Споделете 171

  • 40 424
  • 742
  •   1
Отговори
# 720
  • Мнения: 7 002
Аа, ще приема, как.
Тя беше много хубава неговата предния път като я опитах. Blush

# 721
  • Мнения: 4 892
И дойдоха времената на натуралната размяна. Трябва да си направя една инвентаризация да видя какво на кого мога да дам и какво ми тряба.
Споделям, че и детето го е ударило на търговия. От оня ден ми продава разни неща. Продаде ми 4 /четири/ солети за 0.50 стотинки. Егати скъпчийката. Ама ми върна 1.07 лв. и аз си затраях.
Намерила си касов апарат, детски и ми продава чалъми. Вчера ми продаваше фулмастери, цветя, които преди това ми беше подарила и квото и попадне.

# 722
  • Мнения: 608
  Хей, отпускари,къде сте?  Hug Споделям, че след кошмарно бране на малини- бодли като  от "Спящата красавица", рояци комари и страх от змии - направих първото си желе от малини! Седем (7!) бурканчета и половина и бях толкова щастлива, че стана, че се прежалих и изядох една порязаница с масло и щедро намазано желе отгоре  Blush

Последна редакция: пн, 25 юни 2012, 21:03 от Елинор 777

# 723
  • Бургас
  • Мнения: 6 624
Браво,Ели!Герой си ти. Laughing
Аз пък имам едни гадни череши в хладилника,но утре ще ги сваря на компот и ще дам на децата да пият сок.Не го споделям случайно.Имах една позната,баба на мой приятел руснак.Тя беше преживяла блокадата на Ленинград.Когато идваше на гости в БГ винаги ме учудваше как така не хвърля храна.Ако плодовете са загнили,ги сваряваше.Даже трохичките събираше и даваше на птиците.Сухият хляб препичаше за попара.Стана въпрос за нейната младост и блокадата.Оттогава не мога да хвърлям храна.Сетих се като видях смарангясаните череши.Ще ги сваря,но няма да ги хвърля.

# 724
  • Майничка
  • Мнения: 12 653
Мммм, Елинор, пациентът е на път да предаде Богу дух поради обилно слюноотделяне!   Heart Eyes

Споделям несвойствени дейности като сглобяване на тротинетка (Благоверният заспа преди №2) и приспособяване на гнезда да свещи в/у кръгла тенекиена кутия с бисквити с дисни мотив.

Тъпо и кичозно, да, ама чавето иска да духа свещи, а в градината не разрешават торти и сладкиши.
Мислех да направя една пунтажна торта-кутия, от шперплат, с украса от полимерна глина, в която да побера барнита и сокчета, но овреме се усетих колко ще тежи... Mr. Green

# 725
  • Мнения: 419
unadaptable, какво избрахте с дъщеря ти да следва?

# 726
  • Мнения: 4 586
Браво,Ели!Герой си ти. Laughing
Аз пък имам едни гадни череши в хладилника,но утре ще ги сваря на компот и ще дам на децата да пият сок.Не го споделям случайно.Имах една позната,баба на мой приятел руснак.Тя беше преживяла блокадата на Ленинград.Когато идваше на гости в БГ винаги ме учудваше как така не хвърля храна.Ако плодовете са загнили,ги сваряваше.Даже трохичките събираше и даваше на птиците.Сухият хляб препичаше за попара.Стана въпрос за нейната младост и блокадата.Оттогава не мога да хвърлям храна.Сетих се като видях смарангясаните череши.Ще ги сваря,но няма да ги хвърля.
Аз не мога да хвърлям храна, след като прочетох "Хлябът от онази зима". За същата блокада става въпрос. http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=14607& … D0%B8%D0%BC%D0%B0

# 727
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
Ели, обаче това сега е най-сладкото сладко на земята, нали  Wink Mr. Green

Да видим аз дали ще съм докарала компотите на вкус. На вид добре изглеждат. Свекървата ме опна да правим зимнина, че кайсията щяла на изкапе. Ами като ми е жал, пък и този компот ми е от любимите за пасиране  Thinking Как да откажа.
Благоверният се катери по покриви, стълби и клони, за да ни снабди с материал, а прабабата отдолу "Боре-е--е-е-е ...ей, там баби, на високия клон има има още узрели .....на ти бастуня" и щедро му подава инструмента. А той само това чака. По цял ден виси по стълби и парапети и малко му трябва да запали. Туп. Уж случайно една презряла кайсия пада близо до тружениците долу.

2 варела от по 44-48 буркана спретнахме.

# 728
  • Мнения: 4 586
slavkaр не е желателно да преработваш загнили плодове и зеленчуци. Животните умират, но труповете им остават. Може да се почистват и консумират загнили плодове и зеленчуци, но само тия с по-твърда консистенция - зеле, моркови, чушки, патладжан, праскови, круши, ябълки, кайсии. Вишни, череши, ягоди, домати  - не.

# 729
  • Мнения: 8 854
unadaptable, какво избрахте с дъщеря ти да следва?

Не ми е дъщеря, мила Simple Smile Ученичка ми е. Аз съм учителка по БЕЛ и подготвям ученици за кандидатстване в университетите. С това момиче работя от 7 години и затова съм по-пристрастна така да се каже.... Не можах да я убедя да избере някакво по-сериозно предизвикателство и ще ми става колежка, само че ще работи евентуално с малки деца. Начална учителка. Майка й е много разочарована, искаше финанси или някаква друга икономическа специалност, но момичето отказа. Дано не съжалява прекалено много за избора си. Аз вече го приех, правото да избира е нейно.

# 730
  • Мнения: 7 002
Мен ме натискаха за право едно време. Аз исках актьорско майсторство или филология. Не ме пуснаха да пробвам в НАТФИЗ, поради което аз пък напук се скъсах по история и така ми остана филологията. Съжалих на първия семестър. И то не защото не исках да я уча, напротив, много исках, просто отношението към нас от страна на преподавателите беше ужасно, според личните ми виждания. Такова затваряне в калъп бунтовната ми артистична душа трудно понесе. Завърших я, сега дори един вид се гордея, че не се предадох, колкото и да ми късаха нервите. Така се завъртяха нещата, че въобще не работя нещо общо с нея. Но пък като кажа какво съм учила и хората ме гледат все едно съм много умна, понеже знам на високо ниво език и съм прочела милион книги  Mr. Green Почти както аз гледам някой, като ми каже, че е от ТУ  Laughing

# 731
  • Мнения: 2 212
Мен никой никога за нищо не ме е натискал. Съвсем сама си избрах да стана морско-свинче, като преди да се стигне до кандидатстване казвах, че всичко друго, но не и това. Да, ама не. Сега не съжалявам ни най-малко, а дори ако трябваше да се върна щях съвсем целенасочено да го избера. Мисля това е вторият най-добър избор, който съм правила след този да стана принцеса. Ама като свършиха местата за принцеси точно преди мен....

# 732
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Каквото и както да е учил, даже и хич книга да не е поглеждал, по нашенско обикновено човек работи това, дето баш не му е работата. Не знам как и защо става така. Има едно специфично племе, дето хем не знае нищо, хем е гъзоръко до неприличие. Ни за бюро, ни за мотика, да не говорим за скалпел или машина. Преди време такива ставаха милиционери или поне скришни сътрудници по милиционерската работа.

Оня ден един ми разправя колко хубава работа си намерил: кара с голям самосвал по временните пътища скална маса за магистрала Тракия. Работи за някаква местна мутра, накупила техника по случай случката и наредила се в дългата верига от подизпълнители. Не им плащал, ама крадели много нафта, пък той се правел, че не знае. Много хубаво било.




# 733
  • Мнения: 899
Куркума, струва ми се, че и аз влизам в това описание, нищо, че работя туй, за което съм учила. Ама съм си гъзоръка де  Mr. Green .

Споделям странна, непрестанна болка в слънчевия сплит, която от време на време преминава я нагоре, я надолу, я в ръката. Опитвам се да разбера мускулна/нервна травма ли е, гастрит или нещо друго. Споделям я, белким се махне.

# 734
  • Мнения: 608
  Споделената болка - половин болка, нали знаеш, Умбре  Hug
И мен ме натискаха да уча нещо, дето не само мразех, а инстинктивно знаех, че не е за мен. Не влязох там, защото страшно "умно" го измислих да предам бели листи. Ама и това, което харесвах не учих и така се получи едно чудно, голямо нищо от мен.

Общи условия

Активация на акаунт