- Публикувана: 26 фев. 2012, 14:12 ч.
- Последно мнение: 23 май 2013, 17:03 ч.
Случи ми се нещо странно VIII
Темата е интересна.
Аз имам сходни с на Касита усещания, но съвсем не толкова развити.Просто от време на време.И съвсем за дребни, битови неща.
Но веднъж ми се случи да видя катастрофа секунди преди да се случи.
Бях детегледачка на близнаци преди години.Количката широка, тротоарите пълни с паркирани коли-и ни е съответно бутаме децата по шосето.Става въпрос за малка, забранена за автомобили уличка в центъра на Варна.Вървяхме аз, мъжа ми и майката на близнаците(тя буташе и количката).В един момент просто видях идващата кола отгоре и другата,излизаща от малка пресечка, която трябваше да се изнесе, защото нямаше видимост.Видях и сблъсъка, като ясно си спомням, че си помислих, че ще ни ударят.
След секунди наистина се удариха и едната тръгна точно срещу нас.
В крайна сметка майката се оказа с много добри рефлекси и дръпна количката с децата в мига, в който стигна до нас.После видяхме леки следи по рамата на количката.Всички бяхме добре, бебетата са вече ученици, изобщо останахме си само с уплахата.Но ми беше много странно изживяването.
За скърцащ паркет-живеем в къща с четири апартамента.Пода е ламинат, а под него дъски.Много често, когато на долния етаж ходят се чува специфичното скърцане.А когато е вечерно време и всичко е тихо направо е сякаш някой ходи в другата ни спалня
Аз имам сходни с на Касита усещания, но съвсем не толкова развити.Просто от време на време.И съвсем за дребни, битови неща.
Но веднъж ми се случи да видя катастрофа секунди преди да се случи.
Бях детегледачка на близнаци преди години.Количката широка, тротоарите пълни с паркирани коли-и ни е съответно бутаме децата по шосето.Става въпрос за малка, забранена за автомобили уличка в центъра на Варна.Вървяхме аз, мъжа ми и майката на близнаците(тя буташе и количката).В един момент просто видях идващата кола отгоре и другата,излизаща от малка пресечка, която трябваше да се изнесе, защото нямаше видимост.Видях и сблъсъка, като ясно си спомням, че си помислих, че ще ни ударят.
След секунди наистина се удариха и едната тръгна точно срещу нас.
В крайна сметка майката се оказа с много добри рефлекси и дръпна количката с децата в мига, в който стигна до нас.После видяхме леки следи по рамата на количката.Всички бяхме добре, бебетата са вече ученици, изобщо останахме си само с уплахата.Но ми беше много странно изживяването.
За скърцащ паркет-живеем в къща с четири апартамента.Пода е ламинат, а под него дъски.Много често, когато на долния етаж ходят се чува специфичното скърцане.А когато е вечерно време и всичко е тихо направо е сякаш някой ходи в другата ни спалня
Да споделя една история от преди 30 и повече години. Била съм на 3 или 4 години. Ходех на детска градина.Една сутрин дядо ми ми каза:Имаме патенца, да не вземеш да береш глухарчета, че ще ни умрат патетата(в някои райони им казват гъски)Да обаче, като кажеш на едно дете не прави това...то го прави.Пролет е, глухарчета нацъфтели, правя си букет...Като се прибрах вечерта, дядо ме попита :-Ти, днес бра ли глухарчета?Аз замълчах и сведох виновно глава.Дядо каза, че от 20 патенца са останали само 3.Явно, моето букетче е било от 17 цветчета на глухарче.....Лично за себе си имам обяснение за случката, очаквам вашето мнение по въпроса??????
Дрън-дрън.
Да споделя една история от преди 30 и повече години. Била съм на 3 или 4 години. Ходех на детска градина.Една сутрин дядо ми ми каза:Имаме патенца, да не вземеш да береш глухарчета, че ще ни умрат патетата(в някои райони им казват гъски)Да обаче, като кажеш на едно дете не прави това...то го прави.Пролет е, глухарчета нацъфтели, правя си букет...Като се прибрах вечерта, дядо ме попита :-Ти, днес бра ли глухарчета?Аз замълчах и сведох виновно глава.Дядо каза, че от 20 патенца са останали само 3.Явно, моето букетче е било от 17 цветчета на глухарче.....Лично за себе си имам обяснение за случката, очаквам вашето мнение по въпроса??????
Джемма, права си. Егати. Но не са гадини, пък, патенца са.
Ще следя темата и много ми се иска да задам въпрос, пък който иска, да ми отговори. Видях по-горе в поста съфорумката написала, че си покрила главата със завивката, защото се уплашила. И друг път съм чела, че хората реагират така. Това ме учудва много. Ако аз се уплаша, веднага ще си открия лицето, за да видя кой е, или по-скоро веднага ще стана на крака, за да съм с лице към опасността. Също ако ми се стори, че има някой в жилището, а всъщност съм сама, никога те се скривам в стаята където съм, а веднага отивам да проверя. Искам да посрещна опасността в лице, така най-малко ще ме изненада и съм най-малко уязвима. Защо другите постъпват различно? Ако се завиеш през глава, не си се скрил, а само ти пречи да видиш кой те застрашава. Ако се затвориш в стаята, си уязвим, защото ти е затворен изхода навън. Не разбирам хората....много често 
Мен пък ужасно много ме е страх, че ще ме издебнат в гръб, по тази причина да се скрия в помещение с два входа-забрави и предпочитам да видя врага си, отколкото някой да ме изненада в гръб
s-d-s като каза за яйца та се сетих за моя случка с друг вид магическа дивотия. Преди десетина години почина майката на най-добрата ми приятелка. Семействата са ни много близки и след като изнесоха ковчега от дома им баща ѝ помоли мен и майка ми да поразтребим малко и да заключим врата след това. Заключвахме вече, когато ни се видя, че под изтривалката има нещо. Беше малко нагънато листче със странни надписи, косми имаше и още нещо, но само това ми се е набило в главата. На погребението една баба, тяхна роднина, попита майка ми дали е събрала килимчетата от коридора. Майка ми каза, че е, защото са били зацапани от обувки и бабата започна да ѝ се кара, че така не се правило, защото пак ще умре някой от къщата. С мама не ѝ обърнахме внимание, но след година и 1м бащата на приятелката ми почина. Пак от инсулт, пак пада и умира на място, на същото кръстовище, но на отсрещния тротоар. 
Още ми е кофти.
Още ми е кофти.
Ще разкажа няколко истории.Те не са мои, ами на майка ми.
Свързани са със сънища, НО СЪНИЩАТА СА СЕ СБЪДНАЛИ В РЕАЛНОСТТА, затова не е спам.
Една нощ майка пми сънува много странен сън. В съня и някаква пейка на тротоар и на нея стоят трима души,един от които е починалият и баща. Майкап ми тръгва към пейката ,но баща и започва да я цели с камъни и да крещи "Махай се бре,махай се ,не е твоят ред,махай се ти казвам,не идвай!!!"
На другият ден разбрала че починал много близък роднина от родата...
А преди смъртта на баща и цяла нощ сънувала ковчег,сънувала че плаче за някой,че някой е умрял,хора плачат....сутринта и съобщили новината....
Тая година се случи нещо странно . Беше годишнина от смъртта на стринка и баба ми както си носеше чинията тя изхвръкна,имаше и свидетели .
Свързани са със сънища, НО СЪНИЩАТА СА СЕ СБЪДНАЛИ В РЕАЛНОСТТА, затова не е спам.
Една нощ майка пми сънува много странен сън. В съня и някаква пейка на тротоар и на нея стоят трима души,един от които е починалият и баща. Майкап ми тръгва към пейката ,но баща и започва да я цели с камъни и да крещи "Махай се бре,махай се ,не е твоят ред,махай се ти казвам,не идвай!!!"
На другият ден разбрала че починал много близък роднина от родата...
А преди смъртта на баща и цяла нощ сънувала ковчег,сънувала че плаче за някой,че някой е умрял,хора плачат....сутринта и съобщили новината....
Тая година се случи нещо странно . Беше годишнина от смъртта на стринка и баба ми както си носеше чинията тя изхвръкна,имаше и свидетели .
Ще следя темата и много ми се иска да задам въпрос, пък който иска, да ми отговори. Видях по-горе в поста съфорумката написала, че си покрила главата със завивката, защото се уплашила. И друг път съм чела, че хората реагират така. Това ме учудва много. Ако аз се уплаша, веднага ще си открия лицето, за да видя кой е, или по-скоро веднага ще стана на крака, за да съм с лице към опасността. Също ако ми се стори, че има някой в жилището, а всъщност съм сама, никога те се скривам в стаята където съм, а веднага отивам да проверя. Искам да посрещна опасността в лице, така най-малко ще ме изненада и съм най-малко уязвима. Защо другите постъпват различно? Ако се завиеш през глава, не си се скрил, а само ти пречи да видиш кой те застрашава. Ако се затвориш в стаята, си уязвим, защото ти е затворен изхода навън. Не разбирам хората....много често
Мен пък ужасно много ме е страх, че ще ме издебнат в гръб, по тази причина да се скрия в помещение с два входа-забрави и предпочитам да видя врага си, отколкото някой да ме изненада в гръб Мен също ме е страх да не ме издебнат в гръб и затова няма да се скрия в помещение с два входа, ако имам избор, макар че не се сещам в едно стандартно жилище кое ще е това помещение?
Ако прозореца/терасата са такова помещение, то може да се наблюдават и двата входа, да не говорим, че този, който е на по-високото място, има предимство. Това важи при числено равенство, численото превъзходство на противника те оставя почти без шансове. Точно когото отиваш да провериш при евентуални шумове, имаш възможност да посрещнеш опасността в лице, за разлика от варианта, който ме озадачава-да се скриеш под одеалото. 
Освен ако потенциалната опасност е като тази, която предположи гост 22
Не съм си и помисляла, че ще се включа в темата или по скоро, че ще ми се случи нещо странно, но ето ...случи се. С майка ми и детето бяхме легнали вечерта да спим на едно легло, бях дълбоко заспала, но нещо ме събуди...отворих очи и видях тъмна сянка която премина над главата ми и отиде в другия край на леглото до майка ми. Наблюдавах и тя се надигаше все повече и повече до майка ми...исках да крещя(всъщност мъчех се и дори си мислех, че го правя) , опитах се да мръдна, но нито ръцете..нито краката ..абе въобще нищо не можех да направя..след секунди всичко се изпари, а се раздвижих. Не беше сън..бях будна, дори се бях разсъннила доста...след всичко това заспах, а на сутринта попитах викала ли съм..никой не ме е чул...можи би и това не съм можела...
Dandulina,и на мен ми се случи това което описваш. Една сутрин видях черна сянка да върви из стаята от кошарката на дъщеричката ми до моето легло. Помислих ,че е голямата ми дъщеря,която има навика да влиза сутрин тихо в стаята ми да си взима някои неща. Но като станах видях ,че тя още спи в стаята си. А веднъж имах страшни болки в зъбите и цяла нощ не бях спала.И на обяд си легнах. В един момент чух вратата да се отваря и стъпки. Но аз пак си помислих,че е дъщеря ми и дори не си отворих очите. А тя беше още на училище и след около час се прибра у дома. Мен много ме е страх от такива неща,а все на мен се случват...
Dandulina, звучи като сънна парализа. Нещо от сорта, че съзнанието се буди преди тялото, и колкото и да искаш да мръднеш - не можеш. Плашещо е, но минава бързо. На мен също ми се е случвало. Когато не знаех, че има логично обяснение, разни баби ми разправяха, че това били хали или таласъми, и да съм оставила до мен чаша вода и парче хляб. Е, не го направих.
Е, не го направих. Dandulina, звучи като сънна парализа. Нещо от сорта, че съзнанието се буди преди тялото, и колкото и да искаш да мръднеш - не можеш. Плашещо е, но минава бързо. На мен също ми се е случвало. Когато не знаех, че има логично обяснение, разни баби ми разправяха, че това били хали или таласъми, и да съм оставила до мен чаша вода и парче хляб. Е, не го направих.
Е, не го направих. 
. Тия баби 
.
Може и да е сънна парализа, може и да е т.н. БДО, случвало ми се е нещо подобно, само с разликата, че аз можех да мърдам, но от страх се завивах през глава. Преди повече от 2 години преживях трагедия, родителите ми стояха вкъщи 4 дни и си тръгнаха. Нощта след това нещо ме събуди, ясно чувах как някой ходи из къщата и отваря врати. Понеже бях сънена в първия момент си помислих, че някой от родителите ми се е качил на втория етаж да ходи до тоалетната, това при условие, че и на първия където спяха има, после се сетих, че си отидоха. Стъпките продължаваха, устремени, усетих, че търсят мен,не знам защо но някак си знаех, като наближиха до моята врата се завих през глава с юргана, вратата се отвори с трясък и оня дето тропаше беше там, усещах го но не смеех да погледна, каза ми и нещо, което не разбрах и не
чух от страх. Много изчетох по темата, стигнах до заключението, че е сънна парализа, поне да се успокоя, иначе оня, не знам откъде съм сигурна, че е мъж, си се разхожда из къщи често оттогава и ме търси, стигах до там, че преспивам само в краен случай в къщата.
чух от страх. Много изчетох по темата, стигнах до заключението, че е сънна парализа, поне да се успокоя, иначе оня, не знам откъде съм сигурна, че е мъж, си се разхожда из къщи често оттогава и ме търси, стигах до там, че преспивам само в краен случай в къщата.