Слънцето го гъделичка, а МАРтенче е с късо панталонче или поличка! - тема 16

Малцина са тези, които разбраха, че редиците тук оредяха поради тази причина, а не заради слънцето.

Aз не го приемам така, и да е така, аз лично нямам проблем с това. Знам каква съм, знам си недостатъците също и достойнствата. Не ми е ясно що на някой не му е приятно да чете как някоя мама се справя добре, лично мен  това ме мотивира, като видя как Маринелка лепи картички за прощапулника, а аз на хората по тел им се обаждам, става ми така... че реших за кръщенето ако не мога да направя ще си поръчам, като чета как Кати товари децата в колата при това бремена и ги води на разходка си казвам че ако тя може да го прави с лекота и аз ще мога, като гледам как някои мами и книги успяват да пишат и козунаци да пекат и аз се старая и на ум не ми е идвало да се засягам че някой е "по по". Що се дразните? Ами старайте се. За разлика от много момичета тук аз вярвам в "най добрата майка" считам за най добрата тази на който задълженията не и тежат, както и най добрия служител е този който хобито му се е съчетало със работата, така и майката, ако това е нейния интерес, ако искала да има деца, а не само да бъде майка (за мен различни неща са) тогава тя не реве за промуснатите мигове по ресторантите, за непоситение дискотеки и т.н да непродължавам, ето тя за мен е най добрата, защото прави това което иска.

От известно време не пиша, ама май и това не трябваше да го пиша. Г-жа Стихийно бедствие, не си ме разбрала правилно. Аз се възхищавам и ценя усилията на всяка една майка, вземам и пример, когато преценя. Не ми харесва обаче укорителния тон на накои изказвания. Нямам нищо против всеки да споделя какво прави за децата си, ама не и да се правят разсъждения за чуждата къща, в която не сме.

И преди съм го казвала, че лично аз тон не влагам, даже и емотиконки не използвам за да има възможност човека който чете постинга ми, да си сложи емоции такива каквито си поиска. Никога не съм искала да звуча укорително или пък поучително, даже в моменти когато съм писала мнение което било в разрез на нечие друго, никога не съм искала да обидя човека с който споря, аз обичам спора и съм сигурна че ако спора е цивилизован той ражда нещо добро. Това за мен, мога да гарантирам за още 1-2 майки във форума които все ""разсъждават"

Явно не мога да се изразя както трябва и да бъда разбрана, но това всъщност няма никакво значение.

VSD, много мъчно ми стана от разказа ти за Аслан, дано неговия татко си дойде скоро, ти беше споменала, че работи в друг град. Няма ли вариант по-често да се прибира? Да нагушкаш силно Аслан от мене.

Сиренце, все забравям да кажа, че и аз съм много любопитна за книгата ти. С удоволствие ще си я купя.

Минавам да се разпиша, да не би да ме забравите. Надничам да видя какво обсъждате, но понеже не успявам да изчета до къде се е развила темата и не мога да се включвам адекватно.

 Никола продължава навън да е много "лесен" за гледане, защото много си играе. Иначе е като вашите - тръшка се, като му отказвам неща, иска да пипа навсякъде, мята се или си бие главата в мен или в пода.  За брат му имах стратегия - ограничавах "не" тата до минимум, но държах много на тези, които съм забранила. Сега обаче ми е по-лесно да "не"кам по Никола. Често го повтарям, а Митко пък търчи да го маха/да му взима забраненото нещо и става война. Накрая съжалявам, че не съм му отвлякла вниманието, вместо да забранявам.

 За възпитанието - при нас много от методите са неприложими, защото за да бъдат приложени, трябва и ние да ги спазваме, а ние не щем. Например не мога да си позволя да вкарвам детето в рутината на заспиване в определен час, след като това автоматично значи, аз да спазвам този час и по това време да сме задължително в къщи. Или да си оправя леглото, като ние не оправяме своето.
 Случвало ми се е да се тръшка така, че да ляга на земята, но не съм се притеснявала. Гонили са ме от магазин, защото той пищи с пълно гърло, а аз не правя нищо(ако говоря, не чува. Чаках да млъкне, за да говоря). Докато имахме близка връзка, тези тръшканици бяха рядкост. Когато забременях, някак се отдръпнах от него, спрях да общувам толкова много с него(макар да сме заедно) и истериите зачестиха. Има неща, които за други деца са проблем, за моето не са(знам, че мога да не купя нещо, като лесно ще го убедя, че се налага да не го получи или да го получи друг път), но други неща, които другите не ги вълнуват, моето за тях се стръшка - ако някой го прекъсне, ако не разбирам какво иска да ми каже, ако имаме различен спомен от една и съща случка, ако нямам отговор на въпросите му... изобщо войната на думи е много тежка. Случвало се е да пищи цял час, защото казва нещо и иска отговор, но аз не разбирам какво точно казва. След това, за да спре истерията, започва да поставя условия(боли ме крака, погали, пие ми се вода, гушни ме, гладен съм... всички едно след друго и по много пъти, което не толерирам, та пищенето продължава)

Видяхме се с Рачолина и за мен беше приятна изненада да срещна мартенска майка и подруги поводи, не като отчетна.
 Мама_Веси, аз съм отбивала, но не Никола, брои ли се   ? Отбих с много говорене, поставяне на условия и компромиси, но беше по-голям.

 

Пипиллота, четеш по диагонал ми се струва  Никъде не съм писала, че използва "супериорен тон" katilias. И какво сега - само ако е надут тонът ли се брои? Ако някой е споделил, че се справя с всичко така между другото? Нямам излишен 1 час да копна цитати от постовете й да покажа какво имам предвид.
Но ето един пример от последните странички
И това при положение, че
Като й чета постингите (ако не си представя какво всъщност пише, а пък аз много обичам да си представям) бих се почувствала като под палма на брега на морето, има лек бриз и ми е широко около врата. Толкова разтоварващ й е изказът. Обаче като се задълбоча в текста (сигурно съм една от малкото, които четат много детайлно постовете й) и си представя какво всъщност казва, че е свършила, се чудя всеки път 24 часа ли им е денонощието в Австралия  И всичко това, за което аз си задавам въпроса как го е свършила, тя казва даже, че не е нищо особено и хич не й е представлявало трудност да го направи. И аз почвам да се чудя аз ли съм толкова туткава, че все не ми стига времето, а стоя до 2-3 часа през нощта. Да припомня, че нейните деца към 20.30 спят, а те пият вино и към 22.30 си лягат. Аз постоянно степенувам по важност списъчето със задачите, които имам, но не стигам все до края, все ми се иска някак си да се клонирам... правя си пушилки вкъщи, все забравям нещо. Пък при нея всичко е песен. И както казва Бедствието си казвам "щом тя може, значи и аз мога", питам и разпитвам кое как, ама не ми се получава и това си е. И ми е най-изтощително всъщност психическото натоварване. Децата постоянно ме поставят в ситуация, в която трябва да убедя единият да изчака. А така ми се иска понякога просто да си мълча. Хич не ми е лежерно като всеки път, когато нося Ади, Дени веднага и той да иска; когато я сложа на люлката и той иска да се люлее и т.н. В такива моменти се чудя е как така никой не мрънка и не се сърди в Австралия Аз на "изток от рая" ли съм, какво ли? А пък искам да ми е лежерно! Да ми е постоянно кеф с децата, да са усмихнати и доволни, а аз спокойна и отпочинала! И ти чула ли си нещо да я тревожи katilias, да се чуди, да размишлява, разсъждава? Тя си знае отговорите за нейните деца, та даже и за нашите. Последно си спомням как ги "насмете" момичетата, които ще носят пюрета на морето  А пък скоро не е летувала на "нашето" море, че да знае какво е положението.
И съм запомнила от нея израза "нямам драма с това"! Пък аз все намирам за какво да си разсъждавам, тревожа се, задавам си въпроси и т.н.
Е, Ефраимова, дано да съм ти отговорила ясно, че да не се налага да се обяснявам пак! Все пак защитата има думата, ако иска да добави нещо 
redreny2000, не подценявай толкова пишещите тук. Според мен няма такива, които да не са се досетили  Едни се отказаха да пишат, защото се чувстваха незабелязани; други, защото не се чувстват достатъчно близки с пишещите; трети, защото си намериха по-интересни занимания и останалите пишат във фейса. Но всеки сам си избира къде му е приятно. Никой не е длъжен да се разписва където и да било, нито да обсъжда теми, които не са му приятни. Няма да моля някой да се отчита, щом не иска, въпреки че на много от момичетата, които спряха да пишат постовете ми допадаха.
Ani4ka_, заповядай на Пловдивската среща, която организират софиянките  Ако не са се отказали де, че не съм чула за някаква организация.
lilyrose, сега се чудя да заведа ли Дени на цирк, за Ади ми се струва, че е много рано. Не ме притеснява, че няма да стои на едно място, а да не се изплаши от някакви силни звуци.
Относно четенето с Ади сме засега само на книжки с картинки и книгите със звуци с по 2-3 редчета на страница. Има си една много любима - отваря си я на страницата с една кукла и само ми я сочи и обикаля с нея къщата. А поредицата на Дисни даже още с Дени не сме я чели. Единствено "101 далматинци" прочетохме и то 2-3 пъти само, не е пожелал повече да я четем. Иначе обожава книгите, освен изброените по-горе от zina_ и Betta, които са му любими, харесваме много и на Клевър бук книгите и картите, поредицата за Петсън и Финдъс, най-любима му е "Палачинковата торта за рождения ден на Финдъс", панорамните книги "Звуците на природата".
katilias, онзи ден попаднах на твоя публикация с подобно съдържание във фейса и се чудех в някаква паралелна вселена ли съм попаднала, където пак ви има, но София е лепка и не спи  Защото се беше разписвала тук, а не беше споделила такова нещо. Аз например бих се отчела веднага, ако ми се случи нещо такова, защото е ново и необичайно. Ти явно обичаш да споделяш за проблеми, ако въобще се появят такива, в минало време, когато вече всичко е пак ок. А за заспиването на Ади в 7.30 се надявах да заспива за нощния си сън като не е спала цял ден. Другите дечица по това време си заспиваха и спяха по цяла нощ, а моята принцеса си взимаше 10 минути дрямка и изкарваше до 2-3 часа. Но явно на родителите си прилича де  И аз лягам в 2-3 и ставам в 7. Хайде, че днес даже 4 минава, не ми остана време да поспя!

mama_vessy не вярвам да съм ти много полезна,но на мен много често ми се случва да я чувам как само ме дъвче.Никакво преглъщане,а това и при условие,че яде минимални количества твърда храна.Не съм се притеснявала никога-мисля,че тя сама знае кога и по колко мляко трябва да поема.
Мъжо оня ден се й се скара и тя уж не реагира, беше време за баня.Гушка се в мен 15 мин и отказа да влезе в банята и да слезе от ръцете ми/а хич не е от гушливите/.
  Сиренце аз не бих я оставила,но не мисля,че е нередно.Зависи от толкова много неща.
lilyrose не обича да й чета моята щерка.Даже и нерви вкарва.Иначе прелиства и разглежда с интерес.Явно трябва повече пипи да има.
ЛъкиИ аз мисля като теб,ама не задълбавам.Карам си я едно към гьотере.По хубаво да ходя да скрия някъде,че съм с едно дете  Нищо,че на практика сама си го гледам.На Кати много й се радвам,но колкото и да се зоря не мога да се справям като нея.Най-малкото,ако не спя поне седем часа после съм половин човек,а тя си е пърфект с шест.
   Пак стана сто часа,а знам,че диването няма да ме остови да спя.Намирисва ми на нов зъб и ако тръгнат да излизат и последните кътници ще се гътна.

Лъки, за да не счетеш за неучтиво, ако не ти отговоря, защото ти винаги отговряш на всички, ще ти кажа просто, че не мисля да коментирам, за да не навлизаме в безсмислени безрайни спорове, че точно по тази тема няма смисъл.

[bЛъки][/b], с удоволствие бих дошла,но малко сте ми далече.

Привет! Разбрани и не до там разбрани мами.   Вижте как хубаво пече на вън.  

Днес ми е много ползотворен деня. Правих торта, садих цветя, плевих и още един куп домашни неща   Как си личи, че снощи съм се наспала.   Сладкиша се събуди само веднъж при това в 4:30ч. направо не можах да повярвам и тази сутрин си поспа та с него и неговата сега щастлива мама.   Света изглежда някак по хубав когато си се наспал  
 
Бедствие Мииии, нещо май не си ме разбрала, ако писанието ти беше насочено към мен. Аз не се тормозя от това кой какво и как го може. Аз си знам собствените възможности и приоритети. В крайна сметка всички не можем да сме еднакви, а ако бяхме щеше да е агати скуката   Не ме натоварват постовете на всички, които си споделят спокойно за деня, проблемите, режимите и т.н. Аз също черпя идеи, защото не за всичко може да се сети човек и много често съм го споменавала.   Това което не харесвам са завоалираните укори и сравненията. Не смятам че всички трябва да сме съгласни една с друга, не е здравословно според мен. Но и не смятам че трябва да ми се дава "тон в живота" и ако не правя това или онова значи нещо аз не съм в ред. Обикновено ги игнорирам ама явно когато съм по уморена и..... ми идва малко в повече. И само си казвам мнението по въпроса. Последното което искам е да казвам на някого как да си живее живота.  

lilincho Вече и аз не знам какво да си мисля, но се надявам в най скоро време да успея някак да организирам нещата така че да са добре и за 2-ма ни.  Днес се чувствам човек, на мен не ми стигат 3-4-5 часа сън. Имам си нужда от повече. Усещам се на моменти че го карам на автопилот. Вчера не помня как съм стигнала до разклона за Банкя т.е. минала съм 7-8км. и аз нямам никакъв спомен от това, при това с малкия в колата. Вече направо ме хваща шубе, какви още мога да ги свърша 

Не съм казала тук, че правихме прощапулник най после  и се оказа че малкия ми нъж ще става Ритнитопковец   С едната ръка хвана топката с другата малко след това докопа портфейла   Ето я питката:


Ето и творението ми от РД на каката. Аз не останах много доволна, но нямах време да правя нова. Правих я до 5:30ч. сутринта. Но за това пък тя беше мнооого щастлива   което всъщност беше най важното.

А тук се вижда, как съм се справила с ремонта или по точно с боядисването  
това им е детския кът.

Тук вали  

Мама Веси,майсторка си!Браво!
Блазе ви за широката тераса и ние си купихме такава люлка,но я сложихме на двора на вилата за съжаление.

Съгласна съм с написаното от Стихията,защото постове като тези на Катилиас могат само да ме мотивират и затова не виждам смисъл да се дразня,че някой се справя добре и с лекота.Аз мисля,че е въпрос на организация и желание разбира се.
Не искам да се хваля,но когато  съм организирана денят ми е песен,свършила съм повечето домакинска работа,сготвила съм ,пералнатя е изпрала и съм простряла,детето е закусило и си е изпило прясно изцедения сок до 10 часа и сме готови за излизане(но аз обичам да си планирам деня И ДЕТЕТО МИ СИ ИМА РЕЖИМ-към който се придържам)затова си мисля,че ми е лесно.
Имам приятелка,която не върши и половината от това,което съм свършила аз до обяд и това не и пречи да е в пълна хармония със себе си и изобщо да не се притеснява,че детето няма обяд или пък къщата й е наопъки-това просто е нейния живот и тя си го харесва такъв-а аз съм толерантна и я приемам такава.
Аз не пиша често,но наистина сме постоянно навън(имаме си двор и огромна обща тераса,та прекарваме доста време там)не ходиме по градинките защото мръсотията е отчйваща,а Петя постоянно събира неща от земята и после ги лапа,та затова си седиме повече в нашия двор.Сега ще си направим пясъчник и люлки за децата от кооперацията-цели три на брой на нашата възраст - в двора и там ще си прекарваме времето забавлявайки се.

Аз със Стихията съм съгласна, но постът и беше по повод мое изказване, което имаше съвсем друг смисъл, точно този, който обясни mama_vessy за втори път, ама може и само ние двете да си се разбираме