "Среднощни деца" не ме дразни разточителството на думи и "отклонения"... Отлагах започването на тази голяма книга (по-дебела и голям формат), но сега ми е много комфортно с нея! 
(като изключим четенето онлайн). Нямам четец, но имам таблет, където съм си подредила няколко на Маркес в момента, както и книги за суровоядството. В момента поглъщам на големи хапки "Твоето компетентно дете" - Йеспер Юл, но тя е психология, не художествена. Приготвила съм си Вино от глухарчета (Бредбъри), Нарича се Зора и Лов на Еднорог (Роблес; Смърт във Венеция много ме впечатли), както и Откриването на Америка от турците на Амаду за лекота. Не мога да се наканя на "Габриела, карамфил и канела". Започвах я 2 пъти, но все нещо се случваше и трябваше или да уча, или да пиша (в момента съм докторант в СУ).