За наказанието

  • 4 479
  • 80
  •   1
Отговори
  • Мнения: 37
Започвам с малко информация - синът ми е на 4, клони към палаво дете и е доста инатлив. Струва ми се, че доста ме пробва до къде може да стигне. Признавам си, че понякога от безсилие след поредна пакост съм му крещяла. Но винаги се опитвам да обяснявам и пак да обяснявам защо, как, какво и т.н.

Днес направи няколко поредни бели и след предпоследната му казах, че ако не спре с ужасното държане, ще бъде наказан цяла вечер в стаята си (от вечерта оставаше около 1 час). Само след 1-2 минути я направи и последната беля, след което трябваше да си удържа на думата и да го накажа, малко се и развиках(по-точно с повишен тон обясник защо не се прави така). Но на изречението ми, че е наказан и да си върви в стаята, той отговори - НЯМА  Rolling Eyes В крайна сметка отиде, но аз се замислих - Добре, сега ако не отиде какво да правя. Няма насила да го бутам в стаята или пък да го заключвам там.

Въпросът ми е : вие какво бихте направили при отказ на детето да си иде в стаята при наказание? По какъв начин наказвате децата си?

ПП. Винаги обяснявам кое е как е, повтарям и потретвам, но понякога ми се струва, че е нужно и нещо по-строго, поне при моето дете.

# 1
  • София
  • Мнения: 6 999
Ако кажеш нещо - трябва да държиш на думата си. Принципно би следвало и на сила да го заведеш/занесеш в стаята му. Отметнеш ли се от това, което казваш "олекваш" в очите на детето.

Що се отнася обаче до "беля" малко общо си задала критерия. Съветът ми е следващия път да си по-конкретна. Да речем: "Ако те видя отново да си бъркаш в чинията с ръка - заминаваш в стаята си!" или "Ако не спреш да риташ стола на баща си - отиваш в стаята си." Така е ясно какви са правилата.

Като цяло не наказвам в класическия смисъл на думата от рода "без ТВ" или "без комп". Казвам какво следва да се направи или да не се направи, ако има възражения - обсъждаме (може дори да си променя мнението) ако има отклонения питам защо. Говоря много, което хич не се харесва.  Mr. Green

# 2
  • Мнения: 37
А, ако го занеса, но той тръгне да излиза? Тогава какво  Rolling Eyes

Да, за днес конкретно беше по-неконкретно, но то нямаше как да е конкретно. Описвам случая - бяхме в мола и там гледахме някакви дрехи за него, при което той не спря да притичва из магазина, събори няколко закачалки с дрехи, защото се висеше на тях, направих му забележка - след малко продължи с тичането и събарянето на дрехи. Това само за 10 мин. После се затръшка нещо да му купя. На излизане от мола заблъска с юмручета по плъзгащата се врата, при което аз го дръпнах и вече се скарах и му казах, че при следваща глуспост(просто нямаше как да бъда по-конкретна) ще е наказан в стаята като се приберем. Само след 1 минута, като стигнахме до колата, се изплю в/у нея, ама съвсем нарочно.

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 18 386
Когато е наказана е наказана.При нас това е да седне на дивана или пейката.Зависи дали сме навън или вкъщи.Преди сядаше,но после ставаше без да й е свършило наказанието.Задържах я на пейката/дивана.Обяснявах къде е сгрешила,защо не се прави така.

# 4
  • София
  • Мнения: 6 999
Ако тръгне да излиза? - Можеш да го върнеш отново. Важното е в случая да звучиш убедено и безпрекословно, както явно си звучала щом сина ти си е отишъл в стаята. На мен не ми противоречат  Mr. Green

А за днешния ден... Трудно можеш да предвидиш каква ще е следващата му глупост. Явно те е изнервил с държанието си. Аз в такива моменти го казвам. Примерно: "В момента съм ужасно ядосана/бясна/разстроена/разочарована (зависи кое съм - "разочарована" ми е топ и почти не го ползвам) и щом си отидем у дома си заминаваш в стаята, защото искам да остана сама."
За мен (специално) е важно децата да научат, че аз съм също човек и имам чувства, мога също да съм несправедлива или непредсказуема, ако ме изнервят прекалено.

# 5
  • Мнения: 857
Мда, като отидем в мола, това се случва и с нас. Избягвам да ходя там с него. Обича да награби няколко неща да му ги купувам  Crazy. Вчера се тръшка за една риза с вратовръзка. Гушнах го, за да не го влача и му обясних, че не може да купуваме всичко, което ни хареса, поради финансови ограничения.
До сега съм наказвала само веднъж. СЛед поредната беля, без да казвам нищо, го хванах и го изведох в коридора /защото той добре знаеше, че прави глупости/. Рева доста горчиво3-4 минути, след което го взех и му обясних, че ако прави така, ще го наказвам все повече.
За сега справянето с поведението е обещанието ми да го лиша от нещо, което харесва. Това веднага го вкарва в релси... до следващото му хрумване  Wink.

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 6 579
Изключително рядко ми се налага да наказвам детето си.
Когато все пак прекали и се наложи да го направя - не му причинявам нищо лошо, просто го лишавам от нещо хубаво /според случая - може да е без телевизия, без компютърни игри, без люлки, батути, нови играчки, каране на колички и т.н. списъкът може да е безкраен според възрастта и желанията на детето/. При моето дете това помага. Не го бия, не стои никъде наказан, но знае, че ако премине границата ще му липсва известно време нещо много хубаво /за него/ и много желано. Все по-рядко ми се налага изобщо да го наказвам. Но и си зависи от детето все пак. Моят син е доста кротък и разбран и не прави по принцип кой знае какви неща, заслужаващи наказания.

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
И аз предпочитам да лишавам от нещо любимо- телевизия, игри с приятели и т.н. Но веднъж обявя ло си изпълнявам до края наложените забрани.

# 8
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 284
Много видове наказания има при нас :
- да го пратя в стаята му - отива плачейки, но после се заиграва и забравя защо е наказан.
- да го лиша от филмче, или игра (образователна) на компюъра. Действа, но за кратко.
- най-лошото наказание - да повтори 10/15/20/50 пъти "нямада правя..." и после да каже какво е научил, каква е поуката и какво няма да прави. отнема ми много от нервите ми, но ефект е по-дълготраен. Когато се прави на глух за нещо, броя до 3, казвам какво ще последва и действам. Обикновенно на 2 вече действа. Когато обявя наказание, винаги го спазвам. Когато обявя награда за нещо, винаги я давам.

# 9
  • Мнения: 1 435
Сина ми не просто не си отива в стаята, а преди аз го водех той се връщаше крещейки и истерясвайки... и така можеше да си играем цяла вечер, аз го внасям - той с бясна скорост, рев и опити да ме удари (за сведение, когато започна да удря беше на 1год и от никого не го беше виждал... и нямаше спирка като истеряса). Сега просто го лишавам от любимо занимание, добре че започна да гледа детски - спирам му ги. Но като кажа, че няма да гледа детски до следващия ден или до някой конкретен ден - напр. сряда - и не се отмятам. Спирам му и сладките неща, ... взимам му любима играчка, но това е ако вземе/ скъса/ счупи такава на сестра си или ако я удари с въпросната играчка.

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 18 386
Аз също планувам да я лишавам от нещо любимо,но до момента не работи при нея.Най-голямата й болка е да не може да тича и играе.

# 11
  • София
  • Мнения: 18 685
Вкъщи наказвам в един ъгъл, да вратата. Да, понякога не иска да стои там, но го връщам. Това е супер крайна мярка, така че държа да се изпълнява. Стои около минута или две, колкото да спре да се движи, да се успокои и да помисли, да "чуе" какво му се говори. При по-малки деца, които не разбират добре, както и при по-големи, които разбират всичко, мисля, че няма смисъл от такива наказания.
Навън наказвам с тръгване за вкъщи. Реве, тръшка се, ако трябва под мишница ще го нося, но кажа ли тръгваме - тръгваме.

# 12
  • София
  • Мнения: 6 680
това с "отиди си в стаята" при моето дете не работи. гледам, че и други са го описали в темата.

не работи и наказанието с лишаване от нещо любимо - той просто забравя твърде бързо и до утрешния ден изобщо няма да му пука, че вчера съм заявила "край на шоколада", примерно. няма чак толкова любими неща просто.

затова измислих схема, при която де факто няма наказание, а има само поощрения.

седмично табло с колонки за всеки ден от седмицата. пишем червена точка за добра проява (стимулираме ги) и черна точка за лоша проява. накрая на седмицата теглим чертата, и ако червените са повече - има някаква награда. ако черните са повече - няма награда просто. тоест, наказанието се състои в липса на награда.

учудващо, но това работи вече повече от месец. изобщо не му е толкова важна наградата, колкото самият акт на писане на черна точка. първата черна точка направо я преживя драматично....

та опитайте. все пак, детето е добре да е над 3 годишно.

# 13
  • София
  • Мнения: 6 999
Аз съм против лишаването от любими неща. За мен "наказанието" следва да е свързано с провинението.
Държиш се зле на площадката - тръгваме си, а не - няма да гледаш ТВ.

# 14
  • Мнения: 3 721
В ситуации като описаната, аз просто спирам да говоря на детето и го игнорирам. Това действа безотказно винаги.

Общи условия

Активация на акаунт