Преждевременно родени с пролетно настроение

 laurentin, извинявай може би съм пропуснала, но правиш ли връзка между спирането да говори и прохождането? Защото при нас така се получи - тя беше започнала да бърбори и като проходи спря тотално за няколко месеца. Ние сме ходили и в Карин дом във Варна, и в София на логопед и всички са на мнение, че когато детето проходи вниманието му се фиксира върху ходенето, за това е възможно да спре да говори, дори да е казвало разни думички. Когато усвои ходенето, вниманието отново се насочва върху говоренето. Разбира се не е задължително при всички да е така.

Колкото до пространствената ориентация това има доста измерения и не е толкова еднозначно.
Малката също се ориентира много добре вкъщи кое къде е, какво да ми даде, да занесе, животните ги знае още от една годинка, звуците също много рано започна да издава и знае страшно много, също от едно годишна знае поне 10 части на тялото и т.н. Но въпреки това логопедката каза, че има проблем с пространствената ориентация. Например може десет пъти да мине покрай един ръб и пак да не му обърне внимание и да се блъсне в него. 

Мами,относно миенето на зъбките при толкова малко дете само със водичка ли да ги мия?Малко ми се струва мисия невъзможна.

Възможна е, не се тревожи. Ние се мием от първия зъб и сега толкова е свикнала, че без да мием зъбите не иска да ляга, да не говорим, че през деня колкото пъти види четката, толкова пъти е качена на стола да ги мие.
Има специална паста за малки деца - Ненедент се казва. Тя е без флуор. Това е важно, докато се научат да плюят пастата. Бях купила такива четки и тя сама си чешеше венците с тях, а после свикна и й хареса.

Водих дъщеря ми на логопед на 2г.3м., не говореше. Прави и различни тестове.
1. Разпознаване на животни. Теста беше обратен - покажи кое е коня сред 10 картинки примерно.
2. Повтаряне на движения след логопеда, примерно подскачане и пляскане с ръце.
3. Сортиране на конструктор по цветове на фигурките - тук не се спрви, но жената каза, че не става от самосебе си. Трябват нарочни упражнения.
4. Ролеви игри - нарежда няколко играчки и сервиз за хранене. Дай на мечето да яде, тя трябва съответно да подаде с лъжичка. Дай на котето да пие, следва да подаде чаша. Трябва да прави разлика м/у две различни действия касаещи едни и същи играчки. В началото ги бъркаше, но на втората игра в къщи ги научи и се забавляваше с успеха си.
Всичко беше в едно посещение за оценка и насоки. Останах доволна, следвах напътствията и детето проговори скоро след това. Най-бързо обаче се отприщи когато започна ДГ.
ПП: Логопедът каза, че деца, на които се угажда нямат стимул да проговорят рано. Сочат с пръст, ъ-кат и получават всичко наготово. Нашият случай беше точно такъв, защото с баща и знаехме поне сто нюанса на ъъъъъ и ги разпознавахме безпогрешно 

Момичета, не можете да се представите колко полезна ми е тази информация за развитието на децата (всичко казано до тук за ориентацията, поведението, специалистите и т.н.). Благодаря ви 

Така е информацията е важна. Пингуи е много права, че пространствената ориентация е пряко свързана с движението, с прохождането. Ние също проходихме много късно, и не сме ходили на никакви рехабилитации, което аз в последствие открих като грешка, защото и на мен така лекарите ми казваха, че е добре и че няма нужда от рехабилитация, само аз си и правех разни масажи в къщи, но от тези най обикновените бебешките, а явно сме си имали нужда, защото наистина и късно започнахме да седим сами, изобщо всичко с много месеци закъснение сме правели. На нас също много ни куца фината моторика, и все още е така, много и е трудно, моята  пък е плаха и предпазлива, страхлива, но не съм правила връзка между прохождането и проговарянето. Има един такъв момент обаче при децата, когато само трупат речников запас, гледат те, слушат те, но като ги караш да повтарят - нищо не казват! Моята също така първо казваше към годинката доста звуци, мама, баба, тате, и т.н. но после спря и само ни гледаше и слушаше, тъкмо вече бях почнала да се притеснявам с това ЪЪЪЪЪ и лятото отидохме на море с голяма компания с много дечица, била е точно на две години и там явно от децата - като гледаше, общуваше с тях и изведнъж като се отприщи това дете - оттогава немога да и затворя устата, която е затворена вече единствено когато спи . Интересното е, че веднага започна да си говори и то много добре, без бебешки звуци и без заваляния, дори Л и Р си ги изговаряше почти правилно. После към три години и половина, започна да говори много бързо, т.е. толкова бързаше да каже нещо, когато говори, че понякога изяждаше половината звукове и това е по скоро като подражание на по - големия брат,  и това с помощта на логопеда бързо го изчистихме. Логопедката забеляза, че е много търпелива и самокритична, взискателна към себе си, много я привличат дребните детайли, обожава да се занимава с такива низанки и шиенки, прави ги бавно и вниматлено и е много съсредоточен, харесва и. Игрите с формите и бяха много трудни и с обемите, цяла година ги дъвчеха и все още имаме проблеми, но се справя, а другото което ужасно я затруднява използването на предлозите - над, под, зад, отпред, отзад изобщо нещата които не ги вижда и е трудно да сиги представи и да ги открие. Но с картинките за различност и еднаквост вече изчисти и този проблем! Незная на нас часовете са ни много полезни, дори когато е болна и неуспеем да отидем тя се чувства все едно е наказана и и е отказано любимото време за игра, обожава да ходи там, получава много награди и стимули, изобщо за мен специално ако не са тези занимаяния детето ми ще е много изостанало и ограничено.

Taка като ви чета и не знам дали да водя и моите деца на логопед. Поне нашият непнатолог не е каза, че е нужно и че имаме проблем. Но аз все пак ще я питам.
Иначе при нас Марти много ъ-ка, ама почти за всяко нещо, а Йо се отприщи да повтаря яко и е много сладка. На 2 год сме и 1 месец сме. Дали да ги заведа на логопед?

Николина, мисля че не. След като правят опити да повтарят, знаят някои думички нямат нужда. Важното е да напредват, така ни каза логопеда.
Пингуи, тя проходи преди 1 година, и ходи много стабилно, говореното също беше горе-долу тогава, но пък вече около половин година нищо не казва. Едно тате, но, не като обръщение към таткото.
 На нас логопеда ни направи същите тестове както при Добра. Тя се справи с всичко, аз и правя подобни неща у дома и и бяха познати. Даде ни насоки, също като при тях да не угаждаме, не го правим редовно, но все пак се случва. Имаме среща след месец и важното било да имаме някакъв напредък.
<eiffel tower>, и на мен педиатърката така ми каза, изведнъж ще почне, сега трупа запас, ама пусти притеснения. Иначе и аз все гледам да я събирам с други деца, които да и говорят.

Купихме пастата на Ненедент - тази която е със силиконов напръстник с четчица накрая, и без флуор. Ето така изглежда:

http://www.dentinox.de/tl_files/layout/img/abbildungen/jpg/nened … ern-zahncreme.jpg

Струва 7,25 лв.

Ники, мисля че можете да изчакате и няма повод за притеснение. Но по принцип неонатолога не е точния човек, който да е толкова наясно с тази тематика. По принцип една консултация никога не вреди, но не знам при вас има ли нужда.
Ние отидохме основно заради фината моторика, не толкова заради говоренето и се оказах права за съжаление.

Благодаря ви за предложенията и аз си мислех това със напръстника да взема.

Ники ти пък сега не се вкарвай във филми, и аз мисля че няма нищо тревожно засега, а и те наистина са малки - все още. Ти ги водиш при Масларска в Токуда, нали тя ги следи, тя е много добър неонатолог, но и аз мисля че тя преди всимко следи физическото им развитие и няма как да прецени интеректуалното и психическото и то само от един обикновен преглед. Нищо не ти пречи да ги заведеш на една консултация. Обаче пък честон да си говорим - все ще намерят какво да ти кажат за да те шашнат, естествено за да те убедят че имате нужда и да ти вземат парите. Така че това е един все пак сложен от финансова гледна точка казус.
Примерно - моите съображения затова че моето дете посещава логопед са основно в това, че не може да ходи на ДГ и изостава от връзстниците си. По цял ден е затворена в къщи - от ранна есен до късна пролет, и в къщи буквално полудява, няма как да се социализира, няма как да играе. Часът при логопеда за нея е като да отиде в детско клубче примерно и да играе - тя приемаше особено в началото всичко като на игра, за нея това беше един вид забавление, а за мен някакво успокоение, че все пак това дете ще научи неща които аз дори не зная че трябва да го уча. Иначе и ние като Пингуи никога не сме имали проблем с дефекти в говора, но  пространството .... направо я убиваше и смазваше, тя се чувстваше като една малка точица в това огромно нещо наречено свят и много се страхуваше от него! При нея всичко може би имаше една психологическа бариера, която тя с помощта на логопеда успява постепенно да преодолее. Между другото аз преди бях много предубедена и все си мислех че ще ме излъжат и ей така само ще ми взимат парите навятъра. Сега обаче несъжалявам, може би е хубаво да отидете при специалист примерно който познавате или някой ваш приятел познава и Ви препоръчва. Аз примерно първия път когато я заведох при една логопедка ми неостанах доволна и после се отказах и сигурно половин година неисках и да чуя за логопед, но после попаднах на логопедката при която ходим сега вече две години, еми коренна разлика и в отношението и към детето и във воденето на часовете, и в обучението. Аз мисля че това на първо време - особено за по мъничките дечица е най важното - да се попадне на добър специалист!

При нас заниманията със специалистите - психолог и логопед изиграват важна роля не само по отношение на справяне с емоциите и напредване с говора, но и като умение за концентриране и дисциплина. Надявам се това да му помогне в училище догодина. Сега примерно имаме домашно от логопеда и Вики си знае, че трябва да се направи, т.е. малко или много учи се и на отговорност.
Освен това покрай заниманията със специалистите Вики учи неща, който не би ми хрумнало да го уча.
А като бонус покрай заниманията с логопеда и диференцирането на конкретни звуци, неусетно започна да чете (не само да познава дадени думи).
Идеята ми е, че заниманията с логопед са като физиотерапията за недоносените бебета - и да не е 100% належащо, не е излишно, а напротив.
Трудното е обаче да се намери специалист, който да умее да работи с малки дечица.

Логопедката, при която бяхме прие за притеснителен факта, че е казвала някои думички и после спряла. Но пък научавам, че и при някои от вашите дечица го е имало.
Другото, за което ни пита е съобщаването за нужди и ползването на гърне, т.е. имало и такава връзка. А ние сме далеч от такива земни неща и си ги вършим в памперса, и не щем да чуем за гърне.

И при нас беше така. Затова и написах, че по-добре е да се започне от рано и при най-малкото притеснение (няма да е излишно).
Аз лично съжалявам, че слушах успокоителните думи на педиатърката да чакам поне до навършване на 3г.
Вики проговори със системата PECS. Другото полезно, което мога да споделя е да се използват кратки изречения и когато говорите детето да вижда артикулацията ви (да сте на нивото на детето).