Любители на котки тема 60

  • 41 329
  • 741
  •   1
Отговори
# 195
# 196
  • нещотърсачка НАРЦИ Love is everything
  • Мнения: 13 723
kikaha1 , в един твой пост беше написала, че в този живот Грей е изтегли късата клечка. На мен толкова ми се искаше да си сбъркала  Praynig и вярвах, че е така защото е имал късмета да срещне теб и семейството ти. Чувствам се съкрушена  Sad. Сигурна съм, че ще направите най-доброто за него. Ние сме с вас. Hug

# 197
  • Варна
  • Мнения: 6 986
Утехта не идва . Отначало всеки си ревеше уж тайно от другите и си пишеше с  приятелите. После ревнахме тримата заедно. По -точно четиримата- и Грей( той  с физическата болка, ние с душевната). Даваме си кураж, че правим най- доброто.
Мамка му, не е честно да правиш всичко възможно и той все да се влошава
Пак се опитаха да ни успокоят лекарите, че все пак без нас не би живял и толкова. Ма пак боли.

Аз наистина не разбирам- толкова много го искаме и обичаме този котарак, толкова много ни е на сърце, а все трябва да се борим за всеки ден

Последна редакция: нд, 29 апр 2012, 01:33 от kikaha1

# 198
  • Мнения: 8 163
Kikaha, не само, че правите най-доброто. Правите най-правилното.

Като чета колко го боли, чак ми е мъчно, че ще трябва да чака до понеделник, за да бъде освободен...

# 199
  • Мнения: 10
Дами, имате ли представа защо снимките ми излизат по този начин? Опитвам да кача снимка на Тери и новата къщичка от няколко дни, чрез няколко различни сайта и не се получава... Снимката е с размер 400х400 и URL-а завършва с JPG. Всъщност, ето ви го https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png тъкмо да я видите тук.  Hug

# 200
  • Мнения: 10


Ето яяяяяя! Успях, успяххх newsm44

Kikaha имаш една голяма прегръдка от мен  Hug . Не искам дори да си представям какво ти е, защото, само четейки поста ти, усещам колко е силна болката ти   Sad . Надявам се да се случи някакво чудо и котето да се оправи!  newsm17

# 201
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
Толкова се надявах да му се е разминало на Грей Sad Не е честно, наистина.

# 202
  • на морето
  • Мнения: 103
Kikahа ,миличка  Cry Cry Hug Hug  Не само си представям какво ти/ви е , не само съм го преживяла на няколко пъти , но и сега ме хвърли пак в онези гърчещи душата ми усещания ...Кураж , скъпа , кураж и сила за двамца ви с Грейчони. Ако наистина положението е толкова безнадеждно , нека да си отиде от този свят с дойстойнство и спокоен , а не сгърчен от болка до последния миг . Адски боли , знам ...но , може би е по -хуманно , отколкото да го гледаш безпомощно как сам той изпада в това състояние от безсилие да се справи с агонията ..
Каквото и да стане -с тебе съм !!!!
Скрит текст:
Преди седмица , след дълга паузи видях да разхождат едно разкошно бяло хъски  в градинката. Но беше ужасно слабо - собственика каза ,че е много зле , било ослепяло от кръвоизливи в очите и даже в момента било малко по -добре .Въпреки лечението нямало видимо подобрение .Искаше да я води на друг лекар за консултация , и понеже съм ходила в посочената от него клиника му дадох всички възможни телефони и обяснения .През това време кучето стоеше само на няколко метра от нас без да мърда , протегнало глава да души наоколо .Мъка ! Сърцето ми се скъса да го гледам .Тръгна чак  тогава , когато я поведе на каишката .На следващия ден разбрах , че дори не са стигнали до лекаря - прибирайки се от разходката , хъскито  умряло пред вратата на дома си ...Няма да казвам , че се разревах ...Видала съм го последна , на последната му разходка .

# 203
  • София и Морето от време на време
  • Мнения: 562
Kikaha1,  Hug

Много тежък момент и много тежко и трудно решение. Раздялата с любимо същество винаги е била и ще бъде тежка за хората.

Разбирам напълно какво ви е, защото преди 7г и на нас замалко щеше да ни се наложи да вземем подобно решение за Чочо. Имаше проблеми с бъбреците и вета ни предупреди когато правихме изследването за възможните най-лоши прогнози. Слава богу тогава му се размина. След това правеше припадъци като епилепсия и всичко водеше към тази диагноза. Сгъстяване като честота и удължаване като продължителност в рамките ан 3 години. Накрая баха станали на около 17-20 дни и по около 90сек. Тогава също се обсъждаше възможността да го приспим, но по-належащото беше операцията на съпруга ми от хидроцефалия и Чочо остана на заден план. И слава Богу, защото след като оперираха мъжа ми припадъците изчезнаха като с магическа пръчица. Това беше преди 6г.

С вас съм, както и всички останали от форума, съпреживяваме мъката ви и знаем, че решението, което ще вземете ще е най-доброто и най-правилното за вас и за Грейчо.

Това, което е най-важното, че дадохте на Грей един щастлив живот заедно с вас, откакто е при вас. Той усеща обичта ви и всички емоции, които изпитвате. Гушкайте го, обичайте го и му говорете успокояващо докато е с вас - след това плачете колкото ви душа иска. Но докато е с вас му давайте сили, успокоение и кураж. Него го боли физически достатъчно много, спестете му поне душевната мъка, защото съм сигурна че и той страда душевно.

Изпразни съзнанието си, гушни го и докато го галиш си представяй как отнемаш болката му и му даваш енергия - това работи. Представи си как със всяко движение на ръката ти част от болката и проблема му си отива и как една фуния със светлина идва към него от небето и му влива сили и енергия. Или пък как влиза в теб и ти му я предаваш с погалването ти.
Не знам доколко ще успееш, но опитай. Само изпразни съзнанието си от други мисли - просто му се посвети на 100%. И само това да е в мисълта ти - как му отнемаш болката и как се вливат сили и енергия в него.


За първи път приложих такъв подход преди малко повече от 2г - малкия син в 00ч писна от болка в ухото - капнах сребърна вода и сложих ръката си на ухото му. Не знам защо си представих болката му като някаква червена нишка, която постепенно изтеглям от ухото му и навивам на пръста си. Дори аз бях шокирана, когато след около 40-45мин болката му премина, успокои се и спа до сутринта. След това вече почнахме лечение на причината и възпалението с различни методи, съчетани.

Моля, обяснете на лично как го правите това със скрития текст.

# 204
  • Варна
  • Мнения: 6 986
Ех, мислех да не пиша докато не стане ясно всичко, но ме гложди  да споделя. Hug  Hug Hug
Вчера не написах защо положението е толкова сложно, защото снощи бяхме на лекар в спешното, при непознат. Исках първо и с неговите лекари да се консултирам.Все пак ще напиша, може пък да получа съвет от първа ръка.
Направиха на Грей рентген и се оказа, че част от червата и част от стомаха са навлезли при белите дробове. Диафрагмална херния. Най- вероятно я има още от малък, но сега се е усложнила и се проявиха последиците. Може би от травмата като бебе- там е изкривен и органите са напирали полека лека към гърдите. По принцип се прави операция и се наместват органите, но е много рискована.
А и как се прави такава сложна операция при положение, че скоро правихме заради рак.
Дефакто положението е такова, че дори и да нямаше рак, пак живее на късмет.
Признаци не е имал никакви, освен малко по- тежкото дишане, още откакто го взехме.

Днес Грей изглежда по- добре- спинка, хапва, не плаче.

Много тежка дилема- лекарят снощи каза, че без операция му остават малко. А с нея- неясно колко.


Последна редакция: нд, 29 апр 2012, 10:42 от kikaha1

# 205
  • Мнения: X
Миличкият Грейчо...Не знам вече какво да му пожелая, но искрено ти съчувствам kihaha1 Hug

# 206
  • Мнения: 52
Много ми е мъчно за Грей. Cry Cry Kikaha1,  Hug и бъдете силни!
 Sad
Стискам силно палци Praynig Praynig

П.С.Да не се бъркам, където не ми е работа, но аз бих опитала с операцията. Все пак това е единствения шанс за него.

Последна редакция: нд, 29 апр 2012, 10:55 от `GHOst whisSpeRer* ~

# 207
  • София
  • Мнения: 15 339
Kikaha1, oт вчера чета и нямам сили да напиша нищо. Много ми е мъчно за Грей.  Cry Все се надявах, че ще мине време, макар и с тази лоша диагноза. Кураж! Каквото и да решите съм сигурна, че ще е най-доброто за Грей.  Hug

# 208
  • Мнения: 0
Ех, мислех да не пиша докато не стане ясно всичко, но ме гложди  да споделя. Hug  Hug Hug
Вчера не написах защо положението е толкова сложно, защото снощи бяхме на лекар в спешното, при непознат. Исках първо и с неговите лекари да се консултирам.Все пак ще напиша, може пък да получа съвет от първа ръка.
Направиха на Грей рентген и се оказа, че част от червата и част от стомаха са навлезли при белите дробове. Диафрагмална херния. Най- вероятно я има още от малък, но сега се е усложнила и се проявиха последиците. Може би от травмата като бебе- там е изкривен и органите са напирали полека лека към гърдите. По принцип се прави операция и се наместват органите, но е много рискована.
А и как се прави такава сложна операция при положение, че скоро правихме заради рак.
Дефакто положението е такова, че дори и да нямаше рак, пак живее на късмет.
Признаци не е имал никакви, освен малко по- тежкото дишане, още откакто го взехме.

Днес Грей изглежда по- добре- спинка, хапва, не плаче.

Много тежка дилема- лекарят снощи каза, че без операция му остават малко. А с нея- неясно колко.



Мила,опитайте с операцията!Вече съм ви казвала,но да кажа и сега-когато малката донесе Макси у дома той беше на два месеца с много тежка херния-всичките му чревца бяха навън,висяха като една торбичка на коремчето му.Беше голяма колкото самото коте.Лекарят каза,че само операцията е спасението.Направихме я и сега ми е живо ,здраво и много палаво котето.А беше толкова мъничък,че не знаехме дали ще понесе операцията.След като има шанс,направи го!Една снимка слагам където се надявам че се вижда как му беше коремчето.
Стискам ти много палци и много,много се надявам,че като при нас операцията ще бъде успешна!Пожелавам ви го от сърце!

# 209
  • нещотърсачка НАРЦИ Love is everything
  • Мнения: 13 723
kikaha1 , от постовете снощи направо бях останала с впечатлението, че има разсейки в дробовете и корема  ooooh!! Сега като прочетох  #Crazy, абе момиче, та положението не е безнадеждно! И аз като `GHOst whisSpeRer* ~ съм твърдо за операция. Щом като има и най-минимален шанс за спасяване на живот - той трябва да се използва! Преди много години майка ми се озова спешно в болница, с диагноза даваща под 5% вероятност за оцеляване след тежка коремна операция и никакъв шанс за живот без оперативна намеса. Не съм се колебала нито за миг и със сестра ми дадохме съгласие за незабавна операция. Заложихме на 5-те процента шанс и мама живя пълноценно и щастливо още 5-6 години, сдоби се с още една внучка, присъства на абитуриентския бал на най-голямата си внучка. Лека и пръст, почина след инсулти, т.е. нищо общо с онази операция. Ако със сестра ми се бяхме уплашили и решили, че 5 % са много малка вероятност, мама щеше да си отиде от този свят много по-рано и без да преживее толкова много щастливи мигове.
Чакаме да се консултирате и с вашите лекари, и стискаме всички палци и лапи! Дайте му шанс! Hug

П.С. И аз искам да науча номера със скрития текст.

Общи условия

Активация на акаунт