Пролетното слънце грее, ЮНЧЕТО навън дивее - 22

И аз да се разпиша,че отдавна не съм писала,но всичко чета  
И ние от две седмици сме без памперс.За акото казва,но за пишането не винаги,затова и аз го подканвам честичко.Имали сме броени напишани гащички.Обедния му от много време е сух,но нямам смелост още да го махна.И вечерния е често сух.Има време.Нещо обаче навън не мога да се справя с изпикаването прав и той и не иска.И у нас пишка или в гърнето или тоалетната ,но все е седнал.И аз много не го мъча навън прав,че ми се струва,че целия ще се измокри.
Сега вече съм в отпуск и така ще е до септември,когато живот и здраве Коцето ще ходи на ясла.Дано свикне бързо,че отпуска няма да има и няма кой да го гледа.Голям дерт ми е от сега   Имаше възможност таткото да го погледа малко юли,но реших да си взема каквото ми се полага,че после не се знае дали изобщо ще ми се даде отпуска.
Гледам ви и във фейса.Всички сте много сладки.Това е засега от мен.Чао милички  

Deluxa, бързо свикване с яслата!
Lulu, браво за махането на памперса!
Гергана, дано няма вече такива инциденти!

krems, ние с пишкането и акането имаме пък точно обратния проблем - всичко прав. С пишкането няма проблем вече - и вътре, и навън, научи се как да се контролира и да стиска,или пък да пишка, когато е подканен. По-големият проблем е с другата дейност, че не може да свикне седнал, а като е прав се врътка и се чуди как да се нагласи. За моя изненада обаче изведнъж и внезапно схвана, че пишкането не се прави в гащите и снощи дори му махнах нощния памперс. Да видим как ще продължи.

Ние пък днес имахме инцидент, който завърши с шевове в Пирогов Направо още не мога да си обясня - от супер безобидна ситуация. Търкаляше се по пода в нас, до него имаше лист хартия. Аз го гледах с половин око, но за части от секундата, докато го видя, беше успял да си разцепи веждата в масата (стъклена холна маса). Мога да си го обясня само ако се е опитал да се изправи и се е подхлъзнал на листа хартия. Нямаше прекалено много кръв  и не плака много, но раната се оказа дълбока, а и с хематом, и се наложи да го шият. Иначе се чувства добре, освен че се прави, че няма рана и лепенка Ще видим утре, че докторът предупреди, че ще се подуе и посинее и окото сигурно ще се затвори...

Лулу, Гергана, много неприятни инциденти
дано всичко е наред с децата и по-малко такива притеснения да ви създават.

Кремс, дано бързо да свикне Коцето и да сте спокойни.

Дамян, голям мерак да ходи на ясла, нали сега покрай варицелата в групата и предстоящата операция се задържа у дома и днес като се прибирахме от изследванията ми казва "Мамооо, не ихкам ходим къщи, ихкам гадина", може би защото и батко му ходи и го няма през деня, а той доста го търси да си играят.

Гери, Лулу,   сериозни премеждия сте имали! Лулу бързо да се възстанови малкия и дано все пак не се затвори оченцето!

Креми и аз яслата отсега я мисля. Радослав е изключително дръпнат. Не дава на никой да го доближи, пипне, да му се порадва. Навън е вечно намръщен и гледа лошо, посяга да удари ако някой навлезе в обсега му.. Отпуска се само в къщи или при майка ми. Всяка сутрин като тръгвам за работа се скъсва да реве, при условие че остава с баща си. А в яслата не ми се мисли как ще е. Убедена съм че ще има големи драми, но не съм сигурна кой ще реве повече - аз или той.

Деси, стискам ви палци за операцията!

Здравейте

Деси, и от мен успех в операцията. Избрала ли си лекар? Мога да ти препоръчам д-р Кабакчиев от правителствена. По мое мнение е много добър професионалист и особено добър за операции. Да мине леко и успешно каквото и да решиш 

Бързо оправяне и на другите - верно идва врмето на Пирогов за нашите разбойници... Дано да са по-малко и по-леки случаите

Аз се провалям с гърнето тотално... До първи клас ще е с памперс

Каките ни са на лагер, на Равда, голям купон пада.

Поздрави на всички, момичета

Не си сама в нещастието! 

  #3

Явно сме много даже 

Есма, мерси много , спрели сме на Д-р Попов от ИСУЛ (всъщност, аз исках да го оперира лекарят, който го следи, но анестезиологът в  транспортна болница ни отказа, с извинението, че Дамян е малък и си трябва детски такъв, но ... причината се оказва, че са малко, натоварени и не искат да поемат допълнителни рискове ... ) та ИСУЛ се оказа уж болницата с най-висок ранг за такива операции за деца, т.е. имат специализирано детско УНГ отделение. Надявам се всичко да ми не добре

За гърнето, аз даже и не правя опити още, т.е. когато иска сяда, когато не иска не сяда ... решила съм август месец, като си е у дома целия месец  да го пробвам без памперси ...  пък каквото стане

Съживила се е малко темичката!  
Памперс дори не съм опитала да махам. Оставих го веднъж по гащи, изобщо не му пречи на човека, че е мокър. А за голямата работа категорично отказва другаде освен в памперса. МИсля, че не е готов и не бързам.
Деси, успех и от мен! Готвите ли се за утрешния празник? Мен вече ме тресе треската! Моля се само времето да е с нас и да са здрави всички, че Павел си чака празника с нетърпение. След толкова рождени дни вече сутрин като се събуди вика: денда(рожден ден) .
Софийски мами, на 8.7. простигаме в столицата. Нашия татко има работа на 9.7., а почивката ни започва от 11.7., та сигурно от София ще ходим направо в Долна баня. Ако има желаещи да се видят с мен и Павел на 8,9 и евентуално 10 юли, да пишат на лични или във ФБ. Телефона ми го има в пощата.
Есма, вие ще идвате ли насам тази година?
Лорка, гледам снимките във ФБ, че сте наблизо хайде обадете се този път и се разходете до морската!
Поздрави и усмивки от нас!  

Темата за гърнето явно е актуална в темата

Марчела, ще идваме във Варна, ама не знам още кога Мъжът ми си смени работата и въпросът е отпуските е малко неясен... Аз съм налична за среща в понеделник (9-ти юли) вечерта - т.е. след 16,30. Ако е удобно времето и за теб, може да ви намеря на кафе или в някой парк

Супер раздвижи се малко темата  . Аз успявам да ви чета набързо,но все не ми оставя време да седна да пиша.
Деси успех в операцията!
Лулу ,много неприятен инцидент.Сигурно се е подхлъзнал на листа.В нас редовно Кети рисува на земята и все някой се подхлъзва на оставените рисунки.Иначе браво за памперса   ,Кремс и на вас голямо браво  .Ние с памперса сме много зле.От две седмици се учим и имаме само 5-6 попадения.Не желае да пика така и това е.Човек с характер.Подканям го през половин час,но опитам ли се да сваля гащите започва яко пищене.Иначе ,когато съм го изчишквала е прав.Проблема при него е ,че много стиска.И голямата ми беше така.Не пика много дълго време.Държи по 7-8 часа без да пика.Ето вчера се начишка в 11.30 сутринта и после чак в 9 вечерта.Като му се чишка става много нервен,мрънка и само виси в мен.Много е изнервящо.Но дано да свикне скоро,че септември на яслата ще му разкажат играта  
Марчелка приятна ви почивка!Да покажеш снимки после  .На нас сигурно ще ни се размине почивката тази година.В момента правим изцяло ново детско обзавеждане,септември имаме първокласничка ,а и ще кръщаваме малкият/+ венчавка/..Та финансите едва ли ще стигнат за мечтаната почивка.Добре е ,че поне децата си имат басейн на терасата и не усещат липсата на моренцето...
Ние миналата седмица имахме хубави емоции.В нашият град на 24.06. се празнува Енювден по малко по различен начин.Момиченцата се обличат като малки булки и се прави шествие из града.Момиченца се казват каленички и всяко момиче се прави каленичка три години.Кети беше за последна година каленичка.Беше много красива и нежна.А денят беше изпълнен с много емоции.Пуснала съм и снимки.
Исках да си сверя часовника с вас и децата.Я кажете как обличате малките за сън?С моят мъж вечно спорим за това.На него му е вечно топло и настоява Жори да спи само по памперс и гол нагоре.Аз си мисля, че едно боди е добър вариант за пижама.Той спи ,без да го завивам с нищо и ако е гол ме е страх да не настине.
Това е от нас ,че стана много дълго  

Есма, аз ти имам телефона и ще ти звънна.  Много ще се радвам ако се видим, както и с други наборчета!
Лулу, щях да пиша и на теб - дано му мине бързо на Боил! Ей така стават белите за секунди, добре, че е бил малкия дявол! 
Мама Мони, гледах снимки от Еньовден - мнооого хубави! Понякога почивката остава на заден план, като има други приоритетни неща! Нищо, другото лято може да се засечем в някоя станция, живот и здраве! 

Момичета, благодаря ви за съпричастността! За щастие не се поду чак толкова, че да изглежда със зловещо затворен клепач. Сутринта малко децата ги беше страх от неговата превръзка, а следобед след като му махнаха лепенката имаше доста боен вид, но като цяло изглежда добре. Но такива бесове го гонят, че направо ме подлудява - хвърчи с шеметна скорост наляво-надясно, катери се, мята се, а аз се опитвам някакси да опазя отворената без превръзка рана ( докторът каза, че трябва да диша), което ми се струва, че е мисия невъзможна.

Десито, стиснати палци и от мен за операцията!

За гърнето, само да кажа, че за мен беше тотално неочаквано това постижение, не съм си поставяла изобщо за цел. Имах 2-3 дни вкъщи и реших, че трябва да положа усилия да му обясня за какво служи гърнето (не да махам памперс). Гащи не слагам вкъщи, в началото го издебнах един-два пъти като почна да пишка и му бутнах гърнето отдолу и го похвалих и отидохме заедно да го изхвърлим, да пуснем водата и цялата процедура. На третия път почна да опитва сам да пишка, за да отидем в банята. Това, което обаче установих е, че наистина се обърква ако току има, току няма памперс. И затова реших, че пред блока ще го изкарвам без памперс. И че ще го оставям на обяд без памперс - като се напишка, голяма работа, ще се сменим. Така се напишка два пъти и като че ли сам се усети какво трябва да прави.

Мони, аз му обличам тениска за спане. По принцип уж опитвам да го завивам с чаршаф ( а в жегите дори и не опитвах), но той така или иначе трае твърде кратко върху него. Аз лично не бих го оставила съвсем без нищо - ако трябва само по едно леко потниче, но да има нещо на гърба.

Марчела, весело изкарване на празника утре! И много ще се радваме да се видим в София

Мария, а може би ако остава в ясла, а не при баща си, би се отнесъл по-сериозно към въпроса? Боил също реве, ако ме види да излизам от къщи. Не че има проблем да остане с баща си, просто някакси явно самата картинка на това, че аз тръгвам нанякъде го притеснява.