Не всичко може да се обясни в поведението на хората,особено на боклуците
много добре казано
но той не я обича, само дето са го направили 1-2 пъти... Сега съм му поставила един игнор - 20 дена. От вторник не съм му писала и едва снощи ме потърси с думите " Какво правиш
" ...Е? Замълчах си. Така и трябва. Остават 17 дена, да видим дали ще ми пише до тогава. Виновна съм си аз, че постоянно му доказвам колко го ценя, виновна съм за това, че съм залепнала за него като една дъвка за подметката на една обувка. Хем знам, че ще остана наранена не след дълго време, ама пак продължавам да го искам. Искам го, желая го, обожавам го..... разкривам си чувствата, плача, тръшкам се .......смисъл от оплакване няма, разбрах го.
Поставила съм му просто едно изпитание,да видим за тези 17 дни какво ще направи. Боли ме, не издържам, но като едно типично раче...съм доста объркана и ще се опитам да се владея през тези оставащи дни.
За да развиваш емоциите и разума си в положителна посока трябва всичко друго да не е проблем (да е подсигурено).

Препоръчани теми