Жената Козирог 3

Здравейте и от мен! Честита пролет! Много пишете, не мога да ви изчета. Благодаря за подкрепата
Значи не съм само аз с това трудно запомняне Направо се чудя как ще уча за изпити. Точните науки ги мразя И не знам и аз какво точно ме влече, май за сега няма такова нещо Езиците са ми голяма мъка.. английския ми е много неприятен, разбирам го горе-долу, но не ща да го говоря Много ми е мерак да науча испански, ама като не ми се отдава какво да направя...
Относно влюбването - Лесно се влюбвам и привързвам, но много трудно разлюбвам. Обичам ли някой - не мога и да си помисля за друг.


Същото важи и за мен....

Хубав ден ви желая!

Случвало ли ви се е да си навиете нещо на пръста и да не се успокоито докато не го направите? Точно в този момент. Ето днес ми се случи нещо и искам да кажа нещо на някого. Идва ми да взема такси и да отида да си говорим в обедната му почивка, а не да изчакам до довечера. Сякаш ще ми мине до тогава...
Или ако съм планувала нещо за деня и по някаква причина не стане много ме чопли
Интересно ми е дали е от зодията. Откривам много прилики сред вас 

 
Аз също мразя химията и физиката. Математиката- зависи.
НО пък литература, философия, география, психология- обожавам.
За помненето  , гледам да запомням в час най-важното, че после мислите ми ме отвличат през 9 планини в десетата.
Аз имам един въпрос към всички ви. Понеже на мен ми е болна тема- роднинските връзки.
Значи не харесвам родителите ми като хора. Много злоба и завист има в тях /сигурно защото са деца на тоталитаризма/. Някак много точно преценявам близките си и от някои бягам на далече, с други съм в много добри отношения. Но за далечните роднини въобще и не се интересувам, дето се вика не ги познавам.
Как е при вас? /Една козирожка по същия начин не харесва баща си, една друга- майка си.  /
Докато бях по-малка чувствах този козирожки прословут дълг към семейството, но сега след много разочарование откъм родители не го чувствам.

М@я, да, и аз съм така Не вярвах,че ще открия толкова много прилики с други представителки на зодията, защото, да си призная не вярвам особено в зодиите. Мисля, че има нещо вярно, но не вярвам напълно в тях.

la vie est belle, има нещо такова... Харесвам родителите си, но много добре знам и преценявам и недостатъците им. С повечето ми близки роднини се разбирам добре, някои не ми допадат и избягвам да общувам с тях, с далечните също като теб, изобщо не ги познавам (в смисъл, не общувам с тях, не ме интересуват, нито те се интересуват от мен) 

Навия ли си нещо на пръста , особенно ако съм наранена и трябва словесно да си го върна , казвам ви място не мога да си намеря докато не го направя.   Да ви кажа честно , тази черта от нрава ми изобщо не ме кефи , защото по този начин си причинявам доста страдания   и вече се старая да съм по уравновесена  

la vie est belle , не знам как да коментирам въпроса с роднинските връзки. Да, отношенията с хората са доста сложни , било то роднини, приятели , колеги......и т н и не можем предварително да си избираме семейството - добри или лоши те са ни родители . Лично аз с напредване на годинките все повече се привързвам към моите родители и гледам повече да им помагам.
Сигурна съм че и твоите не са толкова лоши   

М@я - точно казано. И аз съм така...думата търпение май я няма в речника ми.
Ivonche -точно както си го написала с напредване на годините все повече се привързвам към тях.

Често съм се спирала, но повече от гордост да потърся конкретен човек, особено ако за последния ни контакт инициативата е била моя. Случвало ми се е да набера номер и после да го откажа, за мен нещата трябва да са взаимни, това е.

Връзката ми с родителите ми и със сестра ми е много силна, дори когато се наложи да замина се разделихме с много мъка. Бих казала, че сме много сплотено семейство. Имам две лели, които много уважавам и братовчеди към които храня добри чувства.  

Имам си едно правило: На никой не оставам длъжна. Не търпя арогатно отношение особено от случайни хора, дори на приятелите си никога не съм спестявала и не спестявам каквото и да било  

За родителите - напоследък виждам по-ясно грешките им от миналото и сега спрямо внуците. Болно ми е, но са от близките ми хора, на които се оставям да ме нараняват. Не мога да ги изолирам или избягвам.
Сестра ми е по-крайна, но аз не мога така 
Много ми е странно колко сродни души откривам тук 

Отговорно е да си родител, аз се надявам всички да се справяме повече от добре    

Мон... стана отнаво време за кафе   , благодаря!
 М@я, това с внезапното хрумване на нещо май ни е запазена парка   , веднага зарязвам всичко и се втурвам да действам, докато не докарам до край...не спирам....
Ivonche, права си, с годинките всички се научаваме на търпение и от там привързаността се засилва кам родители и близки....
Преди малко прочетох една притча, хареса ми и ако не възразявате ще я споделя....май има нещо общо с темата която обсъждаме...

"....По време на ледниковата епоха много животни измрели от студ.
Таралежите като видяли това решили да се обединят в групи.
По този начин щели да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали най-близките им другари, тези, чиято топлина била най-близко. Тогава решили да се отдалечат един от друг и започнали малко по малко да умират от измръзване.
Така се стигнало до взимането на решение - да приемат бодлите на другарчетата си или да изчезнат от лицето на Земята. Мъдростта надделяла и решили да останат заедно.
По този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките до тях същества, защото най-важното било топлината на близкия до тях.
По този начин са успели и да просъществуват....."

Изводът от тази история е,че най-добрата връзка не е тази,която свързва перфектните хора, а онази при която всеки индивид се научава да живее с дефектите на другите и да признае техните качества.

И аз така правя, ако няма отклик от другата страна...не си струва.Не обичам лицемери, аз самата трудно лицемернича (понякога се налага обаче  човек да прави комромиси).
Мразя да ми се влиза агресивно в личното пространство и да се изказват мнения без аз изрично да съм попитала.Аз самата също не генерализирам, ако не ми е зададен ребром върпоса.Идеята ми е че ако ме интересува мнението на даден човек го питам (съответно той мен), ако ли не ...да си го държи за себе си.Пресен пример...идва една персона некакена в къщи (мразя натрапвенето и малко хора могат да си позволят в къщи да идват неканени) вкл.води и една втора себеподобна.Издразних се, но близка роднина (разбирайте не на мен) и стиснах зъби.Тъкмо бях направила едно малко разместване на мебелите в хола.Пием си кафето и ни в клин ни в ръкав ..."да ти кажа, така подредено не ми харесва"...Е кой я е питал нея дали и харесва или не.Директно я слязах, с усмивка и тон нетърпящ възражение..."на мен пък ми харесва, аз живея тук и ще е подредено както на мен ми е комфортно".После се оплаквала , че съм и възразявала...ми естествено, аз съм човек с мнение, а не някаква мижатурка.Да не говорим , че тя далеч не се покрива с идеала ми за човек естет

Имам щастието да имам прекрасни родители и в семействата на двамата ми родители цареше хармония.До ден днешен има голяма привързаност на майка ми с брат и, на баща ми със сестра му,с техните семейства (винаги по празници сме заедно) към родителите сащо.Обичам много родителите си, брат ми .Особено с него сме голяма комбина въпреки, че имаме 6г.разлика.Истина е това , че колкото повече израствам , толкова повече осъзнавам значимостта на родителите си и късмета който имам с тях.Винаги са ме подкрепяли, дори да не са съгласни с мен и когато не съм успявала са ме окуражавали.
Аз съм същата с нетърпението (бях писала по-назад за приключението с многото боядисване за един ден).
За влюбването...не .Винаги когато съм осъзнавала , че нещата отиват натам съм бягала като дявол от тамян.В много от случаите съм реагирала грубо и съм наранявала с появилата се студенина , само и само да не наранят мен.Обяснявам си го като силно чувство за самосъхранение.Спомням си, как приятелките ми редовно въздишаха и плачеха за разни момчета ...Така на 23 се влюбих за първи път и се омъжих

А може ли да споделите - търпеливи ли сте ? Май ни е присъщо 
Аз лично - да и това си качество оценявам като добро и лошо.

На мен също ми е неприатно вмешателстовото в личното ми пространство. "Моите"  си хора (роднини, приятели) си ме познават и се обаждат преди да дойдат, нооо свеки не ме познаваше..Да не изпадам в подробности, но добре, че имам мъж на място и разбра жената, че не може да идва, когато на нея и кефне  Примери подобни многоо...А такива, които си мислят, че мнението им е ценно за всички, с липса на такт и деликатност бързо ги смразявам...Ледената кралица ми викаха  .
Но сега едно малко диване на 3 години ме върти на малкия пръст..