Пепел от рози по БТВ - 10

iHeartTwinkling,   радвам се и благодаря за хубавите думи.

Джоли, напълно съм съгласна с теб за Рахми в този смисъл на поста ти... Наистина раната, която отвори всичко това бе голяма, емоцията беше огромна, затова и реакцията беше мълниеносна, на мига...
Той самият си призна...полудях, полудях, не се сдържах...ето, това, че го осъзнава и разбира, за мен е показателно, че независимо с някои от дефицитите си, Рахми може да мисли, да разсъждава. Може да разграничи важните и значими неща за себе си и семейството си.
Не е нужно да боравиш с много думи, силата не е в количеството им, а в момента на ползването им, в нужният  и точен момент. Там е силата им, от там идва и въздействието им.

Защото, кое ни различва в такива случаи...
Ако не сме съгласни с дадено поведение, как показваме това, ако отреагираме, на нещо неприемано по същият начин, идентичен с неприеманият?
Не знам дали успявам да се изразя точно и ясно...

Дъга,   и аз си припомням последните няколко епизода. Много хубави моменти сподели с нас, придружени от страхотни снимки.

Мисля си и над думите на Джоли от днес, за този израз...какво ще кажат хората...
Интересна ми е и твоята позиция, че е типично балкански израз, дали е така? Само и чисто балкански ли е?
Изобщо, какво има зад него/изразът/, до къде ни е нужен и от къде става опасен за това да бъдем себе си?

 По въпроса за израза " какво ще кажат хората" може доста да се поговори.  Марги много хубаво го е задала въпроса. Да този израз наистина става опасен когато започнеш да му робуваш ,когато  поставяш хорското мнение над собствените си желания и интереси,когато си затваряш очите за проблеми на близки хора именно пак заради това.
Но пък от друга страна нали ние живеем сред общество от хора и няма начин да не се влияем от тяхното мнение и да  не се съобразяваме с тях. За мен най важното е да бъдем себе си

  Колкото до Мелтем- ами Решат и е бесен ако трябва да сме честни. Той който успя да се справи с такъв противник като Туранер ,в един момент не може да се справи с дъщеря му която до скоро лъжеше както си пожелае.Целта му е да обърка Мелтем да и покаже че тя не може да направи нищо срещу тях че те са по силните

 
МаргиМарги , на мен ми е много интересна тази тема  не само във връзка с филма, но и по принцип , в живота. Много пъти съм се опитвала да си отговоря на въпроса какъв е механизма на зараждането на такова мислене у хората. Срещала съм хора, които буквално са "изтъкани" от предразсъдъци, на които робуват без дори да се замислят. Каквито и аргументи да им  изтъкнеш в полза на обратното , те си знаят своето. Готови са да страдат , да платят много висока цена, но да направят онова, което смятат че се очаква от тях. И лека полека губят собствената си идентичност.
По въпроса дали това е само балкански синдром ме накара да се замисля, ами не знам. Не съм живяла  в чужбина и не познавам културата на други народи в детайли, впечатленията ми са предимно от филмите, но сякаш на запад са малко по-освободени, не им пука толкова много какво ще си помислят хората. Просто си живеят живота.

iHeartTwinkling, привет!
Радвам се, че са ти харесали снимките.

Като цяло знаем,че човекът е социално животно,много малко са тези ,които могат да оцеляват сами.И просто всеки човек иска да бъде приеман в групата ...''Какво ще кажат хората" по един или друг начин е засегнат във всеки един от нас,помислете само когато имаме нова прическа или нова дреха питаме ''Как ми стои'' просто всеки подсъзнателно или съзнателно се стреми към удобрение.... НО това е малката  фаза,вече страшно и неразбираемо е за мен ,когато човек изневерява на собствената си природа само и само,за да се впише...имаше едно понятие ''Das Man'' или човекът маса,този който се стреми да бъде като всички други.
По принцип този синдром ''Какво ще кажат '' хората е засегнат най-веше в малките села,където хората се изхранват с клюки,но като се замисля всеки квартал,всеки блок е като едно малко село и съседите приничат ,за да разберат кой с какво се занимава,кой колко изкарва и естествено най-интересни са ''кирливите ризи''.

Какво ще кажат хората...

Джоли, Дъга, валия,  

Има една мисъл, сентенция ползва се в медицината, във фармакологията...дозата прави отровата.
Dosis sola facit venenum е латинска пословица, която в буквален превод означава „Дозата сама прави отровата!“. Смисълът на израза е, че всичко излишно е вредно.

Според мен еднакво излишно/ и от там и вредно/ е както несъобразяването с това какво ще кажат хората, така и с абсолютното робуването на това какво ще кажат хората.
И тук, както всичко трябва да се намери мярката, дозата, баланса до къде и до колко е необходимо съобразяване с останалите, около нас, с мнението им, до колко това трябва да се отразява на нашите собствени мисли, позиции, поведения.
И тази мярка неминуемо е много индивидуална и различна за всеки, за един е стъпка, крачка напред, за други по-назад, или в страни, но тя не бива да излиза от границите на една всеобща мярка, от границите на еталона.

Дъга, аз предполагам, че това, какво ще кажат хората, го има за всички хора, навсякъде по света и по принцип. Разбира се, хората, населяващи определен регион, в случая балканите, предполагам имат по-голямо сходство в смисъла и ползването на израза от тези на останалите. И това е напълно нормално, все пак средата има своето място и отражение в мисленето ни.

По повод на предрасъдъците, не липсата им е толкова необходима, според мен, а това да успяваме да ги превъзмогваме, когато това е необходимо и ни пречи в общуването с околните.

Никак не е лесно, везните в живота ни, не са така прецизни и лесни за употреба, май... и от там е доста трудно за намиране на баланса...


Но това не бива да ни обезсърчава винаги да го търсим, защото това ни прави хора и придава смисъл на съществуването ни, и то на удовлетворението ни от него, нашето и на хората до нас, не мислите ли?

Привет момичета
Разнищили сте основните моменти  
Дъгичке по въпроса с "какво ще кажат хората", мисля си, че е по-скоро балкански синдром...и най-вече ориенталски такъв. Съгласна съм с вас, че това съобразяване с мнението на околните ни носи много тежест и стрес.
В гимназията имахме преподавателка от Англия - тогава разказите й за културата на общуване там ми се струваха странно нереални. Изглеждаше ми странно, че задаването на лични въпроси не се толерира...дори близки приятели не си позволяват волности от типа: "Хайде бе, кога ще се жените?" или "Ама няма ли вече да правите бебе?" изчакват вие да споделите, ако решите.

Марги, коментарът ти много ми харесва!   
 

Марги 

Привет, Дана! 

Дъгичке още нещо по въпроса:

валия,   много благодаря, че го спомена.    Има много интересни неща по темата за понятието...
Аз лично се вълнувам около подобни теми и въпроси.

Ето няколко линка с интересни размисли по въпроса...

Дана, Дъга, благодаря ви!
За мен е много интересно и полезно, това, че тръгвайки от конкретиката на сериала, на поведенията на отделните герои и случки, мога да излезна, да преоткрия за себе си, тези им емоции и мисли, отношението ми към тях в един нов и по-общ план, смисъл и значение и в същото време отново да се завърна в сериала, вече някак с нещо ново, придобито или разбрано по-добре и ясно.  
Това, именно е и полезността за мен на обсъждането и коментирането на един турски сериал както е в случая. И това, някакси остава неразбрано за хората извън тази общност, която сме сформирали в тези форуми и конкретно в нашата си тема. Това прави един сериал, повече от един сериал.
Много, наистина много ме радва, че тук с вас, това е така, както го усещам за себе си, както се казва откривам сродни души.
И не само и единствено в гледането на сериала, но и преди всичко в начина му на възприемане и въздействие.

Дана, Дъга, всичко споделено за живота навън, ми е много интересно, любопитно ми е всичко споделено.
Благодаря ви, на всички останали-също, разбира се!  

Добър вечер, сладурки в този късен час! Дъгичке, страхотни снимчици!
Много ми хареса дискусията, която водите относно предразсъдъците, на които ставаме свидетели във филма и по-конкретно "какво ще кажат хората". Впечатлена съм от мненията ви - Марги, Джоли, Дана, Дъгичке, Валия, iHeartTwinkling.
Дана, абсолютно подкрепям мнението ти, че това "явление" е типично балканско и се базира основно на религията, мисленето и бита на хората живеещи в този регион. Аз също като част от вас съм пътувала доста, в почти половината страни в Западна Европа, както и в Турция и трябва да ви кажа, че разликата е огромна. Дъгичка, аз също останах с такива впечатления за турските жени, каквито ти си споделила. В един през нощта, връщайки се от ресторант, ние бяхме гледани на улицата като ... Асу, нито една жена няма след залез слънце. Докато в Западна Европа манталитета е много различен, там хората са по-сдържани, малко по-студени, по-организирани, с добре развита еманципация. Никой не гледа какво прави другия, къде ходи и как живее, просто защото са твърде заети с работа, семейство и т.н. Според мен решаваща роля има религията. Тогава сигурно ще оспорите, че в България официалната религия не е ислям и сте прави. Но 500 години и все още съжителство с народност от друга религия, споделен бит, кухня, та дори и изразни средства и т.н. е нормално българите да са възприели много от тези неща. Не искам да бъда погрешно разбрана, аз съм много толерантен човек и уважавам всяка религия, даже едни от най-готините ми приятелки са мюсюлманки.

Марги, Валия, много мъдри мисли цитирате. Винаги е удоволствие да прочета нещо подобно, особено когато е в подкрепа на конкретно виждане или размисли. Страхотно! Марги, вече съм почти убедена какво е професионалното ти направление!

Марги мерси за линковете...и мен ме вълнуват подобни теми.
kometka76

Както се казва "нещата от живота" са вплетени по един омагьосващ начин в нашия сериал и не само. Това ни вълнува, прави ни съпричастни и любопитни, опитваме се да си обясним дадено държание или поведение, свързваме определени случки в сериала с наши преживявания. Като цяло изпитваме удоволствие от тези мигове на гледане и впоследствие на анализиране с приятелки във форума...релаксираме...а това е важно, много важно в днешното забързано ежедневие.


Дами, пожелавам ви лека нощ 

Кометка,   здравей!

Съгласна съм с теб за влиянието на религията, за влиянието и на близкото ни съжителстване/и не само/ с другата такава в случая-с исляма.
Че има типична балканска характеристика, употреба, смисъл и значение/влияние това-какво ще кажат хората, безспорно е така...и аз съм на това мнение. Обаче...  
Но това в същото време не е достатъчно/поне за мен/ да го ограничи само и единствено до границите на тази общност-балканите.  

Кометка,  


Дана, усетих и аз, затова и казвам, че ви намирам за сродни души!
Спокойна почивка и до утре!

Великолепна идея, Феринка! Направо си я представих Муки в музея - облечена в страстно червена блуза с подобаващо дълбоко деколте, така, че да се виждат добре максимално изпъчените напред две бомби. Полата е с черен цвят, с почетна дължина на около 2 пръста над коляното. Равни обувки, тип мукасинки, в кафяв цвят. Отгоре наметнала още по-страстно червено палто, гордо разкопчано за да могат да се виждат ясно двете "звезди". Косата й е леко отметната назад, с развълнувани кичури, които небрежно падат над ушите й. И накрая за разкош ярко червено червило,  богато намазано на устните, дискретно подсказващо за нейните несравними умения да си пъха носа навсякъде и във всичко.

Марги, възможно е да има подобно мислене и в други краища на света, но едва ли така ярко изразено и точно в този смисъл, който ние влагаме.