Индонезия- приключения около Екватора

Scarlett83, благодаря и аз.    Вече се притесних, че водя монолог.... Аз умишлено изпадам в толкова детайли за цени, разписания, маршрути, защото знам, че информация за организиране на екскурзия, се черпи от интернет. И е толкова хубаво, когато някой си е направил труда да напише я някоя история, я някое мнение с повече конкретика. Радвам се, че моят разказ ще ви е полезен.
Мноооого неприятно, че сте останали без снимков материал от Канарските острови...  Съвсем нормално е да ти се сливат нещата. Аз, хем Тайланд беше преди 2 месеца, постоянно преглеждам хронологично снимките, за да се ориентирам кое след кое сме посетили, преглеждам разни листовки, билети иначе посмъртно не мога да си спомня толкова подробно нещата.  Особено, ако програмата е наситена с емоции и активности, трябва да се ползват жокери, няма как... 

Пожелавам ви да си изкарате незабравимо чудесно!

Съвсем откровено казано, нагледахме се на мръсотийка и започна да ни се иска да отидем на някое по-чистичко местенце  , където отсъстват миризливите тайландски ястия от мобилните колички по тротоарите и разпънатите масички за продажба на смачкани дрехи, опушени от изпаренията на автомобилите. Наша цел беше Rama 1 Road, където се намираха множество молове буквално един до друг. Там думата “Mall” е почти непозната, използва се “shopping center”.

Разплатихме се с Bangkok Loft Inn, благодарихме многократно за чудесното обслужване, което получихме. Тези хора наистина бяха подготвени за всичко и беше удоволствие да сме в тяхната компания. В края на всеки ден, като се прибирахме от изморителен ден, ни посрещаха с малки жълти бананчета, които да ни подкрепят. Оставяха ни всеки ден 2 половинлитрови бутилки с вода. А дребните недостатъци на стаята бяха пренебрежими в сравнение с удобното разположение на хотела и отношението на персонала. Дадоха ни разпечатан лист с опциите за придвижване до летището от хотела, които ще опиша за приблизителна ориентация в ценоразписа:

-   Със Skytrain, пътуването отнема 1 час и 15 мин, а станциите са, както следва Wongwian Yai station -> (40 бата) Phayathai station -> (45 бата) the airport, общо 85 бата.
-   С такси, наето от нас на улицата -> показанието на уреда + 70 бата такса за магистралите.
-   С такси, резервирано чрез хотела (пише, че хотелът не взима комисионна от това) – 400 бата за лека кола и 500 бата за мини ван. Това ни се видя доста евтино в сравнение с цените на Пукет и Самуи за същото нещо.

Спряхме се на първия вариант, но ще го спомена пак към края на деня. Полетът от Банкок до Доха беше на 27 октомври (ден 15) в 02:40ч. през нощта, което означаваше, че ден 14 (26 октомври) е изцяло на наше разположение.  

Първо посетихме mall MBK. Оказа се, че това е нашето място за пазаруване. Има надлез, който води от станцията на BTS до самия mall и няма нужда да се слиза на нивото на земята. Трябва да се има предвид, че се влиза в един от магазините, който си има собствен ескалатор и е на няколко етажа, но това не е мола, а само малка част от него. Трябва да се влезе по-навътре за останалите магазини. Един единствен магазин за маркови обувки (предимно маратонки) ми се видя на по-ниски цени. От там взехме сандали за дребосъчко на Reebok за 12 евро.  Останалите бяха минимум по 90-100 лв, а в България може да се намерят и по-евтини, не е нужно да се мъкнат чак от Азия (мое мнение).  Много харесах едни маратонкосандали, обаче моят крак се оказа твърде голям за азиатските стандарти и последният по големина номер ми беше малък....На един от етажите се разполага нещо, като пазар. Ние на шега го нарекохме „битака”. Там дрехите не бяха разположени на рафтове в магазини, а бяха на нещо, като сергии (като на пазар), е, имаше и на закачалки. Но, като изключим това, можеше да се намерят чудесни неща на добри цени. И ако човек не е снобски настроен и няма предразсъдъци, може да си напазарува за неголяма сума. Цените на тениски и други подобни, които обикновено туристите купуват за спомен или подаръци, бяха по-ниски, отколкото на о.Пукет и о.Самуи. Спокойно е можело да оставим купуването на подаръците за Банкок, но уви.  Този Mall не беше лъскав, бих го нарекла по-скоро по-народен. На нас ни допадна.

Съвсем близо до MBK се намира станция Siam, където се засичат двете линии на Skytrain-а. Там гледката е доста футуристична, защото движението на хора и автомобили е на няколко нива. От една страна – пешеходците и автомобилите по улицата, от друга – има надлез, който свързва голяма част от моловете помежду си и станциите на BTS. Като добавим и двете нива на линиите на Skytrain, а всичко това е между молове и бизнес сгради, се получава интересна гледка. Но не можахме да избягаме от уличните сергии за храна и всякакви други неща – бяха си налице и тук.   Странното и неразбираемо за нас беше, че цените на дрехите, да речем, бяха еднакви на улицата и в MBK например. Защо някой би пазарувал от улична сергия нещо, което е по-мръсно, по-смачкано и няма къде да го пробва?   Ей това не можахме да схванем.
На всички нива имаше голямо движение на хора.

Влязохме в  Siam Center, беше скъпо, невзрачно, доста безлюдно и тясно, като пространство. Насочихме се към Siam Paragon. Това вече беше нещо различно. Лъскаво, красиво...има различни заведения, където човек може да хапне според джоба си, като на партерния етаж е McDonald’s, но има и места с тайландска кухня. Уцелихме промотиране на нов туристически комплекс. За целта бяха осигурили жива музика с певица, изпълненията им бяха невероятни! Подпряхме се на парапета на един от етажите и се опиянихме от прекрасните глас и мелодия. Беше голям майтап как шорумите на BMW, Lamborghini и Skoda бяха един до друг. Представителство на друг автомобилен производител нямаше. Явно това са марките.   Захласнахме се по Lamborghini с табелка „Sold”...
От толкова обикаляне се зарадвах, че не сме с раниците на гърба, дори без тях  болките в кръста бяха факт.  

Върнахме се в хотела около 21:00ч. с няколко торби и въпреки, че вече не бяхме техни гости и се бяхме разплатили, отново ни предложиха бананчета и ни дадоха 2 бутилки вода по 300 мл. Окончателно затвърдиха мнението ми за тях. Чудесно обслужване. Някакви дреболии, за които обикновено никой не се сеща, могат да впечатлят хората много. След кратка почивка тръгнахме към летище Suvarnabhumi. Тъкмо казвахме чао и едната жена от рецепция ме попита дали сме си купили карти за Skytrain-а, но ние си карахме на билети. Тя заобиколи и ми подаде еднодневна карта. Каза, че техен гост им я е оставил по-рано същата вечер, защото нямал нужда от нея, но все още е валидна и мога да я ползвам. Благодарихме за сетен път и тръгнахме. Картата важеше само и единствено за линиите на BTS. С други думи – от Wongwian Yai station до Phayathai station. От там тръгва едно от две влакчета, чиято крайна спирка е летището. Това, което ние хванахме от Phayathai е по-бавният (и по-евтин) вариант, защото има междинни спирки. Отново се движи във въздуха, но прилича на влак, Skytrain-ът наподобява мотрисите на метрото. Второто влакче тръгва от спирка Makkasan, която е съвсем близо до станция Phetchaburi на метрото, то е по-бързо и води директно до Suvarnabhumi без междинни спирания. Стигнахме летището бързо (особено съотнесено с разстоянието до него) и комфортно. Хванахме си полета на Qatar Airways до Доха в 02:40ч., пристигнахме в 05:30ч. Връзката ни за София излиташе 3 ч. по-късно и така със спиране в Букурещ за кратко, кацнахме благополучно в родината в 15:30ч. на 27 октомври. Изключително доволни сме от катарските авиолинии и с удоволствие бихме ползвали отново услугите им. Пристигнахме уморени, но силно впечатлени от екскурзията.  

Поздравления за труда и времето, което си отделила за да опишеш вашето пътешествие!   

no_name, чудесен разказ!  Имаш ли някъде публикувани и снимки, които да илюстрират пътешествието ви (имам впредвид вашия поглед на забележителностите). Пожелавам ти да посетите нови екзотични места!

Благодаря за увлекателния разказ! За хора като мен, които нямат възможност да посетят екзотични дестинации, твоите описания за чудесна възможност да се докоснем до прелестни кътчета и да съпреживеем вълнуващи приключения

сиси, Diana_Don, Тейди, благодаря ви за милите думи!   

Съвсем скоро ще направя горе-долу copy-paste на разказа в блога. Там ще кача няколко снимки от нашия фотоапарат, макар че се съмнявам дълбоко, че ще са нещо различно от тези, които вече сте видели в линковете.  Ще пиша, като завърша пренасянето там, за да не следите постоянно. 

Тейди, радвам се, че освен полезни за бъдещи туристи, моите преживявания се харесват чисто, като художествена литература.  Искрено ти пожелавам да преживееш в първо лице вълнуващи приключения, ако това е твоя несбъдната мечта!   

no_name, благодаря за удоволствието да прочета  и този разказ. Признавам си, че все още ме е страх да поглеждам към екзотични дестинации, ти ми даваш кураж.Били сме само в Европа и за 1 месец в Южна Африка, но там беше на гости и не се брои. Та...замислям се много за Азия вече. Дай Боже! Пожелавам ти много здраве, успехи и пътувания до мечтани дестинации!

Благодаря за страхотния разказ, no_name!  Зареди ме с много положителни емоции и настроение. Пожелавам ти още много екзотични пътешествия до местата, които мечтаеш да посетиш! Разбира се надявам се да ги споделиш с нас по твоя неповторим начин.   

 no_name, с удоволствие следях и четях всяка част от твоя разказ. Благодаря, че го сподели с нас    .

"Започнаха да ни нападат разни тайландци с неясни помисли и бързо се изнесохме, след кратко лутане, уцелихме вярната посока и аха преди да приближим до нас дойде един местен, който изглеждаше облечен подобно на охраната на двореца. А може и да е бил действително такъв, така и не разбрахме, защото повече не го видяхме. Дойде и предложи да ни помогне. Каза ни, че ей там е входа, обаче  в момента тече едночасова церемония и пускат само местни вътре за службата, да се помолят, забранено е за туристи в този 1 час. Показа ни на картата, която бяхме разгънали, други храмове сравнително наблизо, които са безплатни за посещение и каза, че срещу 40 бата можем с тук-тук да отидем до тях, хем да убием времето, докато не може да се посети дворцовия комплекс.  И ние, като рибки, клъвнахме. Това май беше най-голямата прецаквация в Тайланд. Уж бяхме чели, какво сме чели, не знам, но 2 важни съвета към всички заминаващи:

1.   Не се доверявайте на местни, които любезно ви предложат помоща си да ви ориентират или да ви помогнат с нещо друго – винаги имат задна мисъл.
2.   Не се доверявайте, ако ви кажат, че даден храм, дворец или каквото и да е, не работи, защото било затворено за...церемония.  "

Ето вече как човек след първия път не би повторил една и съща грешка  , и дори да попадне в друга държава ще знае тези номера
Това май си е класика за цяла югоизточна Азия.


Благодаря за увлекателния разказ и безкрайно полезното инфо  !!!
Аз съм заложила на хотел около Siam.

No name браво за отделеното време да разказваш и да даваш толкова детайлна и ценна информация  Аз всеки път, като се върна от някъде си казвам ей сега ще седна да напиша, че не се знае кога ще дотрябва, ама....така си и остава. Ако трябва да съм честна, аз планирах едно завръщане на Пукет 9 год. След като го посетихме за първи път,но твоят разказ тотално ме разубеди Продължавам да следвам концепцията за посещение на непопулярни дестинации, докато туристите не са им сменили облика По трудно и скъпо е, но май си струва
Вашият случай в храма ми напомня на същият такъв в Делхи.Излизаме на улицата с ясната цел,че отиваме на големият пазар Чътни Чоук или нещо подобно и ни спира един с тук тук и ни казва ще ви возя цял ден за някакви смешни пари.Ок, е да ама с качването се оказва че видиш ли пазара точно в този ден - събота не работи -този пазар едва ли някога въобще затваря.И като се почна едно обикаляне от магазин в магазин, така до обяд. естествено поне сме наясно, че от такива магазини не се купува. А в тях имаше и само туристи "баламурници" като нас. Искахме да отидем до една голяма джамия, която се намира точно на същият този пазар -Ооо, сега е обяд има голям трафик мадам и служба само за мюсюлмани, Вие не може да влезете! Абе сценария едно към едно, само и до сега се чудя как след толкова пътувания се вързахме на тоя номер Изгубихме си цял ден, при това последният....
No name любопитно ми е ако сравняваш с Индонезия какво ще кажеш
Извинявай,че ти разводних темата.Ще очаквам разказ за Мексико Спомням си че някой беше пускал един разказ, пак много забавен за там, но явно не си била ти

Някаква информация за Safari World и плаващия пазар в Бангкок
 - заслужават ли си?

mi6i, явно и индийците бръмчат на тази далавера...Очевидно и хора с опит, които пътуват, също могат да попаднат в лапите им. Затова държах да опиша схемата по-подробно и благодаря, че и ти сподели вашите преживявания.  
Що се отнася до сравнение Тайланд-Бали (за Гили Траванган мнението ми хич не е добро), трябва да призная, че към о.Бали и двамата с мъжа ми таим повече сантименталност. СЪщо така хората там ни харесаха повече. Вярно, че и на двете места могат да се срещнат всякакви индивиди, но повечето балийци ни се видяха искрени хора, много по-усмихнати, отколкото в Тайланд. Затова и последната страна за нас лично, незаслужено се е закичила с мотото "Страната на усмивките". Бали много повече заслужава такова признание. Храмовете също нямат нищо общо. Някак в Тайланд ни се видя по-комерсиализирано, там всеки те гледа в джоба и се чуди как да измъкне повече, при това нагло. На Пукет категорично не бих се върнала. Е, може би, ако човек е тръгнал на секс туризъм, ще остане доволен, не знам.... Признавам, че Тайланд притежава острови, заобиколени от кристална вода, в които е невероятно удоволствие да се потопи човек или пък да помързелува на чистия пясък....а на Бали това не може да се открие. И вероятно да се отседне на някой от тях би било фантастична мързелива почивка.  Но пък природата на Бали е страхотна.   Бях чела мнение на наша съфорумка (не помня коя   ), че Банкок е любимия й азиатски град. За мен беше тотална загадка каква е причината за това. Вярно, че там сме имали само 3 дни, но пък за това време видяхме немалко.

сиси , за Safari World  нищо не мога да кажа. Плаващия пазар в Банкок е извън Банкок и трябваше да разполагаме с доста време, за да отидем. Но след като се поинформирахме малко, в крайна сметка решихме, че от 3-те дни не бихме прежалили никой, заради самия плаващ пазар. Иначе има и организирани екскурзии, които го предлагат, но цените на всички екскурзии в Банкок ни се видяха високи.
В Аютая също има плаващ пазар (градът е заобиколен от река), но за него не ни стигнаха времето и силите. ПЛаващите пазари си имат работно време. Не са на разположение по цял ден, затова и си е хамалогия да се посетят.

Разглеждам вашия хотел в Убуд и имам въпрос. Subject to 15% government tax/service charge, как да го разбирам това, че при дадената цена на къщичките са включени тези 15% или цената е без тях, т.е. начисляват се допълнително в цената?

Начисляват се допълнително.  И в ресторантите е по същия начин. Скоро гледах, че и цените в хотела са вдигнали....