... искам да разбера кое е водещото при тези, дето искат да родят.
- Публикувана: 1 март 2012, 22:25 ч.
- Последно мнение: 25 март 2012, 23:47 ч.
Защо една жена иска да ражда?
Раждането не е самоцел.
Иначе искам да знам кой точно химикал се отделя между контракциите. Няма такова надрусване. Ако го бутилирам и продавам, ще съм най-търсения дилър на най-мощния наркотик.
. Въпреки неистовите болки, чувствах някакво необяснимо усещане за щастие, което ми даваше и сила за дисциплина - слушах и изпълнявах всяко нареждане на акушерките, много бяха доволни от мен 
Знам, че звучи налудничаво, но покрай поста на Mamacita Bandida, се присетих за тия усещания. Може би е някакъв защитен механизъм, който при някои жени се включва, а при други - не, не знам. Самото раждане изобщо не ми е било проблем, мога да родя още 10.
На мен ужас ми вдъхва самата бременност, може би защото бяха трудни, особено втората - кошмарна. И до сега сънувам чат пат, че съм бременна, ужасно е
Предполагам, отговорът на въпроса е защото дойде времето да поискам. задействал се е някакъв инстинкт. На 24 едва ли съм била в състояние да си направя сериозен анализ и да си дам смислен отговор на този въпрос. Сега е малко късно. Просто разбрах, че вече искам дете. Донякъде го планирах - изчаках да завърша и тогава происках бебе.
Обичам децата от малка, а през четирите "бездетни години" от брака ми се наслушах на съвети от типа "Роди докато си по-младичка, и докато свекърва ти е по-млада, за да ти помага", "Не чакай да завършиш, което бебе не се е родило, само то не е било отгледано" и прочие. Все неща, които могат да убият желанието на една жена да става майка. Не смея да се заричам, че не са ми повлияли в едната или другата посока. Сигурна съм, че докато не исках ми даваха стимул да давам отпор на всякакви добронамерени тетки. Но дали подсъзнателни не са ме мотивирали в обратна посока - не зная.
Обичам децата от малка, а през четирите "бездетни години" от брака ми се наслушах на съвети от типа "Роди докато си по-младичка, и докато свекърва ти е по-млада, за да ти помага", "Не чакай да завършиш, което бебе не се е родило, само то не е било отгледано" и прочие. Все неща, които могат да убият желанието на една жена да става майка. Не смея да се заричам, че не са ми повлияли в едната или другата посока. Сигурна съм, че докато не исках ми даваха стимул да давам отпор на всякакви добронамерени тетки. Но дали подсъзнателни не са ме мотивирали в обратна посока - не зная.
Имах предвид ендорфините, има и хормонална част- окситоцин. Но ендорфините са това, което надрусва. Технически е химикал, а използвах тази дума, защото много прилича на нещо синтетично, което с желание бихме си вкарали в системата, ако ще предизвика такова усещане.
По принцип всеки трябва да има поне едно изживяване през живота си, което да му покаже на какви резервни сили е способен. За съвременния човек такива преживявания са рядкост, защото нямаме система от изпитания и ритуали. Но за жената ролята на такъв тест е раждането- но не заради нещо специално, а просто защото няма друг тест. За мъжете вече почти няма тестове, затова се навъдиха муньовци:)
Но е изключително полезно за човешкия дух да мине "на друго ниво" след среща с трудно, но преодолимо препятствие.
И още нещо: не исках бебе, искам дете. Бебешкият период ми е слабо интересен. Ако искам нещо за гушкане, има котки. Визуализирах сина си не като сладко вързопче, а като 12-годишен, любопитен и отворен млад джентълмен. Фазата "сладко вързопче" и желанието за притежаване на бебе са ми чужди.
По принцип всеки трябва да има поне едно изживяване през живота си, което да му покаже на какви резервни сили е способен. За съвременния човек такива преживявания са рядкост, защото нямаме система от изпитания и ритуали. Но за жената ролята на такъв тест е раждането- но не заради нещо специално, а просто защото няма друг тест. За мъжете вече почти няма тестове, затова се навъдиха муньовци:)
Но е изключително полезно за човешкия дух да мине "на друго ниво" след среща с трудно, но преодолимо препятствие.
И още нещо: не исках бебе, искам дете. Бебешкият период ми е слабо интересен. Ако искам нещо за гушкане, има котки. Визуализирах сина си не като сладко вързопче, а като 12-годишен, любопитен и отворен млад джентълмен. Фазата "сладко вързопче" и желанието за притежаване на бебе са ми чужди.
[.... Култ към матката и влагалището, екзистенциалната ценност на контракциите. Че после ядат и плацентата.
....
....
ако някоя не издържа на болка, има чудесно решение- секцио.
аз имам много нисък праг на болката и не бих искала да изтърпя и за миг дори такива мъчения, затова и съм почитател на секциото.
иначе бременностите ми бяха отвратителни и двете, никога по-противно не съм се чувствала, но пък моето дете си е мое - току що родено от мен, беззащитно и да знам, че аз съм неговата майка, която единствена може да го обича истински.
чисто психологически не бих могла да приема да съм истинска майка на чуждо дете, дори да го намирам за прекрасно, мило и чудесно създание, за мен си остава завинаги чуждо. на собствените си две деца мога да простя абс всичко, но не съм сигурна дали такава ще съм и към чуждото, според мен- не.
Ох, аз пък грам не намирам нищо полезно от раждането си като акт, никакъв урок, нито опит. 
Вероятно ще ми кажете сега, че не съм раждала, защото бях секцио. Е, имам белег като спомен, освен кошмарната една седмица възстановяване.
Вероятно ще ми кажете сега, че не съм раждала, защото бях секцио. Е, имам белег като спомен, освен кошмарната една седмица възстановяване.
Стига де, всеки има някакъв извод, вкл. поука е, че няма никаква поука. И това е урок, дето се вика. Въпрос на изказ и виждане, не че не си раждала. Просто има хора, които повече изследват живота и слагат етикети на това или онова.
Моето раждане само по себе си нямаше да е значимо събитие, ако не ми беше подсказало идеи и мисли. Но то ми ги подсказа, защото вече имах някакъв подход към живота, някаква рамка и история, в която да вплета раждането. Но просто съм си такъв човек.
Всички събития могат да са значими или да не са, това зависи от съзнанието и желанието.
Иначе раждането само по себе си нищо не е.
току що родено от мен, беззащитно и да знам, че аз съм неговата майка, която единствена може да го обича истински.
Е, Бандида, искаш да кажеш, че съм непълноценна жена 
, защото не съм родила и не съм минала екстремна ситуация ?
, защото не съм родила и не съм минала екстремна ситуация ? Не си доразбрала. Раждането е само една такава ситуация. Сама разбираш, че обществото понякога я приема за тест и дели жените на родили и неродили. Аз не го правя, но има хора с предразсъдъци, които го правят. Както и делят мъжете на ходили и неходили в казарма.
По принцип да, смятам, че човек, който не е "тестван в боя" може да се брои (временно) за втора категория. Обществото пресява така непрекъснато- вкл. в работата, училището, дори сред приятелите. Няма нищо необичайно. Дивите племена пък си имат ритуали за възмъжаване, които изискват физически тест.
Да, понякога деля хората на тествани и не-тествани и си имам едно наум, макар да не използвам раждането за критерий. Има и други тестове, много по-тежки. Но при липсата им и раждането може да е показател.
И още нещо: не исках бебе, искам дете. Бебешкият период ми е слабо интересен. Ако искам нещо за гушкане, има котки. Визуализирах сина си не като сладко вързопче, а като 12-годишен, любопитен и отворен млад джентълмен. Фазата "сладко вързопче" и желанието за притежаване на бебе са ми чужди.
За предходното не мога да се изкажа. Не съм любител на силните усещания.
usmihni_mi_se, на колко си години? Не толкова до инстинкта ти, колкото обзелата те натрапчивата мисъл, че раждането е ужасен акт. Според мен това ти е попречило да разбереш смисъла на майчинството. Дори и раждането да беше утвърдено като професия пак щеше да има нещо, което да ти напомни, че ти е време да продължиш човешкия род.
Смисълът на майчинството ми е ясен, никога не съм имала колебания по този въпрос. И имах чудесно, спокойно, ненатоварващо майчинство.
Не да отгледам, само да родя дете не чувствах необходимост и желание. Не знам защо аналогизирате двата процеса.
usmihni_mi_se, на колко си години? Не толкова до инстинкта ти, колкото обзелата те натрапчивата мисъл, че раждането е ужасен акт. Според мен това ти е попречило да разбереш смисъла на майчинството. Дори и раждането да беше утвърдено като професия пак щеше да има нещо, което да ти напомни, че ти е време да продължиш човешкия род.
Смисълът на майчинството ми е ясен, никога не съм имала колебания по този въпрос. И имах чудесно, спокойно, ненатоварващо майчинство.
Не да отгледам, само да родя дете не чувствах необходимост и желание. Не знам защо аналогизирате двата процеса.
Ама пък няма как едното без другото, така че
Според мен нежеланието да се роди дете идва от нежеланието всъщност да се отгледа.
Аз например определено не искам второ дете - не ми се влагат тия грижи и усилия наново, отделно финансовият аспект. Иначе щеше да е супер с вълшебната пръчица - да имам две отраснали сигурно
И още нещо: не исках бебе, искам дете. Бебешкият период ми е слабо интересен. Ако искам нещо за гушкане, има котки. Визуализирах сина си не като сладко вързопче, а като 12-годишен, любопитен и отворен млад джентълмен. Фазата "сладко вързопче" и желанието за притежаване на бебе са ми чужди.
За предходното не мога да се изкажа. Не съм любител на силните усещания.
Не сме сами!
Много се дразнех като ми кажат- роди си дете, да си го гушкаш. То е ясно, че ще го гушкам- няма къде да ходи. Обаче си мечтаех да имам дете, с което да говоря и да правя неща или просто да сме си компания като разумни хора. Щото за първото не се иска много, а второто е сложна задача, изискваща обич, интелект.
Изобщо, по-интересно предизвикателство.
Е, Бандида, искаш да кажеш, че съм непълноценна жена , защото не съм родила и не съм минала екстремна ситуация ?
, защото не съм родила и не съм минала екстремна ситуация ? Не си доразбрала. Раждането е само една такава ситуация. Сама разбираш, че обществото понякога я приема за тест и дели жените на родили и неродили. Аз не го правя, но има хора с предразсъдъци, които го правят. Както и делят мъжете на ходили и неходили в казарма.
По принцип да, смятам, че човек, който не е "тестван в боя" може да се брои (временно) за втора категория. Обществото пресява така непрекъснато- вкл. в работата, училището, дори сред приятелите. Няма нищо необичайно. Дивите племена пък си имат ритуали за възмъжаване, които изискват физически тест.
Да, понякога деля хората на тествани и не-тествани и си имам едно наум, макар да не използвам раждането за критерий. Има и други тестове, много по-тежки. Но при липсата им и раждането може да е показател.
Хехе, при мен НEраждането бе тестът (имам и други, на една боя по-леки
). Издържала съм го. Ти не делиш жените на раждали и нераждали, но около 99,99 процента от хората го правят
. Както и да е, аз ще се боря за на моите дъщери, и за правото им да живеят, да се повторя, в милостив свят.