но се учудих как на определени хора тълпата в кухнята им създава спокойствие като за празник. А мен тотално ме изнервя.
Не знам, но на мен ми създава приятна атмосфера точно пълната кухня. Като готвя обичам да си приказвам с някой, да късам на децата топчета тесто, мъжът ми да се суети наоколо и въпреки несръчните си движения, да свърши туй-онуй
Ако пък сестрите ми и племенницата ми дойдат да помагат, тогава вече празникът е съвсем пълен. Някога майка ми не ни даваше да припарим в кухнята, че се изнервяше, но баба ни приютяваше в нейната и там се чувствах много добре. От нея знам как трябва да се замеси козунак.
Дидитка, прости ако съм те обидила. Само че крехко на вид телосложение не значи слабост, аз също съм доста дребна, но имам достатъчно сила. Не знам ако ми се отвъртаха китките как щях да се справя с второто си дете, което носех на ръце плътно цяла година, даже малко повече. Дори го носех само с дясната с ръка, за мога да върша и други неща в това време. Та тестото за козунак ни най-малко не може да ме затрудни.
Ох, какво се хванахте за мойте китки пък сега! Казах вече, изразът беше на майтап. Опитвах се по комично пресилен начин да изтъкна плюсовете на здравото мъжко телосложение, което може да се впрегне в трудоемка домакинска работа. Не съм казала че едно тесто не мога да омеся, или че съм толкова хилава че едно дете да не мога да вдигна на ръце. Хъм. Не ме мислете мен. Само ставите ми не са у ред, иначе си имам и помагащ мъж, и миксер на стойка, и достатъчно мускулатура на дребния си ръст. Човек не може да се помайтапи тук 
... и като се заговорихте за кухнята.. да ви светна за още 
