Слънцето го гъделичка, а МАРтенче е с късо панталонче или поличка! - тема 16

Добро утро  

Виждам, че нищим тема, която е доста болезнена. Преди исках да пиша, но все отлагах, та сега съм се сетила и да не забравя пак   . Имам приятелка мой набор, която няма нито една поставена ваксина, ама нито една!!! Родена е с някакво наследствено заболяване на далака, в последствие, когато пораства на около 4 годинки й го махат, но поради този проблем не са й поставили никакви ваксини, нито от родилен дом, нито майка й я е водла да й поставят. Жената си е жива и здрава   Живеехме заедно няколко години, малко по-слаб имунитет има от моя, но не мисля, че се дължи на това, просто прекалено са я пазили, когато е била дете и сега се разболява при всеки нов вирус.
На мен са ми поставяни всичките задължителни, но мисля доста по-късно от периода в който трябва, защото майка ми не се е впечатлявала от такива неща, а и ме е гледала първите месеци на място , което няма и до ден днешен обхват на телефоните   .
Сега аз на Кирил съм поставила всичките, които трябва да се поставят, не е имал реакции, освен първия път, когато му биха 2 на веднъж....деше ми да се застрелям, че позволих на тази .................да не пиша каква, че не е позволено!!! Тогава рева до заспиване, скъса ми сърцето, подуха се местата и станаха болезнени, имаше малко температура, но Слава Бога само тога беше така и повече не е проявил реакция. Сега след 10 април ни чака тази за която пишете мисля. Дано не е така както първия път, но ако не му поставя ваксините знам, че не приемат в ясли и ДГ...абе омагьосън кръг.

Хубав ден за сега, ние ще излизаме да беснеем навън, че апартамента отеснява  

Ние сме назад с ваксините. Още 2 остават-реимунизациите на пневмококовата и на ДТК, полиомиелит..., но ще ги сложим на 1 и 4. и на 1.8 месеца. Просто не е била здрава , когато е трябвало да ги сложат и затова се изместват. Една единствена успях да си спестя-вторият прием на пневмококовата, защото в листовката пишеше, че , когато се поставят между 6 и 12 месеца са достатъчни не 3 , а 2 приема, та оттървахме едната.
Атанасова, температурките са най-малкия проблем. За истинските проблеми, необратимите се притеснявам аз. Стихия, колко време след ваксина забелязахте проблем? Едва ли е непосредствено след поставянето. Моля те, разкажи ни за какво да следим. Може би за неща, които детето е правило, а спира да прави?
Господ да ни ги пази. Преди малко, докато я кърмех си поплаках-ужасявам се от тези ваксини! Затова не бързам да отбивам.
Много съм негативна днес, извинете ме.

е минерална вода нали не се дава на бебета 
вероятно става въпрос за по-големи деца, над 3 години

ще имаш тази възможност

май тук никой не е писал
днес след 13 ч. (ако съм разбрала правилно) в Заимов

Звездаа честит празник   

Ена, не се притеснявай, споделяй си

Еna, колкото и жалко да звучи в нашата мила родна България, при добро желание, си има начини за всичко - по един или друг начин можеш да постигнеш своето.
Напълно разбирам притесненията ти и няма за какво да се извиняваш, всички сме в кюпа

На нас не ни върви с тези срещи и това е.... Митачето уж беше добре вчера и днес пак текнаха едни сополиииии Та мили мами, ние пак ще пропуснем

Да Бобо е доста по-различен от другите бебета  навън,един замислен,вглъбен,децата се впечатляват от него,закачат го,той тях все едно не ги вижда 

И аз  Стихия,моля те кажи 
zina ako можех бих я пропуснала 

Здравейте. И аз имам малка болка за споделяне, а и мисля, че някой съвет няма да ми е излишен, но първо:

Честит Рожден Ден на всички малки принцове и принцеси, на които не съм честитила, за което им се извинявам    Пожелавам ви много весели и слънчеви дни, много игри и най-вече здраве!

За моята болка: мъжът ми замина да работи в друг град преди няколко дни, и от тогава (или аз така си внушавам) Аслан е неузнаваем. Плаче без видима причина, не е весел като преди, заспива трудно през деня, апетитът засега не е засегнат, но не яде с такова удоволствие като преди. Има и други деца, които по принцип са спокойни и игриви, а напоследък са доста раздразнителни и неутешими в плача си, та вече се чудя дали наистина Аслан тъжи за баща си (те бяха нон-стоп заедно дълго време и бяха много близки) или е нещо друго. Знам, че около годинката има един такъв период на "нови страхове" и смяна на настроенията, но честно казано до сега не е бил толкова неутешим и ми се къса сърцето като не мога да го успокоя. Кърменето зачести, както и предполагах, и съм толкова благодарна, че все още имам кърма  Но и това вече не помага така, като преди...

А сега като прочетох и за ваксините съвсем ме обзе едно отчаяние и ми се плаче, и аз се чувствам като Ена. Прочетох много неща за Приорикса, мнения на различни лекари и родители, и в крайна сметка от това не ми стана по-спокойно, а то няма и как. Информираността понякога не ни е в услуга, особено когато сам не можеш да се бориш срещу великани.

Стихия, толкова хора те молят да разкажеш какво се е случило с Емо и как е започнал проблемът със здравето му. Мисля, че сега е моментът да разкажеш, или да кажеш простичко "не искам да говоря за това". Сигурна съм, че всички ще разберат и няма да ти се сърдят, а и няма да те молят в продължение на месеци, без да получат ясен отговор. Да, разбирам, че сега е много опасен период, но не е честно да кажеш това и да смяташ, че темата е приключена. Някои майки тук са искрено уплашени и загрижени, и колкото и да са чели, друго е да имат възможността да говорят за страховете си с някой, когото познават, макар и задочно. Аз съм една от тях, още повече, че напоследък нощите ми са мои врагове, защото Аслан спи, а аз имам тонове време да мисля. 

Май на всички ни е плачливо днес.. Мигео 

Не знам дали трябваше да го копирам, да не би да бъда разбрана погрешно, просто ми попадна като информация в една статия.Но колкото и да чета и да се ровя също поставяме всички ваксини, защото  педиатъра ни е категоричен , че няма връзка между аутизма и ваксините, преди месец ми изнесе лекция 30 минути, тъй като настоях да чуя неговото мнение, тогава ме успокои, но въпреки това продължавам да се ровя за информация .    Това го копирах от статия в интернет   " Преди десет години в медицинското списание Лансет е публикувана статия, в която се говори за възможна връзка на комбинираната ваксина морбили-паротит-рубеола и случаите на деца с аутизъм. В резултат на статията в пет различни страни се извършват задълбочени изследвания, като в крайна сметка учените достигат до извода,че липсва каквато и да било асоциация и заключават, че всичко е въпрос на съвпадение, тъй като срокът на имунизиране съвпада с възрастта, в която започва клиничната изява на заболяването. "

noive, преди време някой беше публикувал тук статия, че били осъдили някого (не съм сигурна държава или някаква институция) във връзка точно с ваксината против морбили, паротит и рубеола. Аз тогава питах кой на какво мнение е за тази ваксина, но отговорите бяха, че вече отдавна е трябвало да реша за себе си да слагам или не ваксини. Бих била благодарна някой отнова да постне тази статия, защото искам да потърся кой/ кога е направил проучването.
Дончо? Как сте?
За срещата днес може и да успеем към 14-15ч!

Влизам да ви почерпя от нашата питка, че си имаме вече ходещи краченца 
Алексчето си избра глобуса - пътешественик ще ми е той



За ваксините нищо няма да кажа
Но ако Стихията реши да напише за Емо ще ми е интересно да прочета

zvezdaa, честит рожден ден! Бъди много обичана и щастлива!!!

Tasha, честит ти пътешественик! На мама се е метнал, май 

Ето я статията, по точно съобщението (пипилота го беше пуснала тогава):
http://hicomm.bg/hronika/shtatski-syd-prizna-vryzkata-mejdu-vaks … te-i-autizma.html
Проблема на всички тези проучвания е, че не се знае кой на кого за какви резултати е платил 

migeo, аз бях останала с впечатление, че каката е получила обрив след ваксинирането 

Напълно съм съгласна!

VSD, вероятно Аслан преживява раздялата с баща си, но не знам дали защото не е с вас в момента, а са имали близък контакт или защото усеща твоето безпокойство от промяната.

zvezdaa, честит рожден ден  . Да си много здрава, щастлива и обичана

Tasha, честити ви ходещи крачета Браво на малкия пътешественик
И ние от вчера си имаме ходещи краченца Тия дни ще направим прощъпулник
Вики от няколко дни започна да се сърди като ляга на земята и цупи муцунката.Само да чуе думичката ''не'' и ляга .

За ваксините - нашата я сложиха на 12м и сега предстои тази на 1г и 1м.
В момента е със един ситен обрив по цялото тяло, за който педиатърката каза, че е еритема - характерна била за тая възраст и за 5 дни отминава.

VSD

Сега се сещам,че тази ваксина за шарките на каката я отлагах много дълго време защото тя по принцип ми правеше страхотни реакции от повечето (да не кажа от всички).Имунната и система беше много срината/обясниха ми ,че е в следствие на алергията(към белтък-а повечето ваксини са на основата на белтък),която получи в края на първия месец и която се оказа по късно,че е вродена,но това в комбинация,че постоянно боледува ми позволи да се договоря с доки да я отложим максимално дълго във времето/сложих я на 2,5г. и нямаше така изразени реакции.И СЕГА ЩЕ НАПРАВЯ СЪЩОТО!
Та се замислям дали на тази възраст не са по уязвими дечицата и ако срокът на имунизиране съвпада с възрастта, в която започва клиничната изява на заболяването дали не е по добре тази ваксина да се слага на 2 и повече годинки за да може да се наблюдават децата за симптоми без да се притесняват родителите,че те са провокирани от ваксините.
Ради благодаря ти вече сме добре!

Кукуминдрела,и при вас е имало такава реакция,съжалявам.
Стихия,сега наистина не мога точно да цитирам докторката/че тогава бях  /,но това което помня беше,че е болезнена самата инджекция,Мартина я болеше и мястото където е бита защото само докато я пипна и ревна.А ето и самата листовка http://apteka.framar.bg/30016519/%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB% … D0%B8%D0%BD%D0%B0,в която пише като странични реакции необичаен плач,раздразнителност и т.н.

Мен този въпрос също ме възмущава, като виждат че има такава вероятност що не оставят тази ваксина да се слага по късно, когато периода на проговарянето е минал, когато комуникацията е вече на някакво по горно ниво, когато ако щеш самата майка е по способна да разбере детето си.
За Емил ако седна да пиша трябва да продължи дълго и откровено да ви призная много е болезнено.
Мога да напиша някой "странности" които му се появиха и които отдадохме на порастването после пък на характера.
Пиша ги хаотично, каквото се сетя, само ще ви помоля ако вашето дете има същото да не му поставяте веднага диагноза.
Спря да подражава.
Сякаш всичко което правихме ние за него беше безсмислено.
Въпреки че преди показваше къде е маймунката в книжката, сега не искаше да я покаже, сякаш се инати, гледа я с очите, но не показва.
Използваше предметите не по предназначение, например колата трябва детето да я кара а не да седне и да и върти гумите. Той караше всичко, кола кубчета, кукли сякаш не виждаше разликата в предметите.
Не даваше нищо да е построено, като видеше например кула от кубчета задължително я събаряше, ако го хванеш за ръка да не го направи започва да врещи.
Навън не си играеше ни то с децата ни то покрай децата, най интересното забавление беше да седи в количката или ако може на земята и да гледа краката на хората. Ако искаш да седиш 2 часа на кафе, трябва да седнеш до пътя където карат колите, да го обърнеш към пътя и готово, всъщност няма и да забележи ако го оставиш и отидеш да си напазаруваш. Чуждите хора не му правиха впечатление, можеше да хване за ръка някоя циганка и да тръгне с нея.
Преди това (1годинка и половина) ходеше на гърне по голяма нужда, след това гърнето стана най големия страх. Наред с това се появиха необосновани страхове, до ден днешен не слага ръкавици, до преди година го беше страх когато вали, мога да напиша поне списък от страхове които му  се появиха. Въпреки това имаше необосновани смелости така да го наречем, можеше да скочи в басейна пълен с вода щото щял да плува, или да бута баща си да не го държи във водата щото видите ли щял да плува до Турция и то сам:) Ядеше прекалено много но беше прекалено слаб. Събуждаше се през нощта529 и ревеше и с нищо не можеше да го успокоиш. Имаше толкова сила че ако се хване в магазина за някаква количка аз лично не можех да му я извадя от ръцете в същото време не можеше да скъса лист хартия оф има и още но се изморих.

 Здравейте момичета!
zvezdaa, Честит Рожден Ден! Весел празник!
Tasha, matza83, честити ви ходещи крачета! Нека дечицата ви вървят смело и уверено в живота!
за ваксините, на Елица и предстои поставянето на последната, която се слага на 1,1месец. До колкото си спомням тя е "жива" ваксина, и тръпки ме побиват, като чета какви реакции е имало при някой дечица. Може би, ако все още кърмех, щях да съм на половина по- спокойна, но отдавна вече не я кърмя. Така че майчета, които все още продължавате да кърмите- не спирайте, и бъдете сигурни, че правите възможно най- доброто за децата си.
 Маринелка, за ваксините, когато са отложени във времето, отново важи правилото за 6- те месеца интервал от последния прием на последната. Така че едва ли да е по- различен отложения календар, от редовния.
 Много време не ми остава да чета и пиша, но винаги се радвам да надзърна, какво се случва тук при "наборчетата" на Еличка. Много се радвам за срещите, които си организирате момичета, особено сега, в това пролетно време, но няма как да се включа.
Какво ново при нас- всеки ден е различен, но и повторение и продължение на вчерашния. Много бързо растат дечицата, и като чели времето ми убягва, като пясък между пръстите. Все не стига да се отдам изцяло на децата си за техните игри.
На следващия ден след РД на щерката, късно вечерта се натоварихме в колата и отпрашихме на дълго пътуване. Натоварени с много багаж и ентусиазъм, и емоции, изминахме 3500км. и сега сме в Шотландия. Още си носим на ръцете мартеничките, и то е защото не откривам цъфнало дръвче, до което може да се спре и да го закичим. А за щъркел може би само да си мечтая. Децата са добре. Сашо все още е така развълнуван и емоционален, което много ми помага. А Еличка е доволна да сме всички заедно, и да е в ръцете на някого. Все още не ходи самостоятелно, но не се спира. Апетита и се намали, но е нормално и заради промяната и в начина на хранене.
 Ще потърсим лекар за децата да ги запишем и така... За сега толкова.
Хубава и спокойна вечер на всички!
  П.С. публикувах, но изчетох разказа на Стихията, и се сещам за разни моменти в поведението на синът ми, които към  онзи момент ми се струваха странни, а сега просто разбирам, че са били някакъв етап от неговото израстване, но определено не ми се иска да ги повтаря. Като например това, когато сме на площадката, и вече трябва да се прибираме, започва да плаче и да се тръшка така неудържимо, че нищо не е в състояние да го успокои. Даже в определен момент сам се изгубва, там някъде в тази емоция. Много е трудно да му обясня, че пак утре ще се върнем. И сега понякога се сърди и плаче, когато трябва да се раздели с някого- дете, близък, или пък някое филмче свърши, но все си мисля, че е доста емоционален и просто преживява нещата по- силно, като изразява емоцията без да я удържа в него.
 Може би Емо ще изживее този период скоро, на отсъствие от нещата, които се смятат за задължителни и ангажиращи поведението му, и ще покаже другото лице. Каквото и да е отключило това състояние и поведение, дано по- бързо се върне баланса и хармонията, и отново видите познатата усмивка на лицето на Емо. Искрено се надявам нещата при вас да се случат, така както ги искате и очаквате. Благодаря за разказа.