В паркове и градинки, Юнчето обича на слънчице да се припича.

                 Здравейте дружина!

Влезнах преди час и половина с намерението да пиша, но малкият имаше съвсем други планове. Най-накрая заспа.
Вчера във всяко свободно време се опитвах да наваксам изпуснатото, лошото е че най-вероятно половината сигурно ми е изфирясало от главата. Сега да видя какво помня.
Ростислава, добре дошла.
Кити, честито ти християнче. Много сте хубави на снимките.
Деска, доколкото разбрах рождения ден е минал без негативни емоции, въпреки твойте очаквания, което е супер. Снимките на розовата бонбона Йо са страхотни и си личи, че и е забавно. Това, че се връщаш на работа наистина е малко кофти, но в крайна сметка е неизбежно, така че не се настройвай негативно. Така прехода ще е по-безболезнен и за теб, и за Йо. По отношение на гледачката, бих те посъветвала да и кажеш изискванията си, и да държиш на това да се спазват, защото често в името на спокойствието на детето ( имам предвид да не плаче ) се позволяват неща , които ти не би позволила и се получава страшна лигавщина. Даже е възможно Йо да не иска да остава с теб, когато си тръгва гледачката. Казвам го от собствен опит  
Силве, честити първи крачки. Гледах на клипчето какъв е пършинг .Не се безпокой, за седмица две ще е доста по-стабилна.
Ирето, мерси за кафенцето. Да ти кажа честно откакто съм в болничен и майчинство и на мен понеделниците са ми любими, като изключа това, че в този ден трябва  да изрина кочината, която са създали моите "прасенца"  .
Мама Звярка, успех с рехабилитацията. Дано детенце бързо да навакса .
Пао, горкия Марти. Дано да му мине бързичко. Да ти кажа честно аз съм малко притеснена, защото моят младеж е голямо варварче. Всички от семейството ходим нахапани и надрани. Как ли не се опитвах да му говоря, но не...Ако съм с малко по-остър тон, веднага се разревава и в следващата секунда отново е посегнал към лицето да ме одере. Имам съмнения, че изобщо не ме разбира. Та мисълта ми беше, че майката не може да не е знаела, че детето и е агресивно, и не е било редно да го допуска толкова близо до едно безащитно бебе, което дори не може да избегне нападението .
Чинче, много съжалявам за това, че снаха ти успяла да ти развали гостуването при мама и тате. Надявам се  да не се повтаря, че вкрайна сметка от това никой не печели. По отношение на случката със смс-а - и аз преди години имах подобна. Попаднах случайно на един смс с текст "Как можа да ми кажеш такова нещо и то гледайки ме в очите" . Не казах нищо на ММ, но през главата ми минаха хиляди глупости, защото хем искаш да имаш доверие на човека до теб, хем знаеш, че той все пак е просто човек и нищо човешко не му е чуждо. В крайна сметка, след едноседмични терзания започнах да подпитвам сестра му и и споделих за смс-а. ММ разбра,че съм го видяла и се изяснихме. Било грешно разбрани сигнали от някаква клиентка (по-скоро преводачка на клиент), която се изненадала, че той е женен. Реших, че предпочитам да му повярвам, но някъде дълбоко в съзнанието си имам едно на ум. Явно в днешно време жените стават много нападателни и ще трябва да браним мъжете си .
Хелън, браво на Алексче. Мойто момче още не може  да вдене за какво става въпрос.
Малкият се събуди, но ще опитам да довърша.
За празниците заминахме на селото на ММ. Изкарахме си много добре, защото там човек си почива много, поне психически. За децата е супер, защото могат да са цял ден на вън с колелата или да играят с нещо друго на двора. За "жалост", от много игри и двамата, големите се разболяха, та останахме на село още една седмица . За първи път се зарадвах на болки в гърлото и хрема. Наистина добрата новина, е че успях да предпазя Мони, който пък не спря да ми показва нови неща, всеки ден. Вече пляска с ръце, започна да казва ба-ба и ма-ма и почти се научи да пълзи. Сега вече се притеснявам, че не му стига яденето, защото в момента , в който свърши бурканчето с пюрето настава някакъв ужас. Започва да реве и пищи, и много трудно го успокоявам, а и като чели все по-трудно изкарва до следващото хранене. Какви количества е нормално да изяжда дете на тази възраст? На Мони режима е горе долу такъв:
Закуска към 6ч. - кърма
Втора закуска към 9.30ч. - попара със сирене и масло или кус кус
Обяд към 13.30ч. - зеленчуково или месно пюре (190гр.)
Следобедна закуска към 17.30ч. - някакъв вид каша около 4-5 лъжици
Вечеря към 21ч. - понякога му правя попара от5-6 бисквитки и кисело млеко, и към 22.30ч. му давам да суче, а понякога го караме само на кърма
Чинче, мисля, че ти беше писала за такъв проблем. Реши ли го по някакъв начин?

Да напиша преди да излезнем.

Ваче,Криси страх ме е от лоши падания,защото брадовчед ми така е паднал накриво и си е извил врата.И до ден днешен замята главата на една страна понякога. Та оттам ми е насаден голям страх,а и майка ми все за това говори.

Яняваси,радвам се ,че се разписа.

Шуши,ми тя не се дразни от каишката,щото не я усеща по никакъв начин.Все едно е аксесоар към облеклото.Никога не я опъвам да се увисва,освен в опасните по моя преценка моменти.

Вчера и навън я пусках да щрапа.Белите обувки на КК станаха за боклука.(а са само на 2 седмици)

                                                         Привет.

Най-после и в това планинско село се показа слънцето.Мислех си, че наистина си е отишло завинаги от тук.
Мойта щерка, докато кротко си мързелуваше, за няколко дни се научи да пълзи, да се изправя от легнало в седнало положение, и дори прави крачки сама. Взе да ни полудява с ММ. Преди малко пред очите и на двама ни се прасна в ръба на масата, след това докопала едни папки и с кориците се доби. Ще разчистя всичко, и ще оставя само дивана и килимчето и толкова.

Момичета, благодаря ви за подкрепата.Аз не обичам да се оплаквам, но понякога трябва да се сподели, че споделената мъка е половин мъка.
Днес от болницата насрочиха дата за операцията-4.09.Не можем да отлагаме, че няма скоро друга свободна дата.Ядосах се, че е толкова скоро, а и ще трябва набързо да се върнем от почивката, която сме планирали за август.
Хубави съвети сте ми дали, но ММ едва ли ще се съгласи да замрази сперма.Не съм го питала, ама си го знам.Друго, което ми каза док е, че в същност не може да се каже категорично, че не може да има повече деца, но шансовете намалят с 50 до 70 процента след операцията, после прибавяме фактора възраст и при двамата, после и фактора време, че те нещата не стават с щракане на пръст...И става една...
Опитах се да поговорим по въпроса, като започнах с шеговитото да си направим момче, докато е време.Изненада ме, като ми каза, че не съм готова още, защото съм със скорошна операция.След това вече сериозно го питах-искаме ли още деца или не, а той ми каза, че до септември има много време.Що за глупост го питах, да не си помисли, че като си размаха пръчката и готово-бебе...Не знам...явно иска, но не може да реши.Аз пък от своя страна хем искам, хем не веднага...Абе луда история.Ще се пусна по течението, без да го мисля много, пък каквото сабя покаже.Не искам да го притискам, защото той достатъчно е стресиран, въпреки, че се държи мъжки и не го показва, но като го питах страх ли го е, просто замълча...нямаше нужда от думи.

Брат ми и снахата пък ми сервираха, че вече повече от година правят опити за бебе и не става.Брат ми проклетията и на лекар не щял да отиде.Сега като се приберем ще си поговоря сериозно с него.Никой друг от семействата не знае, само аз и малко в повече ми дойде.Майка ми пък, плюе по снахата, че виж на, тя не щяла бебе, а брат ми искал, което не е вярно и ми вдига нервите и тя.

НарИвах се, сега да разведря малко настроението.Въпреки всичко, което ни се случва, има хиляди други неща, които ни правят щастливи и трябва да сме благодарни, че ги имаме.Живота е хубав, дори и когато ни поднася изненади.Така се научаваме на мъдрост и смиреност.

Желая ви един прекрасен следобед.

Добър ден от мен Докато малкия спи ви пиша набързичко и после пак се захващам за работа
Ние вече от една седмица не се кърмим,понеже малко неприятно се получи(бременна съм във втори месец,но решихме да направя аборт)и реших че ще е по добре да го отбия от кърмата,а пък той по принцип си хапва твърда храна и не ни беше много трудно освен нощем,понеже до последно сучеше нощем,но за сега караме без нощно хранене и без шише през целия ден давам му само кисело мляко в храната и мляко в чашка с накрайник един път на ден.Искаше ми се да го кърмя още поне два три месеца,но няма как.
Готвим се за пътуване до България,ще правим кръщене на малкия Руменчо,пък и малко на гости при баба и дядо-моите родители,а родителите на съпруга ми живеят с нас в Атина
Благодаря ви за доброто посрещане в темата,ще се опитвам да се включвам активно

Шуши, извинявай, ама да не стане като с разговора за двигателната активност  
Не искам да се заяждам, всеки си има мнение, но каишките, освен да навредят на детето, не виждам с какво помагат. Ще падне и ще се удари.. ми да! Падат и се удрят, това няма как да бъде спестено. Но в крайна сметка всеки си знае   Няма проблем после да четем в темата как децата неусвоили умението да падат, защото и това е умение се ударили тук и там. Напълно аналогично с темата за изправянето, прохождането и стабилността, проходилката.
Не претендирам да съм последна инстанция, ама твоята категоричност по всяка тема е невероятна предвид малкият ти опит за някои неща  

Силве, отърви се от страха си! Това ще е по-добре за теб и за Матейка   Тя ходи на земята, не пада от високо. Можеш да й вземеш наколенки (не се бъзикам), аз съм се замисляла за това. Има в Джъмбо наколенки да не си жулят крачетата и ръчичките лятото като са босички  
За каишката ще ти кажа какво казва д-р Драганов - ортопеда. Тий е доста колоритен и смята, че днешните майки са убийци, защото държат децата си в кошари като живитни и ги водят на каишки като кучета   С това последното стават убийци, защото децата не се научават да падат когато трябва, а после това има последствия за тях. Тази лекция ми я изнесе той преди 9 г. Всяка една думичка, която каза се оказа вярна. Едно нещо не спазих със Саша и сега съжалявам много за това. Да го бях послушала щеше да има хубав свод на крачето, ама аз... блейка! Та затова си позволявам да казвам много от нещата+личният ми опит, който показа, че нищо не става насила при децата. Когато са готови, тогава и колкото по-естествено, толкова по-хубаво  

Хеберлеа, това за пролетта чудесно си го написала Горе главата! Кога ще се видим?  

Ей, Пеперудо, да знаеш, че много те обичам!  

Изпратих гледачката. Объркана съм тотално. Йоана я харесва сякаш, аз естествено, че никой няма да харесам на 100%   Нямам колебания за жената, просто ми е тъпо.

Янаваси, аз нямам много изисквания сякаш. Не мисля, че ще е проблем ако имам някакви желания да ги спазва (дано). Не знам, нищо не мога да кажа докато не видя реакцията на Йоана след първите няколко дни.

Силве, с риск да досадя, ще потворя аз какво правех когато Йо започна да се изправя и естествено да пада като тапа. Седях плътно до нея, никога не я хващах като пада, а просто си подлагах ръцете под главата при опасност от голямо нараняване. Така хем се удряше, хем нямахме големи травми. Много бързо се научи как да се пази и пада   Не обезопасявай много.

Хеберлеа, радвам се, че се разписваш. Доста време ни беше "забравила".

Ростислава, ха честито и лека бременност. А до колкото аз знам може да се кърми дори и при бременност. Тук във форума съм срещала такива мами. Ани2, която е консултант по кърмене ще каже по-добре.

Ваче, ти си писала за свода на крачето, но да те помоля да ми припомниш какви му бяха на доктора съветите, че не помня.

Деска,аз вече не кърмя от една седмица(миналият понеделник се отбихме)а пък за бременността ще я прекъсна,въпреки че не искам,но просто нямаме възможност за още едно бебе,много ми е трудно и може да не мислите като мен и да ме упреквате,но за мен е по добре така,отколкото да се роди,без да може да му се осигури всичко от което има нужда,понеже само мъжът ми работи и то не на постоянна работа.

Извинявай, не съм прочела, че ще правите аборт  Това е ваше право, аз лично не осъждам хората, взели такова решение  Не мисля, че някой има правото да те упреква.

Здравейте..

Ростислава, съжалявам. Това е много тежко решение и със сигурност не се живее лесно с него.

За каишките и ортопедите- колкото ортопеди, толкова и мнения. Бих сложила на каишка Никола, по-добре като куче, все някога ще се научи да пада. За момента не съм се засилила обаче. Смятам, че за всяко дете трябва да се действа индивидуално спрямо него. Някои не става просто да ги оставиш да си правят каквото си искат и да си чупят главите, моето май е от тази порода.

Яна, аз просто давам толкова, колкото иска. Когато заплаче за още, давам още... 

Пеперудке, ей такива коментари много ме дразнят. Тя от къде знае, че не иска деца снаха ти, че коментира така. 

Хеберлеа, не е скучно при вас..

Оф, Нико цял ден мрънка, ужас.. ставам, после пак.

Здравейте!

ЯваВаси, паднах си от смях с тебе с това разболяване, което ви е донесло една седмица на плюс почивка и за "риненето след "прасенцата"! )))  Прекрасно е човек да е така положително настроен и да вади положителни неща от наглед отрицателните!    

Хеберлеа, привет!  

Пеперудке, браво на Даниелка за бързия напредък! Личи й, че е разбойничка!    А за замразяването - и това не е никак сигурно, че ще доведе в последствие до забременяване.

Силве, наистина на всички ни е интересно за прохождането на Мати и нещата, които възникват около него!     За падането - и тук май действа майчинският инстинкт - всяка майка усеща кое е най-доброто за детето й. Вижда се, че Мати проходи бързо, пу-пу, независимо, че беше често в проходилка (имам познати, които твърдят, че докторите им казали, че проходилката правела детето мързеливо и му пречела да проходи!) - а при вас е видно, че тази "теория" е напълно погрешна. Така и с каишките, май...  

Аз съм "за" каишките" - дали ще го придържаш с ръце или с каишка - не е от голямо значение. Виж, кръстът и гръбнакът на родителя най-добре знаят, май. По логиката "против" - ми дай да не спим в легла, защото в природата маймуните не ползват матраци, нито легла, не ползват маси и столове и т.н., не се обличат, не слагат обувки, не си правят прически и не се подстригват, не дават играчки на децата си, не им купуват "интелектуални игри", и пак т.н. ))))) С Гери съвсем замалко ползвах каишка - тя бързо си стана стабилна и не се налагаше да я пазя, ще видим как ще е с Кали. Понякога една "каишка" може да спаси живота на детето. Например, още преди повече от 70 години, един братовчед на свекър ми е трябвало да бъде гледан от баща си за известно време. Той бил много луд и не се спирал - и баща му, за да може все пак да го остави за миг сам (тогава не са имали кошарки, наистина), за да си свърши малко работа, се принудил да го върже с един колан за крака на леглото. )) Умен татко! Е, не е ползвал каишката, както се ползва днес, но все пак...))

А за падането пак - като че ли по-лошо падат деца, които не са лазили, а направо прохождат. Лазилите по-лесно се научават да си падат на ръцете някак...

Деска,    дано всичко е наред с гледачката и да се сработите успешно!

Момичета,много сте ми полезни с различните си мнения и гледни точки.Благодаря ви!(Ваче,Аурора)

И във всяка теория има истина.Но май най-добре да се подходи индивидуално към детето.То да си покаже какво е -спокойно ли,лудо ли,смело ли....Та така.
Е сега съм я пуснала да вършее докато пиша и си умирам от страх естествено.А според мен проходи рано ЗАРАДИ проходилката,но не съм сигурна на сто процента де.

Ростислава,дано всичко мине нормално със прекъсването..

Чинче,излизате ли?Къде се разхождате?

Моето чаве не обича в количката или поне когато  не я бутам.Та така излизането за мен се превръща в щрамбоване по улиците.Никакви пейки и кафенца.

Чета ви,ама нещо не ми се пишеше.Сега може и да не съм ви липсвала ама да се включа  
kitikat:Честито ти християнче!Да е жива и здрава прекрасната Дара!
silvia.si:И на мен ми е интересно това което описваш за ходенето.Мисля си,че е съвсем готова Мати що сама се е пуснала,така,че не се тревожи!
Vache:Много забавен РД ще е бил
Шуши-Надявам се нищо да му няма на Камен Според мен твърде много се взираш и анализраш,ама все пак ти си знаеш най-добре!
Мама Звярка:Искренно се надявам всичко при вас да се нареди!Дано бързо се повлияе от рехабилитацията!
deskatta:Успешно завръщане на работа и не се тревожи много,Йо ще се справи!А като се прибираш от работа ще е голяма любов
Volna peperudka:Лошо е,че времето ви притиска,но пак то ще покаже кое е правилното решение!Възхищавам се на желанието ти за много деца,аз не съм сигурна дали ще се справя!
rostislava_dimitrova:Здравей!Много лошо,че е трябвало да вземеш такова решение,но понякога се налага!
За нас:Сами вече върви хваната за едната ръчичка и е много палава и дива!
Искам да ви питам според вас добре ли е да се слагат обувките с които излиза навън за да ходи с тях в къщи?
Хубава и спокойна вечер ви желая!

Прохождане бос. След като детето проходи задължително обувка в твърд форт и стегнат глезен, и  не само обувка.. нещо още по-важно. Докато се оформят хубаво сводовете всички дето е на крака на детето трябва да бъде с твърд форт. Пантофите са изключително важни. 80% от времето детето прекарва с пантофи, затова те са твърде важни. Твърд форт не е това дето повечето производители разбират... те просто задигат петичката и мислят, че това помага. Идеята е следната... когато крачето на детето е хванато в глезена и форта е твърд догоре крачето не се извива навътре. На повечето дечица крачетата са малко на Х, защото не е оформен единия свод. Съответно стъпалцето се изкривава навътре. Така наречената ортопедична стелка също не върши работа. Можете да сложите каквото искате да седи под свода, но не е ли изправен глезена нищо не става. Та това е с две думи. Малко трудно ми е да го обясня без да го покажа. Друго важно нещо е, че обувката трябва да е съобразена с формата на крака на детето, Аз като водих Саша на 3 г. при д-р Драганов заради болките в коленцата, които аз свързвах с растежа, той много обстойно ми обясни всичко това и ми показа, че обувката на Саша е твърде неподходяща. Според мен красива, ама неподходяща   Тя има дълго и тънко краче, а аз бях взела широка отпред обувка. Тогава мо обясни и това за пантофите колко са важни. До тоя момент пантофите й ставаха на мекици   Има в София магазин където има от "специалните" пантофи Не са красиви, но пък са страхотни от ортопедична гледна точка. Сега се сещам, че трябва да мина да проверя кой им е най-малкият номер. За софиянки магазина е "Най-най" и едният е до френската гимназия, а другият е близо до Кино Урвич. Почти при подлеза на кръстовището на бул. България.

Samiimami, рожденния ден беше страхотен.. мъжкия паун дори по едно време си отвори опашката. Е, не на масата, че тогава щеше да е голям фурор  

Интересни дискусии 

За падането-аз за едната седмица минах от едната крайност в другата.Преди обикалях масата в хола с него (рекорда ни е 7 пъти  ) и чаках да падне,да се дрънне някъде и т.н.Той тръгва на някъде,аз след него на няма и педя разстояние.Един ден се усетих,че прекалявам и оставих човека да се оправя.Факт е,че не се е ударил НИТО един път,за сметка на това,когато го пазех,всеки ден имахме инцидент.Тогава той знаеше,че съм до/зад него и разчиташе,че ще го хвана,съответно след секунда разсеяност от моя страна той се джаскаше някъде.Първият ден,когато спрях да му ходя по петите мина невероятно и за двамата.Аз можех да свърша нещо вкъщи,когато е буден,а той си ходеше,където иска,сяда,става,лази,разглежда.Нямаше мрън,няма рев,оттогава  сме така и той се научи да пада напред на ръчички,а назад на дупе.Вчера направи и първи самостоятелни 7-8 крачки (не се усети,че не го държа) и при падане приложи наученото.

Деси,напълно осъзнавам,че ти е мъчно. Ще се нагодите,за жалост няма как.

Яни,здрасти.Радвам се,че сте си починали и то толкова време.Марти ревеше жално след 190гр.Увеличих на 220гр.,въпреки че няма много избор на такива пюрета.Той пак плачеше,чат пат давах бисквита,коричка или вода и разсейвах.Марти даже и след бурканчето от ДК ревеше,но вече не,явно е период.

Хелънче,чистих ли чистих .. оказва се,че вече не ме свърта на едно място. А преди как обичах да гледам филмче и да си заспя по средата,сега-пускам филма и започвам да мисля какво е можело да свърша в това време и ако не го направя сега кога всъщност ще мога. В крайна сметка излъсках апартамента и им се обадих и излезнах.        Браво на малкия умник   

Да ви кажа Марто как ме стряска посред нощ-събуждам се от мрънкане,отварям очи,а той седнал или прав до мен си седи  Първия път ме шокира,сега му свикнах,слагам го легнал и продължава да спи.

Благодаря ви на всички,които мислите Марто,в интерес на истината той забрави след час,заведохме го при баба му,а тя му прави големи представления и той бързо се разсея.Синина няма,но има като одрано.Вече и това минава,взехме си бележка и забравяме.

Спирам вече 
Лека.

Ваче, благодаря за инфото. Сега и една снимка ако изровиш на обувките и пантофите на Саша, цена няма да имаш. Йоана за сега е с КК, но не ми допадат. Много са й широки на пръстите. Тя още не ходи на вън и там са само за красота, повече й се случва да пълзи на някоя поляна, но скоро ще проходи. На КК пантофите им почват от 20 номер, така че скоро май няма да купувам такава екстра. За сега си ходи боса у дома, но като проходи сигурно ще се видя в чудо да намеря малки пантофки 

Пао, Йоана така се събужда и сяда. Явно и това е някакъв период. Преди го правеше вечер само по 1 път, а сега и на 3-те си спанета.

Туй то от мен май за днес, ако се сетя още нещо ще драсна преди да заспя.