Слънцето го гъделичка, а МАРтенче е с късо панталонче или поличка! - тема 16

Момичета  

Честито Възкресение и от мен! Много здраве и щастие на всички!

Мноого ви изпуснах ама карай. Ще гледам повече да се весвам тия дни, че вие цяла тема ще изпишете аз докато намеря време.

На мен млякото мнооого ми намаля да не кажа че на моменти хич го няма   не знам защо така, не съм спирала да го кърмя даже напротив обаче.....   А не иска диването да пие друго мляко, под никаква форма голям зор виждам. Има ли някой с такъв проблем  

Маринелс честити ви ходещи крачета  

Стига толкоз от мен  

Здравейте, момичета! Христос Възкресе!

Ние също изкарахме хубаво и въпреки че свърших много неща вкъщи, успяхме и да си починем, че обикновено по празниците все пътуваме (за разлика от сега) и е много интензивно . Успяхме за 4 дни да изядем и 3те ми козунака . Лъки, и на мен ми харесаха плетките и лекотата, с която ги прави Иначе с продуктите аз доста импровизирах, защото четох разни неща -по-малко брашно, повече яйца, малко по-малко захар... и т.н. Така беше и с питката, та чак се чудя как ми се получиха изобщо 

Подправки - аз много обичам и ползвам, повечето основни вече са въведени от доста време - копър, магданоз, дафинов лист, целина, кимион... Напоследък съм слагала по мъъъничко сол (нейодирана, хималайска или морска), чубрица, куркума, червен пипер (домашен), шафран... А с агнешкото навендъж (т.к. хапна от нашето) въведохме и розмарин, мащерка и дори мента (джоджен не намерих  ), но по малко де

Почивката - в Албена последно бяхме в хотел Фламинго, има и студиа, в които може да се готви, ако сме в България и сега бих отишла там. Ние харесваме северното Черноморие, мъжът ми има едно бунгало до Каварна и преди ходехме там, но е на един хълм и до там се ходи само с кола и с детето предпочитам да ми е по-близо всичко. Затова и м.г. бяхме в Гърция, в хотел на плажа, а и почивахме чак в края на август и на север в БГ щеше вече да ни е студено (а как обичам топлите морета  ). Има един комплекс Калиакрия, там ми изглежда също приятно, но още не знам къде ще ни отвее вятърът тази година  Може би Италия... , а дано стигнем и до България.

С пътуванията лично на мен ми е сложно, не знам как бих издържала повече от 2 часа полет с моето диване  През декември м.г. бяхме канени на една сватба в Мексико, но не отидохме най-вече заради логистиката. За храна и вода за бебе не съм имала проблеми да внасям в самолета, но са ме карали понякога да я опитвам.

Лъки, Катилиас, за помощниците - за мен зависи кои са  , но така или иначе тук нямам кой:) Аз обаче се чудя как бих се оправила, ако имах още едно малко дете, честно!!! Щях да полудея сигурно  Но сигурно си зависи и от децата - моето е от неспящите и необичащите да си играят сами и реве неистово, ако я оставя и за миг сама в стаята!

на Маринелс - честито и ние не я хващахме никога за ръка, докато не проходи и сега ѝ е странно някой да я води  Иначе все е залепена за мен и ми се усуква в краката, но като тръгна да я водя за ръка, не се води много 

Говоренето - и ние имаме 'мантра'  , но нашата е 'глико, глико', също общовалидна за всякакви случаи, като се сменя интонацията. Иначе и тя наподобява някои думи доста сполучливо, но също като Ена не съм сигурна, че е съзнателно. Само за патенцето (па), котенцето (мау) и миялната  (като чуе звука ѝ) съм забелязала, че по-скоро не е механично повтаряне.... И може би 'няма' използва правилно понякога, защото като се нахрани, ми вдига презрамката и казва 'ня'а' (в смисъл, че няма повече да яде  )

Хубав ден 

Хаха, katilias, аз и да не съм от тези хора, няма кой да ме остави да седна   Иначе така обичам да си стоя и да си чета, да си правя нещо мое си, хубаво ми е сега като спят двамата едновременно, но пък аз още всичко гладя, добре поне, че роботът изчисти, аз само парочистачката ще пусна, ама и прах много имаме тук, ужас, постоянно трябва да бърша и така... Пък и Ади е една помощничка - каквото докопа всичко на земята хвърля  Добре, че Дени я строява и й се кара 
Ех, lilincho, ама ти направо на крака ще ни дойдеш. И аз съм близо до църквата, там кръщавахме децата   Само кажи, че няма да е в края на юли, че точно тогава няма да сме в Пловдив.
marinels, честити ходещи крачета. Чакаме сега организацията за партито  
Явно тук е разковничето. Ади е постоянно вкопчена в мен. Обича да си играе, ако съм седнала до нея или направо тя да е седнала в мен   Изляза ли от стаята и хуква след мен, ако случайно не е в ръцете ми. Просто иска аз да съм до нея - не някой друг, точно аз! Не съм имала с Дени такъв период. Той на възрастта на Ади си играеше всеки ден по час и половина сам в стаята си, просто все едно нямах дете. Но както казва мъжът ми - жена, какво да я правиш, иска си внимание и ухажване, а като не го получи и настава какафония  
Хайде ставам, че работа ме чака!

Браво на Анастасия   Маринелка, супеееер!  
Парижанката, мантрата ви на гръцки значи "сладко" - знае мадамката какво да търси от живота
Ена, "бокук" ако се окаже съзнателно, сте мнооооги напреднали  
Мигео, къде сте вие?  
Мама Веси, хайде  - пак искаме дългите постове, в които не пропускаш никого  

Ако майката иска и има възможност само да си гледа бебето, и къщата, и да не се занимава с други работни натоварености дори и за час на ден - сама си е най-добре, но ако има и най-малка странична натовареност - не става без помощници (поне не и без нерви и стрес) - та да са ни живи и здрави, кадърните и послушни баби и други роднини!   

Здравейте и от мен.
И тук да честитя на Анастасия ходещите крачета
Дими не говори съзнателно според мен,най много си повтаря тата,и той така сочи и показва къде иска да ходи и какво,а от няколко дни постоянно си пее и говори,качва се на автомобилчето си и вече се вози сам и си бръмчи,обръща го и върти колелата,иначе като види кухненския робот и прахосмукачката,колата и почва да бръмчи  
Сиренце точно така мисля и за помагачите  
Първите два дни от празника бяхме почти само двамата с Дими,мъжа ми не беше на работа само събота следобед и неделя,но пък в неделя ходихме у свекърите и така и зкарахме празника,аз в събота следобед,вечерта и през нощта боядисвах яйца и правих  козунаци.Това ми беше забавлението  
Брагодаря за пожеланията момичета

Та да да дамммммм.......Та да да даммммммм....
Появих се 
Маринелс, честити ви ходещи крачета   
На Кати честита количка 
Лилинчо ме разби с 16-те зъба, чакам осми да се появи,защото госпожицата си "развали" поведението 
Бишкота радвам се че съм улучила размери и дано си харесвате играчката. 
Великденската кампания мина и да напиша как сме преди да е дошъл 6 май и пак да "изчезна".Дара с страшно пораснала и много "говори" непрекъснато ми обяснява нещо, но най- хубаво казва бате, а когато я наричам "пиленцето на мама" започва едно па па ,вдига телефона и казва ало тата, е обикновенно е той,тъга-тъга е да тръгваме,нана е вода ,ъка ъка е навън и други .....сега за тези се сетих.
Да благодаря и на Скреч ,че ме нарита към кърмаческия, успокоих се и няма да ви досаждам с такива проблеми.
И докато съм на вълна ядене да попитам мамите ,чийто дечица са с непоносимост към млякото какво давате за закуска/сутрин или след обяд/ Дара не понася и яйчен белтък-повръща го- и съм се изчерпала откъм идеи.
Сега съм на вълна кръщене определихме дата/13.05/ на манастира трябва да сме в 10 и половина и след това в любимия ресторант.Искаме да стопираме на 70 човека, но не мисля че ще се получи при всички ситуации излизат повече  Сега избирам рокли отказах се от лилавата тема и съм почти сигурна за една червена рокля преди църква и за бялата след ритуала.Друго  а на 25 ще сложим 4-ти прием синфлорикс, дано сме здравички само и това е изчезвам   

Кати стана ми много любопитно какво готвиш и какво е вашето австралийско меню щом е различно от БГ ястията

Здравейтееее!Надявам се всички да са изкарали добре празниците.Честити проходили крачета на Анастасия!
Аз какво да кажа с нашите 4 зъба?Лилинчо направо ме разби.
Момичета ,навлязохме с пълна пара в етапа на тръшкане за всичко,което не и се угоди на Петя-направо се побърквам,в къщи иди дойди-гледам да я залъжа с нещо друго,но навън е кошмар-като вземе да се изпъва назад и ако не я хвана направо си ляга на земята(това което най-много мразя да гледам е тръякащо се дете) и ето моето стана такова.Дали ще мине  или ще си имаме едно тръшканче-така я нарича татко и?Ако има други мами с такива дечица ,моля ви споделете как се справяте.

eeeeee,не писах,писах и накрая се изтри 
само sirence  

Точно! И ние сме така
И най-дребното нещо ми отнема двойно повече време, защото паралелно правя нещо с нея  
Така че при мен дори гледането на къщата (и на мен си ) остава основно за вечерта, като я поеме баща ѝ  

ахахахаха, така ли?! не знаех много забавно ми стана сега Сиренце, ти гръцки ли знаеш?
лека   

Сега не искам да почвам спорове, ама какво разбирате под друга странична натовареност? Четейки изиянията на повечето от нас, всички сме desparate housewife. Вярно, Маринелка ходи на училище, но това си е неин избор - т.е., това нещо може и да не се случва сега. sirence, ти книга пишеш - това също си е твой избор, единствено Магика ходи на работа и на нея и трябва помощник, просто защото физически не е вкъщи.
Не се правя на някаква супер жена, ама и готвя, и чистя, и градина имам, и куче и кокошки, пера, гладя (макар и минимално) и задължително с децата сме навън поне 3 часа през деня. И пазарувам (всичко, за всички, непрекъснато съм с някакъв списък някъде, защото на този му трябвало това, на онзи онова). И пак си мисля, че ако не ме домързява толкова и не си губя времето с "четене" на неща в интернет, ще мога да вместя и някое друго хоби. Пак казвам - това си ми е лично мнение. Може би Ена донякъде ми подсказва, какво е различното при мен и при голяма част от Вас. В края на краищата това е живота, и не се старая да вместя някакви режими и модели в деня ни с децата. Това, че на някой му било време за спане - ами няма проблем - да спи в количката, ако някое от децата е заспало в колата, не обръщам с пълна газ към вкъщи, а просто го премествам в количката - ако се събуде, събуди, ако не - ще поспи.
Tasha, готвя най-различни неща - кърита - индийски, тайландски, разни лакса супи, разни нудели (като китайски stir-fry), мъжът ми е немец и някои неща съм научила от майка му - разни кюфтета от овесени ядки, яхния с kale и много други.  Последното за което се сещам - правя за нас и децата т.нар зелечнукова кула - най-различни зеленчуци запичам на глира - тиквички, син домат, сладък катоф, чушки и после ги подреждам на пластове, като между тях слагам малко кашкавам, спанак и заливам с малко доматен сос. Пека във фурната и после настъргвам кашкавал и отгоре и запичам. Всички обичаме това ядене вкъщи, ама мама не обича сладък картоф, че каква била тази сладка тиква във солено ястие?   Както се казва - вкус другар няма, аз не мога да накарам някой да си промени вкусовите предпочитания само заради мен, ама някой път ми става криво де - в края на краищата не е чак толкова чужденстранно.
Днес се очертава един прекрасен ден тук. Мама е направила на децата национални носии, днес ще ги облечем и ще ги снимаме. Че уж се готвехме за Великден, но времето хич не беше с нас.
За количката - едно мислех, друго стана. Нали знаете, че живеем в дън горите тилилейски и за тук си трябва сериозна количка. бейби Джогъра отпадна автоматично, взех я, побутах я с двете деца, е, вярвайте ми, беше като танк - и това беше в магазина, на равна повърхност. Бъгбуто - едвам намерих една да я тествам. Много хубава количка, за София беше супер, но Александър ми изглеждаше един смачкан в нея. Отделно малко странно това сглобяване-разглобяване, не се побираше в колата изцяло разпъната, трябваше винаги да я сгъвам първо до единична и така. И в това време видях моята количка. Mountain Buggy Urban Elite, е, няма такава количка - с двете деца вътре с една рука може да се управлява, изобщо не се усеща тежеста, и Александър и София не искат да слизат от нея, много обичат да се возят и изобщо много съм щастлива. Пак е черна, аз явно съм фен на черните колички. Ето такава е:
. Отделно има и кош за новородено, който може да се монтира от едната страна и така. Похвалих се.

Ех, sirence, сега ме хвърли в размисъл какво ли би означавало "бътьо, бътьо" на някой език   Все трябва да има някъде по света такава дума  
don4o71, досега не го бях изпитвала това чудо тръшкането, но Ади днес ми даде нагледен урок. Бяхме се спрели до един офис за не повече от 10 мин., че имах малко работа, а Ади стоеше в количката. 5 мин. издържа без да мрънка като през това време всъщност закусваше (бях предвидила да съвпадне времето), после почна да вика и накрая се разрева с все глас! Взех я да я успокоя - спря да плаче, но не е в настроение. Спираме на едно кръстовище и чакаме да пресечем, но баткото иска да постоим да погледаме колите (това му е страст, може да стои с часове). Малката принцеса обаче вече е изнервена и иска да се движим, не й се стои на едно място повече от 30 секунди и почва да прави мостове в ръцете ми. Чудя се как да я удържа и като видях, че има голям шанс да я изпусна я свалих на земята. Е тогава като се тръшна и легна долу... рита с краката и вика, сърди се   Ами какво направих - оставих я да порита за ужас на околните. Даже и телефона ми звънна по това време и използвах момента, че са ми свободни ръцете и мога да отговоря. Като видя, че не се втурнах да я вдигам сама стана и ми подаде ръце и се сложи край на мостовете. Но ми се изясни картинката какво си отглеждам  
katilias, аз пък като те прочетох колко работа свършваш се замислих кога ти остава време за децата   Майка ми е разказвала как навремето не са ни обръщали внимание, защото постоянно са били заети с нещо. Но то е разбираемо като е нямало памперси и е трябвало да перат постоянно, нямали са 100 чифта дрехи и е трябвало да гладят още влажни, че да има с какво да ни преоблекат, нямало е пюрета, нито съдомиялни и т.н. Пък и повечето мъже са лежали основно на дивана пред ТВ, жената е трябвало всичко да свърши сама. Сега животът е различен, жените имат и друга заетост, освен домашните задължения, искат и те да се образоват, гонят кариера, искат да се развиват и в други области, освен майчинството, така че не виждам нищо странно, че Маринела паралелно учи докато има бебе или че Сиренце пише книга. И какво значи личен избор, не им се полага помощник щом сами са си го избрали ли? Има я и финансовата страна - на много малко мъже в БГ заплатите им са достатъчно големи, че жената да не работи или да не я интересува каква работа ще си намери след като й свърши майчинството. Има и мами, които правят преводи вкъщи, други може да са правили мартеници или гоблени да продават, трети отглеждат дини, аз поне мога да се сетя за много видове "странична натовареност".
Но ти май не схвана основния акцент в поста на sirence
То е ясно, че всяка от нас може да натовари децата в колата и да отиде да си върши задачите, а децата да си мрънкат. Ставаше въпрос за това да се съчетаят нещата така, че по възможност и двете страни да са максимално доволни. А когато мама е ангажирана с каквато и да е дейност, несвързана с пряко внимание към децата докато са будни, е възможно (ако са такива децата естествено) да протестират и да си търсят вниманието по всякакви начини - да висят по крачолите, да правят белички или да викат неистово да им се обърне внимание, ако няма помощник, който да я замести в този момент. Естествено възможно е да си играят тихо самички и да се усмихват щастливо. Ама май и на janica25 не й се получава и затова боядисва през нощта яйца и прави козунаци, не защото й е голям кеф да не спи. Аз споделих вече, че даже нормалните ежедневни задачи трудно си свършвам като съм сама, какво да говоря, ако седна да пиша книга   Днес например използвах момента, че децата са се заиграли с една музикална книжка и доволна тихичко отидох да простирам. Връщам се и какво да видя - Ади дръпнала пердето в хола и изскубва едно цвете от саксията, а Дени отстрани я гледа и се хили дяволито   На него за 2.6 години никога не му е хрумвало да прави такива щуротии. На мен в такъв момент ми е достатъчно помощникът просто да е в стаята при децата и да ги наблюдава, не е нужно да прави нещо специално, че да трябва да давам указания. Докато гледах само Дени бабите ми се сърдеха, че не съм им го давала да го разходят даже. Но детето ми даваше възможност хем къщата да си гледам, хем и на него да обърна достатъчно внимание и да е доволен. Пък и едно дете като е все ще заспи поне за малко   Така че децата са различни, Ади иска всичкото внимание на света!
А относно как протича денят ти явно си избрала децата да се подчиняват на дневната ти програма, а повечето майки в БГ съобразяваме програмата си с режима на децата. Без Маринела естествено, те обикалят с Анастасия по нощите по църквите   Стана ми интересно къде се храните, когато се случи да сте навън във времето за обяд?

Лъки, при мен няма начин да не ги товаря в колата. Представи си, че живееш в Пампорово, ама почти в Пампорово - на 1 км. от калъбалъка, но в права линия - през гори и долини. Вярно, мога да избера и да не излизаме - имаме си двор, площадка за игра, но тогава рискувам да създам два (засега) асоциални индивида. Снаха ми подходи така с племеницата ми - за две години само у дома, разходки из природата и игра с мама и тате. И сега "бере" плодовете, на тази загриженост - племеницата ми не може да диша без нея, в момента, в който не я вижда в полезрението си, започва да реве истерично. Не, мерси, не отглеждам цветя или животни.  Нашите излизания с кола са свързани поне в 90% със занимания, които обичат децата - ходим на плейгрупа, на библиотека, на басейн, на гости на наши приятелчета, до парка, до музея, да караме колела. При нас всичко друго, което сигурно ти би го класифицирала като "работа", може да се свърши през интернет/телефон - сметки, данъци, разни бумащини, всичко. Така, че аз не мъкна децата с мен за подобни глупости. Единственото място, което върша "моя" работа е, когато пазаруваме. Но и тогава се опитвам да го направя fun за децата. Александър си има списък със рисунки, които правим и той търси тези неща, София обикновено е толкова щастлива, защото вижда хора и нови неща, ако не - винаги имам под ръка кутия с плод, сиренца, или нещо подобно.
Децата ми не мрънкат, когато ги сложа в колата, щастливи са, София започва да рита с крачета, Александър бърза сам да сяда в столчето си. Не знам защо "натоварването" в колата го свързваш с мрънкане.
Закусваме всички вкъщи, излизайки винаги имаме кутии с много неща - грозде/ягоди/диня/ябълка, някакви бисквити/гризини/сухари/ , кутия с целина/моркови/чери домати, някакво сиренце или кашкавал, някакъв дип - сух таратор, хумус, дип с червено цвекло, явокадо. Понякога имаме и кутия с месо - печено пиле, телешко, нарязано на тънки ивички. И това обядваме. Това за тук си е съвсем нормален обяд и почти всички майки го практикуват. Обядваме на различни места - зависи от времето - в парка, правим си пикник, или сядаме някъде, където има маси за обществено ползване. Вечеряме в къщи, готвена храна.
Ясно е, че начина на живот тук и в България е различен, това и майка ми го констатира. Аз не исках да става някакъв спор, просто си казах, че на мен ми е по-лесно без помощници (разбира се, изключвам мъжа ми, защото без него не бих се оправила ИЗОБЩЕ). Лично смятам, че обръщам достатъчно внимание на децата си, Александър познава всички букви, пише си името АЛЕКС, знае всички цветове, пее песни безброй, танцува, плува, София ми изглежда съвсем нормално развито за възрастта си дете - аз нямам някакви болни амбиьии да я уча къде е лампата или нещо подобно. Финната и моторика е добре развита, издава звуци, социална е,  така, че децата ми не са оставени да си саморастат. Истина е обаче, че насърчавам самостоятелната игра и не им ходя постоянно след гъзовете. Причината съм я казала - няма опасни неща в къщата, храните си седят в килер, който се заключва, хладилника има специална заключалка, фурната има чайлд лок, миялната също. Прахът и разни препарати седят на високо, същото се отнася за шампоани и други подобни. Цветя не бих си и помислила да сложа у дома - просто ровене в саксия ще е първата мисъл, която ще ми мине през главата. Както и никога не бих си вдигнала телефона, когато едно от децата ми реве или ме пита за нещо. Но това съм аз  
Сега не знам, защо го пиша всичко това, все едно се защитавам. Аз си живея прекрасно, в хармония с мен, децата и мъжът ми. Идеята, че не робувам на режимите на София или Александър беше по-скоро тази, че ако си мисля - София става в 7.30, Александър в 6, после София ми заспива между 11-11.30, Александър спи между 1 и 4, тогава цял ден трябва да си седим вкъщи и да чакаме единия да се събуди и другия да се приспи.
Не знам, защо си мислите, че тук нещата са цветя и рози относно финансите, просто поради факта, че детските центрове са безумно скъпи, хората си седят вкъщи и си гледат децата. Лишили сме се от много неща, за сметка на това, да имаме деца. Не можем да си дойдем до България, не ходим на почивка толкова често, колкото ни се иска, но имаме деца. И това за момента е най-важното за нас, всичко друго може да почака и знаем, че ще дойдат и по-добри дни за нас във финансово отношение.
И затова, аз моите си работи съм гледала да ги постигна преди да имам деца - преди това съм завършила, преди това съм работила и развивала, преди това съм правила кариера. След няколко години пак ще се върна към този маратон, достатъчно ми е тогава да започна такава работа, която да ми позволява да съчетавам децата и работата- не да ми звънят в събота и неделя, когато децата имат концерт/ мач. Аз се чувствам оценена и доказала се, нямам някаква драма, че в момента съм само майка.

katilias - мисля да ти копирам поста и да спра да пиша  Е,домът ни е по-малко обезопасен,но някакси аз съм свикнала да правим ДВЕТЕ нещата,а не аз да се съобразявам с нея - ако аз имам да гладя,това става игра за нея - тя ми подава дрехите или пък й пея песен за колко боли като се опариш.Ако имам да готвя - пак става игра за нея - приготвям всичко в малки купички,които тя изсипва в купа или тем подобно.Е,разбира се разливаме,поливаме,но за мен това не е драма,защото ще се появи нова игра - ЧИСТЕНЕ

А за помощниците - мисля,че забравихте времето,когато живеехме сами в София и Анастасия ходеше на лекции с мен - Да,трудно ми е било,идваше ми да се самоубия,но го преживяхме. Няма да забравя как блаженно спеше под гласа на професора

Навсякъде обикаля с нас,само не и по детски градинки  И не мисля,че съм я лишила от нещо като е била с нас в църквата - беше се нахранила здравословно,беше се наспала прилично - 2часа,беше доволна от опознаването на нови неща.Така е и при всичките ни други пътувания. Разберала съм,че детето ми ще е такова,каквото аз си го направя. Ако го науча да е закачено за мен- ще е!Както съм я научила да спи с мен на леглото. С прабаба си не прави така - Защо? Еми защото прабаба не й позволява. Лъки, Ади лепва ли се така за баба си,както за теб? Анастасия знае,че мама не я носи на ръце,за да пипа разни неща на високо (любимото са ключовете за лампите),но види ли баба си и веднага е подала ръце и посочила нагоре. Децата знаят къде минава номера и къде не.
А за храната - не разбрах дали към Катилиас или към мен е,но ако е към мен: Обяда,закуска,вечер и т.н. никога не е бил проблем - преди беше термоса с т.вода в чантата,дози с мляко и готово,сега е мислене дали има наблизо подходящо заведение,в което аз да пия кафе докато тя яде нещо прилично или слагам храна в купичка и готово. Нали сме на кухня,та често са бурканчетата от кухнята,освен ако аз не съм правила нещо по-подходящо за носене като салатка и месце задължително

За спането - е дойде момента,в който да кажа,че спането ни заедно е проблем. И то не поради друга причина,ами защото тази сутрин малката падна от спалнята. В апартамента ни,където сме сега,около спалнята няма друго (за разлика от при нашите,където бебешкото легло е лепнато за спалнята и като легна аз от другата страна става "затвор" ) Но тук като стане баща й за работа и слагаме една олекотена завивка сгъната на руло,уж за да пази да не падне от тази страна.Но сутринта (което е и причината да съм будна по това време) тя я е "прескочила" и се събудих от страшни писъци и рев.Намерих я на земята. А баща й,който още не беше тръгнал за работа дотърча и почна: От довечера детето ще спи в леглото си. А аз само се изхилих и му казах,че мисията с приспиването ще е негова,но му гарантирам неуспех от сега  Та дайте съвет какво да правя 

Вчера докато се ровех за разни неща около прощъпулника (който отложихме за другата събота,за да може и кръстницата да дойде) открих това и смятам,че на креативните ще им е интересно и могат да го изпозлват:http://www.quietfiredesign.com/Galleries/Projects/BabyShoesKim.htm
Ето и БГ вариант: http://www.bebezona.bg/%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8/%D1%81%D1%80%D1% … D0%B6%D0%B5/1249/

katilias беше ми много интересно да прочета всичко написано от теб
Благодаря че сподели и за кухнята - интересна и разнообразна
Аз пък обичам да смесвам сладко и солено така че ще ми е вкусно да ми готвиш 3 месеца 
Всичко друго свързано с децата и домакинството за мен е "правилна организация" и мисля че успявам
Аз обичам да си организирам деня така, че да имам време да сготвя, да обърна внимание на Алекс, да си обърна внимание на хобито /което страшно много ме разтоварва/ и вечер да пием по едно питие и с мъжът ми.
Алекс го насърчавам също да си играе сам и той в повечето време си играе с играчките си и се забавлява и не ходи след мен постоянно /и баткото ми беше така/
Шапка свалям на Маринелс, че водят Анастасия на всякъде с тях и късно вечер, но пък това аз не го правя
Ако искаме да излезем някъде вечер го гледа майка ми, ако тя не може просто не излизаме
Някак си не обичам да спи по ресторанти и кръчми в количката /предпочитам да си спи в леглото/
Естествено това си е мое мнение и решение