Много ми беше интересно да чета историите за раждане. Наистина всяко е уникално!
Моето протече доста нестандартно. Имах уговорка с лекар в София, познат на майка ми; когато нещата започнат – викам го. Термина ми беше на 20 юни. В края на май, (след 24,25) заслужено и малко късно излязох в отпуск. Изпращане от фирмата, подаръци за бъдещото бебе, почерпка от мен – супер. Но след този купон колегата, леко на градус, пресича на червено, блъскат го и се озовава в болница. Обажда се шефа и го удря на молба: „Имаме представяне във Видин, ти си го готвила, аз не мога да го водя, ела с мен, ще те карам с хубава кола, бавничко, ще спираме...” Е, отидох. Представянето мина по ноти, но вечерта ме хванаха болки, водите изтекоха и се намерих в родилна зала, във Видин, 20 дни преди термина, без познати лекари, без мъжа ми, без дрехи за мен и бебе! Бях единствената родилка там и страшно ми се радваха – викаха ми „Мамче”! Хората се държаха страхотно, човешки, усмихнати, помагаха, стояха до мен - и лекар и акушерка. Родих за половин час и веднага сложиха до мен дъщеря ми. Една стажантка пък ми показваше как да засуче бебчето, прави ми масаж за да потече кърмата... Не зная дали в София щеше да е така. На целия персонал там ще съм вечно благодарна за помощта и най-много за това, че споделиха с мен този уникален момент и го направиха с радост, а не го помрачиха ненужно! На четвъртия ден се прибрахме в къщи, пропътували много километри с малката госпожица – и в корема, и извън него!