Аборт :(((

Мила Wonderland, имаш моята подкрепа и съчувствие. Каквото и решение да вземеш, важното е да не съжаляваш за него. Така е трябвало да стане.

Преди много години една моя приятелка направи аборт. Бяхме в чужбина. Изживя го много тежко, но аз бях до нея през цялото време и се опитвах да й помогна с каквото мога. Когато се върна в България, срещна подходящия човек и сега е щастлива майка.

Ако е възможно, помоли приятелката си от университета да е до теб в този труден момент.

Wonderland, съчувствам ти много Разбирам, че това е ужасно тежко решение, когато си сама и в чужда държава.... Както Поли преди мен спомена, не можеш ли да споделиш на своята приятелка? Вярвам, че ще последват по-светли моменти в живота ти, изглеждаш борбен човек, умна си, просто така са се стекли нещата. Кураж, момиче!

Привет, Wonderland1! Животът ти както го описваш, наистина е изпълнен с изпитания, приеми, че това е просто поредното, което ще те направи по-силна! Приеми, че решението, което си взела е правилно, но това няма да ти даде покой и няма да намали болката, приеми, че тя ще остане в сърцето ти - може би завинаги, и след години дори да не мислиш за този момент, когато случайно се сетиш за него тя ще се връща. Наистина решението, което си взела е много тежко и най-тъжното е ,че  ти го осъзнаваш, защото има хора, при които тези решения се вземат и после се забравят, но просто понякога в живота трябва да вземаме такива решения и да правим трудни избори. Ти си го направила, и самият факт на каква възраст си, в каква ситуация си и как разсъждаваш показва колко си зряла и колко силна можеш да бъдеш! Не ти го казвам от съжаление, но хората със силни сърца като твоето винаги намират щастието. Само вярвай, не спирай да вярваш!
И наистина както са те посъветвали останалите потърси помощ от психолог .
Кураж!

Горе главата момиче! Не се самообвинявай. Би било добре, когато имаш бебе, то да има двама родители, които се интересуват от него и се обичат един друг. Кой беше писал, че най-големия подарък за децата е баща им да обича майка им. В този, конкретен случай, ти сама казваш, че с момчето вие нямате връзка, а само се срещате отвреме на време за секс. Тоест, ти не се забуждаваш  по отношение на него и си с ясното съзнание, че той не те е зарязал, защото просто връзка не е съществувала в общоприетия смисъл на думата.

Ще си намериш и ти еша! Не се безспокой и тормози излишно. Изборът ти е правилен за мен!

А защо седиш там, като всички те карат да се чувстваш зле? Ела си в България и се бори с живота. Имам чувството, че последния ти проблем е това клето същество, което ще погубиш само защото някой друг ти е съсипал живота. И вие кво сте наскачали с химерата, че ще срещне някой подходящ и ще си имат бебе и цял живот ще бъдат добър пример за него и ще се обичат. Каква е гаранцията, че същия този щастлив татко няма да си тръгне? Най-истинската обич е тази между майка и дете. Ако твърдо си решила, носи си кръста. Това, че имаш угризения не те прави добър човек. Начин винаги има. Всичко, което го казвам по-горе не го пиша ей така, а защото съм била в подобна ситуация. Пълно е със самотни майки, децата им не са по-различни, по-нещастни или по-необичани. По-добре отифете двамата с приятеля ти на психолог, може пък да решите друго. Искам да спомена, че който и да реши да ми опонира, или да подкача, да го направи на лични, за да не спамим. Всеки има мнение, това е моето и никой не задължавам да мисли като мен.

Теичка, ще ти опонирам само в едно. Доколкото разбрах е твърде късно, за да отидат заедно, темата е пусната след взимането на първите медикаменти, пред свършен факт. Иначе това би бил най-разумният вариант. Много млади хора изправени пред шока на изненадваща бременност не знаят какво да правят, какво им се е случило, могат ли или не могат, и ако няма с кого да говорят взимат необмислени решения. 

Съгласна съм с Теичка, че бебето е най-малкия проблем на авторката. Също така смятам, че когато взимаш обмислено решение, не бива да имаш угризения след това. Имаш ли, не е било достатъчно обмислено. Щом си го решила, забравяш. От писанията по-горе няма да ти стане по-добре. Затвори тази глава от живота си.

Много благодаря на всички за даденото мнение!
Първо, не бих могла да споделя с приятелката от университета, защото не я чувствам толкова близка. Просто двете имаме сходни съдби (дошли сме съвсем сам в друга държава, без да познаваме никого). Всичко това ни обединява, но не я чувствам толкова близка, затова си мисля, че не бих споделила с нея, а и в момента тя е при семейството си.
Днес взех и втората част от медикаментите, които са за премахване на плода.
Теичка , знам, че когато искаш нещо силно, можеш да го постигнеш, но в случая просто не виждам каквато и да е била подкрепа в никого, дори в собственото си семейство.
Другото, което исках да кажа е, че днес и вчера ми беше адски мъчно, защото трябваше да отида в болницата сама, да чакам сама, докато всички други жена поне имаха някого със себе си. Сега също съм сама и съм ви много благодарна за мненията ви, защото наистина ми помагат!!! 
Относно психолога, много пъти съм се замисляла да отида, знам, че е безплатно, но просто не съм спряла да плача, а не обичам хората да ме виждат, че плача. Затова намирам някаква утеха в този форум. Благодаря ви!!!!!! 

виж си личните съобщения

wonderland1, ако мислиш, че някой някога в живота задължително ще ти помага, ще те подкрепя, много се лъжеш. Именно в такива трудни моменти осъзнаваме на кого можем да разчитаме и кой може да ни даде, дори един приятелски съвет. Помни, че в този живот сама си се родила и сама ще умреш, за съжаление много често ще се чувстваш и сама, когато имаш най-голяма нужда да не си.
След време ще забравиш всичко и ще бъдеш отново на себе си, но хубаво си помисли дали там е твоето място, и дали този ти начин на живот няма да те води само към може би неправилните и необмислени решения.   
Ако някога мога да предам нещо на децата си, то ще бъде чувството за отговорност. Искам да бъдат достатъчно уверени в себе си, че да могат да поемат последствията от всяко едно свое действие.
Няма да задълбавам, пожелавам ти някой ден да имаш прекрасни деца, които да имат всичко онова, което ти не си получила от твоите родители ! 

Благодаря ти за искреността! Мисля, че съм достатъчно отговорна и точно затова взех това решение, защото не смятам, че ще мога да осигуря добър живот на това дете. Също така знам, че никой не е длъжен да ми помага, но както сама каза ''човек трябва да се научи да поема последствията от действията си", а това дете не съм го направила сама. Просто малко подкрепа от негова страна, поне едно телефонно обаждане, а не писане на смс-и, щеше да ме накара да се чувствам поне малко по-добре. Това имах предвид!
Много ти благодаря за пожеланието! 

Майната му на тоя мухльо , ако не поема отговорността си и не му пука! По добре е да не тъжиш за такива хора.Така поне знаеш 4е не си струва да се занимаваш с него.

p/s Попитай в университета ти имате психолог с който можеш да си поговориш.

Решение си взела. Трудно е, но търсиш изход! Не се срамувай от себе си! Случват се такива неща. За съжаление не винаги и с правилните хора. Не го мисли много. Колкото повече мислиш, толкова повече травмата те белязва. Това го знам от личен опит. Горе главата, намири си цел! Ама вдигни летвата поне три пъти от това, което си мислеш, че можеш да постигнеш! Прицелите се добре! И след време ще осъзнаеш, че си се справила със стреса много неусетно!  Аз така постъпих, а трябваше да преживея доста по-тежка травма.
И както някой писа по-горе, ние в България нямаме традицията да се обръщаме към професионална помощ в труден момент, аз и не потърсих! Но ти я потърси, ако изпитваш нужда!
Стискам ти палци! И ти пожелавам да се помириш със себе си и да намериш онзи сериозен човек, който ще те оцени!

Относно съветът на Теичка да си помислиш дали "там" ти е мястото - човек си прави "мястото" където си поиска, ограниченията си ги поставяме сами.

Момичетата са казали всичко, което бих казала и аз - искрено съжалявам за кошмарната ситуация, в която се намираш. Убедена съм, че всички тези позитивни думи донякъде помагат и колкото и банално да звучи - да, нещата непременно ще се оправят! Винаги се оправят! Е, понякога преди това трябва хубавичко да сме затънали, но неизменно се оправят!!

Според мен си взела правилното решение - нямам представа колко всъщност ти е трудно и горещо се моля (въпреки че съм пълен атеист:) никога да не разбирам.

С едно обаче не съм съгласна - няма никаква връзка между възрастта на мъжът и това дали е готов да става баща или не. Със съпругът ми сме заедно от ученическите си години и при наличието на една "фалшива" тревога, когато бяхме още 17-18-годишни, позицията му бе повече от ясна - каквато и да сме я "свършили", сме я свършили двамата. Застана твърдо до мен и смея да твърдя, че аз бях по-ужасена от него... Мисълта ми е - направи си сама изводите това ли е мъжът, който би искала да бъде баща на детето, което той всъщност не иска?

Едва на 20 си и ти се налага да преживееш нещо толкова трудно. И ще го преживееш и ще продължиш напред. Вземи се в ръце, неминуемо ще имаш нужда от време да поскърбиш - не го пренебрегвай, опитай се да сложиш в ред чувствата и мислите си. Завърши образованието си - имаш привилегията на много по-успешен старт. Гледай на себе си като на "боец" - "пребориш" ли тази битка, няма какво да те спре.

Именно това отношение към психолозите трябва да се промени. Това е като да не отидеш на лекар, защото те е срам, че си болен. В България ни е срам от всичко. Преподавам английски. Нямаш си и представа колко от курсистите казват, че ги е срам да говорят, защото ще направят грешка - та нали това ми е работата? Ако имаха перфектен английски нямаше да идват на уроци. Ако не плачеше постоянно, нямаше да се налага да потърсиш тази помощ. Всеки психолог е свикнал пациентите им да плачат, затова са там - защото имат сериозни проблеми. Стига с този срам, който ни се втълпява под път и над път. Може би сме сред малкото държави, където думата "срам"" се използва толкова често, а едно време дори и в положителен смисъл. Но това е въпрос на друга тема. Това не трябва да те спира, ок?