Слънцето го гъделичка, а МАРтенче е с късо панталонче или поличка! - тема 16

Окончателно спрях да кърмя, когато малката беше на 3 месеца.Отидох на преглед,когато тя беше на 9-10 месеца. Правиха ми ехография на гърди.Първо имаше разговор (стандартните неща - години,раждания,кърмене,генетична обремененост за бучки,кисти,рак и т.н.),после ме накара да си махна блузата и сутиена и да вдигна високо ръце на горе като тя ми опипва гърдите,после в разни други пози,накрая легнах за ехографа,разгледа обстойно всяко кътче от гърдите и ми каза,че нямам проблеми,но е хубаво в идеалния случай да се преглеждаме веднъж годишно,а след 40-45год на всеки 6 месеца.Още повече,че аз съм на противозачатъчни (които увеличават риска от рак на гърдата) и имам фамилна обремененост (едната от бабите ми е оперирана от злокачествен рак на гърдата). Това е прегледа. Аз си го направих в Токуда при една жена,но не помня име,ако се насочиш на там ще проверя в изследването коя е точно 

Томасито - благодаря за статията 

Много ми хареса статията на Томасито, напълно съвпада с моите виждания за възпитанието  Чак ми хареса като го видях написано от някой друг 

Изключително ми беше интересно и полезно

Маринелка, благодаря ти много за инфото. Мисля в най-скоро време да ида на преглед. Токуда ми е под носа, най-вероятно на там ще се ориентирам. Там имат добри специалисти.  Аз ще се поинтересувам, не искам да те ангажирам, ще се разходя и ще питам.  Благодаря ти за ориентира       

Цял ден никой не пише   Всички ли хванахте улиците?
Томасито, страшно полезна статия  
Томасито, Женичка, благодаря за интереса! Ще пиша на лични скоро за книгата!

Сабрина, как се справя бабата с малкото Митаче?

Я сега, моля тези, които поглеждат тук между разходките, да споделят - бихте ли оставили за един месец бебок като нашите на най-добрите баби и таткото, ако важна работа го налага? По принцип и аз бих казала твърдо не, ама ако работата е наистина значима ... - ще страда ли много детенцето за безценната мама, ще я забрави ли, ще се прекъсне ли връзката... ?

Имаш предвид без да се виждате през целия месец ли? - Моя опит с ежеседмичното ми разделяне може да ти послужи като някакъв ориентир - когато беше по-малка ме забравяше дори за 3 дни.После й трябваше време да свикне и т.н. Сега като се прибера почва да крещи от радост,да иска да я взема и в момента,в който седне в мен почва да не ми обръща внимание - още не мога да си го обясня. А дали бих го направила - като икономист бих претеглила пропуснатите ползи и бъдещите ползи - ако работата ще повлия добре в бъдеще или дори веднага на кариера,финансово състояние и т.н. и имайки предвид възрастта на детето бих я оставила. Но ако е нещо,което не оказала чак толкова голямо значение в живота ми не бих лишила детето си от присъствието си.
За забравянето - категорично сигурно е,че ще забрави мама,не може никой да ме убеди в противното.

Аз съм тук, сега ще се разпиша като за петима, да имаме какво да си обсъждаме. Първо да кажа, че имам "извинителна бележка". Цял ден съм в движение, не ми пишете отсъствие  Преди обяд отидохме най-накрая на фотосесията, която отложихме. Ена, ние останахме доволни, не знам при вас защо не се е получило. Бяхме се уговорили за мини, а направихме стандартна, децата бяха в настроение и позволиха преобличане. Сънфлауър, много ти благодаря за указанията  Следобед оставихме мъжете да играят футбол и с кака Ади  бяхме на пита на едно бебче. Тя се опита да го гали, да го храни с питка Много ми е грижовна 
Betta, почти й мина и на Ади окото и то без нищо да мажа. На децата наистина им минава "като на куче". Дано и Бобсън да почне да стъпва вече по-здраво по земята Ani4ka_, Женичка, благодаря ви.
Абсолютно съм съгласна. Аз на това му казвам да си познаваш детето, т.е да знаеш кой е най-добрият подход в дадена ситуация. С Дени например съм установила, че почне ли да мрънка за нещо (което при него е рядко) трябва да реагирам веднага. За да стигна до този извод съм пробвала и да го давам по-лежерно - става трагично положението - от мухата слон прави и влиза в омагьосан кръг. Много ми е по-трудно после да върна доброто му настроение, отколкото ако не позволя въобще да му се развали. Явно има нужда да знае, че когато му потрябва помощта ми винаги може да разчита на мен. Като работи една формула пробвам да я приложа и при Ади. Тя обаче мрънка често и за незначителни неща. Колкото повече се втурвам бързо да й помогна, тя толкова по-често и за повече неща почва да мрънка. Като го дам по-лежерно и не се напрягам излишно в поне половината от случаите спира да мрънка сама след 5-10 секунди. Моите реакции няма да "направят" децата ми каквито си пожелая (например Ади да спре да мрънка "дежурно"), но определено водят до някакво поведение. Ако реагирам неправилно в ситуацията - например да се ослушам когато Дени мрънка и да се втурна, когато Ади мрънка - тогава мога да си усложня сама живота и да обвинявам света, че са ми се паднали най-кривите деца. marinels, това е, което съм променила в отношението си към Ади, т.е. тя си е същият характер, аз нищо не съм го "направила", не съм го променила по никакъв начин (ако реагирам по стария начин ще получа старата реакция). И до ден днешен като я оставя в леглото й има едно леко "мрън". Но съм казвала и преди - два пъти я оставях да плаче в леглото й - първият път близо 25 минути и се предадох, втория още на десетата се отказах, виждаше се, че не вървят на добре нещата. Явно просто й дойде времето за спането. Въобще спрях да се заблуждавам, че имам някакви виртуозни възпитателни методи и подходи, както си мислех, когато си гледах само Дени  Както е казала sirence само махам "трънчета и плевелчета покрай житцето".
lilincho, redreny2000, щом и от кърменето не е това лепване, стигам до извода вече, че просто си е такова детето. Поне намерих положителната му страна. Водих на фризьор децата. Дени си стои сам на стола докато го постригват, Ади не се откъсва от мен. После сядаме двете - първо постригаха нея, после мен. Не мръдна  Пък и за нея няма да се притеснявам, че ще хукне нанякъде в парка и трябва да я гоня (защото баткото редовно тръгва нанякъде като му омръзне там и въобще не се интересува аз вървя ли след него).
Sabrina1, стискам палци баба и внуче да се справят чудесно 
Tasha, поздравления за Стиви    Ето за мамите с тинейджъри нещо, което може да ги заинтересува.
Еna, аз също повишавам тон. Но то е по-скоро, за да "изпусна парата" и да се успокоя аз, отколкото да получа някаква желана реакция. И Дени играе с Ади много грубо на моменти, затова и не смея един душ да си взема и да ги оставя без надзор като съм сама. Той иска да се бори с нея така, както го прави с баща си. Бута я на земята и се хвърля върху нея, тя милата пищи, той не става  Пробвах да говоря - никакъв резултат, виках, карах му се, удрях го през ръцете - пак никакъв, докато не отида да го вдигна от нея той не мърда. От статията на Thomasito става ясно защо е така. Сега имам вече работещ механизъм. На него нищо не казвам, игнорирам го, а взимам Ади и почвам да я гушкам, да я галя, да я успокоявам. Той обаче в момента е в периода "и аз съм бебе" и веднага иска да го гушна, погаля, вдигна, да го нося. Тогава вече обяснявам - не мога, защото ти нарани Ади и трябва да я успокоя, остави ни и си играй. Тогава пощурява, сърди се, протяга ръце. Казвам му, че ако не я беше наранил тя щеше да си играе спокойно и аз да мога да гушна него, но сега трябва да изчака. След още няколко секунди като го гушна и него той почва да я гали и да я успокоява, така че виждам светлина в тунела.
sirence, и аз си давах диоптричните очила и миналата седмица си купувах нови - Ади ми счупи рамката. Е, сега вече не й ги давам  Мобилни телефони не давам заради вълните - не си ли гледала как се пекат пуканки (имаше и за сварено яйце)? Дистанционни давам, но ние ги държим повечето "заключени", за да не могат да си пуснат ТВ, така че няма как да научат как се пуска и въпреки това до скоро бяха много интересни. За сметка на това СД-то и видеото сме ги оставили отключени - отварят вадят касети и дискове, затварят, още не са счупили нищо.
sirence, точно така се чувствам и аз. Много обичам да излизам, имам нужда от време навън (почти) всеки ден, но на бар/дискотека нямам идея какво трябва да се случи, за да отида. А когато не се занимавам пряко с децата, го правя косвено, но така го усещам. Или им поръчвам книги/играчки/дрехи/козметика, или чета нещо за тях, или им правя нещо. Според мъжа ми аз не съм си била почивала изобщо така, трябвало да си прочиствам мозъка и да се занимавам с друго. Но ако не го правя сега, кога? Заинтригува ме с темата на книгата. Чакам новини с нетърпение.
Thomasito, благодаря ти за страхотната статия.    Ще изпадна сега в разсъждения обаче.
sirence, ако съдя по Ади, бих отишла. Тя е много самостоятелна докато мен ме няма - не им виси по краката на най-добрите баба и тати, заиграва се сама, забавлява се, в добро настроение е с тях, много по-лесно я гледат по тяхно мнение, когато мен ме няма. В момента, в който ме види, става друго дете - захвърля всичко и вече не я интересува. Има само едно желание - да я взема аз, не ги иска вече най-добрите баба и тати - нито да я носят, нито да й показват нещо, нито да играят. Не я интересува, че трябва да се събуя, да се измия и т.н. Така че струва ми се има много силна връзка с мен и не ми се вярва да ме забрави или да се прекъсне.
Хайде приятно ви четене  Че имам и домашни за довършване...

Сиренце, не знаех за вашия татко! А в Гърция не ви ли харесваше за живеене? На мен ми е много любима (е, на второ място след Франция  ) Имам МНОГО хубави спомени от едни плажове на края на света ... ... (Извинявам се за 'оф-топик'-а )

А за книгата - и аз ще чакам инфо!

Аз бих оставила детето с баща му (ще ми е най-спокойно да знам, че е с него, повече отколкото с всеки друг). Още не се е случвало заради кърменето, но принципно бих.

Мама-и-бебе, аз ходих м.г. лятото докато кърмех (още не съм спряла) при д-р Евгений Василев (Вита, Св.Петка), няколко години вече при него ходя, само веднъж като се прибрах лятото, беше в отпуска и минах при колегата му във Вита - Др. Младенов. Също при Др. Свещаров съм ходила (като бях за първи път) - м.ц. Панацея.
 
Хубави дни ви желая  

Момичетаааа, аз пак ни в клин, ни в ръкав... Коки не ми дава да седя на ПС. Знае, че като седна, идва баба му да го гледа и не ми дава и ред да прочета от темичката Сега се опитах малко да вляза в крак, но той седи до мен и пищи... Много ми е мъчно, че губя контакт с вас! Чувствам се все едно съм в сесия. Само "уча", а другото време посвещавам напълно на малчо. Сиренце, адмирации, че се справяш със всичко така успешно. Коки ли е твърде привързан към мен, аз не не умея да се организирам... Не знам!
 Надявам се само да заформим една срещичка, да мога да се видя с някои от вас. Липсвате ми, да знаете!
И сега след мрънкането, нещо по-така- имах възможност този уикенд да се запозная лично с две мами, които съм сигурна, че са били супер полезни на всички тук- Скреч и Амореееее! И двете са прекрасни на живо. Просто нямам думи колко са готини   

Днес в  14.30 ч. среща на пловдивските мами в Градската градина до чешмичката на Сентръл парк. Заповядайте!

Здравейте мили мами!  
Най после и аз да се включа    
Ама като ви гледам темите,  пак сте се хванали за това кой е по-по-най   Аз и за това известно време не писах, нещо ми дойде в повече. Ама не разбрахте ли че както ние сме различни така и децата са... Не разбрах те ли, че няма еднозначен отговор и че всеки действа спрямо детето си. Аз имам 2 деца и те не си приличат. Всяко си е с неговия си характер.

Сиренце   Веднага изпълнявам   За книгата, не се тормози толкова, ако я пускаш на БГ пазара само кажи кога и от къде и който иска ще си я вземе   На мен лично ще ми бъде интересно да я прочета  
няма да се прекъсне връзката, но може да ти се сърди известно време и да не иска да се гушка в теб или обратното да не иска да се отдели от теб и за миг   всичко е до характера на детето.  Почти винаги има някаква реакция, но децата са вече достатъчно големи и не забравят мама  

А да ви питам вашите сладкишчета сърдят ли се на човека който им се скара? Вики се сърди  вчера баща му се скара, че крещи и той направи една обидена муцунка и се гушна в мен. след малко аз исках да го подам на баща му и Вики се дърпа, не протяга ръце към него и му обръща гръб нацупен. Ние се разсмяхме а той пък взе че ни се и обиди за това. 

За моделирането   на децата. Не се заблуждавайте, че не можете или, че не го правите. Още са малки разбира се и нивото на влияние е по малко, но колкото повече растат толкова повече ще се влияят. От начина по който се отнасяте с тях, от нещата които позволявате или забранявате, от начина по който им говорите, както и от начина по който им се карате  всичко това влияе, кое в по голяма кое в по малка степен на начина им на живот и на начина по който те ще се държат като пораснат. Едно и също дете, ако можеше да бъде отгледано от различни майки, щеше да обича и прави различни неща.   няма един най добър метод. Всяко дете е различно и всяко дете има различни нужди. Всяка майка която си обича детето инстинктивно отговаря на тези нужди. Моето дете не се нуждае от това от което има нужда твоето и обратното. Един пример: Детето е направило някоя глупава постъпка и вие какво ще кажете: "Лелееее как може да си толкова тъп/глупав?!" или " Ти си прекалено умен, за да постъпваш по този начин" От вас зависи как ще се почуства то Глупаво или Твърде умно за да постъпи пак така. Разбира се идеални родители няма и на всеки ще му се случи да си изпусне нервите, важното е да не е постоянно.   Разбира се характера си е характер, но може  мнооого да му се влияе. 

Лилинчо Ами усещам колко суче, т.е. колко преглъща   и то определено е за кратко . В дните в които не искаше да се храни с дуго нощем се събуждаше и плачеше, и аз си мисля че е било от глад. От както започна да се храни по добре през деня и тези ревящи периоди изчезнаха. Пак се буди и му давам да суче, но поне не плаче а и се буди 1-2 пъти. Но не знам как да го накарам да пие някакво мляко, не иска диването и това е и се притеснявам, че млякото му е малко, но нищо за сега не мога да направя. Иначе е готов за отбиване, мога да го приспя и без да суче пробвах, не ме търси, не мрънка, но тогава пък няма да има достатъчен прием на мляко.  

За ограниченията наложени от майчинството. При мен никога не е имало драма. Аз късно станах майка и се бях находила колкото ми душа иска. Даже от сега ми е малко мъчно, че порасна много бързо и скоро вече няма да има такава нужда от мен.  

За тръшкането Не съм чувала за дете, което да не го прави  От вас зависи, дали ще продължи или не. 

За возенето в кола Аз нямам избор и при мен въобще не седи на дневен ред, дали ще бъде в столчето или не  Аз не мога да карам и да го държа, което значи в столчето  А и не мога да си позволя да не взимам каката, само защото той щял да ми се тръшка. Ще се тръшка, ще се тръшка и ще разбере че няма друг избор  Аз всеки ден го возя така че той е свикнал, макар че когато е по дълго започва да го хваща секлета 

Лъки браво за фотосесията, ще чакаме  после снимки.  

Сабрина1 Сигурна съм че баба и внуче ще се разберат   Лека работа на теб  

Таша Браво за баткото   Те такива деца са малко.  

racholina Права си и двете са страхотни 

Хайде и ние да си спретнем една срещичка 

E, mama_vessy, доживяхме значи. Добре дошла отново    Не знам къде го видя това обсъждане кой е по-по-най. Аз освен от katilias от никой друг тук не съм чула, че се справя с всичко или че най-добре ги разбира нещата. Хайде разписвай се по-честичко.
Аз влезнах всъщност да кажа, че днес е международен ден на книгата, ако някой го интересува да подари подаръче на дечицата 
И да се оплача - днес какъв пушек пак сътворих вкъщи  Пуснах котлона да стопля обяда на децата, през това време използвам да измия и да облека на Ади пижамата. Връщам се - кълбета дим навсякъде  Пуснала съм съседния котлон, върху който стои термоканата. Беше се разтопила подобаващо. Сега освен термокана, която е за изхвърляне, не е ясно още и дали котлонът ще става за употреба... Вече се чудя светена вода ли да поръся, свещ ли да ходя да паля...

Времето е хубаво и определено не сме толкова активни колкото бяхме.
Сиренце,няма да получиш еднозначен отговор мила,но ти си го знаеш де. Аз лично не бих.В момента съм се отдала изцяло на детето и искам да съм до нея докато мога.Ние толкова сме привързани една към друга,освен това до сега не се е случвало да ме няма край нея повече от 1-1,30 ч.Сами си я гледаме с таткото,няма наблизо баби,така че една такава раздяла за нас ще е гадна.А като прибавим и факта,че я кърмя става невъзможно.За забравянето на мама,не съм сигурна,но ще ти кажа един факт.Родителите ми са ме оставили на 10м/за няколко месеца/.на баба ми и дядо ми да ме гледат защото се е налагало да работят в чужбина и като са се върнали съм попитала баба ми "бабо ,коя е тази леля".Майка ми се е разплакала тогава.Това е при нас,при друг може да е различно,не знам.
Лъки,определено ми допадаш като те чета ,жалко че си надалече и не можем да се видим и да запознаем малките фурии. Ужас,добре че не е станала някоя голяма беля.Вече съм се отказала да правя 2 в 1 неща,накрая нещо все не е донаправено и затова преди да излезем проверявам на всякъде да не съм забравила нещо.

мами, водили ли сте малчовците на цирк? Балкански са в Зоната и много ми харесват техните представления, та се чудя дали Марти ще ми се върже 

Бета, защо така са ти станали сухи кюфтенцата  Да не би да си ги държала дълго време във фурната и затова да са изпръхнали, знам ли. На мен ми се получиха много сочни. Щом изключих фурната веднага ги извадих и си бяха ок.

mama_vessy, радвам се, че отново се отчете. Липсваше ни 

Да ви питам, четете ли книги с бебоците? /аз все още ги бебосвам, макар че някои от дечицата ни не са никакви бебета, а направо дечица/ Споделете какви/конкретно кои книги четете? Аз съм купила поредицата на Дисни, изд. Егмонт, която беше с Труд/24 часа и Марти много ги харесва, но започнаха да ни омръзват /най-вече на мен/, та да се пориентирам с какво да допълня библиотеката 

Не обичам цирк, не харесвам зоологически градини, мразя палячовци, така че...... на цирк няма да ходим.