Слънчо
, като изключим големият стрес и умората от безсънните нощи сме горе-долу добре, без особени поражения.Земетресението го усетихме с пълната му сила на 7-ия етаж в панелка в самия епицентър (квартала ни е на 9км. от с.Рударци). В тази нощ се изумих от реакцията си. С мъжът ми си легнахме в 1.20ч. и след няма и два часа сън по време на люшкането и боботенето вече бях под касата на вратата с детето в ръце, чувах как в съседната стая се чупят стъкла и се трескат мебели, щом се успокои земята извиках на мъжът ми да вземе бебешката чанта и да бяга и няколко секунди по-късно вече бях на вън без спомен как съм слязла по-стълбите. За известно време бяхме сами с Андрей, нямаше никой излязъл, последва втори здрав трус, гледах от вън блока как се люлее, хората как бягат по стълбите, чувах писъците им - ужасяваща гледка, ще я помня цял живот.
После си отидохме на село, там се събрахме няколко семейства. Едва вчера се престрашихме да се приберем.



Иво ги обожава, а не обича да се люлее, люлката ни е на тавана.
Как лети това време само! За количката, ще видим на място баткото как се справя с ходенето, той сега се научи още като излезем и се намества да сяда без покана даже, домързява го.
Моят брат си има кошмарен спомен от земетресението през 1977 г. Тогава тъкмо сме се нанесли в нов апартамент на 16-ия етаж ... Не се забравят такива неща, но дано от тук нататък да затихват по-бързо трусовете и да не се случват повече !
Но сега ги няма на сайта да ти ги покажа.