Преждевременно родени с пролетно настроение

Разбира се не всеки би се възползвал от такива услуги, но аз лично просто се надявах някой да ми предложи такова нещо, но уви... Аз така или иначе 5 дни не можех да стигна до бебето си, за да го видя, та може би имах време да се подготвя малко психически, а и ми я показаха на снимка, но шока, който преживях като я видях толкова малка и безпомощна беше невероятен (всички знаете какъв). Ей тогава наистина имах нужда да поговоря с някого и да ми обясни по нормален начин какво се случва с мен и с чувствата ми.

Явно преждевременото раждане се отразява различно на всеки .
Аз пък нямах търпение да стана и да отида в интензивното .

И се влюбих в нея , като я видях !
Като кукла беше - малка , но съвършена !

Аз също исках да видя бебенцата колко може по-бързо  Естествено изпаднах в ужас като ги видях колко са малки и беззащитни ,набучени със игли с маркучи.........   След почти 2години вече мога да кажа ,че постоянно си изпадам в дупки  ,но това е защото на моменти оставам за дълго сама през деня и връщам лентата постоянно назад...........,сега като почна пак училище,курсове и работа ноември ще се пооправят нещата 
Велинка 3 пъти  е падала от леглото

Аз имах толкова малък корем , че направо се учудих къде се беше събрало това бебе ?

Здравейте отново, момичета. За моите страхове започнах да се притеснявам последните месеци. Няколкото забележки на майка ми ме накараха да се замисля - как ще я карам нататък. Майка ми по принцип е много притеснителна, много. Та на няколко пъти явно съм се изтървала и съм изказвала наглас страх от дадена ситуация, та тя много остро се обръщаше към мен и ми стана ясно, че притесненията ми вече отиват към параноя. Поставих задача на половинката да намерим психолог за да потърся някаква помощ. Уредиха ми среща с едно младо момиче (тръгнах с нагласата, че няма да остана доволна). Оказа се, че това макар и младо момиче има опит точно с терапии на майки родили преждевременно. Говорихме близо 2 часа. Тя заключи, че предвид преживяното е съвсем нормално да изпитвам страх. Сподели, че тя се занимава с майки родили 35-37 седмица и не може да си представи какво ни е на нас родилите около 30 седмица. Накрая заключи, че нямам нужда още от терапия. Че имам възможност сама да се справя, просто трябва да се срещам със страховете си. Даде ми пример - щом ме е страх да не паднат като скачат просто да съм до тях и да ги държа за едната ръка. Например да скачат от последната стълба като слизаме. След няколко опита да пусна ръката им и да се уверя, че няма нищо страшно да скочат сами. След време  да повторя това с някой по-ниска пейка и т.н. За съжаление това момиче беше само за няколко седмици в България. Живее и практикува в чужбина. Няколко дни мислих за срещата ни с нея и открих за себе си, че просто нямам доверие на дацата, че могат да се пазят сами, че не са стабилни. От това се пораждат и страховете ми. Добре, че е баща им без мое присъствие той ги кара макар и леко сами да се люлеят на люлките. Никога не ги държи за ръце като са на разходка. Вкъщи ги кара да се катерат и скачат сами. Естествено всичко това докато съм в кухнята и не ги виждам. Не знам момичета. Сега са ни пред очите и се тревожим толкова много, ами като тръгнат на училище. Как ще я караме тогава? За детската градина сякаш имам по-малко притеснения.  

КАРО, хубаво е че си потърсила помощ, както виждаш ти е било само от полза. Наистина е нормално като майки да се притесняваме за децата си, някои повече, някои по-малко... хората са различни. За децата мога да те посъветвам да им организираш вкъщи някакви игри с препятствия, да се качват и да слизат от някакви ниски столчета, да прескачат, да лазят.. каквото се сетиш. Всичко това се учи с практика. Навън ако те е страх да се катерят по пързалките и др., просто стой до тях, отначало ги придържай, после просто стой така че ако някой тръгне да пада, да го хванеш. Ще видиш как те самите много бързо ще усетят на какво са способни и ти ще се успокоиш и ще можеш да ги гледаш от растояние...

Аз също много пазех дъщеря ми , особено докато проходи стабилно .
Явно е било доста фрапиращо отстрани , защото една сестра ми каза , че детето никога няма да се почувства сигурно , докато аз като орлица бдя над него !

Но за такива неща като земетресение и други страхотии не съм си мислела .

KAРО, същата съм и аз, Развила съм всичките си страхове покрай майка ми (лека й пръст). Оказа се, че всичко идва от детството, от нея, това го говорих и аз много дълго време с психолог.

Момичета, искам да потърся психолози, които ще се съгласят да говорят и работят с майки/семейства на недоносени бебета. Ако имате познати/приятели, кажете. Ще е полезно за всички от нас.

КАРО, на теб искам да кажа кураж, гледай да избиеш лека по лека страховете, защото те те изяждат, вярвай ми. Докато не спреш да се притесняваш, всичко това се отразява и на децата. А това че са недоносени, напротив, даже трябва да те радва колко специални и борбени деца имаш. Родени толкова рано, нищо не ги изплаши, а ти сегаот бомби и атентати ще се притесняваш. На кой каквото му е писани и колкото му е дадено. Жовей пълноценно живота си и се радвай на всеки миг с тях.

КАРО,ще се повторя ама гледай малко по-спокойно на заобикалящия ви свят.Постепенно всичко ще се нареди.При нас забелязвам,че мъжът ми е малко по-страхлив от мен,все ми прави забележка да гледам постоянно детето да не падне и да не си удари главата-чак ме избива понякога на смях със тази негова параноя.Децата усещат притесненията на родителите си.Да ви кажа честно аз май съм забравила,че Вики е недоносена.Като гледам връстниците и,тя ги превъзхожда,та дори и две годишните дечица.Много е любознателна и като види дечица все се навира отгоре им.Прави се на супер контактна за разлика от майка й.

iv.elina ,това все едно аз съм го написала

cecitooo , твоята Велинка е истинско чудо , толкова мъничка е била !

Да ти е жива и здрава ! 

happy mama ,благодаря за милите думи 

Здравейте от мен мамчета! Да ви кажа ние още не сме си направили ваксината, но пак съм в паника от сутрешния трус вече се чудя на къде да бягам с детето много ме е страх за него. Първото за което направих беше да я взема и да бягам към вратата, добре, че свърши за секунди..... лошото е, че трусовете ще продължът до около година след голямото земетресение. И сега беше шок, но като се замисля за предното......аз в къщи, детето само в майчин дом..... звънях им посред нощ кошмар някакъв и се повтаря пак и пак, не зная как да се справя с този страх

Ох , милата !

Дано свършат скоро тия трусове !

Аз трус не съм усетила? Кога е имало? В софия ли?
Аз пък след като четох няколко пъти поста на КАРО се сетих, че и аз имам 2 големи страха за децата. Да не паднат от високо и да не би докато спя да ми се случи нещо и кой ще ги намери, какво ще правят. Нашият татко често пътува и съм сама за по 2-3 седм понякога.
Майчиния страх е огромен.............Вчера вечерта предо лягане Йо пак ми се изплъзна, викам я, няма я. Гледам вратата и прозореца на едната стая отворени, пердето се вее и за сек си помислих най-лошото. Ходих да си купя Седатив.

КАРО, ако си чувала за спешните капки на д-р Бах, купи си ги и пий, много са добри и лека полека ще те избавят от страховете ти.