Публикувана: 1 март 2012, 22:25 ч.
Последно мнение: 25 март 2012, 23:47 ч.

Защо една жена иска да ражда?

15 057
227
1

# 15 1 март 2012, 23:55 ч.

София
Мнения: 288

Това което ме накара да пожелая деца беше страха, че един ден ще си отида от този свят и след мен няма да съм оставила нищо.
Страха, че никога няма да мога да видя очите си в нечии други очи.
Страха от Коледи без детски смях, детски играчки, по детски украсена елха и весели Коледни сладки.
Страха от самотни зимни вечери, през които с моето побеляло вече момче и аз до него - побеляла да нямаме албуми със снимки на децата ни за разглеждане.
Страха, че някой ден ще видя порасналия син на най - близката ми приятелка в хубав костюм на сватбата му, а аз няма да съм намерила време да родя поне едно дете, а вече ще ми е късно, толкова много късно ...
И още много други страхове, все в този дух.

# 16 2 март 2012, 00:08 ч.

Мнения: 10 585

Винаги съм искала да имам свои деца, дори когато си играех с кукли. И никога не съм гледла на бременостите си като на

Цитат на: usmihni_mi_se в чт, 01 мар 2012, 22:25

месеци драйфане, психическо и физическо натоварване, необратими увреждания на какво ли не, за ужаса на самото раждане даже да не споменавам?!

Може би майка ми има пръст в тази работа, защото винаги ме успокояваше, че не е толкова страшно. Не знам. За мен бременността ми беше и си остава един от най-хубавите периоди в живота ми. Но аз нямах гадене, повръщане и необратими увреждания, а пък родих и съвсем леко. Казвам го, защото ми омръзна да чувам от всякъде, че всяко раждане е ад. Не е.

# 17 2 март 2012, 02:51 ч.

Мнения: 1 175

Не гледам на бременността и раждането като на ад, може би затова не ми е толкова непонятно защо жените решават да се "подложат" на това. Изживяването да носиш нов живот в себе си е уникално, и точно този елемент липсва при всички други видове придобиване с дете (осиновяване, сурогатна майка и т.н.) Това е една от причините ми да искам биологично мое дете. Искам да го усетя как расте в мен, да изживея тази уникална връзка с него. Друга причина е че искам дете точно с този мъж, искам то да е продукт на любовта ни, на телата ни, на потенциала ни. Искам то да бъде наше директно продължение. Част от нас, буквално. Това може би няма значение и е дребнавост от моя страна, на фона на перманентния запас от сираци на земята, но за мен е много силно желание, просто вътрешен копнеж. Освен това не мога да пренебрегна солидната доза несигурност която изпитвам към себе си, дали бих могла да се привържа към осиновено дете и да го обичам толкова колкото то заслужава. Раждането може да не е за всеки, но и осиновяването не е за всеки.

# 18 2 март 2012, 06:12 ч.

Мнения: 702

Ами, след като вече съмраждала, мога да кажа, че не искам повече да приличам на бидон, каца, борец, кит и всичко останало с такива размери. Не искам да повръщам денонощно и да ми се драйфа от всичко, не искам краката ми да стават като на хипопотам и да обличам палатки вместо дрехи.
Иначе самото раждане, като процес не ме бърка.

А относно генетичния мат'риал- не нзма дали бих била достатъчно добра майка, ако бях си осиновила дете. А пък това за износването от някой друг няма да го коментирам, защото се сещам за сурогатството, а неми е приятна тази толкова меркантилна, бизнес тема, отнасяща се до производството на хора.

# 19 2 март 2012, 07:33 ч.

Мнения: 755

Добре защо се надхващате пак? Една бременност е строго индивидуална - не всеки става хипопотам, драйфа постоянно, чувства се като каца или бидон. При всеки е различно и не може да се описва само така или само онака. Това е несериозна причина, по детски обоснована. Всеки има страхове някои даже много по-страшни от това дали да родиш или не, та това не е най-страшното и ужасно нещо на света.
Да, не е лесно, но пък не е и страшно и с необратими последствия има такива, но са много рядко и не се случва с всяка 2-ра. Защо го изкарвате като божоие наказание? Пък и не на последно място това е въпрос на личен избор и невиждам защо този избор трябва да е продиктуван обаче от тези глупости , които изброявате. Да има ги, но е смешно просто. Да имаш дете не като да дали да си купиш нова рокля или да почакаш до следващата колеция.

# 20 2 март 2012, 08:04 ч.

Мнения: 10 547

Вие сериозно ли анализ на чувствата на бъдещата майка искате да правите?
Води преди всичко инстинктът за продължаване на генетичния ни код.
Изначално заложен ни е. Вярно, последните 50-на година еманципацията е промила някой и друг мозък, но като цяло все още природно заложеното е по-силно от суетата.

Ми внимавайте какво ядете, та да не приличате на каци и бидони. Рядко са болестните състояния при бременност, при които се задържат течности, качват се килограми само, поглеждайки храна. Останалите просто си хапват прилично, пък после "имам да свалям 35 кила".

Децата са естествено продължение на моето съществуване.

За съседката това е котката и двата йоркшира. Взе ги малко преди да се роди второто ми дете. Казваше- ето, между твоето бебе и моите кучета разлика няма. Е, три години по-късно вече се усеща прилична разлика, но и се усеща естествената липса на овулация у майчето на йорките. Подала е документи за осиновянане, иска бебе.

Когато мисълта за нещо даже предизвиква у мен душевен дискомфорт, изобщо не пристъпям към него. На мен мисълта за куче ми тежи, затова и няма да си взема такова. Така и с онези, с големите колебания- да имат ли или не дете. Като не им идва отвътре, да не се занимават.

Последна редакция: пт, 02 мар 2012, 08:15 от Касита

# 21 2 март 2012, 08:43 ч.

Мнения: 2 175

При мен нямаше нищо общо с инстинкта..
Просто съм тоолкова сбъркана от малка с тия приказки, с които съм израснала..че щастливият завършек на Любовта, го свързвам само с " и заживели щастливо и имали деца".. Wink

)

# 22 2 март 2012, 08:59 ч.

Мнения: 2 510

Аз просто исках да имам дете.
Оказа се при мен, че имах лека бременност / без последните месеци/ и леко раждане / секцио/.
Проблемите дойдоха след това.

Мисля, че Касита е права. Трябва да имаш желание да имаш дете и да гледаш дете. Отнася се и за всичко друго, но за децата е основно правило.

За забременяване, раждане - природата така е устроена, че го правят жените.
Дали е инстинкт? Не мисля. Аз винаги съм имала желание да имам дете.
Мъжете и те имат такова желание, но за инстинкт като начин за самосъхранение не мисля, че е заложен.
Може да не го осъзнавам...

# 23 2 март 2012, 09:17 ч.

Мнения: 182

Бременноста е много хубав период от живота на всяка жена, поне според мен/или може би не на всяка/. Чудо е, че даваме живот, чудо е че живот расте в нас. Бих казала, че е страхотно! За всяко хубаво нещо в живота си, човек трябва да се потруди, нищо не е лесно. Тези неразположения са временни, а болките от раждането се забравят. Бих казала,че не са кой знае какво - поне при мен не бяха- не бяха нетърпими. Имам едно нормално раждане и 2 операции. Също така едно дете е плод на любовта на двама души. Светът продължава да съществува, ние си осмисляме съществуването. За мен лично една връзка без дете е празна/ не говоря за хората с репродуктивни проблеми/, а за тези , които могат и не искат. Може би има и голяма степен егоизъм.

# 24 2 март 2012, 09:23 ч.

Мнения: 1 610

Цитат на: usmihni_mi_se в чт, 01 мар 2012, 22:42

Зависи как се разбира понятието "свое". За мен свое е всяко дете, което отглеждам - осиновено, на съпруга ми, от сурогатна майка.
Всъщност идеята е, ако нямаш желание да се възпроизвеждаш, но обичаш децата и искаш да имаш дете..

Закачам се за този пост, защото е най-кратичък, за да ти кажа, че не си сама Simple Smile

Всичките ти постове - все едно са мои. Избягвам да споделям тези свои мисли - досега рядко съм бивала разбрана Wink

# 25 2 март 2012, 09:29 ч.

Мнения: 4 961

Цитат на: labby в чт, 01 мар 2012, 23:16

Инстинкт, както при всички други живи същества.
Това, че сме разумни, води по-скоро до планиране - кога, с кого и колко, вместо до безразборно размножаване (не, че няма и такива случаи Grinning

)

+1
И факта, че не обичам чужди деца. Обичам своите - чисто животински инстинкт. Обожавам ги. Дори и те ме дразнят понякога, но са "плът от плътта ми и кръв от кръвта ми". Ако не бях достатъчно осъзната какво и колко искам и мога да предложа на децата си, сигурно вече щях да съм родила 10-тина. Мои. Въпреки тежките бременности, дори и те ми носеха удовлетворение. Вероятно ще спра на 3-4. Mr. Green

И понякога няма логично обяснение на въпроса "защо искаш" нещо. Единствената логика е да прецениш докъде можеш да се справиш при реализиране на желанието.

# 26 2 март 2012, 09:40 ч.

Мнения: 1 824

Инстинктите си казаха думата, още повече, че освен това планирах, планирах и накрая ми се изчерпа търпението и зарязах планирането:) Освен това много исках да съм бременна и с голям кеф си носех корема:)

# 27 2 март 2012, 09:45 ч.

Мнения: X

Цитат на: usmihni_mi_se в чт, 01 мар 2012, 23:08

Защо абсурдни?! Решавайки да заченеш, ти знаеш, че ще преминеш през това. Какво ни кара да го желаем?
Генетично кодирани - добре, но все пак сме и разумни същества. Ако живеехме в общество, където си има жени - родилки и нормалното обществено поведение е да отидеш и си вземеш дете от тях, би ли се подчинила на нагона?

Не знаех, че ще мина през това! Grinning

А във втората част на поста си поставяш абсурдна хипотеза. Ако живеехме в такова общество....Да, ама ние не живеем и не можем да знаем какво бихме мислили и правили ако живеехме.

# 28 2 март 2012, 09:59 ч.

Мнения: 158

Не съм от жените, които винаги са мечтаели за дете. Не ми е било фикс идея. Просто в един момент с мъжа ми решихме, че е настъпил момента. Не мога да кажа, че е плод на инстинктивно желание.
Никога не съм си представяла бременността и раждането като изпитание или наказание. Е, не са и някакви идилични състояния, просто период от живота на една жена, който я приготвя и позволява срещата с рожбата и.
В момента очаквам второто си дете. Явно бременността и раждането не са толкова страшни. Grinning

# 29 2 март 2012, 09:59 ч.

Мнения: 4 961

Цитат на: usmihni_mi_se в чт, 01 мар 2012, 23:08

А тези жени какви би следвало да се водят - робини, разплодни животни, лишени от свободна воля? Нима ти звучи нормално?
И да беше така, 100 пъти предпочитам аз да си нося големия корем, отколкото да отида да си взема +готов продукт", нсе едно си купувам хляб от магазина. Тогава вероятно и "стоката" би подлежала на връщане, бракуване и т.н.
Зловещо ми звучи. Дори и за представяне ми е трудно.
Ако нямах възможност да родя свои деца, сигурно щях да осиновя, но тогава това дете щеше да е конкретно и да го приема за мое. Но не и да си го избера по каприз и да гледам на това като на лесен начин да си спестя физическите неразположения.

Препоръчани теми

Бременна и все така привлекателна

С колко пари живеят на месец хората от малките градове?

толкова ли съм лоша

евала на такива родители

Причина:

Причина: