Преждевременно родени с пролетно настроение

Съни ,и аз непозволих да се слагат ваксините рано ,първата пентаксим я сложихме чак като стана на една годинка.Плюс това сега е много топло ,а педито винаги ми е казвало ,че когато температурите са над 30 градуса неправи ваксини ,защото се понасят по тежко...........може и ти да опиташ с този довод и да отложиш с няколко месеца.

Благодаря на всички момичета  , вчера не я заведох да я ваксинират въпреки, че в епикризата от болницата ми пише да се съобразят ваксините  с коригираната възраст без тази за хепатит, тъкмо нея трябваше да направя. Днес съм при неонатолога..... да видим какво ще каже, осле като се прибера ще пиша какво мисли той.

щастлива мама ,  всичко ще бъде наред и с очичките, стискам палци и се моля  

Sunyyy, при кой неонатолог я водиш?

Смуси, аз съм от провинцията и ще я заведа при д-р Бенишев, той работи в София, но в събота идва при нас, за жалост тази събота не дойде.   Иначе ни следят две педиатърки

Здравейте, момичета. Преди две години бях споделила с вас, че спомените след преживяното от презждевременното раждане не ме напускат, тогава повечето момичета ми дадоха надежда, че с времето избледняват и бяха прави. Но сега пък живея в непрекъснато притеснение и ужасен страх за децата. Не знам с вас как е. Аз имам чувстото, че вече имам проблем с психиката, а много е вероятно и с нервната система. Във всяко нещо виждам смъртна заплаха за тях. Коли, дървета, кучета, витрини, навеси... Страх ме е да ходя с тях по хипермаркети, МОЛ-ове въобще на закрито да не би точно тогава да има земетресение, пожар и т.н. Страх ме е да стъпя било в банка или дори в някакъв салон за плащане на сметки да не би точно в този момет да има обир и т.н. Самата аз се чудя, как е възможно да се сещам за такива неща. Всичкото това се е отразило и на самите тях. И двамата са много страхливи и плахи. Дори се страхуват от децата по площадките. Заради притесненията, че са недоносени допуснах много грешки, но чак сега виждам резултатите от тях. Например заради кръвоизливите, които имаха до преди близо година много се страхувах да не си удрят главите. Опитвах се да ги предпазя, донякъде успявах, но сега децата ми вече над 3 годинки виждам как не могат да се пазят сами. Много се спъват и това най-вероятно е защото винаги съм ги държала за ръка. Много се спъват, падат, плачат и имам чувството, че е точно заради това, че аз ги водих нямат, интуицията да гледат къде стъпват, покрай какво минават. Удрят се в огледалата на паркираните коли покрай, които минаваме. Направо нямам думи. Ако стоя на метри от тях на площадката няма въобще да се сетят, че трябва да заобиколят лулеещата се люлка. По стълбите на пързалката стъпват съвсем в края и буквално само на пръстите, абе направо не мога да ги пусна, имам чувството, че до 10-тата секунда ще са паднали, ударили, посинени. Залисана в старанието си да ги науча да са без памперс, да се хранят сами, да говорят съм ги лишила от нещо много важно, да могат поне малко да се пазят и да са стабилни. След по-малко от месец ще тръгнат на градина и умирам от притеснение. Не могат да се пазят, не могат да преценят къде може да има някаква опаснот било неравност или дори някое дете да не ги бутне. Лелеее пак се отплеснах. Как ще се справим за толкова кратко време не знам.

sunyyy,сега се сетих относно ваксините и исках да ти го напиша да знаеш като информация.Нашата лична лекарка искаше задължително зелен талон от детски невролог ,на който да пише , че се разрешава да се поставят ваксините (Синфлорикс и Инфанрикс) 

КАРО ,това е така наречения синдром МАЙКА  и аз не виждам нищо нередно.Има един бабин лаф - Да не ти се случва това, което ти мисли майка ти!
И да ти кажа,това няма нищо общо с факта ,че са недоносени,това си е при всички хора с деца,винаги ще ни е страх за тях,а какво им готви съдбата,със или без теб до тях,то просто се случва

КАРО и аз съм така, спокойно.
Обаче аз си мисля, че това че са недоносени си има голяма заслуга за страховете ни. Аз също не го пусках да тича, за да не си удари главата. Постоянно и мен ме е страх и до днес да не се случи някакъв инцидент. Аз си го обяснявам с факта, че някак не мога да повярвам, че детето ми се измъкна от болницата след три месеца, живо и здраво.
Мисля, че като тръгнат на градина нещата ще се оправят и при вас.
Моя ходи вече две години на ясла и сега на градина. Между другото една от причините да го пратя на ясла беше тази, че ощетявах детето с постоянната си бдителност. И до днес не мога да свикна да го гледам как тича по пързалки, люлки и т.н. винаги съм в прединфарктно състояние. Та за това го пуснах на градина, като беснее, поне да не ставам свидетел. Между другото там не е имал никакви инциденти. Явно багодарение на персонала в градината, детето се научи да се пази само и е доста уверен вече.

KAРО, голямото ми дете е родено в 41г.с. Оставях я доста самостоятелно да се катери по пързалки, да тича. Обаче и тя не се пази от огледалата на парикрали коли. Редовно обира и мръсотията им, защото блее нанякъде. Ходи напред, гледа настрани и се блъсва в нещо. Наскоро така си разби устната, аз спрях с количката на бебето да я изчакам, а тя се блъсна в дръжката. Малкия пък е такава фурия, че все е контузен. Държа го на пързалката по стълбите, а той се пуска силно и пада на глава в края докато заобиколя да го посрещна. Ами деца са, нямат опазване. Само се моля на Господ той да ги пази.
Както е казал Ина, доносени или недоносени, ние сме майки и треперим за всичко.

KAPO,всяка една майка трепери над детенцето си няма как да ги опазим да не падат и да не се удрят,те са деца и толкова много им се играе и  тича ,че не е истина.мисля че с времето всичко ще се оправи.Аз сега искам да пусна Велинчето на ясла,тя е толкова контактна и мисля ,че ще й е супер забавно,като види деца и полудява,а вкъщи с баба си няма да може да се наиграва така както в яслата,единствено само ме притеснява разболяването ,но да видим,ще пробвам пък каквото такова 
Вашите дечица падали ли са от леглото,защото Велина няколко пъти ,естествено безс поражения ,ноооо 

КАРО мила. Няма как да избягаме от страховете си. Аз пък съм точно обратното на теб. Винаги съм мислила, че ще съм голяма паника, но се оказа че не съм така. Пускам ги сами да правят всичко. Катерят се, падат, стават. Даже понякога си готвя, те са в др стая, в коридора, чак като ревнат отивам да видя какво правят. Искам да се развиват добре, не ги мисля, че са недоносени, че нещо няма да е както трябва.
Единствено ме е страх от високото, живеем на 7 ет и като са на балкона умирам. И само си представям как се набират и се обръщат....но аз съм живяла винаги на 2 ет. Мисля, че и това ще отмине.

Цеци, ние не сме падали никога, да чукам на дърво.

И аз бях така .
Единствено ме беше страх да не падне от терасата , много стриктно следях това .

За падане от леглото - падна веднъж , бях отворила чекмеджето да вадя дрехи и хоп , бебето падна в дрехите !
Нямаше поражения !

За сметка на това си пукна главата като беше на 6 , хем бях с нея . И то без да е падала , удари се на един бар плот . Та сега се смеем , като я подстригват , че малко момичета има с пукнати глави !

КАРО , мила , приеми , че ще има контузии , но не мисли постоянно за това . 
Юнак без рана не ходи !

А стига бе , и кво се оказа,че мойто най-много е падало от креват,уж не е от най-подвижните Обаче поражения няма

Противно на писалите преди мен, миличка Каро, аз смятам, че не е съвсем нормално прекаленото ти безпокойство. Което не значи, че не е напълно разбираемо, предвид всички трудности, с които сте се сблъскали.
Разбира се, че майките се притесняваме за какво ли не и както се казва - да не ти се случва това, което ти мисли майка ти. Но всичко, което си изброила на мен дори не ми е минавало през ума - имам предвид земетресенията, пожари, обири...
Според мен все още не си се отърсила от стреса, който си преживяла с децата - аз не случайно смятам, че ние като майки, преживели страхотен стрес имаме нужда от психологическа подкрепа още след раждането. Аз лично имах нужда от такава. Не знам обаче какво да те посъветвам, не знам как да се справиш с това. Аз имах такъв период и знам какво ти е, но някак си излязох от тази дупка. Иначе по принцип не съм от най-смелите майки, но гледам да се хващам навреме и да се коригирам.

Иначе Софи е падала един единствен път и то от кушетката в лекарския кабинет. Поражения няма, но се изплаших много.

Аз след като родих ме попитаха дали искам да се видя с психолог. Но незнам дали беше просто заради преждевременото раждане или защото си помислиха, че ще оставя бебето. Аз като родих не исках да видя бебто и така и не можаха да ме накарат. Но после пак ме беше страх да се кача до интензивното и тогава ми предложиха психолог. Но се престраших да видя детето и не ползвах услугите на психолог.