Публикувана: 2 май 2012, 21:37 ч.
Последно мнение: 7 май 2012, 18:18 ч.

За уважението към родителите

6 963
35
1

# 30 3 май 2012, 12:22 ч.

София
Мнения: 15 957

Цитат на: Castela96 в ср, 02 май 2012, 21:37

Трябва ли да уважаваме родителите си до гроб, само защото са ни родили? Не говорим за обич,а за уважение.

Не смятате ли, че родителят трябва да спечели уважението на децата си и че то не е даденост?
Не мисля да споменаваме случаи на бащи пияници и побойници, нито на родители изоставили децата си, нито родители малтретиращи децата си. Става дума за родителите, които създават деца и решават да ги отгледат, за майка, на която децата й са винаги на заден план, по-важни са мъжете с които се среща, да се нагримира и наконти, да каже на детето си, съжалявам
но не мога да ти купя това сега, пари няма, ще си ходиш със старото яке и да излезе и да си купи нови дрешки, за да впечатли поредния мъж, разбира се зад гърба на съпруга си ,за студен баща, който никога не е прегърнал децата си и не им е казал "обичам те"и никога
не е взимал отношение по какъвто и да е въпрос, касаещ децата му.

Аз съм едно 16 годишно момиче и се регистрирах специално заради темата и сигурно ви звуча глупаво, но това е нещо, което доста ме мъчи. Трябва ли да чувствам вина, че не уважавам родителите си (това не е равно на не обичам) и доколко вината е само моя?

Няма място за вина тук. Имаш пълното право да не уважаваш някого и да не го харесваш. За жалост трудно можеш да избираш дали да го обичаш, но и един ден да установиш, че не обичаш тези хора пак ще си в правото си. Хубаво е с времето и порастването да осъзнаеш, че това какви са били твоите родители с теб няма нищо общо с това какво заслужаваш и какво предизвикваш у другите като отношение към себе си.

Гледай си младостта и не се товари с вина. Можем да бъдем виновни за действията си срещу другите, а не за мислите и чувствата си.

# 31 3 май 2012, 12:39 ч.

Мнения: 654

Защо натоварвате детето с такива размисли?
Самия факт,че то има сещане за нещо нередно,не е ли достатъчно за размисъл.
Когато има други семейни модели пред себе си и вижда,че нейните приятели получават различно отношение.
Тя не вижда с какво е по лоша,че да получава такова отношение.
Аз съм виждала през какво минаваха моите приятелки и след време през какво се наложи да преминат.
Майка ми ме обожаваше,аз бях на първо място в нейния живот.
Но имах приятелка,чиято майка избра да си поживее.
Мислите,че хората спят и не коментират.
Мислите,че не трябва да ви пука за хорското мнение.
Мислите,че не трябва да обръщате внимание на съжалителните погледи.
Мислите,че сте достатъчно големи сами да вземате решения за вашето бъдеще.
Мислите,че не трябва да ви пука....
Е,няма как да не мислите,няма начин да ви пука.
Защо един ден всичко се стоварва на главата ви.
Имаш приятел,имаш мечти с него,и изведнъж майката и родата на този човек се изправят като стена пред вашето бъдеще.
-Или тя,или ние.Такава снаха не щем,ще прилича на майка си/баща си.
Колкото и да не ви се вярва,невинни хора плащат за грешките на родителите си.

# 32 3 май 2012, 13:07 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 627

Цитат на: Castela96 в ср, 02 май 2012, 21:37

Аз съм едно 16 годишно момиче и се регистрирах специално заради темата и сигурно ви звуча глупаво, но това е нещо, което доста ме мъчи. Трябва ли да чувствам вина, че не уважавам родителите си (това не е равно на не обичам) и доколко вината е само моя?

Не, не звучи глупаво. И, да, уважение се печели, а не се дължи. И не, нямаш абсолютно никаква вина за начина, по който се чувстваш.

Но това, което на мен ми се струва, че много повече те мъчни е болката от усещането, че не си обичана от родителите си и че си последното нещо, за което мислят. А ти имаш нужда да се чувстваш обичана, естествено. Всички хора имат нужда.

Говори с родителите си. Кажи им. Или поне на единия от тях. Не за неуважението. Не за това дали уважение се печели или дължи. А за това, че не се чувстваш обичана. И конкретните неща, които те карат да се чувстваш така, някои от които написа и тук - мъжете на майка ти, това, че не си чувала от татко си "обичам те". Знам, че е много да се изисква това от едно 16 годишно момиче и е тъпо, че ти трябва да си по-мъдрата и зрялата в ситуацията, когато това би трябвало да са родителите, но има някакъв шанс те да те чуят и разберат, да ти се извинят, да те уверят, че си обичана и да си промените взаимоотношенията, от които ти, а и те, да се чувствате много по-добре.... Късмет!

# 33 3 май 2012, 13:10 ч.

Мнения: 0

Благодаря на всички за мненията Hug

# 34 7 май 2012, 16:56 ч.

Мнения: 1 129

Уважението се печели и губи. Не само към родителите, а по принцип. Това, че баща ти те е създал, а майка ти родила далеч не е достатъчно и съм сигурна, че и сама го осъзнаваш. Ако има нещо хубаво в случая е, че ти по всяка вероятност ще бъдеш една чудесна и всеотдайна майка. Но до тогава има време. Сега си още дете и имаш нужда от родители, за това, аз също те съветвам да им споделиш какво ти тежи. Не си виновна за нищо и може би нищо не можеш да промениш, но поне ще им кажеш на глас, че нещо ти липсва и че се нуждаеш от любов и загриженост.

# 35 7 май 2012, 18:18 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 143

Цитат на: Пoлu в пн, 07 май 2012, 16:56

. Сега си още дете и имаш нужда от родители, за това, аз също те съветвам да им споделиш какво ти тежи. Не си виновна за нищо и може би нищо не можеш да промениш, но поне ще им кажеш на глас, че нещо ти липсва и че се нуждаеш от любов и загриженост.

съгласна съм. Браво, Поли! Hug

Сподели им, опитайте се да разговаряте като големи хора... Все пак и родителите грешим понякога, дори в старанието да сме перфектните родители.
А за уважение, обич и подобни чувства към родители човек си дава истинска сметка, едва когато той стане родител... А в пубертета на своите деца почва да разбира всичко за собствените си родители.

Препоръчани теми

Алергия или нещо друго?!?!

Много лоши отношения с брат ми

Безсъвестни родители егоисти. Как да се справя?

Пигментни петна

Причина:

Причина: