- Публикувана: 5 март 2012, 11:29 ч.
- Последно мнение: 15 март 2012, 17:01 ч.
А как определяте количеството храна, което сервирате?
не обичам гигантски порции, не са ми естетически. 
А как определяте детето колко трябва да изяде?
Аз отдавна съм "вдигнала ръце", вярно, че всеки си има индивидуални нужди.Но как така се случва, че все другите деца "примрели от глад" след ДГ, а моето едва го кандърдисвам за вечеря.И не, не е от децата, след които да тичам с кроасан на пързалката/ визирам една подобна тема за храненето на децата/
От друга страна се чудя защо моето хранене до засищане води до качване на кг?Дори и когато избягвам хляб, сладкиши.Колко и как си хапват тези,които ядат "докато им стигне" и пак са фини, стройни без специални диети и режими?
Ако не е много лично, може и с примери за количеството сервирана храна на деца, възрастни.
Аз отдавна съм "вдигнала ръце", вярно, че всеки си има индивидуални нужди.Но как така се случва, че все другите деца "примрели от глад" след ДГ, а моето едва го кандърдисвам за вечеря.И не, не е от децата, след които да тичам с кроасан на пързалката/ визирам една подобна тема за храненето на децата/
От друга страна се чудя защо моето хранене до засищане води до качване на кг?Дори и когато избягвам хляб, сладкиши.Колко и как си хапват тези,които ядат "докато им стигне" и пак са фини, стройни без специални диети и режими?
Ако не е много лично, може и с примери за количеството сервирана храна на деца, възрастни.
... Освен това- супа и готвено как се сервират по друг начин, освен в индивидуални порции?Само не ми казвайте, че ползвате супник, защото съвсем ще се засрамя.
Ползвам супник, но с цел практичност (т.е. не го правя от естетична гледна точка или нещо подобно). Кухнята (където само готвим) ни е в помещение различно от трапезарията (където пък се храним и която е кът от хола и трябва да се мине през него, за да се стигне до масата за хранене). Т.е. не си представям да мина това разстояние 4 пъти с купи пълни със супа. Нито пък ни е приятно да се храним на кухненската маса, за да е по-малко разстоянието (в кухнята май реално аз не съм се хранила никога, децата 1-2 пъти като по-малки, а само мъжът ми сяда там понякога на обяд).
... Освен това- супа и готвено как се сервират по друг начин, освен в индивидуални порции?Само не ми казвайте, че ползвате супник, защото съвсем ще се засрамя.
Ползвам супник, но с цел практичност
Винаги ми е било много очарователно, но такъв сме имали само в детството ми.При нас всичко е много наблизо и колкото и да ми харесва, би ме домързяло да пресипвам в още един съд.
От друга страна се чудя защо моето хранене до засищане води до качване на кг?Дори и когато избягвам хляб, сладкиши.Колко и как си хапват тези,които ядат "докато им стигне" и пак са фини, стройни без специални диети и режими?
На мозъка му трябват около 20 минути, докато се задейства обработката на храната и той "регистрира" ,че сте сити...а ако човек яде по-бързо,смятай за 20-на минути какво количество храна може да погълне...
А тези, дето ядат "на корем" и са фини без диети ,или имат доста добър и бърз метаболизъм ,или за тях "ядене на корем" значи купа със салата и 100 гр месо.Което дефакто не е никакво ядене на корем.
Имам спомен от предишна тема, как доста потребителки писаха ,че ядат много , а като описаха менюто си за деня:закуска-кафе и плод (или само кафе), обяд-салата , вечеря-кисело мляко и плодове.И преяждали....
Та "ядене на корем" е доста ....разтегливо понятие.
По усет. И не си досипвам, за да не свиквам с по-големи порции. За мъжа ми - двойно, защото има нужда от двойно повече калории. За децата - сипвам им някакво количество, което също съм установила с времето, че им стига. Има ястия, които слагам в средата на масата и всеки си взима.
... Освен това- супа и готвено как се сервират по друг начин, освен в индивидуални порции?Само не ми казвайте, че ползвате супник, защото съвсем ще се засрамя.
Ползвам супник, но с цел практичност
Винаги ми е било много очарователно, но такъв сме имали само в детството ми.При нас всичко е много наблизо и колкото и да ми харесва, би ме домързяло да пресипвам в още един съд.
Само двама сме и е лесно. Тоест вече е. В началото ми беше непонятно защо мъжа ми иска да е пълен хладилника и винаги да има всичко....и така изхвърляхме много храна. После сами се научихме колко да купуваме, но отново пълним хладилника. Аз лично никога не съм била лишавана от нищо като дете, ни не си спомням родителите ми да имат този начин на пазаруване. Може би защото са от малък град, и винаги могат да отскочат до магазина.
Той,обаче,много често е ядял само едно нещо--и това е имало в хладилника--примерно пиле с ориз. Не е имало десерт, не е имало алтернатива. (не са били бедни,просто начин на живот).
Сега пак пълним хладилника, защото обичаме да пазаруваме един път в седмицата, а понякога и по-рядко.
Много обичам да сядаме на маса, масата да е аранжирана, да ядем в еднакви чинии и прочие. Но много често нямаме време и хапваме набързо на кухненския плот (в еднакви чинии,че само това винаги ме е дразнело,него също).
Той,обаче,много често е ядял само едно нещо--и това е имало в хладилника--примерно пиле с ориз. Не е имало десерт, не е имало алтернатива. (не са били бедни,просто начин на живот).
Сега пак пълним хладилника, защото обичаме да пазаруваме един път в седмицата, а понякога и по-рядко.
Много обичам да сядаме на маса, масата да е аранжирана, да ядем в еднакви чинии и прочие. Но много често нямаме време и хапваме набързо на кухненския плот (в еднакви чинии,че само това винаги ме е дразнело,него също).
От друга страна се чудя защо моето хранене до засищане води до качване на кг?Дори и когато избягвам хляб, сладкиши.Колко и как си хапват тези,които ядат "докато им стигне" и пак са фини, стройни без специални диети и режими?
Именно защото усещането за защитане идва по-късно..т.е - вече си преял..
И затова се качват килцата..
Не е от гена само..
Ама това само една порция ли или всичко за едно хранене?В смисъл, ако има ястие и салата, всяко " по една длан" или общо толкова?Ако е второто, как успяваш да се нахраниш?
Просто е - ако месото (или протеина) е колкото вътрешната част на дланта, гарнитурата ( ако е "трева" ) е колкото разперената длан.
И затова се качват килцата..
Не е от гена само..
Гледам да се събира в дланта ми.
Ама това само една порция ли или всичко за едно хранене?В смисъл, ако има ястие и салата, всяко " по една длан" или общо толкова?Ако е второто, как успяваш да се нахраниш?
... Не ползвам супник.Супа не поднасям на гости и в моя случай е практичност!
Доколкото разбрах, въпросът е за ежедневието, а не за гостите.
Аз на гости супа също не поднасям. А и вкъщи гости почти не каним. Има достатъчно заведения, за да си реша проблема.
всичко слагам на масата, всеки си сипва колкото иска.
супници имам поне три/може и още да имам, но не знам къде са/. това е защото задължително, колкото и да ми е омразно готвенето, правя супа. мога само три - пилешка, доматена и телешко варено. правя ги , защото аз основно в холандия с това се изхранвам/тук съм винаги на диета/.
да се тъпча ми е противно, освен , че ми става лошо, но и после трябва да водя битка с килограмите. салата/зелена/ никога не ям. вкъщи единствено мъжът ми си произвежда салатите в градината и си хрупа после.
супници имам поне три/може и още да имам, но не знам къде са/. това е защото задължително, колкото и да ми е омразно готвенето, правя супа. мога само три - пилешка, доматена и телешко варено. правя ги , защото аз основно в холандия с това се изхранвам/тук съм винаги на диета/.
да се тъпча ми е противно, освен , че ми става лошо, но и после трябва да водя битка с килограмите. салата/зелена/ никога не ям. вкъщи единствено мъжът ми си произвежда салатите в градината и си хрупа после.
Аз много лесно трупам килограми и съм си вечно на диета. Малки чинийки, малки порцийки за мен. Нормални за половинката. Винаги имаме салата (от пресни сезонни зеленчуци), поръсена със различни семена. Супички просто обожавам - отново в малки купички (около 150ml), може да хапнем и нещо друго след супичката. Вечер задължително бутилка вино си изпиваме :oops или поне по една чаша (61 калории е само).
Аз също спазвам правилото с дланта - месото е колкото дланта (или колкото една колода карти), рибата колкото цялата ръка, сиренето е колкото кибритена кутийкта, салатата е колкото двете шепи. Плодовете колкото една шепа. Варивата ядем самостоятелно и рядко - веднъж в седмицата. Хляб си позволяваме като деликатес - само ако е много специален и топъл. Шоколадът много ни тормози
Как пък и двамата имаме тази страст и ако аз не съм купила той задължително ще донесе шоколад у дома. Ей това ми проваля здравословното хранене. Общо взето стремежът ни е да ядем все по-малко, защото това доказано увеличава продължителността на живота.
слънчева* , как само си мечтая да си бера салатките от собствената градинка. Чудно е, завиждам благородно!
Аз също спазвам правилото с дланта - месото е колкото дланта (или колкото една колода карти), рибата колкото цялата ръка, сиренето е колкото кибритена кутийкта, салатата е колкото двете шепи. Плодовете колкото една шепа. Варивата ядем самостоятелно и рядко - веднъж в седмицата. Хляб си позволяваме като деликатес - само ако е много специален и топъл. Шоколадът много ни тормози
Как пък и двамата имаме тази страст и ако аз не съм купила той задължително ще донесе шоколад у дома. Ей това ми проваля здравословното хранене. Общо взето стремежът ни е да ядем все по-малко, защото това доказано увеличава продължителността на живота.слънчева* , как само си мечтая да си бера салатките от собствената градинка. Чудно е, завиждам благородно!
Ние сме големи хора, всеки си взима, на малкия човек още се сервира в бутилка. 
. За гости задължително тип шведска маса, защото не всеки яде всичко. Винаги са ми били кошмар порциите, защото аз някои неща не мога да ям.
Светкавица , за злоядото препоръчвам малки порции, плашат се от многото. Да не говорим за един похват, който съм наблюдавала - докато не го изядеш това, няма да станеш от масата.
. За гости задължително тип шведска маса, защото не всеки яде всичко. Винаги са ми били кошмар порциите, защото аз някои неща не мога да ям. Светкавица , за злоядото препоръчвам малки порции, плашат се от многото. Да не говорим за един похват, който съм наблюдавала - докато не го изядеш това, няма да станеш от масата.