С какво ви дразнят свекървите- 16 тема

Ако беше оставила цитата, можеше да разбереш.

Специално се върнах да те препрочета, но продължавам да не разбирам..явно съм тъпа..
Относно - 'не може И за това да е виновна свекървата' - никога тази жена да обвинява свекърва си в нещо - че и е провалила живота, семейството и т.н, проблемите и в живота изобщо не бяха свързани с нея. Обаче от думите понякога боли повече отколкото от всичко останало. И то думи, които са казани пред други хора - в случая майка ми, която няма отношение към случващото се и е безпристрастен страничен наблюдател. Ето какво имам в предвид. Конкретният повод за сватбата им е, че жената е била бременна - казвам конкретен, защото и двамата са били вече прехвърлили 30-те и са били гаджета от няколко години - те съвсем нормално в даден момент да се оженят (това се случва през 80-те, когато хората са се женили на по 22-23 години и да си на тридесет и няколко и да си неженен си е равносилно на стара мома/ерген). След сватбата обаче жената казва, че е пометнала. Реакцията на свекървата е била да я обвини публично, че е излъгала, че е била бременна, за да се докопа до сина и. Дали това е истина или не- само жената си знае, но за мен такива думи са недопустими и в двата случая. Дори 1% вероятност да има тя наистина да е пометнала представяш ли си колко наранява едно такова изказване - такава обида не се забравя цял живот. Заради такива думи и беборана не иска да се грижи за болната си свекърва. Сигурна съм, че ако свекъра и не и беше наприказвала и тя разни неща докато е била бременна сега щеше да преглътне някак си истерията на свекърва си от човещина.

Вероятно е така 

Ха ха, точно това си помислих че ще ми отговориш.  Хайде слагам точка на моите истории. Следващия на опашката да сподели.

Щом знаеш какво е отношението на останалите хора към историята на твоята "позната", на която съседите са вдигнали скандал за поддържането на гробното място, може би е време да се замислиш.
От друга страна казваш, че това са твои истории...
Много сложно... не съм коментирала твоите свекървенски истории, а принципни положения.
Опитай да се дистанцираш от емоциите си.

Първо, много буквално ме разбираш - моите истории са, защото аз я разказвам, не защото съм я преживяла. Свекърва ми е млада и здрава жена, разбираме се и лошо от нея не съм видяла, така че конкретно нея няма защо да я обсъждам в тази тема. Познатата ми както стана ясно е на годините на майка ми и от доста време живеем в различни градове. Ако под замислям се имаш в предвид, че трябва да ходя да чистя гроба на свекърва и (която аз лично не съм виждала през живота си), за да и помогна - мисля че има много по-важни неща с които наистина и помагаме - майка ми я придружаваше на няколко операции, докато все още се лекуваше и живееше в същия град и редовно и заемаше пари без да и поставя условия кога да и ги върне, а аз лично препоръчах дъщеря и да я вземат на работа без те лично да са ме молили за това,но за което и двете ми бяха много благодарни в последствие. Така че съвета ми е чиста и нямам за какво да се замислям.
Не влагам никакви емоции в историята - на мен тези хора наистина са ми далечни познати.
Емоция щях да вложа ако бях отговорила директно на беборана, защото и аз вече лично съм преживявала да има болен човек в семейството и снахата (без да е била в лоши отношения със свекъра и свекървата) да откаже да полага дори минимални грижи за него - т.е била съм от другата страна и съм видяла колко обидно е това и колко съсипва психиката на човек да виждаш родителя си безпомощен и омаломощен от болест. Така че за себе си съм решила, че добри или лоши родителите са си родители и младите трябва да полагат грижи за тях в даден момент, а снахите от любов и подкрепа към съпрузите си да се грижат за свекървите си. Но реших, че това си е моята история, с моя личен отенък и няма нужда да натрапвам мнението си на беборана.

Така си я написала.

Баста .....
Рядко пиша във темата ви , но сега не се сдържам. Мили майки , снахи и дъщери , разберете едно - Няма ненаказано добро в този живот. Както да го въртим и сучим ,жените като цяло сме "виновни" за всички проблеми в този живот . Може малко объркано да прозвучи поста ми , но искам да говоря.... Вярно е ,че аз бях една от тези , които призоваха беборана да прости цялата болка , която е натрупала в душата си ......И все още смятам / а тя каза че е простила / че трябва да го направи , но лично за себе си . От друга страна , подкрепям мнението на доста от вас , че на първо място трябва да се грижи   за детето си и себе си . Мъжа и ако иска да и се сърди , това е нормално ...
Истината е че нашите мъжлета не оценяват помоща и човещината ни в такива тежки моменти , защото за тях е нормално и приоритетно да се нагърбим с грижата за родителите и на двамата.
Андариел е много , много права във всичко което написа по въпроса  
За да защитя поста си , ще ви споделя ... Децата ми бяха много малки / не пеленачета , но на 10, 4 и 2 г./ , когато свекърва ми падна изведнъж на легло . С памепрси , сонди и т.н ., мъжът ми е единствено дете и познайте на кого се падна отговорноста да се грижи за свекървата .Плюс свекъра , защото той от години беше със склероза + инсулти .....Не отричам че съпругът ми помагаше в грижите , но нито един път не ми е помогнал в смяната на памперси или в къпането и на двамата . Да , наехме и болногледачки , сменяхме ги периодично , защото истината е че чужд човек не гледа чужд човек . Лежала съм и по болниците като придружител на свекъра , спала съм по два часа , зарязвала съм си децата буквално , защото е нямало кой да ме отмени . И съм разчитала на най - голямото си дете ,че ще ме отмени в грижите към по - малките / докато аз се лутам из отделенията , разправям се с доктори и " болногледачки /докато  съм в поредното отделение , за да сменям памперси ...Притеснявала съм се , плакала съм , и какво  от това ? В крайна сметка , в един прекрасен ден , когато със милото ми се скарахме жестоко/ по друг повод / , той оцени моите грижи така " ти правеше всичко това , за да покажеш на хората че си добра снаха . Но всъщото време , си една лицемерка ....." Да не говорим че от свекърва ми / лека и пръст / съм получавала такива обиди и отношения , които ако ви разкажа , ще кажете че си измислям .Но въпреки всичко , се опитах да намеря общ език с нея , и в края на земния си път , тя ме е оценила . Поне така разбрах от нейната най - близка приятелка. Но струваше ли си всичко това ?Струваше ли си да платя такава висока цена / сълзи , болка , трудни бременостти в които вместо ласкава дума , получавах обиди ? / Трябваше ли да ме мачка като валяк , и да ме унижава ,за да разбере  накрая , че не съм чак толкова лоша за сина и ? Вместо да се радваме взаимно на живота , да си споделяме , да си помагаме и т. н ? Разбрах само ,че сме загубили ценно време , в което е можело да се уважаваме , вместо да воюваме .Но за уважението са нужни повече от един човек .....
Беборана , прости всичко лошо и негативно , дори и пред себе си да го направиш.   Но един съвет от мен , на първо място пред всичко поставяй детето си и себе си . Хич да не ти пука кой какво и кога ще говори за теб негативно . Благодарност за своето благородие ,няма да получиш никога , дори и от съпруга си . Това пък аз ти го казвам , зарежи всякакви скрупули и благородни чувства. Защото никой няма да ти признае твоето благородство . В днешно време всички хора станаха егоисти , и преди всичко мислят за собственото си аз . Но , не ти трябва да се натоварваш с чуждия егоизъм ... Достатъчно е че въпреки всичко , си съгласна да помогнеш доколкото ти позволяват силите ти . На първо място ребром постави нещата , че детето ти и ти сте най- важни . Няма ненаказано добро , убедих се в това по ред причини и уроци , които получих до сега от живота .
Гледай своето спокойствие , и това на детето си , ако имаш време да сготвиш една чорба за да помогнеш , ок. Ако не ти остане време , хич и не се коси . Никой няма да ти върне след време нервите и притесненията ти . Напротив , ще считат всяко твое действие като едно обикновено задължение .......
Отново се извинявам за объркания и емоционален пост , но ... просто не се сдържах .

Шамси,мъжът ти "голямо" изказване направил.
Лицемерка? Явно добре си се преструвала.
Наистина голяма болка има в поста ти.

shams u amar Какво си изтеглила само ти си знаеш. Наистина животът ти не е бил лек хич. Ти гледаш да направиш добро и да не оставяш свекър, свекърва болни и без грижа, мъжът ти пък-за хората си го правила, да кажат, че си добра снаха.Ето това винаги много ме е дразнило-хората какво ще кажат, хората какво ли ще си помислят. Идвайте ми на гости, че хората да не си помислят, че като живеете на друго място, сте ме оставили. Мисля си, че някои хора живеят за това какво ще кажат, направят, помислят другите хора. Много жалко за тях самите.

shams u amar
Айде да си направим партия на лицемерките и да я кръстим,,Снаха"-Съюз На Арогантните,Халосаните,Алчните.
Беборана,да ти дреме на биберона кой какво ще каже.
Ако щеш и Исус да извикаш да и вдъхне сили и кураж,решили да те оплюе,ще го направи.

Ще ви разкажа до къде стигнаха нещата един път:
Майка ми беше добра домакиня и въртеше всичко на един пръст-готвене,чистене,плетене,шиене.
Тя можеше всичко и правеше всичко.
Но винаги сама,защото аз Принцесата,може да ме удари ток,може да не мога да си поиграя,може да ми се спи.
Но пък аз харесвах това което прави и се включвах в нещата които исках.
Но майка ми беше и болна,и още от баба ми знам,че къщата трябва винаги да е чисто и подредено.
Вечер трябва къщата да се оставя в идеален ред,защото може доктор да ти влезе в къщата.
Когато влязох в чуждото семейство,не веднъж съм била вземана на подбив,че не давам троха да падни и вилица да се замърси.
Разливала съм кубици вода,за да покажа,че съм чистница.
Метяла съм по двора и пред оградата,за да се докарам на съседите.
Една прекрасна сутрин,свекърва ми пие кафе на терасата,а аз с търмъка между камъните вадя и събирам трева.
В голяма част от времето къщата е необитаема и поне в началото има доста работа.
Излиза свекъра и тя му казва:Виж я простачката, чисти за да се докара на съседката,а знае,че аз не я понасям.
Тя е скарана със всички съседки

Пък сега ако знаете какво думат за мен

С този начин на мислене "Какво ще кажат хората" се сблъсках като влязох в семейството на мъжа ми. Не съм научена да мисля по този начин, за майка ми мотото беше "За нас го правим" и си мисля че това е правилния начин. Затова и контактите ми се свеждат до познанства само, защото не поставям "хората" на първо място а мисля за семейството си. Не мога да лицемернича и угаждам на другите, затова и не покривам критериите за "добрата снаха, която всичко може" 

Лесно е когато другата рода мисли така. Когато баща ви се води от максимата „какво ще кажат хората“ е просто влудяващо. Мама не беше така, пък и умееше да го действа. Но откакто тя почина често се карахме с него по тая повод. Омъжена, отделена от него, финансово независима - и пак успяваше да ме ядоса с тоя лаф.

Дойде време и аз да се включа...
Ако си спомняте майка ми живееше година и половина с мен до януари и след много скандали и не вървене на нейния бизнес си тръгна... Но си остави много багаж тук и последните 10 дена се върна да си го вземе. Днес си тръгна. В общи линии този път нещата бяха горе-долу спокойни, освен 2-3 случки, една от които днес, напсува ме на *откачалка проста, ненормална *  
Историята е следната, тя говори по скайп със сестра ми и баща ми, но се е стигнало до там, че почва да псува и тях... Аз звъня по телефона да взема интервю от един треньор и макар да съм в другата стая със затворена врата, пак не мога да чуя какво ми говорят, затова отивам да затворя нейната врата, която е блокирана от едни стириопори от един кашон, и понеже тя крещи аз ги подритвам леко, колкото да успея да затворя врата.... И бях напсувана... /ха-ха/. Гадно ми е, но е факт... И като си спомня, че през предната ми бременност това беше ежедневие....
Гласи се да идва за раждането на бебето през декември, а аз събирам сили, за да и откажа...
И по темата от последните страници, честно казано не знам дали ще гледам един ден това чудовище... В общи линии моите възгледи се препокриват с на някои от вас. Мисля, че един лош човек /злобен, псуващ те, който се опитва да те командва и манипулира/ с нищо, ама нищо не заслужава добро отношение. Много хора си мислят, че роднините им са социални работници /медицински сестри, санитари, психиатри/ и са им длъжни доживот. Някоя беше казала нещо от рода *и какво и гроб ли да си изкопае, за да не тормози роднините си*, аз бих казала, че на определена възраст трябва да мислим за смъртта, която така или иначе наближава и да подготвим финансово погребението си.
На леля ми мъжът почина от инфаркт преди 2 години, после майка му получи инсулт 1,2,3. Тя има дъщеря. И когато леля ми намира свекърва си безжизнена ѝ се обажда, за да и каже и тя съответно да се погрижи за нея. Тя отказва, защото не и пукало за нея, и кой да се погрижи, леля ми. Взема я в къщата си и вече след последния инсулт тя остава на легло на памперси и пасирани храни, и много зле психически. Всичко това струва пари, които леля ми няма, както и да е. И тя почина и леля ми трябваше да поиска пари от приятелки за скромно погребение.
Мисля, че само добрите хора страдат от роднинските връзки. Тези, на които им дожалява, въпреки лошото отношение на болния.
Разбирам и мнението на Бояна, с призив да бъдем по-добри към ближния. Би било добре ако всички станехме по-добри, но не само добрите. Казвам го с голяма болка, защото си предствям , че и моите родители ще стигнат до леглото и ще се опитват да ми вменяват вина, докато през годините са били толкова негативни.
Та така, изплаках си болката...
 ps Поправка в поста- майка ми се връща, автобуса бил пълен и не искали да и вземат всичкия багаж, пък ние тука трябва да правим през ден 400км... ужассссс

Честно казано, се чудя на всичките мъченици, които нямат време за децата си от грижи по някоя проклетия, която години наред им е тровила живота. Не зная какво е това - възпитание или традиции, но за мен е абсолютно неприемливо.
Да се грижа за майка ми, от която само добро съм видяла - ок; да се грижа за свекървата, която е много свястна жена (за разлика от сина си  ) - няма проблеми. Но да се пъна и съсипвам заради някоя, която щяла да ме "оцени", преди да се гътне и това да се смята за подразбиращо се и мой дълг - ай сиктир.

Извинявам се на всички, които го смятат за свой дълг. За пореден път се убеждавам, че каквото сам човек си направи, никой друг не би могъл....