Тара, за мен зайците са си домашни любимци. Не са за ядене. Като бях малка имам един много травмиращ спомен: наш близък, не точно роднина, защото нямахме кръвна връзка, но от роднинския кръг, отглеждаше зайци. Имаше всякакви и много често, като ходехме на неговата вила, си играех с тях. Имах си и едно черно зайче, което си беше мое, най-любимо и всеки път му носех разни хубавини за зайци в моите детски представи (моркови и зеле предимно). Един ден това "мое" зайче се озова в хладилника ни одрано, ей така цяло, готово за готвене. Още ми държи влага спомена за нещастното му малко телце. Действието се развива около моята 5-6 годишна възраст. Не го ядох тогава и плаках дни наред. Веднъж ме излъгаха на едно гости да опитам манджа със заешко, без да знам, че е такова: не ми хареса, а после пак имаше мъка и страдание в душата ми. Ще кажеш, че това може да се отнася и за всички други животни, които консумирам, и ще си права. Но някак баба ми и ежелетното ходене с нея на село ме бяха научили кои животни какво ни дават и защо. И зайците не бяха включени в това число. После моя приятелка от години имат зайче вкъщи и за мен някак това животинче си е наравно с кучетата и котките. Като знам колко пъти съм гушкала Рошка и съм я галкала, не ми се връзва да я хапвам след това. Не на последно място аз на Радина й викам зайче от съвсем ранна възраст и ми идва малко канибалско

Дани_Илиева, разсмя ме с глас с това, че почти си паднала от прозореца, макар в същото време това, което си видяла, никак, ама никак да не е смешно...
Леа, направо ми е мъка за вас... Ти си прекрасен, мил и много великодушен човек. Аз не знам дали бих имала сили да бъда такава на твое място. Respect! Дано вече това наистина да ви е за последно

Мамулче, представих си ги рускините как са риели с крак от яд

Ние преди малко бяхме навън. Радина заспа, когато вече имах намерение да се прибираме. За да не й прекъсна безценния сън, реших да поседна на една пейка и тя като никога си спа 1 час. По закона на великата гадост всеки друг ден имам книжка или списание за всеки случай, а днес извадих всичко, защото бяхме тръгнали и на пазар и исках да си освободя кошницата. Та седях и блуждах в пространството, обмислях разни неща и като краен резултат се притесних ужасно, напрегнах се с мислите си и се прибрах разтревожена и разстроена вкъщи...
Нямам повече шанс за писане, досега беба ухажваше едни мокри кърпички, но й омръзна и трябва да се включа в играта и аз...
Хубав следобед на всички
