Доста мислих и реших да се консултирам с майки от този подфорум , защото вие сте най-наясно с процедурата по осиновяване .
Става дума за моя близка и казусът е следният :
Жената скоро навърши 53 г. Сама е , няма братя и сестри , няма мъжко присъствие около нея , дори просто като приятел .
Родителите й починаха .
Тя самата от 1 година е с онкологична диагноза , оперирана е , мина лъче и химио , сега продължава терапия с херцептин .
Поне от 5 и повече години е задействала процедура по осиновяване . Защо до момента не се е получило , нямам информация .
Това , което ме озадачи и е причина да отворя темата е , че вчера разбрах , че тя няма ТЕЛК за заболяването си , съвсем умишлено , което според мен значи , че не се е отказала да осинови дете ...
Мисля си , доколко е морално и етично поведението й , защото за мен е безотговорно да осинови дете и да изложи живота и бъдещето му на риск .
Първо , с оглед заболяването , второ - възрастта й и , не на последно място , факта , че тя никак не е добре финансово . Работи на половин щат , до края на юни , след това не се знае дали и какви доходи ще има , спестявания няма със сигурност ...
И последно да добавя - когато преди 3 години ми сподели намеренията си , каза , че изискването й е за дете до годинка , но после го е променила до 2 г.
Възможно ли е , според вас , службите по осиновяване да не разберат за диагнозата и да й разрешат осиновяване ?
Става дума за моя близка и казусът е следният :
Жената скоро навърши 53 г. Сама е , няма братя и сестри , няма мъжко присъствие около нея , дори просто като приятел .
Родителите й починаха .
Тя самата от 1 година е с онкологична диагноза , оперирана е , мина лъче и химио , сега продължава терапия с херцептин .
Поне от 5 и повече години е задействала процедура по осиновяване . Защо до момента не се е получило , нямам информация .
Това , което ме озадачи и е причина да отворя темата е , че вчера разбрах , че тя няма ТЕЛК за заболяването си , съвсем умишлено , което според мен значи , че не се е отказала да осинови дете ...
Мисля си , доколко е морално и етично поведението й , защото за мен е безотговорно да осинови дете и да изложи живота и бъдещето му на риск .
Първо , с оглед заболяването , второ - възрастта й и , не на последно място , факта , че тя никак не е добре финансово . Работи на половин щат , до края на юни , след това не се знае дали и какви доходи ще има , спестявания няма със сигурност ...
И последно да добавя - когато преди 3 години ми сподели намеренията си , каза , че изискването й е за дете до годинка , но после го е променила до 2 г.
Възможно ли е , според вас , службите по осиновяване да не разберат за диагнозата и да й разрешат осиновяване ?
Не мога да си представя човек със здрав разум да иска да обърка нечий друг и без това объркан вече живот. 
Независимо от това, кое (според нас) е редно и кое - не, подобно изказване не звучи никак добре...