Случи ми се нещо странно VIII

Е, най-после и на мен да ми се случи нещо странно.
Периодично преглеждам този сайт:
http://www.emsc-csem.org/index.php?page=home#2
Вчера го отворих пак и ми се привидя малка червена точка в България, премигнах и се втренчих по-добре,за да видя дали е истина и точка нямаше. Днес обаче има и то не много малка.
Аз въпреки всичко го отдавам на случайност, понеже ме е страх от земетресения,а съм в земетръсна зона и  нали знаете-  "На страха очите са големи"...

Два дни преди земересението в Италия сънувах, че се събуждам в спалнята от силно земетресение. Като мина италианското забравих за този сън до тази нощ 

На тази тема попаднах на 21.05 - точно в деня преди земетресението. Много интересно ми стана и цял ден я четох, а вечерта тормозих мъжа ми да му разказвам и да си бъбрим по темата.
Сега само ме подиграва, че от дългото ми четене ми за духове и таласъми земята се разтресла )

Здравейте, момичета! Да се включа и аз в темата с няколко истории. Бях ги споделила в една тема за сънищата, направо ще копирам. А, ако ви е интересно, мога да напиша и за сънищата си, но за сега ще се въздържа, тъй като темата е за случки, не сънища.
Преди 2 години загубих любимия си дядо, който беше и като баща за мен... имахме много силна връзка... от бебе до 13 годишна възраст съм живяла с него. Когато дядо почина, нощта я изкарах в тях и на сутринта мама стана рано, аз останах сама и започнах да плача. В стаята имаше един телевизор, който не работеше. И, както си плачех, изведнъж все едно с нокът някой почука няколко пъти по телевизора и аз престанах да плача... не знам това дали беше дядо... И няколко пъти, както си седя в хола и започва да ми мирише много силно на цигари... а дядо пушеше много. Но си казах, че може да ми се е сторило... обаче една вечер лягам в спалнята и както си заспивам, се пробуждам от силната миризма на цигари... а в спалнята никога не е миришело... А пък една сутрин след погребението отново спя в спалнята и по едно време се събуждам от миризма на мъжки парфюм. Станах и видях, че в апартамента няма никой. След малко баба се прибра и я питах дали се е пръскала с нещо, преди да излезе, но тя каза, че не е... А, нощта преди последния сън, който ви разках, вратите на спалнята и кухнята бяха отворени, и изведнъж едно пластмасово шише падна и започна да се търкаля. Баба се събуди и каза, че е от вятъра, но течение изобщо не ставаше... и после през цялата нощ постоянно ми се причуваха някакви шумове и имах чувството, че дядо е в стаята и ме наблюдава... и после този сън, който последва... където го приех за сбогуване... не знам дали дядо е искал да ми даде някакви знаци, че е там, или това е плод на въображението ми, защото така ми се иска.
А, преди няколко дни заведох и кучето в апартамента на дядо и баба. Бях чувала, че кучетата много усещат духове. Първоначално кученцето само си обикаляше и не ми даваше никакви знаци. Баба излезе и останахме сами. Аз бях седнала на дивана (на този диван дядо изкара повече от половин година и там почина) и кучето до мен. Загледах се в него и видях, че все едно следи с поглед как някой минава през стаята и идва и сяда до мен, а кучето гледа точно там, където се пада главата на човек, когато седне. След това със страх се опита да подуши "празнотата", точно както прави, когато подушва човек. Аз се стреснах и я бутнах. Но след малко кучето пак започва да гледа "нещо", което все едно отново сяда на дивана, но от другата ми страна, и тя леко надига ушички (а така прави, когато се чуди нещо) и изведнъж стана и се затича към коридора и стои до телефона, но не прави нищо...
Има и други неща, но те се случиха в нашия апартамент. Една вечер бях легнала с майка ми и брат ми на спалнята, телевизора работеше, но по едно време ми се причу как някой диша тежко, но помислих, че ми се е сторило. След малко обаче се заслушах и отново чух това тежко дишане, и викам на мама: абе кой диша така, и тя малко се притесни и каза, че това не е вярно. И вчера ми споделя, че една вечер, както си е лежала там и чува все едно някой диша тежко... и когато аз без да знам тази случка, я попитах дали чува дишането, тя се е сетила, че това е същото нещо, което също е чула, но не е искала да ми каже. А, брат ми, който е по-малък и пред него изобщо не сме коментирали такива неща, каза, че една вечер, когато аз бях в баба, е чул, че се заключва телефон - нокиа, а дядо имаше такъв и много обичаше ей така да го заключва и отключва, ние и си му го сложихме, и след това е чул леко хъркане в стаята... А, пък точно на 20 (мен ме нямаше), брат ми извикал мама в неговата стая, защото казал, че валят прашинки... тя отишла и видяла, че все едно от нищото се сипят много малки прашинки, които прибляскват... аз я попитах да не би от тавана да са падали, но не е било така. Тя самата няма отговор какво е...
До тук са неща, които ми се случиха преди 2 години. А преди няколко месеца наистина видях дядо... тогава имах здравословен проблем, много ми беше напрегнато и тъжно, и една нощ, както си спя, изведнъж се събуждам и виждам в края на леглото, до краката ми, силуета на дядо, но до като премигна и беше изчезнал. Може би ми се появи, за да ми вдъхне кураж, че нещата ще се оправят, така и стана. След известно време, отново ей така се събуждам посред нощ, и виждам малко момченце да скача около мен и да ми се плези... в първия момент мислех, че сънувам, но си разтърках очите и отново го видях... след това изчезна, все едно се изпари... Бях споделила с майка ми и тя отиде при една гледачка, защото вече се притесняваше с тези сънища и случки. И гледачката, без да знае абсолютно нищо и казала, че дядо ми контактува с мен, дори ми се е явявал, и също така е "идвал да ме види с негов малък братовчед"... демек това дете, където видях е братовчед на дядо, който е починал като много малък и сега са заедно "там"...
Имам и още случки, но те са се случили на майка ми, на приятели, ако ви е интересно ще споделя.

Оооо,моля те, сподели ощее, много интересни истории и случки имаш аз не съм от хората,на които им се случват такива неща .. и затова редовно чета историите тук

Orhideq, можеш да споделиш и другите случки..нищо ,че не са преживяни лично от теб 

Абсолютно етака! И аз съм на мнение, че силата на мисълта е значителна ...
Само дето като ме удариха на светофара си помислих, че шофьора ще спре без да ме удари. Някак като "просветление за лошите случки" ми се стрелват тези мисли и после ме е яд, че не ме е просветнало малко по-рано...
Но от друга страна за хубавите работи си ги мечтая често и упорито си ги визуализирам и те се случват    !

Силата на мисълта услужливо материализира само
готини работи ли?
Защото с тия земетресения половин България все за трусове и руини
и си мисли, денонощно, ще- не ще. Да не взамат да ги обвинят,
че сами си ги предизвикват с тия мисли? 

Естествено, каквото си мислим- това става. Ние въртим света.

Защо тогава Перник още е на картата? 
А преди труса сигурно всички вкупом са се зачудили:
"Абе, да вземе да тресне едно заметресение, кво ще
кажете? Трябва да помислим!"

Моля ви. 
Командваме парада точно толкова, колкото
рибата задава посока на течението.

Съжалявам за спама.

  Надявам се,че схвана иронията в поста ми.  Естествено,че малко зависи от нас, още по- малко от мислите ни.

Здравейте,

реших и аз да споделя няколко странни „съвпадения”  в моя живот.

Първото, за което си дадох сметка след няколко години:

    Бях шест годишна, когато баба ми почина. Вечерта преди това да се случи се събудих обляна в сълзи и майка ми ме успокояваше. Сънувах, че с баба стоим на един кръстопът  и тя се сбогува с мен. Казваше ми колко много ме обича, че съжалява, че повече няма да се видим, но ме успокояваше че винаги ще я помня, а в ръцете ми сложи 2 яйца и каза да ги занеса на мама-тогава се събудих. Мама каза, че това е бил просто кошмар и след кратък разговор заспах отново.
На сутринта отидох на гости при баба, за да се убедя, че е добре. Постоях час-два и се прибрах. Половин час след това намерили трупа и – беше сложила край на живота си.

Намериха предсмъртното и писмо, в което били цитирани думите и от съня ми.
(за писмото научих по-късно от майка ми, която ми разказа колко била ужасена от съня ми след това)

Второто.

   Две нощи подред сънувах как баща ми умира пред очите ми и аз съм безсилна да сторя каквото и да било.  Опитвах се да изкрещя за помощ, но от устата ми не излизаше и звук, след няколко дни той получи инфаркт - за щастие го преживя.

Третото.

Дядо ми почина (по бащина линия). Една нощ го сънувах. Просто дойде и ми каза да предам много поздрави на баща си от дядо му Стефан.
Седнахме да обядваме и аз съответно предадох поздравите на баща си, от което той остана със зяпнала уста. Попита ме знам ли кой е този човек, а аз  казах че и идея си нямам. Каза, че това е неговият пра дядо, за който аз няма от къде да знам, защото бил починал много отдавна, когато баща ми бил още дете и за него просто никога не е говорено.

Номер четири.


Родителите ми са разведени от много години и баща ми имаше втора съпруга.

Случвало ли ви се е да, мислите за някого цял ден, по необясними причини и да ви се привижда навсякъде, като го припознавате във всеки наподобяващ неговото телосложение ? Не говоря за някоя любов.
     Цял  ден, навсякъде ми се струваше че виждам съпругата на баща ми, а това е странно като се има предвид, че живеем на 150 км. разстояние, пък и не виждах защо точно за нея се бях сетила. Същият ден, късно следобед баща ми се обади да съобщи, че е изчезнала. След месец издирване намериха трупа и, била е убита в деня на изчезването.


За първите две успях да си създам  логично обяснение, но останалите все още са ми табу… шесто чувство, свръхестествена намеса, нещо далеч от разбиранията ни за реално и фантазия? Не знам...

Има още странности, но поста ще излезе като роман…

 

Веднъж с приятеля ми решихме да прекараме укиенда на вилата, тя е близо до София. Там вече не живее никой, след като баба ми почина преди около 10 години. Следобяда легнах да подремна, защото ужасно ми се спеше. От тук насетне изглежда започва съня, обаче всичко беше прекалено реално и последвалата случка изобщо не приличаше на сън. Имах чувството, че току що съм легнала, когато отворих очи и точно над леглото ми, в долния му край видях силуета на баба ми, носеше се на няколко стъпки над таблата на леглото и беше с гръб към мен, като че ли гледаше през прозореца. Тъй като и  друг път съм сънувала починалата ми баба и съм говорила насън с нея, в първия момент не се уплаших, а се зарадвах, че я виждам. Отделих се от тялото си (не знам как да го обясня, но определено вече не лежах в леглото, а се приближих до нея), за да я поздравя и тогава "нещото" се обърна и разбрах, че това определено не е баба ми... Беше нещо друго, приело нейния образ и този образ започна да се променя и размива, докато приближавах. Това, което се появи на негово място беше нещо безформено и с доста непиятни черти.. . Като че ли това "нещо" се почувства заплашено от неочакваното ми приближаване и... ме нападна. Трудно ми е да обясня усещането, изведнъж попаднах в пълен мрак и усещах как това "нещо" иска да ме докопа и ме напада яростно, а аз не знам как да се защитя ... Ужасно се уплаших и не знаех какво да направя. Вътрешно знаех, че съм в голяма опасност и че ако стигне до мен, ще е фатално, а аз не знаех как да му се противопоставя, защото нападението не се случваше на физическо ниво. В пълно отчаяние, започнах да се моля на Бог да ми помогне (по принцип не съм особено набожна), само това ми хрумна. В следващия момент, мракът остана някъде зад мен, а с него си отиде и онова ужасно "нещо". В единия миг бях в пълен мрак, а в следващия се реех в светлина, която струеше отвсякъде. Заля ме едно силно чувство на спокойствие и безметежност. След това се "събудих", но това усещане за спокойствие и безметежност си остана до края на деня.
Имала съм и други случки, но това определено беше най - зловещото. А и повечето ми подобни преживявания са ми се случвали в същата къща.

Друга случка. Имах среща с приятели на една от спирките между Орлов мост и Плиска в София. Имахме уговорка да се съберем преди един концерт. Аз вече се бях притеснила, защото закъснявах и всички ме чакаха мен, хванах такси от другия край на града. Таксито спря от към Борисовата градина, а хората ме чакаха от другата страна на Цариградско шосе. Аз изхвърчах от колата и с целия си акъл, както бързах, вместо да мина през подлеза, реших да пресека Цариградско отгоре. Хората, които са от София знаят какво е движението там и с каква скорост се кара... И най - странното се случи, когато застанах на тротоара и се огледах, преди да тръгна да пресичам. Огледах се наляво и надясно и в двете посоки нямаше нито една кола! Нито чувах шум от някое приближаващо превозно средство. А по - нагоре видях един светофар, който светеше зелено. Помислих, че е странно да е зелено на светофара и да не се виждат никакви коли, които да идват. Тръгнах да пресичам, подтичвайки през празната улица. Усетих, че нещо не е наред, когато видях ужасените погледи на приятелите ми, гледаха ме втренчено и ми викаха нещо. Добрах се до тях жива и здрава, а те започнаха да ми викат какво съм била направила, как съм могла така да пресека в това движение, че не можели да повярват, че съм преминала през толкова коли и нищо не ме е блъснало. А аз започнах да споря с тях, че съм се огледала и че е нямало никакви коли. Те май решиха, че не съм добре . В този момент се обърнах и като че ли реалността се върна и видях, че колите си фучат както обикновено, тогава ме връхлетя и шума от трафика (докато пресичах беше абсолютно тихо). А там където бях видяла зелените светлини, изобщо няма светофар. Тази случка я отдадох на стреса, но поне този път имаше свидетели.