Нервна система на пораснало недоносено дете?

здравейте мами
и моята почти пет годишна вече дъщеричка ,се роди  преждевременно (31 ГС)....
въпреки че е момиченце е страшно буйно,капризно и своенравно дете Здрава е и слава богу,по нищо не личи че е била родена преждевременно с много проблеми...освен проблема с очите
въпреки редовното следене от офталмолог,проблема и се появи след 3.5 годинки и се засили след 4...
далекогледа е ,надявам се напредналата медицина да и помогне,въпреки че според лекарите няма какво много,много да се направи все пак носенето на очилата и упражненията помагат!
оптимиска съм и знам ,че и с този проблем ще се справим както с всички досега! ...КЪСМЕТ И НА ВАС 

Моята дъщеря е на три и половина. Родена е с ниско тегло 39г.с., в следствие на незрялото си състояние при раждането имаше сериозни проблеми с дишането и храненето месеци наред. Проходи на 1,5г, проговаря в момента - бавно и постепенно, ходи на логопед. Има далекогледство, изписани очила, но не иска да ги носи.
Много е буйна, шумна, енергична, палава, жизнерадостна, емоционална, нетърпелива, понякога избухлива.
Казваха ми да я 'пазя' когато беше бебе - правех го и всъщност продължавам да съм предпазлива и до сега. Не боледува много (да чукам на дърво), но когато я пуснах на градина (на половин ден) на почти 3 годинки, изкара 3 месеца и за дни разви пневмония и стигнахме до болница.
Гледам я аз, готвя и само аз, храна от друго място не приема. Предпазлива съм в много отношения, без да се обяснявам излишно на всеки.
Общо взето има уменията на връстниците си, но е своенравна и не иска да прави всичко..

Здравейте! От много време търся форум за недоносени деца и чак сега ви открих. Дъщеря ми се роди на 15.02.2010г./термин 13.04/, 31 гс , 860гр, 33см., секцио. След като се събудих от упойката опериращият лекар ми каза, че детето е изплакало и това като че ли ми вдъхна надежда, че ще ни бъде. Карах нормална бременност, след преживян много силен стрес развих прееклампсия. Детенце дръпна назад, изоставаше в развитието си и много трудно се долавяха тоновете му. Един месец в Патологията на варненската АГ-болница бях под непрекъснато наблюдение, вливаха ми ежедневно глюкоза и какво ли не, за да овладеят високото кръвно и да си "хапва" бебка, защото се оказа, че и плацентата ми се  е прецакала. На 10.04.2010г. я извадиха от кувьоза, на 15.04. ни изписаха 2100гр. Периодичните прегледи при офталмолог не дават нищо обезпокоително. И още, и още не знам какво да отговоря като ме питат на колко годинки е малката +/- 2 месеца или просто вече си е на възраст, съобразена с родженната и дата/. Беше уникално кротко бебе, тихо и спокойно. Проходи на годинка и два месеца, храни се като триглав змей /без претенции, с добър апетит и няма претенции за количествата храна  /. Непрекъснато я сравнявам по площадките с връстниците и и честно казано не намирам особени разлики-ръст, развитие и тегло/метаболизма и за разлика от моя явно работи, защото на количествата храна, които поглъща пълни памперса безотказно и е слабичка/. Невероятен живак и беладжийка, има мощен глас и ме побърква с крясъците си. Непрекъснато или говори/отскоро започнаха да и се разбират някои думички, пробва вече и изречения/, или пее-активна, дейна, не се спира, катери се навсякъде, пипа, руши, не се свърта и за секунда на едно място. Обича всякакви екстремни изпълнения-пързалки, люлки, топки и т.н. Надявам се да не съм ви отегчила, но си имам причина да разкажа всичко това. Приета на ясла от 01.09. и вече ме тресат страхове-готова ли е, крие ли някакви рискове яслата/досега не е боледувала, с изключение на една едноседмична хремичка/. Луда ли съм, че непрекъснато се оглеждам за нейни връстници и сравнявам? Ваксините и бяха поставени по схема на лекар-имунолог с 6-месечно закъснение, понесе ги нормално. Много е комуникативна и не е бясно привързана към мен-радва се на всички, които и обръщат внимание. Предполагам, че с обстановката ще свикне бързо, с  децата, с госпожите и т.н. Но какви подводни камъни мога да очаквам? дали да не  изчакам с яслата и да я пусна направо на градина? Не знам какво да мисля... Отворена съм за всякакви мнения и съвети и ще съм ви МНОГО благодарна ако споделите как стоят нещата при вас. 

Моето мнение е крайно по този въпрос - недоносено дете да не се дава на ясла, по възможност поне до 3 години да не е в детско заведение, развъдник на бацили и вируси. Чудесно е, че детето не боледува, но това скорострелно би се променило при тръгване на ясла. Родена е под килограм !!!(да ти е жива и здрава!), не я хвърляй на болестите ...

За яслата и аз съм против. Аз лично я записах, пуснах я за точно 3 дни и се разболя - повръщане, разтройство, спеше по цял ден от изтощение и я отписах, загубихме мястото, но бях категорична, че няма да стъпи повече там. То това е и друга тема, но в държавните ясли отношението към децата и условията на ниво атмосфера са кошмарни.

Aз не бих пратила на ясла недоносено дете, но най-вече поради психологически причини. Може и да не съм права, но мисля, че децата подсъзнателно имат кошмарни спомени от преживяванията си по време на престоя в кувьоз самички. Педиатърът ни също го спомена, когато като съвсем мъничка малката пищеше неистово при вида на доктор. Не успявахме дори обикновено преслушване и измерване да минем без истерични ревове. Чак след 3 години го израсна тоя бесен страх от интервенции.
Та в тая връзка съм на мнение, че малките имат нужда от голяма компенсация с гушкане и успокояване близо до родителите си за по-дълъг период. Болестите също не са за пренебрегване разбира се, но мен повече ме водеше психологическия момент и не съм се замисляла изобщо за ясла.

И Мария е родена под 1 кг. НО посещаваше ясли. И мисля ,че не сгреших. Там научи много неща и й помогна много в общуването с деца.  В началото боледуваше често,но постепенно изгради имунитет и за сега нямаме сериозни проблеми,пу-пу. Моето мнение е ,че не пречи да се опита. После винаги можеш да се откажеш.

И моето дете е родено под килограм и посещаваше ясла, а сега и детска градина.
Чета доста негативни мнения по този въпрос, но мисля, че са крайно преувеличени.
Моето дете е ходило в държавна градина, но попадна на изключително добър персонал. Докато има частни градини, за които има доста лоши отзиви. Аз всъщност умишлено не го записах в частна градина, тъй като им имам по-малко доверие.
Колкото до психолозите, които насаждат вина у майките, че детето било само в кувьоза - нямам думи. Моето дете е било три месеца в болници и са му правили какви ли не интервенции, но и до днес се радва много на лекарите, не плаче, даже иска да стане лекар като порастне.
Мненията са доста разнопосочни относно недоносените и детските заведения. Който е говорил с повече лекари по въпроса е наясно. Има такива, които препоръчват да се ходи на ясла. Аз всъщност взех това решение. При нас имаше проблем с това, че се вторачвах твърде много в детето. Опитвах се да го занимавам с неща според възрастта, но не се получаваше. Другия проблем беше, че прекалено пазих детето от всичко, защото изпитвах панически страх да не се случи нещо лошо.
Всъщност тъй като имаше съмнения за отклонение в развитието, ме посъветваха, че ако започне да посещава ясла по-лесно ще се прецени, в зависимост от реакцията на детето. При моето беше много поучително - започна да се опитва да говори, научи се да се храни, да ходи на гърне и т.н. Сякаш гледайки от другите деца стана по-уверен и се разви много бързо, а изоставаше доста преди това от връстниците си.
Не е боледувал тежко, но боледуваше често. Това, което правех е да го водя постоянно на лекар, като е болен, да го следят няколко лекаря и да е под стриктно наблюдение. Сега почти не боледува. С две думи моя опит с детските заведения е изключително положителен, като лекарите ми казаха, че при повечето деца е такъв ефекта.

Изписах доста, но с две думи имах предвид, че нито детските градини са толкова страшни, нито кувьозите, нито подсъзнателните спомени на децата. Мисля си по-скоро, че последващото отношение на майките, съжаляването на детето, говоренето пред него за този период му създават отрицателни емоции. Децата са интуитивни и усещат страха и отрицателното отношение на родителя към всяко едно нещо.

Stanislava_ , мисля, че преувеличи това, което написах.
Никой не ми е насаждал вина, нито аз самата имам "страх" или "отрицателно отношение" към ясли и градини. За разлика от болшинството майки на недоносени дечица /да не кажа всички, за които чета и познавам/, никога не съм се вторачвала в детето си, но и тя за щастие след първата си годинка, не се различава по нищо от връстниците си. Поне засега не съм имала повод и не съм взимала така широко разпространените сред лекари и родители превантивни мерки за недоносени деца. Уменията и физическото й развитие, речеви способности /вече си служи с два езика, тъй като е от смесен брак/ са вече, смея да кажа, дори по-напред от връстниците й, без все още да посещава детско заведение.
Склонна съм да се доверя на изказаното предположение от страна на педиатъра за подсъзнателните спомени на някои недоносени деца и нуждата от повече компенсация в тази насока при тях, тък като не е лекар, който злоупотребява с подобни хипотези /както доста други/ и винаги ни е подтиквал да я третираме като доносено и нормално дете.
Но това изобщо не иде да каже, че за всички недоносени деца е противопоказна яслата, както и обратното е невярно - никой не може да твърди, че за всички е препоръчително да посещават ясли.
Дамата попита за съвети и мнения и всеки дава индивидуални такива.

Не съм целяла да те репликирам. Поста ми не е към теб конкретно. Просто разсъждавам.
Факторите са много и за това и мненията са разнопосочни.
Според мен майките, които не са категорични относно яслите, е по-добре да пуснат детето, пък ако видят, че нещата не се развиват добре, нищо не им пречи да прекратят ходенето на ясла.

Наистина ви благодаря за мненията и споделения опит. Мисля, че у дома надделява мнението детенце да започне с яслата през септември, пък каквото сабя покаже! Гледачката ни е истинско съкровище, но и тя самата с нейния 20-годишен опит с деца  е на мнение, че детето расте и се развива най-добре сред себеподобни. Дай  Боже всичко да е наред и да се развиват нормално нещата. Не искам да се вторачвам в проблема и да дебна цял живот за всякакви евентуалности. Това във всички случаи води до паранои и вгорчава живота и на детето, и на родителите. Просто ни стискайте палци всичко да е ОК!

Изобщо не смятам, че се преувеличава в съветите недоносено дете да се гледа от майка си през първите 2-3 годими от живота му. Това се отнася за всяко дете всъщност. Чудесно е децата да наваксат и задминат дори нормално износените си връстници, но това не значи че престават да бъдат недоносени. Внушаването на вина у майката изобщо няма да го коментирам...
Във всяка книга за отглеждане на деца пише, че малкото дете има най-вече нужда от майка си през първите години от живота си. Това не е за подценяване.

Моято мнение за яслите (без значение държавни или частни) е крайно негативно... и като се почне да се придава огромното значение на това, че ги учели да се хранят сами, на сядат на гърне или да се обличат - ами това си просто обслужване на детето, на яслата ли да се чака да го научи, не се ли предполага да се учи и в къщи.. ..

Дъщеря ми не е ходила на ясла, не ходи и на градина, защото държа храната която яде, да е прясна и приготвена от мен, да е разходена два пъти на ден, да се занимава с неща, които са и интересни, и които стимулират равитието и, да посещава интересни места и да събира впечатления ежедневно. Да се чувства спокойна, защитена и обичана във всеки момент от денонощието. И не, не искам да боледува нарочно.

... не държа сметка на никого как да си гледа детето, само излагам моето виждане по въпроса... Бъдете здрави!

За яслата, вече казах, че съм против, но за градината мисля, че си е добре да ходи детето, особено след 4 годишна възраст, до 4 ок-мама и игрите с децата на площадката са достатъчни, но след това си е нужен детския колектив със всичките му особености. За съжаление този колектив често носи негативи на детето, защото децата могат да бъдат много жестоки. Моята дъщеря все още не може да преглътне факта, че някой не иска да играе с нея, че някой може да й се подиграва за нещо или пък, че не са й дали покана за рожден ден, а на други най-демонстративно са дали, да й казват колко е глупава и тн. Много ме боли, че ги възприема нещата толкова болезнено и се питам дали не е защото предпочитах да си е с мен и прекарва по-голямата част от годината в къщи и на детската площадка, дали не я пазих и щадих твърде много и докато другите са се вписали в закона на джунглата моето не е успяло... Кой знае, кой знае...

Записвам се при вас.И нашето съкровище е недоносено.Роди се в края на 29г.с. 1300гр.Да ни е жива и здрава засега особенни проблеми не сме имали.Сега,като навърши годинка трябва да посетим офталмолог отново.Последно ходихме декември месец.Дотогава ни викаха на 2 седмици,ужас.

Здравейте ! Моята дъщеря е на 3г. и също е недоносена-роди се в 36г.с., около 1950гр. . В кувьоз беше 4 дни. От болницата ни изписаха с тегло 2200гр. . Кърмех я само месец,защото кърмата ми секна заради изживения в неонатология стрес. В деня,когато ми я донесоха в стаята лекарите ми казаха,че са и направили всички необходими изследвани, според които детето ми показва нормални показатели, НО... Оказа се,че имаме м/укамерен дефект на сърцето. След тази новина до деня на сърдечната операция за премахване на дефекта, аз и мъжът ми живяхме в малък ад. Детенцето ни се оказа голям герой. До операцията почти не боледуваше, пиеше си лекарствата за сърцето редовно,изникнаха зъбчета, почти проходи и проговори, ваксините ги приемаше почти нормално. Само храненето ни беше лек проблем, защото не надаваше на тегло, но всичко се дължеше на сърдечния порок.  Накратко-беше си едно нормално бебе. На 1г. и 2м. оперираха дъщеря ми без усложнения.  И ето Слава Богу днес аз си имам едно наистина нормално дете. Супер активна е. Даже е много дива. Надприказва дори и телевизора. Вика, крещи, пее, опитва се да разказва приказки, учи се да плува,танцува.
Накратко. Мили майки на недоносени деца не се притеснявайте толкова и не пазете децата сякаш са от порцелан. Аз самата пазех детето си и го гледах като цвете в саксия. Пазех я от всичко и от всеки, но един ден осъзнах колко голяма грешка допущам. Сега сме редовно навън по паркове и площадки. Редовно сме покрай деца на всякаква възраст. Цапаме се, караме се, мокрим се, гоним се, викаме.
Вярно е, че всяко дете е различно и,че всеки родител се притеснява за рожбата си, но нека повече да се радваме на  и за децата си, отколкото постоянно и единствено да се притесняваме.