Защо една жена иска да ражда?

Генна експресия. Ако човек се храни правилно и се движи, ще е много хармоничен. Черти, които от недохранване и проблеми са комични, у друг може да са красиви. Особено при различните полове, някои грозни женски черти изглеждат добре, когато се проявят при мъж.

Fortune, тя Касита го е казала това са бабини деветини, иначе съм съгласна с теб  
за мен няма лоши майки, няма и  майки незаслужили деца.  Всяка една тук знае през какво е минала за да съдаде живот, едни по- лесно други по- трудно, но всяка е достойна да бъде майка. За мен раждането и отглеждането на дете е свещенодействие  

Да, виждала съм. Но после съм виждала и как тези красиви като малки деца, пораствайки погрозняват все повече....и заприличват на родителите си.
Иначе - възможно е при комбинирането си, да се проявят повече гени на хармонични черти от баби и дядовци, които са останали скрити /потиснати/ у родителите. Така че - гледайте и бъдещите баби и дядовци, преди да ви удари хормона

+ На мен ми е по-интересно поради что реши да го изядеш?!

Определението "супер грозник" е било в речника ми най-много до пети клас. Грозници по рождение не съм виждала, виждам хора, които изглеждат зле поради лоша грижа, болест или затъпяване. Гърбав нос и криви крака (примерно) може на някое русо девойче, което се усмихва мило, да му се види грозно и да се присмива, но да е в комбинация с нещо, което кара мъжете да предпочетат точно тази жена. Не знам дали разбирате.

Да, привлекателният външен вид се обуславя не само от физически характеристики, но Шанталчето имаше предвид чисто визуално. Не се хващай за думата, Янечек.

да бе, странна работа 
мъжът ми не е супер грозник, но не е красавец. а синът ни е много хубав  . кълна се, не съм кръшкала 

Реших се да имам дете, защото ... и аз не зная защо.Имах си всичко - образование, работа, мъж, дом и за всички тези неща съм се борила за да ги получа и запазя.Радвах им се, но един ден просто вече не ми бяха достатъчни за да се чувствам пълноценна.Не съм искала дете на всяка цена, поисках го точно с този мъж.Явно тук са се заиграли гените  Авторката е задала въпроса по друг начин, но аз не деля износването и раждането с родителството.Както за всяко нещо в живота, така и за детето си човек трябва да се труди и бори.Ако не родиш според мен няма да осъзнаеш колко важно и сериозно е да имаш дете.майката още през бременността започва да се лишава от някои неща, да променя по някакъв начин живота си в името на своето дете, следователно след като роди ще е поне малко подготвена психически, че живота и няма да е вече същия.Имах лека бременност, която по никакъв начин не ми тежеше и пречеше, дори ми доставяше огромно удоволствие, за болка не съм мислила, за мен е глупаво да се страхуваш от нещо, което предстои след много много време.За мен целта беше детето, раждането е естествения път през който трябваше да мина, за да я постигна, както за да печелиш пари трябва да работиш, за да ти е чисто трябва да си изчистиш и т.н. и т.н.Страха никога не би ме спрял.дете, което не съм износила и родила едва ли бих обичала по същия начин, то просто няма да е моето, нямаше да го усещам как  мърда и хълца в корема ми, нямаше да заспивам с ритниците му в ребрата си, нямаше да чуя как изплаква за първи път, нямаше да разбера колко значимо нещо ми се е случило.не зная какъв човек съм - добър или лош, дали съм живяла живота си по-най добрия начин, но знам, че направих най-важното и значимо за мен нещо - дадох живот.Някой ден преди да си отида ще знам, че не сам живяла напразно, щом съм имала за кой да мисля и да се грижа !сега мъжът ми седи до мен и гледа телевизия, а малката си спинка блажено в шезлонга между нас и си представям ако я нямаше.Става ми тъжно и безсмислено, наистина не помня какво е да сме само двамата, сякаш това мъниче винаги е било с нас.

Аха, разбира се. А тежкатата бременност сигурно те прави по-осъзнат родител от леката  Патосът - добре, не е ново явление, но да наречеш осиновителите неосъзнати родители...

Изказах личното си мнение ! Аз не бих била достатъчно добър родител на осиновено дете, което не значи, че друга майка не би била прекрасен родител.Може да не съм се изразила правилно, но не натрапвам мнението си на другите.Когато само това е решение, естествено е, че няма как да направиш  разлика в любовта към осиновено и собствено дете и съответно ще дадеш на това дете най-голямата си любов.Аз говоря от позицията на родила жена и мисля, че не бих обичала по същия начин.Но тук мисля, че не трябва да разглеждаме тези случаи, защото авторката говори за осъзнат избор да не преминеш през бременността и раждането, дори да имаш възможност за това.Мисля, че всяко дълго чакано дете ще е обичано, без значение по какъв начин е дошло.

Говорех за

Което е много различно от

Всеки има право на мнение, но е добре така да го кажем, че да не обиждаме останалите, нали? 

Не винаги красивите деца стават красиви възрастни хора 
Децата са по своему хубавки и сладки, в пубертета много се променят- и лице и физика, вече там се вижда кое какви данни ще има.Има красиви деца от не ососбено красиви родители, просто гените им в комбинация дават такъв резултат.Както и обратното - красиви майка и баща и съвсем обикновено дете, или възрастен след това..
За всяка майка обаче детето и е най-красивото.
По темата- за мен е най-естественото нещо да иска свое дете една жена.Поисках и родих.Така го почувствах, природа, инстинкт.Добре, че повечето жени сме така,че иначе ще се затрие човечеството... Света ще се напълни с гримирани и реализирани бабки накрая до свършека си...

Съчетанието на грозни на пръв поглед гени, дава неочаквано добри комбинации.

Моя позната пък твърди, че е разбрала, що е то да бъдеш родител, когато е осиновила второто си дете, първото й е биологично.

Защо след като е осиновила е разбрала какво е да си родител?

Фразата "аз съм дала живот" ме съ сип ва.  Това АЗ и съм ДАЛА звучи толкова нарцистично...
Като вълчия капан на онази с ин витрото.