Кажи "моля" !

ама разбира се, те три годишните точно така казват
и все пак от един възрастен човек, се очаква по разумно поведение, отколкото от 3 годишно нали?

И не, не се унижава човек като каже моля, унижение е 5 мин 3 ма човека да ти викат кажи моля, докато си изпаднал в истерия и ни чуваш, ни предаваш....
Аз пак те питам, ако троят любим те постави св ситуация на касите на магазин да се молиш пред продавачката да ти плати подаръка как би се чувствала? Или ако шевът ти пред всичките ти колеги каже - а сега кажи моля, за да ти дам заплатата иначе няма да видиш пари.....

Моля е чудесна дума и има съвсем  нормални и приятни начини да научим детето да я ползва.... а когато мама и тати я ползват постоянно, то обикновенно и учене не се налага много, много, какво остава за такива циркове

alexina, струва ми се, че бъркаш унижението с възпитанието. Да, унижение е да поставиш детето в ситуация, в която всички наоколо стават свидетели на неговата мъка и конското, което му четат. Защото присъствието и намесата на външни хора (продавачката) във възпитанието, се приема като агресия от детето. Ако ще се караш на детето или ше го поучаваш, да не говорим пък за наказания, то това трябва да става насаме, а не пред очите на всички, случайно попаднали там.

А на мен ми се струва, че тук теоретизираме над случка, която реално изобщо не се знае как се е развила във времето от самото й начало.

така е, но финала за мен е по-важен от началото, родителя винаги има как да постъпи и иначе нали?

Когато моето дете иска нещо да му купя казва "моля".Това унижение ли е?В случая не мисля,че е било важно толкова самото "моля",колкото ината на детето да не го каже.
 Angel_Dust ,разбира се,че няма да се тръшна,нито ще кажа "моля".

не, в случаят е било важното ината на родителя да си получи своето моля.

Защо ТИ няма да кажеш моля и то с разбира се, няма да кажа?

Баш.
Снощи ми се наложи да ставам селяндур. 
По време на вечерята на ситното му се допи водичка и татко й й я даде, защото чашката й беше от неговата страна. Настана рев, че не трябва татко й, а майка й да й даде водата. Да си се върнела чашата на мястото. Върна я злосторният бащатка и се започна едно "мамо, дай ти водата". Сякаш татко й не съществува. А аз трябва да стана, за да я дам въпросната вода. Е, накрая успя да се обърне към татко си, за да си получи водата, която вече веднъж й беше дадена.  Просто се опитва да работи робите си. 

И при нас има такива опити за "разказване" на всички.
Не  този, онзи. Не тук, там.

Защото времето да бъда възпитавана е минало много отдавна.Тук става въпрос за дете,а родителите  му просто не отстъпват на ината му.Аз пък не виждам нищо унизително.Ще е унизително ,ако в същата ситуация детето се моли и реве,а родителите размахват играчката пред носа му.

мда, т.е. ти понеже вече си в една независима позиция няма да кажеш моля в такава ситуация, а детето защото е зависимо, трябва да бъде принудено като животно...

А горното не ти, а ти, не в тази чаша, а в онази...е съвсем друго нещо

Много ме дразни, когато някой не разбира, че животните се дресират, като са гладни и недоволни, а детето се възпитава, когато е нахранено, спокойно и възприемчиво.

Аз уча малкия да казва Моля! често. Виждам, че му доставя удоволствие, защото е мил по природа.

Един път отиде в магазина и каза на продавачката, "Моля, едно зомби!"- щото си хареса играчка-зомби. Култово.

А, Баш!

Аз лично думата "моля" я научих в доста късна възраст. Спомням си, че нещо е трябвало да се случи, пред мен стои някаква полу-непозната жена - може родителите ми да са я познавали отдавна, но за мен си е било по-скоро първа среща, може дори да ни е била някаква роднина, не помня. Обаче, за да се случи нещото, явно е трябвало да кажа "моля".
Та - стои пред мен тази жена и, вместо да изпълни желанието ми, ми се подхилква и ме подпитва: "А вълшебната думичка ще кажеш ли?" Аз тъпея, напрягам детското си мозъче, ама ей на - да пукна на място, хич не се сещам коя ще да е тази вълшебна дума! Не я знам и толкоз! И ако ще онази да се усмихва подкупващо и подканящо до края на дните ми, пак няма да знам проклетата вълшебна дума. Стоя смутена, усещам, че обстановката се нагнетява, усещам, че губя "нещото", защото не знам коя е вълшебната дума и накрая, в отчаянието си, изврещявам: "Сезам, отвори се!". Оная се захили и така и ме остави без това, което съм искала. После питах мама за вълшебната дума и тя ми каза, че е "моля". Стори ми се много тъпо.
Моите деца, като бяха по-малки, също не бяха от най-любезните. Просто се притесняваха. От известно време забелязвам, че дъщеря ми започна да поздравява, когато влезе в магазин например, да моли учтиво и изобщо да се държи като възпитан възрастен човек с непознати. Синът ми все още гледа навъсено и недоверчиво.
Но вкъщи никога не са имали проблем с молбите. Аз пък никога не съм ги заставяла да казват "моля". Просто попиха от мен, защото аз съм много молитвена - дори когато ги карам да направят нещо съвсем обичайно /като да се изкъпят, изядят вечерята или измият зъбите/, винаги добавям едно "моля" на края на категорично заповедното си изречение!

"Сезам отвори се"    Оправих си настроението за деня, много яко 

като чета тема подобна на тази  виждам разликата между децата тук и в България. Тук с проговарянето ги учат да поздравяват и казват благодаря и моля. В България, ако поздравя непознат на улицата ме гледа с недоумение ( чудя се как да обясня на детето си този феномен), тук като поздравиш, му отвръщат веднага и то напълно непознати хора.

Тук като ползваш автобус и слизаш благодариш на шофьора, той се усмихва и отговаря. Да ви кажа ли как реагираха пътниците в България когато благодарих... липсваха им първите години, в който родителите им са гледали на елементарното възпитание като принуда