Възпитаване на емоциите при децата

Записвам се в темата, моето дете също е емоционално.  Случвало се е да поплаква, но него по-скоро го избива в посока всичко да става и прави, така както той иска, независимо дали е прав. И като му направя забележка/ според мен по приемлив начин, но не съм педагог, не зная/, започва едно сърдене .

И аз сериозно мисля за спорта, като евентуален `изход` - освен физ. натоварване и изразходване на енергия, спортът и много възпитава. Есента ходи на плуване, но прекъснахме заради бронхит, сега напролет пак смятам да продължим.

Аз бях такова дете.За такива като мене казваха "сълзите на носа му".
Плачех горчиво и на тъжни филмчета, и за неуспехи в училище, и ако не съм "избрана" някъде си, и ако се скарам с приятелка.Веднъж ,в края на учебната година, може би съм била пети клас, класната определи 4-5 момичета, които през ваканцията да и помогнат за пререждане на училищната библиотека.И аз не бях сред тях, що сълзи проревах.Ама не от инат или "да се напъвам", както се случва при по-малки деца, а горчиво, страдалчески.После се оказа някакво недоразумение, защото класната ме срещна на улицата и попита защо не идвам да помагам в библиотеката, остана учудена, като и казах, че не ме е посочила, оказа се, че ме е пропуснала случайно.

Майка ми, макар и педагог, не ми помагаше много.Или лекинко ми засилваше "вината", или ме подканяше да спирам да плача.Което ме правеше по-предпазлива в следващите "прояви" ,но тъгата оставаше.Години по-късно разбрах, че баща ми е свръхчувствителен, просто е съумявал да крие емоциите си.

Аз нямам такова дете, на моето емоциите са в диаметралнопротивоположната гама, но от позицията на някогашно такова дете , мисля, че имах нужда от:
- някакво по-смислено обяснение за преходността на нещата.Ако ми беше обяснено ,че в живота има успехи и неуспехи и е нормално "да ти се полага" от всичко, мисля че щях по-леко да приема неуспехите.
-да се насищат положителните емоции.Ако има достатъчно основания и поводи за искрен смях, мисля сълзите ще идват много по-рядко/Така всъщност се самоизлекувах.За съжаление-на съвсем не детска възраст/
- да не се укорява детето за изразената емоция.Ако се подлага на директен укор, то ще се затваря в себе си още повече и ще бъде по-уязвимо.Но същевременно да се коментира спокойно всеки повод за тъга, да се дава възможност на детето да си изговори причината за тъгата.

Малкият ми син беше такъв. Сега влиза в пубертета и нещата се нормализираха. Съвсем се промени, стана супер спокоен и не се разстройва, нито реве.

  Дано! Обнадеждаващо е!

Дъщеря ми беше от чувствителните. За всичко ревеше. Дори в първи-втори клас й лепнаха прякор "Ревличката". Много съм говорила с нея, много пъти сме анализирали защо и какво точно я е разстроило, показвала съм й, че това или онова е без значение, че е безмислено да пролива сълзи и да се измъчва заради неща, които са поправими. Вече имаме договор, че се плаче само при смърт, поради силна болка или при безвъзвратна загуба на нещо много ценно. Определено плаче по-рядко, но това съвсем не значи, че вътрешно не пролива сълзи и не ги преживява драматично нещата. Затова продължавам да я наблюдавам, и, понеже знам какво би я накърнило, започвам да разчепквам, дори и тя да не дава външни признаци, че е наранена.
Може би с времето ще успее до съвършенство да контролира изблиците, но това съвсем не значи, че няма да остане свръхчувствителна.
В този смисъл смятам, че емоциите не могат да се възпитават.

Така е, само с времето/при всеки различно/ и опита  `притъпяват`. / съдейки по себе си  /

Ще следя темата. Голямата ми дъщеря е изключително съвестно дете и е много чувствителна. Почти всеки ден за нещо е плакала в градина. Във връзка с взимоотношенията и с приятелчетата или със спазването на правилата, също и заради несправяне със задачи. Веднага се натъжава и сълзите рукват за секунда. В повечето случаи бързо и минава и дори напоследък сама осъзнава, че не трябва да плаче така за всяка ситуация и  съжалява, че толкова лесно и бързо се разстройва.
Понякога в рева си казва "...неее мога да се успокояяя...", а заради това още повече почва да плаче.
Предстои ни първи клас и направо ми е свито сърцето.

Здравейте. И аз се записвам за темата като майка на 5 годишна "ревличка", склонна да повръща при всяко притеснение и забележка от външен човек.
Наскоро в детската градина имаше лекция "Емоционалната злоупотреба с деца от възрастните". Бяха споделени тези, които на пръв поглед звучаха странно, но всъщност има доста истина в тях. Целта беше родителите да се убедят, че колкото по-рано дадат самостоятелност на децата, толкова по-добре за самите деца. Което според мен е напълно вярно. Така децата стават уверени в собствените си действия, не търсят постоянно одобрението на околните и нямат чести поводи за вътрешен емоционален конфликт от типа "Аз сега добре ли се справих или сгреших". Най-трудното е да покажеш на детето, че го обичаш и подкрепяш без да го правиш емоционално зависимо от теб; да го научиш, че има правила, които трябва да се спазват, и че има моменти, в които правилата могат да не се спазват, ако това те наранява, например.
Лесно е да се каже, но е трудно да се направи  .
Съгласна съм, че спортът и други занимания, които издигат собственото им самочувствие, помагат за справяне с емоциите.

Лекът за тази тревожност и сълзи е усмивката. С приказки нищо няма да стане. Според мен изяви на сцена /танци, театър/ биха помогнали. С представянето си те ще имат винаги одобрението на публиката, а това носи радост, повдига духа и вярата в себе си. 

Много си права, как не се бях сетила. 

Не знам, все пак чувствителните деца не са просто по тъжни от останалите, те и по лесно и по често се смеят, точно защото реагират по силно на всички дразнители - и хубави и лоши.  Така, че според мен няма връзка с изпитването на повече положителни емоции да намаляват отрицателните, а по скоро спокойствието е ключа. Спокойствието и увереността. Защото аз например забелязвам, че за едно и също нещо в къщи пред мен няма да се разплаче, ако и да не му е приятно, че е сгрешил или да му направя забележка, докато пред други хора е възможно и да не го преодолее и да му рукнат сълзите. Разбира се той вече е голям и осъзнава, че не е хубаво така заради самия него, просто явно на моменти иска, но не успява да спре емоцията, която го превзема. Даже ми е смешно понякога като го питам как мина деня ти днес в училище и той да отговори - добре, нямаше рев. 

п.п. Честит празник на всички ни и много усмивки и за малки и големи. 

 Дано!  Честит празник и от мен!   

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!  на всички мами.Следя темата ,защото и моят син  на почти7г. е от по-чувствителните. При нас проблема е ,че по-трудно приемаме промените.Като малък когато му подарят нова играчка трябваше да престои в ъгъла една седмица(през това време само ходеше и я гледаше)докато почне да играе с нея,сега вече не е така.После дойде  проблем-тръгване на градина РЕВ до спукване,вследствие на стреса често боледуване ,отключване на алергии и го спряхме.Закрепихме го една година в къщи,но на 5г.тръгнахме на занималня в училище ,в началото голям проблем-ревове запознахме се с директори,мед.сестра-всички се включиха да го успокояват цяла година ходи без особено желание ,,напредваше в материала но ,не взимаше участия. Чак лятната ваканция заяви че в училище му харесва и иска да ходи.Тази година ходи с кеф и самочувствие Догодина ни предстои първи клас и моите тревоги са,че ние учим в едно малко квартално у-ще ,а  винаги съм мислела че ще го запиша в по-елитните такива(може би от предрасъдаци). Та мисълта ми  е  дали да го местя и всичко да започне от начало и вместо да си гледа  и усвоява уроците ,ние да се успокояваме че и по лошо МОЛЯ ДАЙТЕ СЪВЕТ..П.П препоръчаха ни много добра госпожа в сегашното у-ще ,но все пак съм раздвоена.Мъжът ми ме обяви за луда ,че чак толкова съм се вързвала на истерията за първи клас и че нямало значение къде ще учи важното е да му се учи.     Май стана много дълго.  Предварително Благодаря

Моето дете е 2 клас в у-щето в района. Имах предварителна информация за г-жата, че е строга, но и много дава като знания, което се оказа вярно. Държи за дисциплината и усвояване на уч. материал, не пише незаслужени оценки. Доволна съм. Децата я уважават.
Аз самата осн. образование съм учила също в кварт. у-ще, не съжалявам, напротив дало ми е нужните знания и увереност сама да се подготвям за приемни изпити по-нататък. Успех, каквото и да решите!

ако детето вече се е адаптирало успешно, и ако учителката в първи клас, която ще ги поеме е добра, не виждам защо да се мести и да започвате отново адаптация. Учителите на първокласниците посещават понякога предучилищните групи, та имат предварителни впечатления.